Д-р инж. геол. Лазар Беров, преподавател в катедра „Технология и мениджмънт в строителството“ във ВСУ „Любен Каравелов“: Правилното геоложко проучване се отразява положително на последващите проектантски и строителни дейности

Д-р Беров, можем ли да кажем, че без геология не може да стартира нито един строителен обект?

Да, разбира се, геологията е основна и неразделна част от строителния процес. Правилното геоложко проучване трябва да бъде съобразено с конкретното инвестиционно намерение и нуждите на проекта. В зависимост от сложността му и специфичните теренни характеристики изпълнението на геоложкото проучване редуцира рисковете и дава възможност строителните дейности да минат с по-малко проблеми. Защото геологията често пъти крие изненади и специфични особености. Ако при реализирането на геоложкото проучване бъде отделено повече време и бюджет за задълбочени полеви и лабораторни изследвания, могат до голяма степен да бъдат установени проблемните места и потенциалните опасности, с които несъмнено ще се сблъскат строителите при започване на реалните дейности по изпълнението на задачата. Ако след качествено инженерно геоложко проучване проектантите анализират правилно потенциалните рискове, ще бъдат предвидени оптималните решения за конкретната ситуация и те ще могат да разработят проектната част в най-завършен вид. Съответно строителите ще са подготвени за това, което ще се разкрие като геоложка среда, ще могат да бъдат взети своевременни мерки, както и нужните дейности за оптимизиране на СМР. Това от своя страна ще спести време и средства.

Аз като специалист в моята практика не съм попадал на обект, в който ако бъде направено нужното геоложко проучване, то да не даде положително отражение на всички следващи проектантски и строителни дейности. Разбира се, много важна роля има правилното анализиране на събраната информация, както и привеждането й в подходящ вид, за да може останалите проектанти да се запознаят лесно с геоложката среда.

По какви предмети четете лекции и водите упражнения в катедра „Технология и мениджмънт в строителството” на Строителния факултет на  ВСУ „Любен Каравелов“?

Като преподавател във Висшето строително училище имам отговорността да предам на моите студенти доста голям спектър от геоложки знания.  Предвиденият курс в учебната програма обхваща сериозна част от геологията, която е доста широкоспектърна като наука. В него са засегнати различни лекции от общата геология, петрологията и тектониката. Аз се стремя да обърна внимание на студентите върху тази част от геологията, с която смятам, че ще се сблъскат повече в бъдеще. Това са именно инженерната геология и хидрогеологията. В тези лекции ги запознавам както с теоретичните подходи и модели, така и с реални казуси от строително-проектантската практика. Смятам, че е много важно двете неща – теория и практика, да бъдат максимално разглеждани заедно, за да може студентите да имат реален досег до строителния процес. В моите лекции отделям нужното време след представяне на теоретичната част по дадена тема за обсъждане на казуси от практиката, решенията, които са взети, и защо са избрани като подход.

По време на семестъра при всяка възможност заедно със студентите ми ходим на големи строителни обекти, следим развитието им на място и коментираме задачите, с които се сблъскват проектантите и строителите. Както казах, курсът по геология включва доста информация, която трябва да се асимилира, и посещението на строителната площадка помага на студентите по-бързо и добре да разберат нещата. Така бъдещите проектанти и строители трупат опит и знания.

Тази година се запознахме отблизо с един от най-големите и интересни геотехнически проекти в България – укрепването на склонов участък преди тунел „Железница“ на автомагистрала „Струма”. Бяхме коментирали темата на лекции, но след посещението студентите успяха да придобият лични впечатления от мащаба и слож­ност­та на задачата. Разбира се, получихме и много професионално съдействие от строителния екип на място.

Какъв е интересът на Вашите студенти към геологията?

Младите хора имат различни интереси, като по мои наблюдения по-голямата част от тях са насочени към проектантската сфера. Разбира се, немалко се ориентират и към строителната практика. Затова е много важно разнообразието от курсове по отделните специалности във ВСУ – те са подбрани така, че да обхванат по-голям спектър от знания.

Относно лекциите по геология, които водя, мога да кажа, че за по-голямата част от студентите материята е нова и непозната. Като преподавател това ме поставя в позиция да създам интерес към геологията като наука и възможното развитие на бъдещите строителни инженери в нея. Един от подходите, които използвам, е именно да им представям казуси от практиката, по които лично съм участвал като геолог. Големият практически опит, който съм натрупал през годините, доста ми помага. Прави ми впечатление, че младите хора стават особено внимателни, когато им давам примери от чуждестранни задачи, в които съм взел участие. Сред пораждащите сериозен интерес е проект, по който работих в Киргизстан. Често обсъждаме и практики от Австрия, Италия, Англия и Швейцария – тези страни имат много сериозно развита геоложка и геотехническа експертиза, реализирайки мащабни проекти. Разглеждането на примери от света и най-вече от Европа е много полезно за нашите възпитаници. Освен това ВСУ „Любен Каравелов“ има добре изградена мрежа от партньорски университети в Европа, които студентите имат възможност да посетят по програма „Еразъм+“.

Като преподавател се старая да мотивирам младите хора в университета да придобият колкото могат повече знания и опит, за да станат добри и отговорни специалисти.

Има ли нови практики и подходи в геологията, с които запознавате студентите?

Съвременното инженерство става все по-комплексно. Сградите и съоръженията са доста по-сложни и изискват все по-задълбочени проучвания и подходи. Когато разглеждаме в лекциите нужните геоложки проучвания за даден проект, аз представям реални примери и начина, по който е обработена информацията за обекта. Използването на съвременни специализирани софтуери ни позволява лесно и бързо да обработваме по-голям обем геоложка информация. Правилното анализиране на различните данни ни дава възможност да бъдем по-добри проектанти и да взимаме точните решения, които несъмнено се отразяват положително в последващия строителен процес. Аз лично като специалист се вълнувам много от всички нови техники и подходи, които можем да приложим в дадена задача. Колкото по-сложна е тя, толкова по-комплексен трябва да е и нашият подход. На това се опитвам да обръщам внимание и на студентите, че е необходимо да изискваме повече и от нас самите при реализирането на сложен проект.

Сред примерите, обсъждани по време на лекции, са практиките, които прилагаме за една от най-често срещаните задачи в градското строителство – укрепването на изкопите. Правим паралел с проектантските разработки за геологията на терена с реално установените геоложки материали на обекта. За това ни помагат и новите техники, които можем да използваме в заснемането на терена и обработката на данните, благодарение на което можем да бъдем още по-добри и в следващата ни задача. Да отговорим на сложността на градската среда, която става все по-застроена и сложна, налага все по-комплексни подходи в проектирането и строителството.