Проф. д-р инж. Борислав Белев, ръководител катедра „Метални, дървени и пластмасови конструкции“ в УАСГ: В учебния процес използваме съвременни аудио-визуални средства, подходи и платформи

Проф. Белев, професионалният Ви път е неизменно свързан с Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), който сте завършили през 1985 г. (тогава ВИАС), специалност „Промишлено и гражданско строителство“. Били сте първенец на випуска. Вече 33 г. сте преподавател в катедра „Метални, дървени и пластмасови конструкции“ (МДПК) към Строителния факултет (СФ) на УАСГ. Какво още можете да ни разкажете?

По време на следването мои учители бяха едни от най-изтъкнатите български преподаватели и инженери, като проф. Л. Маноилов, проф. Хр. Върбанов, проф. Т. Карамански, проф. М. Брайнов, проф. Л. Венков и много други. Избрах да разработвам дипломната си работа, а след това и дисертацията към МДПК, където мой дипломен и научен ръководител беше проф. д-р инж. Любчо Венков. Признателен съм на преподавателите от тази катедра, с които съм общувал и работил. Всички те имат някакъв принос за моето професионално развитие.

Специализирал съм в японската фирма „Тайсей“ и в два водещи европейски университета – DTU (Дания) и Chalmers (Швеция). Изнасял съм лекции и кратки лекционни курсове в университети в Гърция, Турция, Литва, Латвия, Германия и Виетнам. Участвал съм в няколко международни научноизследователски проекти с партньори от Дания, Тайван и Виетнам.

За един преподавател е важно да следи съвременните тенденции в своята област – включително и чрез участия в утвърдени международни конференции. Имам редица такива изяви – изнасял съм доклади на конференции, като Eurosteel, форуми на IABSE (Международна асоциация за мостово и структурно инженерство), европейски и световни събития, посветени на земетръсното инженерство, и др.

На 26 октомври т.г. проведохте минисимпозиум по стоманени и комбинирани мостове по случай 100 г. от рождението на проф. д-р инж. Димитър Димитров – дългогодишен преподавател в катедрата и проектант на някои от най-значимите виадукти в България. С какво ще се запомни това събитие?

Проф. Димитър Димитров е сред най-изтъкнатите мостови инженери у нас и името му традиционно се свързва с проектирането и изграждането на Аспаруховия мост (среден отвор 160 м) и виадуктите със стоманена връхна конструкция на АМ „Хемус“ (на км. 35+144 и км. 35+750).

Минисимпозиумът беше организиран по инициатива на катедра МДПК съвместно с Българската асоциация за метални конструкции (БАМК). Интересът към него беше много голям, залата беше пълна. Присъстваха не само наши колеги – преподаватели от академичната общност, но също и проектанти и строители, специалисти от Национална компания „Железопътна инфраструктура“, инженери ветерани и студенти.

В първата тематична сесия, озаглавена „За живота и творческия път на проф. Димитър Димитров”, обзорна презентация направи проф. д-р инж. Николай Рангелов, след което свои спомени за него споделиха проф. д-р инж. Енчо Дулевски, проф. д-р инж. Димитър Даков, инж. Георги Колчаков (задочно) и други гости.

Втората сесия беше на тема „Съвременни стоманени и комбинирани мостове – изследвания и практически реализации“ и в нея бяха изнесени следните доклади: „Емблематични пътни мостове, проектирани с водещо участие на проф. Димитър Димитров (през погледа на съвместната му работа с Мостстрой и Мостконсулт)“/(Д. Кисов, М. Решков и Р. Йовчев), „Обект: Път III-667 „Плодовитово - Асеновград“. Мост с комбинирана конструкция над р. Марица при км 6+832“ (Г. Колчаков, М. Ралев), „Кагранър Щег - нов пешеходен GFRP мост в централната част на Виена“ (Ст. Иванов) и „Въжените мостове в България. Характерни конструктивни решения“ (Л. Георгиев, Л. Здравков и Ст. Иванов). Те бяха изключително интересни и поставените в тях проблеми инициираха полезна дискусия.

Разкажете за обучението в катедрата на Вашите студенти, дипломанти и докторанти.

В МДПК понастоящем работят 12 висококвалифицирани преподаватели. В учебния процес използваме съвременни аудио-визуални средства, подходи и платформи. Основните дисциплини, преподавани от нас в Строителния факултет, са „Метални конструкции”, „Конструкции от дървесина и дървесни композити”, „Специални стоманени конструкции”, „Стоманени и комбинирани мостове”, „Производство на метални конструкции” и „Проектиране на стоманени конструкции за сеизмични въздействия”. Преподаватели от катедрата водят важни за формирането на бъдещите инженери избираеми дисциплини, като „Стоманени конструкции от тънкостенни студеноформувани елементи”, „Комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции” (съвместно с катедра „Масивни конструкции”) и „Пожароустойчивост на стоманени и дървени конструкции”. Във всички изброени обучението се базира на действащите конструктивни Еврокодове и техните национални приложения.

МДПК участва активно и в учебния процес на други факултети в УАСГ (Архитектурен, Транспортно строителство и Хидротехнически) с учебни дисциплини от предметната област на катедрата. Заслужава да се отбележи и приносът на МДПК в англоезичното обучение по специалност „Строителство на сгради и съоръжения“ в СФ (въведено през 2006 г.), в което включваме и чуждестранните студенти по програма „Еразъм +“. По нея през последните няколко години идват млади хора от Испания, Италия, Франция, Германия и други страни. Преподаватели от катедрата участват и в обучението на студенти от кратките магистърски програми като „Конструктивно инженерство”.

Съществен дял в учебно-преподавателската дейност на катедрата заема дипломното проектиране. МДПК е известна с това, че предоставя на своите дипломанти условия за творческа работа и възможности за разработване на оригинални и сложни конструкции на сгради и съоръжения. В дипломните задания често се включват и научноизследователски компоненти. От 2007 г. провеждаме ежегодния конкурс за най-добра дипломна работа, в който наш партньор е БАМК.

Важно направление в работата на МДПК е обучението на докторанти. Темите на докторантурите са съобразени с модерните тенденции в развитието на стоманените, дървените и комбинираните конструкции, но отчитат и актуалните потребности на строителния бранш в страната. Нашите докторанти се включват активно в учебния процес и в научноизследователски проекти.

Каква научноизследователска дейност се развива в МДПК?

През последните 7-8 г. колективи от катедрата под ръководството на проф. Николай Рангелов участваха в три европейски проекта в областта на сеизмичното инженерство – Innoseis, EqualJointsPlus и FreeDamPlus. Съвместно с КИИП РК София-град бяха проведени семинари за инженери-проектанти по EqualJointsPlus и по FreeDamPlus и бяха издадени ръководства за проектиране на български език.

Преподавателите от нашата катедра участват редовно в реномирани научни конференции и регионални форуми. Това показва, че катедра МДПК има значителен международен авторитет, създадени добри лични контакти с колеги от чужбина и успешно се интегрира в европейското образователно и научноизследователско пространство.

През май т.г. заедно с група експерти под егидата на Националния център по сеизмично инженерство към УАСГ сте посетили районите, пострадали най-тежко от двете силни земетресения в Турция (6 февруари 2023 г.). Какви са основните Ви впечатления и поуки от видяното там?

По време на тази мисия посетихме градовете Искендерун, Антакия, Пазарджик и Кахраманмараш и обследвахме жилищни райони, индустриални зони и една селска местност, където минаваше разломната линия. Преди това се срещнахме с турски специалисти, работещи в изследователските центрове по сеизмично инженерство в Истанбул и Анкара, които споделиха своя опит и по-важни резултати от техните анализи. Макар и 4 месеца след земетресенията, успяхме да съберем много информация и снимков материал относно поведението на конструкциите и земната основа при тези две екстремни въздействия, случили се само в рамките на 9 ч. едно след друго. Най-тежки са щетите в провинция Хатай и особено в Антакия, където по-голямата част от жилищните сгради по протежение на главния булевард „Ататюрк“ са разрушени. Това беше един призрачен град, в който все още стояха отделни силно повредени здания, но негодни за обитаване. Кахраманмараш беше по-близо до епицентъра на едното от двете земетресения, но там щетите и жертвите са по-малко.

В началото на юли т.г. проведохме в УАСГ публичен информационен отчет за извършената работа и обследвания на пострадалите райони, на който презентации направиха също проф. Петър Павлов, доц. Цветан Георгиев и гл. ас. Николай Милев. Поуките и изводите са много и с тях би трябвало да бъдат запознати както нашите колеги от строителния бранш, така и експертите от държавната и общинските администрации в страната. Държавната стратегия на Турция за намаляване на сеизмичния риск може да бъде пример за нас, особено по отношение на обектите от критичната инфраструктура, т.нар. Lifelines. През 2013 г. там е приет закон, който задължава всички новоизграждани държавни болници с капацитет над 100 легла да бъдат осигурени със система за сеизмична изолация в основата. Двете разрушителни земетресения от 6 февруари т.г. потвърдиха ефективността на този подход. Болничните комплекси със сеизмична изолация останаха напълно функционални след земетресенията и последвалата вълна от афтършокове, докато тези с традиционна конструкция в същите райони бяха силно повредени или напълно разрушени. Като специалист по метални конструкции бих желал да отбележа също доброто поведение на сградите със стоманена носеща конструкция. Обследваните от нас няколко жилищни сгради със стоманена конструкция в Искендерун и Кахраманмараш бяха в отлично състояние, само с леки пукнатини в отделни преградни стени.