Доц. Даскалова, на 6 и 7 юни в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) се проведе сесия за докладване на резултатите от разработените през 2023 г. научноизследователски проекти на УАСГ. В семинара участваха и представители на Архитектурния факултет (АФ).

Всяка година АФ участва активно в научноизследователски проекти, финансирани от държавния бюджет. Радостното е, че освен утвърдени преподаватели, в тях се включват и много докторанти. За 2023 г. от общо около 30 проекта, колеги от Архитектурния факултет имат участие в почти половината, а 7 от тях са изцяло под ръководството на архитекти.

Разработването на такъв тип проекти е от изключителна важност, както за реализиране на високи научни постижения и развитие на академичната общност, така и за решаването на реални казуси от практиката. Това дава възможност и за сътрудничеството и обмен на идеи между различни изследователи от всички факултети. Чрез колективни усилия се обединяват разнообразни експертизи, което води до по-комплексни и многостранни решения.

Аз също съм участвала като ръководител на такива проекти през изминалите години. В рамките на един от тях дори бе проведено практическо обучение на студенти по архитектура от Висшето училище по архитектура „Ла Вилет” в Париж, Франция, и докторанти към катедра „Технология на архитектурата“ към нашия АФ. Това допринесе за международното измерение на решаването на един локален казус, свързан с българското архитектурно наследство. Изследването разшири своя обхват и след направените анализи завърши с практически насоки и препоръки за бъдещо по-добро развитие на материалното и нематериалното културно наследство и адаптирането му към съвременните условия.

Предстои новата академична учебна година. Как премина кандидатстудентската надпревара в Архитектурния факултет? Успяхте ли да „спечелите” най-подготвените от средното образование млади хора?

Традиционно най-желаната специалност в университета е „Архитектура“, следвана от „Строителство на сгради и съоръжения“ и „Геодезия“. В Архитектурния факултет никога не остават незаети места, а по време на кандидатстудентски изпити се борят по 3-4 млади хора за едно място. Въпреки демографската криза от последните години, желаещи да се обучават при нас не липсват. И в по-новите ни специалности „Ландшафтна архитектура и ландшафтно планиране“ и „Урбанизъм“ също очакванията са за запълване на всички бройки. Разбира се, този успех се дължи на активната работа на АФ – представяме възможностите за обучение пред учениците от строителните гимназии в цялата страна, а и в някои от езиковите учебни заведения.

Нов аспект, който предстои за следващата академична година, е желанието ни да привлечем повече чуждестранни студенти, като за целта ще предлагаме специалност „Архитектура“ изцяло на английски език. В подготовка са и няколко двустранни договора за съвместно обучение на английски език с висши училища във Франция. Участието на УАСГ в Европейската университетска мрежа Алианс Bauhaus4EU също ще даде възможност за предлагане на съвместни програми и обучения с партньорските университети.

Отварянето на Архитектурния факултет към международната сцена е стратегически важна инициатива, която не само ще увеличи репутацията и финансите на УАСГ, но и ще създаде мултикултурна среда, която ще подготвя по-добре студентите за глобализирания свят като развие техните междукултурни комуникационни умения.

Освен че сте зам.-декан на АФ, преподавате и ръководите катедра „Технология на архитектурата” и Центъра за международна дейност и мобилност (ЦМДМ) към УАСГ. Разкажете за дейността на този център.

ЦМДМ администрира и координира участието на университета в различни международни образователни и изследователски програми и проекти, членството в международни организации, двустранното сътрудничество с висши учебни заведения в страни от ЕС и извън него, както и всички дейности, свързани с управление на мобилностите (студентска, преподавателска и на персонала) по програма „Еразъм+“. След периода на ограничена международна мобилност заради пандемията, през последните две години се наблюдава значително увеличение на международните командировки и търсенето на нови контакти и партньори и то не само в ЕС. УАСГ има сключени над 120 двустранни споразумения за обмен с европейски университети и над 20 – с такива от други държави. Основен приоритет, залегнал и в стратегията за интернационализация на УАСГ, е споменатото от мен участие в Алианс Bauhaus4EU.

Като ръководител на ЦМДМ през 2023 г. бях в състава на българска делегация от представители на редица висши училища, която посети Кралство Мароко. Там проведохме среща в Министерството на висшето образование, както и ползотворни разговори относно подготовката за създаване на облекчена процедура за дългосрочен обмен на студенти и докторанти. По време на визитата бе подписано споразумение за сътрудничество между УАСГ и Висшето училище по архитектура в Рабат. Пак в Рабат през 2024 г. бе открит и Информационен център на българското висше образование. По време на посещението бяха набелязани и конкретни последващи стъпки за развитието на българо-мароканското сътрудничество, най-важната от които е да бъде открит подобен информационен център на мароканското образование и култура в София.

Освен администрирането на различни дейности, ЦМДМ ежегодно организира и събития, свързани с инициативата „Еразъм дни“ (ErasmusDays) на Европейската комисия. Тя цели да отбележи огромното положително въздействие на програма „Еразъм+“ едновременно във всички държави по света, като представи европейските ценности и ползите от образователната мобилност. Няколко пъти в годината се провеждат информационни срещи и дни на отворените врати, в които се предоставя подробна информация относно възможностите за осъществяване на студентска и преподавателска мобилност.

През 2023 г. се състоя и първото издание на инициативата на ЦМДМ „Детски университет“. Нашият екип заедно с преподаватели от УАСГ покани децата на колеги от СГСАГ „Христо Ботев“ в университета, за да научат по достъпен и забавен начин за строителните професии. Да видят как се провеждат различни изследвания и изпитвания в лабораториите на университета. В рамките на събитието беше осъществена и инициативата „Ректор за един ден“. Децата гостуваха на тогавашния ректор на УАСГ проф. д-р инж. Иван Марков и всички те подписаха и подпечатаха своя първа заповед.

В началото на юни в Клисура бяха открити площад и паметна плоча на основоположника на архитектурното образование у нас проф. арх. Храбър Попов. Вие заедно с проф. д-р арх. Орлин Давчев, декан на АФ на УАСГ, уважихте събитието във възрожденския град.

Получихме покана от председателя на УС на Националния клуб на строителите ветерани инж. Виктор Шарков, която много ни зарадва. Проф. Попов е изтъкнат учен и автор на много проекти, спечелени конкурси и построени обекти в България. Той е един от първите петима учени, назначени с царски указ като професор в първото Висше техническо училище през 1942  г. За мен като ръководител и за колегите ми от катедрата отдаването на почит с площад и паметна плоча в Клисура е още по-важно и ценно, защото проф. Храбър Попов е основател и пръв ръководител на катедра „Сградостроителство” от 1942 до 1953 г. (сега катедра „Технология на архитектурата”). Не само е основоположник и организатор на архитектурното образование в България, той създава първите учебни планове, програми и помагала за специалността „Архитектура”. Негов е и първият учебник по сградостроителство.

С удоволствие и отговорност бихме се включили и в други подобни бъдещи инициативи за изразяване на признателност към нашите първи учени и творци. Убедена съм, че запазването на паметта за учителите ни и почитането на техните достижения са от ключово значение за нашето успешно бъдещо развитие.