Когато говорим за извършването на групова работа, няма по-добри от мравките. Компютърният специалист Марко Дориго дълго време изучавал изключителната им прецизност и така създал своя „Модел за оптимизация на мравешката колония” - алгоритъм, който може да се прилага и към човешки дейности, при които се търси висока ефективност. В опит да създадат нов и по-добър модел на система за организация на работата с различни материали учени от Института за материални потоци и логистика на веригата немски институти Fraunhofer приложили тези алгоритми към група от 50 автономни робота, обслужващи склад за резервни части. Той не е истински, а е част от изследователските съоръжения на института и е оборудван, така че да симулира център за дистрибуция. На площ от 1000 кв. м са разположени множество етажерки, на които има 600 пластмасови касетки с различни части и 8 щанда за доставка. Роботи на колела, наречени Multishuttle Moves, вземат поръчаните части и ги носят до някоя от точките за доставка колкото се може по-бързо. Освен микропроцесори, в които има инсталиран софтуер, базиран на алгоритмите от мравките, те са оборудвани и със сензори за разстояние, акселерометри и лазерни скенери и комуникират помежду си чрез безжична локална мрежа. Когато се получи поръчка, те сами преценяват кой от тях е най-близо до касетката, съдържаща исканата резервна част. След това въпросният робот подава заявка за изпълнение на поставената задача и използва навигационния софтуер и сензорите си, за да определи най-бързия маршрут до съответната етажерка и обратно. Нещо повече, той се движи така, че по пътя си избягва сблъсъци с другите роботи. Традиционно повечето складове използват ролкови конвейери на пода за транспортирането на различни стоки в тях. Според Fraunhofer тяхната система е много по-добра, защото независимо от броя на роботите, необходими за обслужването на даден склад, тя не изисква монтирането на каквото и да било по пода.