Проф. д-р арх. Александър Александров: Предстои развитие на промишленото строителство

Невена Картулева Строителният бум през 2008 г. пряко се отрази и на облика на градовете. Появиха се нови, модерни, внушителни здания, изникнаха комплексите от затворен тип. На места се обособиха дори нови квартали. Тогава ясно се виждаше тенденцията за урбанизиране. Четири години по-късно картината е съвсем различна. Скоро едва ли някой ще помисли за мащабно изграждане на жилищни и офис площи, а строителна дейност се осъществява най-вече в областта на инфраструктурата. Така посоката за развитие на градската среда се обърна на 180 градуса. Повече за градовете преди и след кризата разказва ръководителят на катедра „Градоустройство“ в УАСГ проф. д-р арх. Александър Александров.   „Пикът на строителството, от една страна, съживяваше икономиката, развиваше бранша, новите технологии и строителни материали. В това се изразяваше позитивният ефект от строителния бум през 2008 г. От друга страна, интересните като разположение и качества на средата терени бяха застроени. Черноморското крайбрежие се превърна в един голям град, разположен по цялата ивица, макар че не липсват и незастроени участъци. Южните части на София също бяха застроени, но донякъде това изпревари прилежащата инфраструктура - пътищата и канализацията. И тези терени все още не са благоустроени, защото строителният бум изпревари възможностите на общините да изградят инфраструктура. Това изоставане вече се наваксва и процесът може да се случва по-лесно за всички чрез публично-частно партньорство.“ Така проф. д-р арх. Александър Александров, ръководител на катедра „Градоустройство“ в Архитектурния факултет при УАСГ, обобщава ефекта от периода, когато у нас бяха регистрирани рекордно големи обеми строителна продукция. Той уточнява, че прилежащата инфраструктура е особено важна, защото пряко се отразява върху цената на даден имот. Когато до него има път или водопровод или дори само когато се предвиди, че ще има, стойността му автоматично се повишава. „Българинът не иска да дава нито квадратен метър от имота си, но иска да получава градски блага. Надявам се, че ще започне да се установява нормалният диалог между собствениците и общините. От частните имоти може да се отнема безвъзмездно до 25% от общата площ за нуждите на улици, паркинги, зелени площи. Този процент би трябвало да бъде поне 40. Но въпреки че е нисък, отнемането е сложно за реализация и често се атакува по съдебен ред. Затова общините го избягват“, обяснява проф. Александров. Анализирайки периода след кризата от 2009 г., когато строителните обеми рязко се свиха, а хиляди фирми фалираха, той подчертава, че това е имало и своите положителни страни. Според него сега секторът преосмисля опита си и търси верните пътища за развитие, акцентира се върху качеството и върху по-екологичното строителство. Именно през годините на криза у нас беше сериозно застъпена темата за зеленото, устойчиво строителство с модерни технологии и за автономните къщи с нисък или нулев разход на електричество. Проф. Александров определя периода на срив и застой на сектора и като време за обучение. „Строителството на всички фронтове се е свило, за да започне да се събужда след 3-4 години. Но с нови технологии и нови строителни материали. Очаквам събуждане и на икономиката, на производството и вследствие на това - строителство на производствени сгради за малки и средни предприятия. Технологичният парк, който имаме, е остарял и строителството би се насочило натам. Текущата реконструкция на градовете също ще даде импулс за възраждане. Може да се обобщи, че предстои строителство в сферата на идустриалните площи, туристическата инфраструктура и обществените сгради. Но бумът на жилищно строителство няма да се повтори“, смята ръководителят на катедра „Градоустройство“. Според него интегрираните планове за градско развитие и възстановяване, които ще се осъществяват през следващия програмен период 2014- 2020 г., генерират развитие по отношение на публичното пространство, но то остава по-скоро козметично и насочено в централните части. Там, където поначало е по-благоустроено, има по-хубави сгради и повече живот, ще се доукраси, реновира и обнови, докато перифериите остават в тежко положение, допълва проф. Александров. Въпреки това той посочва, че има голям интерес към тези планове и чрез тях ще съчетаем нашия опит в градоустройството с европейския. „Ще се вложат много средства в обновяването на градовете. Въпросът е доколко те ще бъдат ефективни и доколко въздействието върху отделни зони ще благоприятства развитието на целия град. Моето мнение е, че контрастът в градовете ще се засилва в бъдеще. Централните зони ще стават все по-привлекателни за сметка на периферните. Очаквам интегрираните планове да подобрят имиджа на някои райони, да създадат по-добри условия за насочване на жилищното строителство в дългосрочен план“, казва още той. Интегрираните планове могат да се изработват за обхвата на целия град/община или за част от населеното място като обособена територия. ЕК сочи плановете като необходимо условие за по-ефективно усвояване на европейските фондове и привличане на инвестиции. Общо 36 общини са бенефициенти по отворената схема „Подкрепа за изработване на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие” на ОП „Регионално развитие”. Продължителността на подготовка на плановете варира между 24 и максимум 30 месеца. Разработването и съгласуването им трябва да приключи до 31 юли 2013 г.