Доц. д-р инж. Петър Филков, декан на Хидротехническия факултет на УАСГ: Студентите магистри по „Инженерна екология” имат уникалната възможност за двойно дипломиране в София и в Неапол

Доц. Филков, завършва поредната кандидатстудентска кампания за УАСГ, „пречупва” ли се негативната тенденция за недостатъчния брой класирани млади хора в специалностите във Вашия факултет?

Записахме 38 студенти в специалност „Водоснабдяване и канализация“ (ВиК) и 21 в „Хидростроителство“, или общо 59 първокурсници. За миналата година новоприетите студенти бяха по-малко – общо 46 в двете специалности. На пръв поглед има увеличение, но това е далеч от необходимостта от хидроинженери в страната.

Ще направя малко отклонение. С интерес прочетох интервюто на проф. Фантина Рангелова от Строителния факултет на УАСГ в броя на в. „Строител“ от 11 август. Това, че в УАСГ имаме очаквания брой студенти, не означава, че имаме необходимия брой. За двата „инфраструктурни“ факултета – Хидротехническия и Факултета по транспортно строителство, положението не е оптимистично – запълнени са около 70% от местата. В Строителния факултет приемът е изпълнен на 100% за поредна година, но като отчетем обстоятелството, че местата в него са около 2/3 от тези за трите инженерни факултета - Строителен, Хидротехнически и Факултет по транспортно строителство, се получава значителна диспропорция в приетите за обучение студенти по специалности.

В интервю с Вас преди година казах, че необходимите хидроинженери за страната по данни от експлоатационни дружества, министерства и частния сектор са около 90 човека на година за специалност ВиК и към 60 човека „Хидростроителство“. Или общо 160 дипломиращи се. Като вземем предвид факта, че завършват около 60% от приетите първокурсници, излиза, че със сегашния прием от общо 59 студенти задоволяваме около 25% от нуждите. Очевидно е, че ни чакат тежки времена във водния сектор.

Искам да спомена и нещо положително. От 5 години в Хидротехническия факултет приемаме в бакалавърската специалност „Инженерна екология“. За първи път за предстоящата учебна 2023/24 г. имаме държавна поръчка за магистри в нея. Важно е да спомена, че с един от водещите университети в Италия – „Федерико II“ в Неапол, подписахме споразумение, според което част от студентите магистри по „Инженерна екология“ на УАСГ ще могат да участват в програма за двойно дипломиране и да получат две дипломи – българска и италианска. Това е изключителна възможност за младите хора. Кандидатите за магистри по „Инженерна екология“ могат да са бакалаври както по същата специалност, така и по строително инженерство, урбанизъм, управление в строителството и др.

Постоянното добро сътрудничество със строителните фирми от Вашия сектор продължава. Завършилите хидроинженери веднага постъпват на работа, нали?

Като декан редовно получавам обаждания от колеги с молбата „дай ми някой млад човек за работа“. Гладът за специалисти е голям, пред дипломираните има множество възможности за реализация – в строителството, като проектанти, в експлоатационни дружества, в институции към МОСВ, МРРБ, НЕК. Това обаче има две страни – първата е необходимостта от хидроинженери, а втората – заплащането. И тук се появява парадоксът, че страната има нужда от подобни кадри, но възнаграждението и условията за работа не навсякъде са привлекателни. Пазарната логика диктува, че при настоящото положение трябва да се увеличават заплатите за липсващите специалисти, но за съжаление в държавните и общинските дружества у нас това не се случва.

Свидетели сме и на реализация в чужбина - само в последния месец трябваше два пъти да потвърждавам пред една британска агенция автентичността на дипломи на наши възпитаници. Това е както повод за гордост, така и за притеснение, че подготвени специалисти напускат страната.

Новостроящите се хидротехнически съоръжения се броят на пръстите на едната ръка. Част от хидромелиоративните съоръжения вече ги няма. Какви са перспективите?

Има множество предизвикателства в следващите години пред сектора и посрещането им трябва да стане с участието на компетентни специалисти. Основните проблеми все пак са свързани с подмяната или рехабилитацията на старата инфраструктура – водопроводи, канализация, напоителни системи, деривации, язовирни стени. Адаптацията към климатичните промени, които се проявяват чрез продължителни суши и екстремни валежи, също е нещо, на което трябва да се обръща внимание. Свидетели сме за поредна година на недостиг на вода за редица малки населени места, но и за градове като Омуртаг. Напояването е много неефективно, системите, където ги има, са над 50-годишни и имат крещяща нужда от основен ремонт и рехабилитация. Екстремните валежи водят до наводнения не само у нас – видяхме бедствията в Италия, Австрия, Словения. Това повдига въпроса за защитните диги, корекциите на реки и ролята на язовирите.

Доста интересен проблем е и Зелената сделка с търсенето на алтернативни източници на енергия, което от своя страна поставя въпроса за балансирането на енергийната система. И вместо да се мислят „химически“ решения с паркове от батерии тип „гигантски акумулатори за автомобили“, е добре да се знае, че има отдавна известно решение – „най-зелената батерия“ е ПАВЕЦ. Въпросът е къде да бъдат построени такива централи, за колко време ще стане това и колко ще струва на данъкоплатците.

Чистотата на водата и въобще екологичните проблеми са четвърто направление във водния сектор, затова и открихме специалността „Инженерна екология“.

Ръководството на ХТФ и тази година вероятно ще продължи да информира за завършващите специалностите във факултета, потенциалните работодатели – фирмите, МОСВ, МРРБ, Националния институт по метеорология и хидрология към МОСВ, ДАМТН, Съюза на ВиК операторите в България, Държавно предприятие за управление и стопанисване на язовири, „Напоителни системи“ ЕАД, Предприятие „Язовири и каскади“ и др.

С всички изброени поддържаме добри контакти, оказваме си съдействие при решаване на различни проблеми. С НЕК ЕАД подписахме меморандум за сътрудничество, който се изпълнява много активно. Предстои подобен с Група „Геотехмин“. Колегите са наясно с възможността за двустранни договори между студенти и УАСГ въз основа на одобрени от МОН заявки за обучение на специалисти, в резултат от което студентите ще се обучават без семестриални такси, като ще имат осигурени условия за провеждане на практики и работа с гарантирано заплащане в даденото дружество или институция след дипломиране.

През 2024 г. Хидротехническият факултет ще навърши 75 години и очаквам всички изброени заинтересовани страни, както и фирмите от частния сектор да ни подпомогнат в отбелязването на юбилея и активно да се включат в празненствата за него.

Споменахте сътрудничество с Италия, по какви други международни програми работите?

През настоящата година предстои приключване на проекта „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика”, финансиран от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, в който участват колегите от катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на води“. За втора поредна година Хидротехническият факултет ще се включи в организирането на „Европейска нощ на учените“, финансирана от „Хоризонт Европа“. Тази година тя е на 29 септември и е посветена на адаптацията към климатичните промени. Темата, избрана от нашия факултет, е „Водата – многото лица на климатичните промени“, като ще запознаем присъстващите с приятното лице на водата при суша и с ужасяващото й при наводнения. Ще има демонстрации, викторини, награди и изненади с една цел – да събудим любопитството на децата и юношите към науката.