МВР и УАСГ издават ръководство за управление на малки язовири

В проекта участват още партньори от Германия и Австрия

 

Доц. д-р инж. Мария Маврова-Гиргинова е преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и автор на редица научни и научно-приложни публикации на тема оценка и анализ на риска. През 2004 г. въз основа на вероятностно изследване алармира, че действащите норми за проектиране на насипни язовирни стени от 3-ти и 4-ти клас (малки язовири) залагат недопустимо ниска степен на сигурност, потвърждение за което е и статистиката на инциденти и аварии със съоръжения от този тип у нас. През 2007-2008 г. участва в разработката на национална методика за оценка на риска от потенциално опасни обекти в частта „Вредно въздействие от води” за нуждите на вече закритото Министерство на държавната политика при бедствия и аварии. През 2011 г. ръководи българската част на международен екип за изработване на национална методика за оценка на риска от наводнения съгласно Директива 60/2007/ЕС, възложена от МОСВ, както и на оценка на риска от наводнение в Черноморския басейнов район. Тя е ръководител на екипа на УАСГ в международния проект на МВР, съфинансиран от ЕК - DамSаfe.

  „След събитията в с. Цар Калоян през 2007 г. и други подобни, довели до изключително тежки последици и човешки жертви в резултат на разрушени язовирни стени, възникна идеята за проекта DamSafe. Инициативата беше на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, като в проекта се включи и УАСГ с Хидротехническия и Геодезическия си факултет“, разказва доц. д-р инж. Мария Гиргинова за възникването на проекта, чийто ръководител е от страна на университета. Министерството на вътрешните работи е главният бенефициент по европейския проект „Подобряване на превенцията и осъзнаването на опасността от наводнения чрез разработване на стандартизиран план за оценка и управление на риска от малките язовири, базиран на европейски добри практики и обмяна на опит“ (DamSafe). Идеята на експертите от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ получава подкрепа и от редица европейски и български партньори - Wald+Corbe Consulting Engineers - Германия, Техническия университет във Виена, Департамента за управление на водите на Федералното правителство на област Щирия - Австрия, УАСГ и СУ „Св. Климент Охридски“, „Напоителни системи“ ЕАД и Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Проектът е стартирал през 2010 г. и продължава до февруари 2013 г. В рамките на 24 месеца партньорите ще идентифицират потенциално опасни водоеми в пилотни региони. След събирането на информацията ще разработят ръководство с критерии и указания за преценка на риска и щетите от катастрофални наводнения. Общият бюджет на проекта е 523 378 евро, като приносът на ЕК е в размер на 330 397 евро. Останалите 110 132 евро ще бъдат съфинансирани от всички партньори. Доц. Гиргинова уточнява, че вече са направени геодезическите измервания и в момента предстои хидроложката работа по проучването на водосборна област с малки язовирни стени – в поречието на два притока на р. Вит. Това са р. Тученица, която минава през Плевен, и съседната р. Чернялка. И двете реки са застроени с поредица от малки язовири, като особено проблемни са някои от тези по р. Чернялка „Концепцията за защита от наводнения на Плевен е била сериозно разработена в миналото и са изградени защитни съоръжения, затова очакваме, че в поречието на Тученица вероятно оценката на риска няма да бъде висока именно поради доброто планиране, но това трябва да се докаже“, обяснява още ръководителят на екипа в УАСГ. Обект на изследване ще са яз. „Кайлъка“, „Тотлебенов вал“, „Николаево-2“ и „Николаево-3“, като последният е в много лошо техническо състояние с разрушен преливник. „След проучването стигнахме до заключението, че единственото, което може да се направи, е да бъде бракуван съгласно Наредба 13. Когато се изведе от експлоатация, трябва да бъде доказано безопасен. Сега е освободен от вода, с отворен основен изпускател“, допълва доц. Гиргинова. Проучването на язовирите в тази водосборна област ще даде информация за ефикасността на използването на съществуващите малки язовири като ретензионни басейни и в резултат от дейностите на всички партньори по проекта през 2013 г. ще бъде издаден наръчник за оценка и управление на риска от малки язовирни стени.  

Проф. д-р инж. Стефан Модев:

Трябва да се актуализират нормите за проектиране

  Световният ден на водата - 22 март, беше отбелязан и в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), където се проведе младежка научна сесия за сектор „Водно строителство“. Инж. Владимир Кукурин, който е докторант към Хидротехническия факултет при УАСГ, изнесе доклад за определянето на заливаемите площи при преминаване на високи води по р. Осъм в границите на Ловеч с помощта на хидравличен модел. Инж. Денислава Георгиева представи характеристиките на интензивните дъждове за Русе. В рамките на сесията беше разяснена и нормативната база за проектиране и контрол на водните съоръжения. Според проф. Стефан Модев – досегашен декан на Хидротехническия факултет, не може водна инфраструктура за милиони да се проектира по норми отпреди повече от 40 години. Той настоя да се започне работа по изготвяне на нова нормативна база, съобразена с настоящите климатични условия и експлоатация на съоръженията. По думите му нуждата от такава се налага заради концентрирането на валежите и следващите ги сухи периоди и заради миграцията на населението в страната.  

Австрийският опит

В рамките на DamSafe е изготвено и сравнение в практиката за гарантиране на сигурност на малки язовирни стени в Австрия и България. Мария Беляшка, която е докторант към катедрата по хидротехника и работи по проекта заедно с доц. Гиргинова, обяснява, че у нас има нормативни актове, които да регламентират не само строителството, но и експлоатацията на хидротехническите съоръжения. И докато във Виена има специален нормативен акт за експлоатацията на малки язовирни стени, у нас Наредба 13 регламентира експлоатацията на всички язовирни стени и съоръжения към тях, включително и на малките водохранилища. Като малки язовирни стени в България се класифицират тези с височина, по-малка от 15 м, и обем, по-малък от 1 млн. куб. м. В Австрия малки язовири са тези със стени до 15 м и обем до 500 000 куб. м. На базата на Наредба 13 през ноември 2004 г. Министерството на земеделието и горите (понастоящем на земеделието и храните) е издало вътрешен правилник за безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията на хидромелиоративната инфраструктура, където попадат и малките язовири, използвани основно за напояване на земеделски площи. Прилагането на тези предписания у нас за по-голямата част от малките язовири е проблем, тъй като те са общинска собственост и са лишени от професионална грижа като техническа експлоатация и контрол, поради което представляват и най-голямата опасност за урбанизираните територии под тях. Сравнението сочи още, че в Австрия първото ниво на инспекция е грижата на собственика, а второто се извършва от независими органи на държавното управление. При нас първото ниво на контрол отново е на собственика, но той трябва да назначи и експертен технически съвет, който приема годишните доклади, разработени от собственика, в обобщение на резултатите от извършените дейности по експлоатацията. Второ ниво са областните управители, които назначават комисии за ежегодно обследване. В последните подготвяни промени на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите се предвижда още едно ниво на инспекция - министърът на икономиката, енергетиката и туризма да контролира техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях. Инж. Беляшка подчертава, че сравнителният анализ е в процес на разработка и информацията за него не е пълна. Предстои екипът, работещ по проекта, да предложи указания за техническа експлоатация, произтичащи от Наредба 13, но специфични за малките язовири у нас.