Санирането изисква обследване на сградата

Доц. д-р инж. Иван Марков, декан на Строителния факултет в УАСГ:

Санирането изисква обследване на сградата

Най-често се прави само топлоизолация

  Земетресението от 22 май постави с по-голяма сила въпросите за това къде или по-скоро в какво живеем. И макар че сигурността на сградите беше изпитана и зданията издържаха теста, все пак имаше и някои изключения. Освен онези, строени без проект и без специалисти (в повечето случаи стопански постройки), пострадаха и стари сгради, върху които времето е оказало своето влияние и не са получили нужното поддържане. Тук обаче възникна и един парадокс. Има сгради, които изглеждат чудесно. В свежи цветове, сякаш току-що издигнати. На тях е приложено онова, което ние масово наричаме „саниране“, но то всъщност е само топлоизолация. Такъв пример е сградата на ВиК-Перник.  

Доц. д-р инж. Иван Марков е завършил УАСГ със специалност „Промишлено и гражданско строителство“ през 1982 г. От 1983 г. е аспирант, асистент и доцент в катедра „Строителна механика” на УАСГ. През февруари беше избран за декан на Строителния факултет в университета. Работил е по динамични изследвания в АЕЦ „Козлодуй”, по проект на динамичен гасител в Русе и др.

  „Санирането се бърка с топлоизолация. Това, което масово се прави в момента, е смяна на дограма и топлоизолация с различните видове пенополистирол. Ако сградата има конструктивни проблеми, а е направена топлоизолация, впоследствие е възможно да се появят пукнатини или при макар и не силен земетръс да има разрушени стени“, обяснява доц. д-р инж. Иван Марков, декан на Строителния факултет в УАСГ. Според него, за да не се налага два пъти да се прави топлоизолация заради евентуални проблеми с конструкцията, преди да се положи покритието, трябва да се изготви обследване. То включва проучване на състоянието на връзките, на носещите елементи и ВиК инсталацията, най-вече в участъците около санитарните възли. „Особено проблемни се оказват тръбите за топла вода. Те често са изгнили и трябва да се сменят в цялата сграда“, уточнява доц. Марков. По думите му, ако сградата има по-сериозни проблеми, се налага укрепване и усилване. Донякъде обследването преди саниране се припокрива с необходимите проучвания за изготвяне на технически паспорт. Доц. Марков подчертава, че към днешна дата паспортизацията се опира предимно на оглед, но този метод не е добър, защото у нас липсват проектите на сградите - цялата техническа документация за постройките преди 1989 г., която е била съхранявана в проектантските организации, е изгубена. „Затова са нужни много подробни изследвания и някои допълнителни изпитвания на сградата. Така ще можем да добием представа за реалната носеща способност на нейната конструкция и да я укрепим правилно“, допълва той и подчертава, че пречката да се изготвят такива проучвания за сградите в България е финансирането, което повечето собственици нямат възможност да осигурят. Деканът на Строителния факултет противно на повечето твърдения е категоричен, че топлоизолацията на отделен апартамент, а не на цялата сграда е напълно ефективна.