Наука

Гл. ас. д-р инж. арх. Антон Гороломов, преподавател във ВСУ „Любен Каравелов“: Добрата връзка между теория и практика създава качествено образование

Всеки строителен обект има своята специфика, изисква индивидуален подход и те учи на нещо

Д-р Гороломов, Вие сте възпитаник на СГСАГ „Хр. Ботев”. При завършването на средното си образование получихте награда от КСБ като първенец на випуска. Изминали са 13 г. оттогава, как решихте да продължите пътя си във ВСУ „Любен Каравелов”?

Гордея се, че съм завършил Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“. Училището винаги е било известно със своя престиж, за което свидетелстват висококвалифицираните строителни техници, които са минали през неговата школа. Именно там осъзнах, че искам да се занимавам с архитектура и конструкции, и разбрах, че двете специалности са толкова тясно свързани, че би било добре да имам познания и в двете. Спомням си не само наградата от Камарата на строителите в България, но и организирания от нея конкурс „Аз мога да строя“, в който участвах. Това беше невероятно преживяване, което ме насочи към висшето образование. Бих искал да изкажа моите поздравления към КСБ за тази инициатива, която спомогна за прилагане на знанията ми от средния курс по съвсем реален проблем от практиката.

Защо избрах ВСУ „Любен Каравелов”? Целият ми живот е свързан по някакъв начин с ВСУ. Баща ми беше дългогодишен преподавател в него и от най-ранна детска възраст се запознах с училището, когато беше военно инженерно учебно заведение. Допълнителен стимул да избера ВСУ беше, че тук можех и, както стана, завърших, с диплома както за строителен инженер-конструктор, така и за архитект. Тази комбинация ми донесе много ползи. Търсен съм от частния сектор, защото правя нещата така, че да няма несъгласуваност между части „архитектурна“ и „конструктивна“, проектът съчетава издържано и лесно реализируемо архитектурно решение и конструкция, която не нарушава архитектурните параметри и облик.

На 31 г. Вие сте главен асистент и продължавате да учите нови специалности.

В момента следвам магистърската специалност „Защита на населението (Строителна пожарна и аварийна безопасност)“. Аз съм проектант и тя ще ми помогне в процеса на инвестиционното проектиране. Едни от най-честите забележки към проектите са именно от РСПБЗН. Връзката между конструкции и пожарна безопасност е огнезащитата – интердисциплинарна област, намираща широко приложение в съвременното строителство. При подходящо оразмеряване на огнезащитата на конструкцията може да се спестят много разходи, на практика парите за огнезащита са съизмерими с цената на самата конструкция. Но за това се налагат познания както в пожарната безопасност, така и в строителните конструкции.

Учене през целия живот – тази формулировка сякаш е измислена за Вас.

Обичам да научавам нови неща. Не просто, както се казва, „за спорта“, знанията трябва да са приложими в живота, в практиката. Именно това се стремя да дам и на студентите като преподавател. Добрата връзка между теория и практика създава качествено образование. Без теория не може – нашите специалности не са занаят. А без практика теоретичните знания не са полезни. Много често реалните задачи изискват опит, който не би могъл да се пресъздаде в книгите. Ролята на преподавателя е да даде и двете.

Човек се учи цял живот, и то не само в университетите. Нашата професия на строители в най-общия смисъл на думата е много динамична. Всеки строителен обект има своята специфика, изисква индивидуален подход и те учи на нещо. Непрекъснато излизат нови строителни материали, които проектантите и строителите трябва да могат да прилагат. Приемат се нови закони, изисквания, към които трябва да може да се приспособим. Ярък пример за това е Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради, съгласно която от 01.01.2024 г. всички сгради трябва да бъдат с близко до нулево потребление на енергия – нещо, което в някои случаи напълно преобръща идеята за отопление, тъй като голяма част от сегашните способи далеч не отговаря на този критерий.

Появяват се нови по-съвършени софтуерни продукти, които намаляват рутината в дейността на проектанта. Но работата с тези продукти изисква сериозни знания не само по софтуера. Ролята на проектанта е да управлява програмата. И нека не забравяме крилатата фраза „човек може да греши, но истинска бъркотия става само с компютър“. Това е и ролята ни като преподаватели – да научим студентите, че компютърът е средство за работа, той е инструмент, а не уред, който взима решения. В нашата професия грешните решения могат да струват човешки животи.

Академичното ръководство на ВСУ има специална политика за подготовката на преподавателски кадри.

Преподавателите сами осъзнаваме, че за да учим студентите, трябва самите ние да учим. Това е наша отговорност. Ръководството, разбира се, ни подкрепя с каквото може. Неговата отговорност е да помага на нашето желание да учим чрез административното управление. Например аз като студент по строителна пожарна и аварийна безопасност заплащам само половин такса за обучение, тъй като съм служител на ВСУ. Докторантурата ми беше държавна поръчка. Всяка година се разработват научноизследователски проекти, ориентирани и за подпомагане дейността на докторантите и студентите.

Допълнително ръководството подкрепя и тези от нас, които се занимават с бизнес – например с отпуски, гъвкавост на някои ангажименти и т.н. Работят с разбирането, че за доброто обучение на студенти са нужни и практически знания и умения, които се получават само така.

Разкажете за Вашата професионална реализация извън висшето училище.

В частния сектор работя от завършването си. Първоначално на стаж в проектантска фирма на мой преподавател по „Съпротивление на материалите“. После години наред и досега помагам във фирма, която се занимава с обследване и усилване на строителни конструкции. Преди няколко години с мой дипломант, инж. Драгомир Чалъков, създадохме фирма, която се занимава с проектиране на части „архитектурна“ и „конструктивна“ на сгради и съоръжения, а след като завършим и новата магистратура, надявам се и „пожарна безопасност“.

Практическият ми опит се оценява от студентите ми. Никога не съм ги държал настрана от задачите, които се решават в реалните проекти. Това им дава по-широк поглед отвъд академичната рамка, която най-често разглежда значително опростени постановки.

Какво ще кажете за младите хора в науката?

Младите хора в науката имат огромен потенциал, който трябва да бъде разгърнат. Те познават съвременните софтуерни продукти и имат желание да ги прилагат в научни и практически задачи. За да имат успешна реализация, трябва да бъдат напътствани от различни групи хора. На първо място от доценти и професори със съответния опит в науката, които имат познания кое е ценно в областта. Неслучайно младите преподаватели получават длъжност „асистент“ или „главен асистент“, това означава, че те работят съвместно и помагат на хабилитирани преподаватели в научната сфера, в която работят.

И още – нашата професия е практически приложима. Затова е нужна връзка между бизнеса и научните и образователните организации. Само така може да се гарантира, че посоката, в която се движат младите научни кадри на България, е нужна на икономиката на страната.