Станислава Стоилова е родена през 1974 г. Завършва средно образование през 1992 г. в СОУ „Св. св. Кирил и Методий”, Радомир, а 1997 г. придобива образователна степен „магистър” по математика със специализации „Учител по математика” и „Информатика и мениджмънт” в ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград.

През юли 2003 г. след успешно защитена дисертация, получава образователна и научна степен „доктор” по специалност „Математическо моделиране и приложение на математиката”. В периода 1997 г. – 2004 г. е учител по математика и информатика в две средни училища в Радомир, както и хоноруван преподавател към катедра „Математика” в Природо-математическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград.

От 2004 г. до 2011 г. е научен сътрудник към секция „Изчислителна математика” на Института по математика и информатика на БАН. Постъпва в УАСГ като асистент през февруари 2011 г., през октомври 2011 г. печели конкурс за главен асистент и септември 2013 г. се хабилитира.

Доц. Стоилова, освен че водите лекционни курсове в катедра „Математика“, Вие сте и постоянен ръководител на отборите по математика на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), участващи в състезания. Председател сте на Националната комисия за провеждане на Националната студентска олимпиада по математика. Явно Вашите студенти са попаднали на точния преподавател, ако позволите това определение.

Благодаря Ви. Не съм напълно сигурна какво означава точният преподавател. В работата си се отнасям еднакво към всички студенти. Стремежът ми е да им покажа, че математиката не е една суха и безполезна материя, а наука, породена от живота и широко прилагана в практиката. Това е моят подход към обучението на младите хора. И ако той води до засилен интерес на някои от тях към математиката, тогава съм постигнала целта си.

Желанието да се научи повече, да се приложи придобитото познание при решаване на интересни и нелеки задачи се формира през цялото време на подготовката на студентите за участие в олимпиади по математика. Това да осъзнаят и реализират собствения си потенциал, е огромна част от подготовката и ключов момент на фокус в преподаването като цяло.

Удовлетворението е наистина невероятно, когато възпитаниците ни спечелят медали на състезания. Победата осмисля всички положени усилия в подготовката както от моя, така и от тяхна страна. И не само това. Част от студентите олимпийци продължават развитието си в специалности към Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. На други участието в отборите и получените награди им помагат в намирането на желаната работа и в израстването в кариерата. Също така бивши състезатели от отбора се включват в подготовката като обучаващи на настоящите, докато самите те надграждат образованието си в докторски програми към УАСГ.

Общите ни постижения и връзките, които сме изградили при подготовката и участията в математически състезания, ни остават за цял живот. Именно това са ценни неща за мен. Ако това Вие влагате в определението „точния преподавател”, да, такъв съм.

Изпитите в катедра „Математика” са едни от най-тежките, но строителен инженер, геодезист или архитект без математика няма.

Не мога да си представя архитект, инженер или геодезист, който няма логическо мислене. Не умее да смята и да си прави изводи от изчисленията, които е направил, или пък да се довери изцяло на калкулациите на компютъра, без да си задава въпроса за достоверността на получените резултати. Това са отговорни професии и всяко действие има последствия, с които трябва да е наясно всеки студент в своята бъдеща работа. Чувството за отговорност трябва да ги подтиква да проверяват всичко и да са сигурни в решенията и изчисленията си. Така че с колегите ми се стремим да дадем на студентите именно този толкова важен начин на мислене.

Дефинициите на понятията и обектите, свойствата на тези обекти и връзките между тях в математиката се дават извадени от контекста на практиката с цел ясното им показване. Отделянето от обстоятелствата помага да кристализират принципите, които важат независимо от всеки контекст. Това абстрактно разглеждане обаче затруднява студентите и е причина да смятат, че изпитите по математическите дисциплини са тежки и трудни.

Изучаването на математиката може да се аналогизира с овладяването на чужд език – всяко понятие е нова думичка, всяка теорема е правилото от граматиката. Иначе казано, изучаването на математиката е толкова трудно, колкото да се овладее чужд език. И по същия начин както не може да се твърди, че знаеш чужд език единствено заради формална лингвистика, така и не може да се каже, че някой е научил математика, ако се е запознал само с части от нея.

В условията на пандемия начините на обучение в УАСГ постоянно се променят – присъствено, онлайн, хибридно. Как оценявате работата, Вашата и на студентите, в тази обстановка?

COVID-19 наистина ни изправи пред някои досега непознати, а понякога и нелеки проблеми. В началото на пандемията беше доста трудно – да се установи връзка със студентите, да се подготви материал, подходящ за презентиране в онлайн среда, и т.н. Учебният процес в електронна среда е коренно различен от присъственото обучение. И на двете страни – преподаватели и студенти, отне усилия да се изгради ритъм на комуникация и предаване на информация. Възпитаниците ни трябваше много бързо да свикнат да получават, осмислят и прилагат знания, получени по този начин. В преподаването на математика онлайн не се изискват много технически средства, за да се възприеме и усвои учебното съдържание. Не мога да отрека обаче, че вниманието на студентите трябва да бъде фокусирано изцяло върху представяния материал както заради сложността му, така и заради логическата му свързаност. Сега, след повече от година и половина в тази обстановка и благодарение на адекватното съдействие на ръководството на УАСГ, както и на отговорността на всички нас като преподаватели обучението се провежда нормално, независимо дали е присъствено или онлайн.

Разбира се, на място в университета е най-добре за нашите студенти, пък и не само за тях. Има много дисциплини с практически занятия, които е невъзможно да се проведат онлайн. Между другото, желанието на младите хора е възможно най-голяма част от обучението им да е присъствено. Липсва им живият контакт както със състудентите им, така и с преподавателите.

Факултетът по транспортно строителство (ФТС) продължава да е активен в организирането на научни форуми. Наскоро в Несебър се проведе XIV Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие, на която в. „Строител“ бе медиен партньор.

Да, наистина, колегите от ФТС са изключителни преподаватели, които са и изявени учени и проектанти в своите области. Бих казала, че тези неща вървят ръка за ръка. В преподавателската си дейност всеки се стреми да предаде точна, полезна и актуална информация на студентите, което не може да се осъществи без израстване и усъвършенстване на собствените си научни изследвания. Мястото, където могат да се покажат нови резултати, да се дискутират нови проблеми и да се търсят решения за тях, несъмнено са всички научни форуми. Това е и причината катедрите от нашия факултет да организират и провеждат симпозиуми и конференции независимо от трудната ситуация.

Ценното в случая е създаването на контакти както с учените и водещите специалисти от страната, така и с международно изявените такива в съответните области. Научната общност е един сложен организъм, който успява да оцелее в необичайните условия благодарение на технологиите, които позволяват бързия обмен на информация и споделяне на натрупаното знание и възникналите проблеми, включително и с нашите студенти.

В този смисъл тук е мястото да споменем, че преподавателите от катедра „Математика” при ФТС не само подготвят студенти за участие в олимпиади, но и организират състезания по математика на национално и международно ниво. Чрез тях се инициира научен обмен и между преподавателите, и между възпитаниците ни. Конкурентният дух е нещо, което мотивира хората. Да срещнеш колеги на своето и по-високо ниво много често подтиква преминаването на собствените граници и отключва скрития до този момент потенциал. Ние искаме младите хора, които са избрали за свое призвание специалностите във ФТС, да са запознати с академичната и конкурентната среда. Вярвам, че това ги кара да дадат още повече от себе си, да разширят мирогледа си и поставените до този момент цели, както и начините на тяхното постигане.

Най-общо казано, Факултетът по транспортно строителство е „най-младият” в УАСГ, но въпреки това разполага с ерудирани млади учени и преподаватели във всички аспекти на транспортното строителство, стремящи се към самоусъвършенстване и към предаването на знанията и уменията си на бъдещото поколение инженери, проектанти и учени.