Невена Картулева Проф. Траси, вие гостувате на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) като лектор по програма „Еразъм”. Разкажете повече за вашата специализация в областта на ландшафтната архитектура.  Да, тук изнасям лекция на тема „Крехката архитектура“. В нея представям опита в различни места по света за облагородяване на площи, които са били използвани като нерегламентирани сметища или закрити депа за отпадъци с изтекъл експлоатационен срок. Интересното в тези проекти е, че често са нужни десетки години, за да се види крайният резултат. Ландшафтният проект е жив, той включва дори подмяна на почвите – това е тежък и дълъг процес. След това върху тях трябва да бъде изградена зелена система, а няма как да накараш дърветата да растат по-бързо. Затова в някои от тези случаи архитектът вижда резултата от работата си 10-15 години след започването на проекта. След като завърших висшето си образование, останах в Париж. Там посредством две специализации получих СЕА – сертификат за задълбочена теория на архитектурата. После продължих в Сорбоната и успоредно с това защитих докторат в Италия. В моята специализация се концентрирах върху две области. Едната беше свързана с теорията на архитектурата, с която се занимавах в Париж. Тя представлява изследване на влиянието на модерната архитектура върху стария градски облик. Втората насока е свързана с доктората, който защитих в университета La Sapienza в Рим, и с цялата ми преподавателска дейност в продължение на 10 години във Факултета по архитектура в Пескара. Там преподавах, преди да водя лекции в Рим. Програмата за обучение в Пескара включваше изучаване на заобикалящата територия, индустриалните зони, теория на пейзажа. Може да се каже, че оформлението на външни площи, на т. нар. крехки пейзажи, е нещото, в което най-вече съм се специализирала. При работата по такива проекти е важно да се знае, че елементите на природата - вятър, вода, въздух, не са пречка, а са динамични. Те могат да бъдат използвани като допълващи елементи за пейзажа – особено водата. У нас тепърва ще бъдат закривани депа за отпадъци, когато техният срок за използване изтече. Какви са стъпките, които можем да направим, за да сме подготвени за рекултивацията и облагородяването на тези площи? Преди всичко е необходим икономически план. Например едно от нещата, които могат да се направят, е закон или наредба – нормативен акт. Той трябва да задължава мениджърите, отговорни за депата – било то частни или публични, да отделят по време на дейността по изхвърлянето на отпадъците определена сума в общ фонд. След това средствата от този фонд ще бъдат използвани за рекултивиране на площите. Дейностите по регенериране са скъпи и затова финансирането е от особено значение. Неговото осигуряване е първото важно нещо, защото без достатъчно средства не може да се смени функцията на досегашните депа. Второто нещо, което мога да посъветвам, е да има разумен подход към тези места. Чрез предварителен проект да се направи необходимата усилена рекултивация, после да се проектира възстановяването на площите и озеленяването. Това не се извършва от архитекти, а от геодезисти и еколози. Необходимо е в университетите в направление архитектура и геодезия да има специалности конкретно насочени към възстановяването на замърсени терени. Това е проблем, с който ще се срещаме все повече, защото хората ще продължават да произвеждат отпадъци и за съжаление тенденцията е към все по-големи количества. Затова трябва да намерим решение какво да правим с площите, на които сме ги събирали и обработвали. В противен случай постепенно, но сигурно планетата ще се покрие с големи неизползваеми зони, заринати с отпадъци. Едно от решенията е да трансформираме тези места в градски паркове, както например това е правено и се прави в САЩ, Египет, Испания. Друга мярка, която мога да посоча, е търсенето на възможност за произвеждане на по-малки обеми отпадъци. Това обаче е по-трудно за изпълнение, защото е въпрос на възпитание на населението и на изграждане на навик у хората. Оттук нататък индустрията би трябвало да се стреми да създава само неща, които могат да се рециклират или да се влагат повторно в други обекти. Така голям обем от отпадъците като например строителните ще намалеят. Това е бъдещето и така ще се спасим от потапяне в отпадъци. Макар че идеята за промяна на производствената система е малко утопична, защото са намесени важни икономически механизми. Как се промени ландшафтната архитектура? Кои са нещата, които през 90-те години на миналия век бяха немислими, а днес се правят? В доста проекти в наши дни водата има централно място. Проекти за ландшафта, дори и такива за градската среда, предвиждат оползотворяване на водата, която се събира в шахтите при дъжд или сняг. Тя може да се пречиства, да се използва за тоалетните в къщите. Например преди 20 години не можехме да си представим в проект за градска среда да са заложени водни канали. Сега те са част от един прекрасен пейзаж в Египет, като напомнят за стария облик на това място и за водните канали на Луксор, които древните инженери са създали. Има и далеч по-тривиални примери. Един от тях е нов жилищен квартал в Париж, в който видях воден канал между улицата и тротоара, служещ за събиране на дъждовната вода, която впоследствие се оползотворява. Ето това е устойчивост. Териториите в Европа са достатъчно пълни. По-голямата част от застрояването вече е направена. Факт са големите инфраструктурни обекти, главните железопътни линии и магистрали. Сега сме във фазата на възстановяването и поддръжката.  Останалите малки празни пространства трябва да бъдат запълнени с вода и зеленина, алтернативни източници на енергия, така че да подобрим живота си. Да се възстанови равновесието. Моята визия е за зелени пространства, със слънчеви перголи и вятърни турбини, помагащи да използваме за нуждите си всички източници на енергия. За първи път сте в България, успяхте ли да разгледате поне столицата и какви са вашите впечатления? Направих малка разходка от хотела, в който съм отседнала, до УАСГ. Минах през НДК – това огромно здание. То прилича малко на космически кораб, изглежда сюрреалистично. Видях и сгради, които имат нужда от реставрация и ремонт. Но не мога да говоря за впечатления, тъй като още не съм успяла да разгледам дори централната част на града.