Проф. д-р инж. Чавдар Колев, преподавател във ВТУ „Тодор Каблешков”: Използването на фибробетона може да направи прелом в безопасността при строителството на тунели у нас

Проф. Колев, проектанти, представители на пътностроителни компании, на държавни институции и браншови организации организираха дискусионен форум по проблемите на безопасността в строителството и експлоатацията в тунелите. Вие бяхте един от участниците.

Включих се в събитието, тъй като моят практически опит и теоретични познания като професор във висше учебно заведение са свързани главно с темата „безопасност при тунелите” в частта „технологична безопасност” по време на строителството. Познавам отлично доста новости и иновации, които предстои да въведем в България.

На събитието впечатление направи презентацията за приложението на фибробетона при първичния крепеж в тунелите като един от големите фактори за безопасността при строителството на тунели. Разкажете ни повече.

По-старата технология на пръскания бетон предполага работниците да окачат мрежи по сводовете, след което да започне пръскането. Само че практиката какво показва? Че средно на месец, месец и половина става някакъв неприятен инцидент, авария, някакво срутване, и то точно когато хората са стъпили на платформата и монтират мрежата към свода на тунела. Това обаче не е случайно съвпадение, а е много логично, защото срутването, т.нар. крехко срутване, внезапното срутване, става не в момента на прокопаването, а по-късно. Забавянето съвпада с технологичното време на разчистването на забоя, подхождането на машините и началото на монтажа на въпросните мрежи. И ако на въпросното място скалата има някакви „язви”, разломни зони, каверни и т.н., то аварията става закономерна.

За да се избегне всичко това, освен да се съобразяваме със сложната геоложка ситуация в тунела, по цял свят се прилага поне от 20 г. (а самата теория е от 35 г.) пръсканият фибробетон. В самия бетон си има втвър­дители, благодарение на които след двайсетина минути той е набрал ­якост, докато фибрите едновременно го и армират.

На първо място влагането на фибробетона е механизирано, т.е. от платформата работниците са на разстояние
10 - 15 м. Те само насочват и контролират пръскането на бетона и там, където е опасно земята да се срути на 10 - 15 м от забоя, няма хора и ние сме елиминирали изцяло риска от произшествие.

Второ – процесът става по-бързо. На трето място – според експеримент, проведен от ВТУ „Тодор Каблешков“, при който съпоставихме носимостта – способност­та на фибробетона с тази на стоманобетона се оказа, че тя е еднаква. Следователно - ето как скокообразно се постига подобрение на безопасността при същото технологично качество. Италиански, австрийски, норвежки, германски и английски специалисти въобще не ползват армировъчни мрежи за първичния кръг. А у нас се страхуваме изобщо да ползваме фибробетона. Обяснението е, че ние не можем да осъзнаем каква е механиката на фибробетона, както отлично знаем механиката на стоманобетона. А двете нямат нищо общо. Предаването на силите става посредством дифузната структура на фибробетона, в резултат на което се постига същият ефект, но не по разделения път на опън и натиск, както е при стоманобетона. И колкото по-бързо ние се убедим в преимуществата на фибробетона, толкова по-скоро ще направим и прелом по отношение на безопасността при строителството на тунелите у нас.

Вие четете лекции по геотехника, тунелно и пристанищно строителство, сеизмично инженерство. Признат експерт сте в областта на реставрацията на сгради, теорията на надеждността, експлоатацията на хидротехнически съоръжения. Какво мислите за идеята на МОН за сливане или окрупняване на университетите?

Значението на този въпрос е толкова голямо, че наистина се нуждае от дискусия, стратегия и накрая – от точно премерени действия, насочени недвусмислено към реален прогрес на науката и образованието у нас. Поначало окрупняването има за цел да увеличи мощта и мащабите. Става дума за реформа в обществени процеси и структури и това предполага промяна на мисленето, действията, оценките.

Смятам, че въз основа на ясна и одобрена стратегия следва да се провеждат последователни обосновани действия с предвидими резултати. Надявах се това да стане, но разбирам, че замисълът на Министерството на образованието и науката се свежда до проста сметка за няколко по-малки университета, които дори да си запазят напълно досегашната структура, над тях да има още едно ръководно тяло – без взаимно проникване на катедри и факултети, без взаимодействие в научните изследвания и учебните планове, но с обединяване на собствеността и допълнително субективно преразпределение на средствата. В този опростен подход не съзирам новия двигател на прогреса. Смятам, че първо е редно да знаем приоритетите на МОН за развитие на науката и висшето образование с цел да се доближим до най-добрите образци, след което да бъдат определени пътищата и средствата за постигане на целите, подплатени с бюджет и с други икономически механизми, които да подпомогнат реализацията. Хубавото е, че след като редица ректори възразиха на намерението за просто сумиране, МОН създаде работна група за изясняване и прецизно подготвяне на решенията и документацията по реформата.

Междувременно се появи и инициатива за нови правила за атестиране на преподавателите и от резултатите да зависи пряко финансирането на университетите, като те ще се отнасят само за държавните висши учебни заведения. По този въпрос също се разгоря сериозен спор.

На какво ниво са научните изследвания у нас?

 Ние нямаме достатъчна материална база за съвременни изследвания на високо равнище. Това, с което разполагаме, е останало от „доброто старо време“. Технологиите обаче препускат стремглаво напред в целия свят, а ние не само че не ги развиваме, а дори не успяваме да научим за появата на много от тях. Добре е, че въпреки всичко час по час експериментираме по нещо ново, колкото да поддържаме „санитарния минимум“. Обемът на изследователската работа е незначителен, дори спрямо собственото ни минало. Оставам с впечатлението, че само в България държавната политика изобщо не поставя научните изследвания в своите приоритети, а паралелно с тях пренебрегва и развитието на висшето образование. Повече от 30 години научните изследвания и висшето образование замираха и се провинциализираха, а сега изведнъж без обсъждане, стратегия и разясняване се налагат модерни най-високи критерии, които ние, общо взето, трудно ще изпълним, защото нямаме достатъчно средства за научни изследвания, за съвременна апаратура и за публикации в реномирани реферирани списания, чиито такси са от порядъка на една месечна заплата.

В продължение на 45 г. държавната политика бе по съветски модел и имаше разделение между университетите и научноизследователските институти. Научните изследвания се възлагаха и извършваха доминиращо в тези институти и относително малка част от тях бяха в университетите.

В наши дни обемът на научните изследвания, добри или не, ценни или малоценни, драстично е намалял. През последните 5 - 6 г. се заговори от правителствата ни, че мястото на научните изследвания е в университетите, а не в научноизследователски институти, и наистина добрата световна практика е такава. От тези намерения обаче не последваха повече средства за обновяване на изследователската апаратура в университетите, нито за изследвания.

С какви научни изследвания сте ангажиран в момента?

Паралелно с интензивната ми преподавателска и консултантска дейност провеждаме с моите колеги и поредица от няколко разнородни научни изследвания – за вертикални вибропрегради пред фундаментите на сградите, за усилване на глинеста и льосова основа с цимент под високи насипи и тежки конструкции, за анализ и укрепване на скални откоси и, разбира се, за приложението на фибробетона в тунелите и в пътните конструкции и др. За част от изследванията ни получаваме финансова подкрепа от български строителни фирми, което наистина е светъл лъч на надежда за нашето бъдеще.