Наука

Доц. д-р инж. Петър Филков, декан на Хидротехническия факултет на УАСГ: Приемаме около 30% от нужните хидротехнически кадри

Дефицитът от специалисти в сектора ще продължава да нараства

Доц. Филков, преди около месец започна новата учебна година в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Какво е развитието на катедрите „Водоснабдяване, канализация и пречистване на води”, „Хидротехника и хидромелиорации” и „Хидравлика и хидрология” във факултета, който ръководите? Колко са новите студенти?

Правилно свързвате развитието на катедрите с броя на студентите. За съжаление 2022 г. приемът ни е много по-малък от миналата въпреки положените усилия за реклама и факта, че специалност „Хидростроителство“ е защитена. В редовно обучение по нея първокурсниците са 23, толкова са и в специалност „ВиК“. От разговори с колеги от практиката става ясно, че са необходими по около 90 инженери на година само за специалност „ВиК“ и поне 60 в „Хидростроителство“. Ние приемаме около 30% от тази бройка и е ясно, че дефицитът от кадри в сектора ще продължава да нараства.

Другият невидим за обществото проблем е, че недостатъчният брой обучавани студенти налага редуциране на преподавателите. Пример за това е „Хидротехника и хидромелиорации“, съставена от две традиционни катедри с над 60-годишна история. От 17 преподаватели преди 10 г. сега са общо 9. Катедра „Хидравлика и хидрология“ поддържа сравнително постоянен състав в последно време. „Водоснабдяване, канализация и пречистване на води“ е жизнена катедра, която има висок потенциал. Но макар състоянието й по отношение на кадри да е добро, развитието й се забавя от намаления брой студенти през изминалите 8 г.

Погледнато от друг ъгъл, напускащите колеги не биват замествани от нови и млади, с което предаването на знания и опит се прекъсва. А това е най-страшното – загубата на знания.

В допълнение оставащите преподаватели поемат воденето на по-голям брой дисциплини и времето им се поглъща почти изцяло от тази дейност. Освен всичко друго те се разфокусират, не могат да се задълбочат достатъчно в определена тематика, което рефлектира върху научната им работа. А тя от своя страна е свързана с академичното им израстване.

Министерството на образованието и науката през последните години реши да „стяга редиците“ и въведе много сериозни единни изисквания за нашата професия. От едната крайност преминахме в друга. Сега отново се говори за повишаване на изискванията, което се оправдава с отпуснатите средства за увеличаване на заплатите на преподавателите. На думи звучи справедливо, но ако го опиша с числа, съвсем примерни, ще кажа, че повишението на заплатите е с 10%, а на изискванията – с 50%, но над вече веднъж фиксираните преди 4 г. В резултат за колегите е финансово много по-изгодно да инвестират времето си за работа като проектанти и консултанти, отколкото в научно израстване.

Освен това изискванията за академично израстване не отчитат адекватно приложната същност на строителството, с което трудностите пред младите колеги нарастват. Всички тези турбуленции във висшето образование водят до липса на предвидимост и става все по-трудно намирането на подходящи кандидати за преподаватели.

 

Вероятно още дълги години чувствителният недостиг на специалисти в областите, които Вашият факултет готви, ще се отразява на развитието на икономиката на страната.

Не се сещам за дял от икономиката, който не използва вода. Недостигът на специалисти във водния сектор е проблем днес, но има реална опасност да се превърне в катастрофа след 10-20 г. Известно е, че промените в образованието се отразяват след години. В тази връзка сега виждаме резултатите от действия или бездействия в предишните 10-20 г. А ситуацията се е влошила за това време – както в средните училища, така и при нас във факултета. Ако позволите една метафора, свързана с хидрологията, сега сме свидетели на отминаването на „високата вълна“, а маловодието тепърва предстои.

Преди няколко години започнахме да говорим за недостиг на инженери – хидротехници и хидромелиоратори, а сега вече споменаваме липсата на достатъчно специалисти по най-популярната в обществото специалност –„Водоснабдяване и канализация“. Всички тези кадри са нужни на страната – огромната водна инфраструктура иска поддръжка, модернизация, развитие в съответствие с промените в климата. Но качествени специалисти не се създават от днес за утре – това е дълъг процес на натрупване и предаване на знания.

 

През 2019 г. Хидротехническият факултет отбеляза 70 години от своето създаване, а през настоящата 2022 г. УАСГ навърши 80 г. Структурата е важна част от историята на учебното заведение.

Да, като факултетът продължава да е ключово звено от Университета по архитектура, строителство и геодезия, допринасяйки изключително много за научната дейност. Макар и в намалял състав, се стремим да следваме добрите традиции в преподавателската, научноизследователската и консултантската дейност. Колеги от Хидротехническия факултет участват в проекта „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика”, финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020“. Приключихме дейност по образователен проект в сферата на водните ресурси със страните от Западните Балкани по програма „Еразъм +“ на ЕС. Няма как да изброя всички проекти, дори само на Националния център по сеизмично инженерство, в който участват мои колеги.

Специалисти от факултета оказват съдействие на съда и Прокуратурата със своите експертни знания, съдействат на държавни институции в различни направления. Взехме активно участие в „Европейската нощ на учените“, финансирана от „Хоризонт Европа“ на ЕС. Там заедно с преподаватели от други университети популяризирахме науката сред децата.

Призовавам колегите от бранша да насочват младите хора към реализация в сферата на водите и водното строителство. От това ще спечели цялото общество.

 

Eдин от лекционните Ви курсове в специалност „Хидромелиоративно строителство“ за студентите от V курс се нарича „Специални въпроси при отводнителните системи и корекции на реки”. В тази връзка как бихте коментирали наводнението в Карловско.

Бедствието в Каравелово, Богдан и другите села в района на община Карлово не е само по една причина. Безспорно огромното количество валежи за кратко време – 211 мм за около 13 ч, е в основата. Но влияние са оказали и други фактори – сечта, струпаната за извозване дървесина, малката проводимост на корекциите в населените места и пр.

Беше казано, че няма незаконна сеч в района. Това означава, че тя се е извършвала според одобрени планове. Въпросът, който не чух да се задава, е дали тези планове са адекватни, кой ги проверява и одобрява?

Имам лични наблюдения от района на Петрохан и водосбора на р. Бързия. Там от години тече активен дърводобив, не си спомням някога гората да е била толкова рядка. Случайно или не, но две поредни зими имаше сериозни гороломи, проходът беше затворен с дни. Някой да е правил анализ защо се случва това? В началото на юни т.г. интензивен валеж в района разруши пътя и проходът беше затворен за почти седмица. Пак ли всичко е случайност по вина на природата?

Интересно е, че за с. Климент, съседно на Каравелово, не се споменават проблеми. А точно над с. Климент има язовир, но никой не отбеляза добрия пример за ретензиращата способност и ролята на язовирите в защитата от наводнения.