Проф. д-р инж. Димитър Кисляков, ръководител катедра „Хидротехника и хидромелиорации“ в УАСГ и председател на Българското дружество по големите язовири: Хидростроителството е единствената защитена инженерна специалност у нас

Проф. Кисляков, традиционно всяка година Българското дружество по големите язовири (БДГЯ), на което сте председател, отбелязва Световния ден на водата с научноприложна конференция. Разкажете ни за събитието през 2022 г.

Този път решихме малко да променим формата на честването на Деня на водата. Тоест да не изнасяме специализирани доклади, предназначени само за колегията, а да предизвикаме по-широка дискусия по актуални проблеми на язовирите у нас. Наличието на такива напоследък все по-често се споменава, но някак съвсем общо, сякаш само колкото да се привлече медийно внимание по някакъв друг повод. Затова поканихме и ръководството на всички свързани институции в тази област на най-високо ниво. Малцина представители се отзоваха, но срещата изигра своята роля.

Конференцията се фокусира върху административните проблеми на язовирите у нас и на водностопанската им експлоатация?

Формулирахме тези две теми, защото те са основни и, както се оказа, предостатъчни. По първата – административните проблеми (процедури, собственост, нормативна уредба и т.н.), поканихме Държавното предприятие за управление и стопанисване на язовири и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за кратки доклади, с които актуалните проблеми да бъдат формулирани и обобщени за последваща дискусия. Желание да представи подобен доклад изяви и Националното сдружение на общините в Република България, тъй като местните власти у нас са много съществена страна в тези отношения. С изнесената информация направихме ценно систематично обобщение на най-значимите проблеми, свързани с язовирите у нас.

По втората тема представители на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) очертаха рамката, по която ведомството осъществява управлението на водите у нас. Доклад изнесе и проф. д.т.н. инж. Оханес Сантурджиян относно методика, разработена под негово ръководство за водностопанско управление на язовири, която е приложена при голям брой съоръжения.

За съжаление самото поставяне на проблемите се оказа твърде обстойно и не остави достатъчно време за дискусия, а такава беше особено необходима във втората част. Повърхностните водни ресурси на България обективно са ограничени, а наблюдаваните до момента тенденции на климатични промени никак не са обнадеждаващи. Тоест в дългосрочен план трябва да е налице ясна държавна стратегия за опазването и управлението на този жизнено важен национален ресурс.

Едни от сериозните проблеми, които се разискваха, бяха свързани със съдбата на малките водоеми.

Така е и именно тук присъствието на общините като страна в отношенията е особено важно. Огромният брой най-различни проблеми са свързани с историческото развитие на този сектор през годините след 1989 г. Важно е да се отбележи, че това развитие премина през различни етапи, някои от които се оказаха във взаимно противоречие, тъй като отделни въпроси се решаваха в момента „на парче” без цялостна и дългосрочна стратегия.

Много от тези малки язовири и изобщо водоеми са потенциално опасни, тъй като например непосредствено до тях има населени места. Наличието на проблеми със собствеността и съответно отговорността за състоянието на съоръженията води в много случаи до липса на адекватно техническо поддържане на съоръженията. И в това вече е непосредствената опасност.

На фона на изброените от Вас проблеми стои и въпросът с липсата на специалисти с хидротехническо образование. Промени ли се интересът към професията?

Отскоро хидростроителството е единствената защитена инженерна специалност у нас, която се изучава само в Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Този факт определено се отрази положително на приема на студенти в УАСГ през последните две години, но трябва да мине още доста време, за да завършат тези млади хора и като инженери да поемат своя професионален път – там, където са нужни. Но това е само едната страна на въпроса.

Абсолвенти по специалностите хидротехническо и хидромелиоративно строителство имаше и преди това. Допреди няколко години броят им никак не беше малък. Къде отидоха обаче тези млади хора? Защо малцина от тях работят по специалността си? Освен тях имаше и абсолвенти на съвместното ни обучение за двойно дипломиране с Техническия университет във Виена. Това бяха инженери по хидростроителство и най-общо инфраструктурно инженерство с добър работен немски и английски език. В областта на хидростроителството се реализират много малко от тях. Същевременно различни структури на държавната администрация имат нужда от специалисти с такава квалификация. На много важни, включително големи, обекти по места по техническата експлоатация на язовири и съоръженията към тях работят специалисти с друг профил на квалификация.

Тези тревожни констатации показват очевидно „разцепване” между действителните нужди на нашата страна в тази инфраструктурна област от такива специалисти и реалните възможности за тяхната реализация като работни места и съответно привлекателност. Това е всъщност сериозният проблем. Има обективна нужда от инженери с тази специалност, а завършващите или не могат да си намерят работа, или са принудени да отидат в съвсем друга област за двойно по-високо заплащане. А когато един млад специалист още в началото на своя професионален път изцяло смени попрището си, той после практически е невъзможно да се върне към изучаваната материя на нужното ниво.

Въпросът е какво може и трябва да се направи. В областта на язовирите като елемент на запазването на водните ресурси и тяхното управление – област от национален интерес и национална сигурност, определено има място стратегическото планиране на най-високо държавно ниво. Включително и на съответни работни места за специалистите със специална квалификация в тази сфера като част от политиката за дългосрочно развитие. Оставянето на всичко само на свободния пазар може да доведе единствено до постепенна разруха със съпътстващите я дългосрочни последици.

Членовете на екипа на в. „Строител“ неведнъж са влизали в стена на язовир, където не е уютно и приятно като в офис. В този смисъл не си представям едно 24-годишно момиче да избере в своя професионален път именно задължението в някоя язовирна стена да наблюдава и анализира определени параметри.

Уверявам Ви, заблуждавате се. Да, тази специалност определено има своята специфика и не е лека – с характера на обектите и техните местоположения, с командировките, с необходимостта от вземане на технически сложни и много отговорни решения. Но момичетата – инженери в тази специалност, имат своите силни качества, които им помагат за реализацията. Най-напред те са добри проектанти. Работоспособността, дисциплината и способността за концентрация са ключови за бързо и задълбочено навлизане в професията, което изисква сериозно продължаващо образование по време на самата практика. Днес „продължаващото образование” се представя като рекламен слоган, но всеки сериозен специалист в която и да било област винаги е знаел, че завършването на университета е само фундаментът, върху който цял живот се гради истинското професионално развитие. А то изисква непрекъснато учене.

Нашите възпитаници успешно се реализират и в експлоатацията на язовирните стени и съоръженията към тях – една много специфична област, която изисква интегрален поглед върху голям брой аспекти на техническата експлоатация и комплексни знания за съоръженията. Тук от особено значение е времето. Когато работиш на даден обект дълги години, освен детайлното познаване на всички негови елементи започваш и да го „усещаш”, а това е много важно.

Някои абсолвенти се насочват към различните институции в структурата на държавната и общинска администрация и конкретно на МОСВ.

Момичетата и момчетата, завършили „Хидростроителство“, се реализират убедително практически във всички клонове на тази специалност. Това е преди всичко свързано с цялостната обществена нагласа за тяхното приемане като специалисти. Ако такава нагласа е налице, те нямат проблеми с изкуствени задръжки и пълноценно разкриват своя наистина чудесен потенциал. И от личен опит мога да заявя, че в това отношение т.нар. развит Запад е видимо изостанал от нашата страна.

Все пак не бива да забравяме, че хубавите неща стават с любов. За да станеш добър в нещо, трябва да го искаш, то трябва просто да ти допада. Радостно е, че имаме наши възпитаници, на които тази трудна професия наистина им харесва. И те трябва само да бъдат поощрявани, това е инвестиция в нашето общо бъдеще.