Доц. д-р инж. Илиана Стойнова, зам.-ректор на ВСУ „Любен Каравелов”: Имиджът на една професия в обществото е важен за интереса към нея

Доц. Стойнова, в катедра „Механика и математика“ на Строителния факултет на ВСУ четете лекции по едни от най-тежките дисциплини, като „Съпротивление на материалите“, „Строителна статика“, „Строителна механика“, „Компютърни системи в строителната механика“ и др. Как възприемат студентите преподаваната от Вас материя?

Младите хора се справят успешно с усвояването на материала. Изброените от Вас предмети се смятат за едни от найтрудните, защото бъдещите строителни инженери се срещат с нова материя. Те формират инженерното мислене и са базисни за по-нататъшното им обучение. По отношение на това, как студентите възприемат сложните дисциплини, бих казала, че е ключова мотивацията и на преподавателя, и на студента. Когато лекторът прави всичко възможно тематиката да бъде обяснена на лесен и достъпен език, а обучаващият полага усилия да разбере връзката на преподаваната теория с практиката, тогава дори сложната материя се схваща и усвоява с лекота. Освен това изискваме от тях да презентират теми от изучавания материал и решения на задачи пред колегите си. По този начин те придобиват презентационни умения и подобряват своя технически и инженерен изказ.

Стараем се да обърнем внимание на всеки един студент и да отговорим на неговите потребности с внимание и грижа. Определено от тяхна страна има много голям интерес към компютърните системи.

С всяка изминала година броят на студентите намалява в национален мащаб. Какви мерки взимате, за да привличате повече младежи във ВСУ? Партнирате ли си в това направление с Камарата на строителите в България (КСБ)?

Факт е, че трябва да работим в условията на негативното влияние на демографската криза и икономическата ситуация в страната. Напоследък се наблюдава засилен интерес към задочната форма на обучение в инженерните специалности поради възможностите, които тя дава за съчетаване на обучение и трудова заетост.

За да привличаме повече млади хора към ВСУ, се фокусираме върху осъвременяването на учебните програми, повишаването на качеството на преподаването, максимално ефективна организация на учебния процес, осигуряване на преподаватели от практиката и др. Кандидатстудентската ни кампания е целогодишна и я оценяваме като успешна. Основните й акценти са реклама в социалните медии, както и срещи на преподаватели и настоящи студенти с ученици от професионалните и математическите гимназии и другите средни училища в страната.

Вече започна първият прием за учебната 2022/2023 г. До 16 март могат да се подават заявления за кандидатстване в инженерни специалности – бакалавърски програми по „Строителство на сгради и съоръжения“, „Строителен мениджмънт“ и „Строително инженерство“ и магистърски по „Архитектура“, „ССС – Строителни конструкции“ и „ССС – Технология и управление на строителството“.

С радост мога да съобщя, че през настоящата учебна година на засилен интерес се радват предлаганите от нас магистърски програми след завършена бакалавърска или магистърска степен. Такива са „Опазване на архитектурното наследство“, „Управление на инвестиционни проекти“, „Строителни конструкции“, „Дизайн“, „Урбанизъм“, „Технология и управление на строителството“, „Защита на населението – строителна пожарна и аварийна безопасност“. Щастливи сме, че през 2022 г. стартира обучение по специалността „Фасаден инженеринг“.

Считам, че имиджът на една професия в обществото е важен за интереса към обучението по нея, и затова високо оценявам приноса и дейността на председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев за защита и издигане престижа на българския строител. Контактите ни и взаимодействието на ВСУ с Камарата са отлични и са скрепени с меморандум за сътрудничество. КСБ заедно с другите браншови организации в строителния сектор – Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на архитектите в България, Съюза на архитектите в България, Научно-техническия съюз по строителство в България, са почетни съорганизатори на традиционната ежегодна международна конференция, организирана от ВСУ „Любен Каравелов“. Техни представители активно участват както в образователния процес, така и в събитията на ВСУ. Професиите на архитекта и строителния инженер са сред най-престижните в обществото и ние – преподавателите, заедно с браншовите организации трябва да имаме грижата и отговорността за поддържане и издигане на авторитета им.

Големи и разнообразни са възможностите за реализация пред завършилите Висшето строително училище – като ръководители на строителния процес; в управлението на инвестиционни проекти; в надзорни и консултантски фирми; като проектанти на сгради и съоръжения; в общинските и държавната администрация и др.

Как оценявате влиянието на пандемията върху учебния процес както в краткосрочен, така и в дългосрочен аспект?

То не е еднозначно и ще го анализираме в следващите години. От една страна, мога високо да оценя бързото адаптиране както на преподавателите, така и на студентите към обучението в електронна среда. Сега всички ние сме подготвени в това отношение и реагираме своевременно. От друга – е трудно, а в някои случаи и невъзможно да се провеждат практически занятия и проектиране по интернет.

Висшето училище е място за социални и професионални контакти, срещи и обмен на идеи, опит и знания. Нищо не може да замени личния досег между преподавател и студент, както и между колеги. През тази академична година създадохме условия за присъствен учебен процес при стриктно спазване на въведените в страната противоепидемични мерки, като само три седмици обучението беше в електронна среда.

От известно време сред обществеността, а и сред академичната общност се лансира идеята за редуциране броя на висшите училища в България чрез тяхното окрупняване. Какво е мнението Ви по този въпрос?

Към момента не са провеждани разговори с ръководството на ВСУ за подобно редуциране и окрупняване. Информирани сме само от медиите по темата и на този етап трудно мога да коментирам въпроса. Не сме запознати с направени анализи, на които се базират подобни предложения. Считам, че всяка една такава идея би трябвало да се дискутира широко в цялата академична общност, да се вземе предвид мнението на ръководствата, преподавателите и на студентите от всички висши училища. Това би било дълъг и сериозен процес, който ще окаже значително влияние върху висшето образование в страната като цяло. Всяко сливане, редуциране и окрупняване трябва да бъде напълно доброволно за всички участници.

Не мисля, че подобно действие ще разреши проблемите пред висшето образование, по-скоро ще измести фокуса от истинските. Не трябва да забравяме, че по-малките висши училища имат своите организационни предимства. Както се вижда, в период на криза сме по-гъвкави, бързи и адаптивни, цялостната структура е по-лесно управляема. Освен това работата с малки групи, възможността за повече внимание и прилагането на индивидуален подход в образователния процес е предимство. Особено внимание обръщаме на високото качество на обучение, административното обслужване и подобряване на социално-битовите условия, за да успеем да привлечем студенти да се обучават при нас. Затова обаче е нужен финансов ресурс, с който много от университетите не разполагат, и тук е необходима намесата на държавата. Хубаво е, че има заявка от страна на правителството за инвестиции в сферата на образованието. Всеки студент трябва да има добри условия за живеене и добра образователна среда. Това означава ремонтирани и обновени общежития, съвременно оборудвани лекционни зали и лаборатории. Сегашните кандидатстуденти имат високи очаквания към университетите, защото те съпоставят българските и европейските висши училища. Разполагаме с необходимата материалнотехническа база, но тя се нуждае от обновяване. Тогава ще привлечем повече млади хора, включително и чуждестранни.

ВСУ осъществява студентски и преподавателски обмен с висши училища от страни на ЕС. Как се случва това при настоящите ограничения в пандемията?

Възпитаниците ни са ценен ресурс за бъдещето на ВСУ „Любен Каравелов“, тъй като те са най-добрите му посланици у нас и по света. Имаме подписани споразумения за осъществяване на студентска и преподавателска мобилност по „Еразъм +“ с 22 университета в Европа, като в момента тези споразумения са в процес на преподписване за програмен период 2021 - 2027 г. Пандемията оказа негативно влияние по отношение на изходящите мобилности по програми на ЕС, но за входящите интересът се запази. Целта на тези мобилности е както обмен на опит и знания, осъществяване на контакти, така и запознаване с културата на приемащата страна. За радост се наблюдава възстановяване в тази посока.