Невена Картулева   Проф. Петров, какво предстои за УАСГ през новата 2013 г.? Университетът има спечелени проекти, по които работим. Единият е за продължаващото обучение, другият - за дистанционното. Сключихме няколко договора за създаване на нови партньорства. С Техническия университет във Виена. подписахме спогодба за сътрудничество в областта на архитектурата и транспортното строителство. Имаме договор със Столичната община и община Пловдив за разработване на техните интегрирани планове за градската среда и проекти за културното наследство. Те ще се подготвят в Центъра за научни изследвания и проектиране. Продължаваме и сътрудничеството с общините в случаи като този от 22 май, когато стана земетресението в района на Перник. Тогава имаше сериозни щети по сгради от образователната инфраструктура. Във връзка с това предложихме на Министерството на образованието, науката и младежта програма, която беше приета от администрацията, но предстои да се уточни нейното реализиране. По нея се предвижда противоземетръсно укрепване на училищните сгради. Повечето от тях са строени през 70-те – 80-те години на миналия век и не отговарят на настоящите нормативни изисквания за устойчивост при земетръс. А случилото се през май 2012 г. доказа, че тези сгради не са достатъчно надеждни при по-силни трусове. В плановете за евакуация на населените места в случаи на бедствия и аварии е записано, че населението трябва да се евакуира в училищните сгради, което е парадокс и е недопустимо предвид състоянието им. Затова преди Нова година предложихме на МОМН да разработим леки конструкции, чрез които по-нататък да се направят модулни решения и да се укрепят сградите. Програмата трябва да бъде национална чрез свързването й с някоя от оперативните програми, ако държавата не може сама да осигури средствата. Засега обаче всичко е в процес на уточняване. Приблизително какъв размер средства ще е необходим за тези ремонти? Засега не сме го пресмятали, тъй като всеки обект изисква конкретно проучване. Когато се опишат сградите, нуждаещи се от усилване, и това ще стане ясно. Тогава ще се направят сериозни проучвания и план-сметки със съответните предложения какво би струвало, ако по-доброто решение не е да се събори сградата.   През тази година предстои акредитация на университета. С нея ще има ли промяна в специалностите, учебната програма и държавната субсидия? Акредитацията на УАСГ изтича през март. Цялата ни документация за нова е подготвена и в края на декември беше приета от Академичния съвет. Доотстраняват се някои от грешките и предстои внасянето й в Националната агенция по оценяване и акредитация. Не предвиждаме промени в учебните планове. Имаме по-скоро желанието да укрепим сега съществуващите специалности, студентите по които през 2011 и 2012 г. започнаха да оредяват. Това е най-осезаемо в Хидротехническия факултет. За другите имаме установен във времето брой кандидат-студенти. Миналата година не можахме да запълним местата, защото тогава кандидатстваше поколението от 1992-1994 г. – периода с изключително ниска раждаемост. Логично и броят завършващи училище и кандидат-студенти от това поколение е по-малък. Скоро трябва да дадем предложение за таксата за обучение за 2014 г. Обсъждаме и 10% увеличение за студентските редовни стипендии. От 330 лв. ще станат около 370 лв. на семестър, или около 700 лв. годишно. Вероятно няма да повишим таксите за платено обучение и за чуждестранните студенти или увеличението ще бъде символично. Бюджетът беше изпълнен добре миналата година, сега планираме и този за настоящата. Все пак трябва да има и някакъв ръст по него. Работещите във всяка организация очакват периодично увеличение на възнагражденията си. Миналата година успяхме да ги повишим с 5%, макар че идеята беше да има и второ повишение с пет на сто, но заради разходите по честването на годишнината на университета не успяхме да го направим. След като ни бъдат изплатени средствата по проекта по ОП „Регионално развитие“ (ОПРР), който осъществихме, и това ще стане. Ще възнаградим хората според това какъв е техният принос за общото състояние на университета. Вече има предпоставки за обновяване на висшия академичен състав. Доста интензивно през миналата година беше повишаването на академичните звания на колегите. Младите хора могат да търсят по-бързо израстване в академичната си кариера. Редовно обявяваме незаети места за асистенти и 95% от тях се запълват. Текат и конкурси за докторанти – редовно и задочно обучение. Към това има интерес и от чужди граждани. Намаля значително броят на чуждите студенти, които се обучават при нас - най-вече на турските. Трудно им е да се справят и се насочиха към по-лека форма на обучение в частните висши училища у нас или към университети в своята държава.   Завършихте ремонта на сградата на УАСГ  със средства по ОПРР. Предвиждате ли други дейности, свързани със сградния фонд на университета? Да, остава висящ проблемът със спортните площадки и съоръжения. В рамките на имота, където е разположен ректоратът, имаме малка база. Много от студентите използват спортни бази, за които плащаме наем. Имаме идеи за реконструкция на територията на университета, но трябва първо да осигурим финансиране за това. Говорихме с главния архитект на Столичната община и председател на съвета на настоятелите на УАСГ Петър Диков. Предложението на общината, което представи той, беше да се използва инструментът JESSICA, така че в момента, в който се появи възможност, ще кандидатстваме. Направихме предварителни проучвания за подходящите терени и съоръжения. Идеята е базите, които ще създадем, да се ползват от университета, но и да се предоставят от общината на външни ползватели, за да се генерират средства.   Според вас на какво се дължи ниският интерес към специалности в Хидротехническия факултет, въпреки че предстои интензивна работа по водни проекти и ще има нужда от кадри, които да експлоатират пречиствателните станции? Хидротехническият факултет откри немскоезичната форма на обучение през 90-те години, като тя премина през всички възможни стадии според подписаните двустранни споразумения с германски университети. Факултетът по транспортно строителство стартира около 10 години по-късно. Фактът е, че в момента основните строителни дейности у нас са свързани с транспорта. Към немскоезичното обучение в Хидротехническия факултет имаше интерес по време на изграждането на яз. „Цанков камък“. Строителните фирми предпочетоха да имат кадри, които могат да комуникират на немски език. Може би 10-15 души получиха постоянна работа и възможност да израснат в професията си. Първенецът на випуска от първите приети с немскоезично обучение стана асистент в Техническия факултет във Виена. Експлоатацията на пречиствателни станции и съоръженията в тях не са само строителна дейност, има технологии, свързани с химия. Ще търсим симбиоза с други университети, с които да си партнираме така, че да направим съвместни програми. Миналата година със съдействието на Българската асоциация „Природен газ” се създаде клъстер „Природен газ”. Това е обединение между УАСГ, Техническия университет и Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. В рамките на този клъстер сега кандидатстваме по европейски програми. Той ще даде възможност за комплексно обучение в областта на газовите технологии на млади хора. В момента всеки от трите университета покрива един сегмент от възможностите на газовия пазар. УАСГ - газоразпределителните мрежи, проектиране, строителство, поддръжка, магистрални газопроводи. Минно-геоложкият отговаря за добива и съхранението на газ. Техническия – за апаратурата. В момента приключва регистрацията на клъстера, аз съм председател на УС. В него участват всички частни газови дружества, разбира се, без държавните компании „Булгартранс­газ” и „Булгаргаз”.