Елица Илчева   Как се чувствате на стола на доц. Годинячки, след като последната година бяхте негов заместник, доц. Иванов?

Щастлив съм от доверието, което ми гласуваха колегите. Имаше стрес тази първа седмица, но съм оптимист. Работата на администратора е доста по-различна от тази на преподавателя. Сега се срещам с много повече хора, отколкото на предишната ми длъжност. Необходимостта да се взимат бързо спешни и твърди решения също е нещо, към което трябва да се адаптирам.

На доц. Годинячки мога да съм само благодарен за доверието, което ми гласува, първо когато реши да ми предложи да съм зам.-ректор и после за това, че можех да се уча от него.

 След като бяхте част от екипа на предишния ректор, е ясно, че ще има приемственост. Какво ново обаче?

Това, което може да се обобщи за ситуацията досега, е, че за 10 години доц. Годинячки успя да преформатира училището от военно в цивилно и да го стабилизира както структурно, така и финансово. Т.е. той свърши една къртовска, огромна работа.

Моята амбиция като наследник е да вложа това, което съм виждал по света. Има много неща, за които у нас се казва, че са иновативни подходи, но в действителност са нормални, добри практики. Искам да ги приложа тук, като, разбира се, трябва да спазвам националните традиции. Защото ако се внедряват чужди модели едно към едно, често се получава един културен шок.

Това е моята основна цел – да постигна качество и ефективност въз основа на световния опит.

 В програмата си заявявате, че ще въведете платформа за електронно обучение. Какво ще представлява тя?

В много университети у нас вече се използва такава платформа. Тази, на която съм се спрял аз, се нарича „Мудъл” и представлява един специализиран интернет сайт с ограничен достъп. Той е така структуриран, че позволява разнообразна комуникация между различните групи ползватели – това са администратори, преподаватели и съответно потребителите – студенти. Чрез тази система задочното обучение ще се превърне в дистанционно, което ще повиши качеството му.

 Обещавате да адаптирате кандидатстудентските кампании към условията на недостиг на студенти. Как ще стане това?

Правилникът за прием за идната година още е в процес на обсъждане. Не мога в момента да дам готови решения, но може да се приложат стратегии като тази за прием на отлични студенти при облекчени финансови условия след това или за прием на студенти само по диплома.

 Как ще работите за привличане на чуждестранни студенти?

Ние няколко години вече работим с чуждестранни студенти, 99% са от съседна Турция. Те обаче идват тук по конюнктурни съображения основно. Не бих казал, че ги привлича качеството на българското образование, а, може би, това, че е по-евтино тук. Искам това да се промени. Добре е те да идват тук, защото им харесва обучението.

Към кои други страни може да насочите усилията за привличане на студенти?

Неразработен пазар са азиатските републики на бившия СССР. Това са Азербайджан, Казахстан, Киргизстан... Те в момента са в икономически възход. Основното, с което можем да ги привлечем, е, че предлагаме европейски дипломи.

Трябва доста подготовка, но си струва да се опита.

 Какво включва намерението ви да разширявате дейността на научноизследователския сектор посредством привличане на преподаватели, занимаващи се с проектантска и консултантска дейност?

Много колеги, не само в нашето училище, имат собствени фирми, с които развиват проектантска, консултантска или строителна дейност. Тази дейност отнема голямата част от времето им и съответно им остава малко време, за да се посветят на преподаването. За това естествено си има причини, а именно, че заплатите, които дава един университет, са малки. Идеята ми е тези колеги пак да си вършат дейността, да си получават парите за нея, но да я вършат от името на училището, а не като отделни юридически субекти. Така техният принос ще се отчита като принос на училището, което ще ни популяризира, ще ни отваря към пазара и ще ни осигурява имидж.

 Интересно в програмата ви е и това, че предвиждате стимули за преподаватели, които публикуват статии в международни издания.

Да, но става въпрос за най-престижните международни издания. Практиката показва, че всеки един преподавател има високо мнение за изследователската работа, която извършва, и когато обяви пред катедрата, че е публикувал някъде нещо, той си мисли, че е стигнал върха, което е нормално. Колегите, които са специалисти в други области обаче, не могат да направят точна преценка на постижението. За щастие, поне от десетина години вече има бази данни, структурирани от различни световни издания от всички области на науката. Всяко от специализираните издания има система за контрол, рецензиране, обратна връзка с авторите. Най-популярната от тези бази данни бих казал, че е „Сайънс Дайрект“. И когато някой наш преподавател успее да публикува там, това ще е гаранция за качество.

 Какво по-различно влагате в понятието дипломиране с разработка на изследователска задача?

Традиционно в България в областта на строителното инженерство се разработват т.нар. инвестиционни проекти или просто проекти. Това е занаятчийска работа, която дава практически умения на студентите за бъдещата им работа във фирмите. Почти няма държава в света обаче, в която съм бил, а това са над 15 държави, където някой преподавател да си губи времето да дава на студентите да правят проекти. Дори е задължително дипломната работа да бъде изследователски проект. Това означава, че преподавателят разделя собствената си изследователска работа на малки порции, които са смилаеми за студентите, и им възлага задачи. Те ги развиват, представяйки ги като дипломни работи, с които после влизат в големия проект. И по този начин върви и науката. Ние в България, освен че сме смазани икономически, няма и кой да ни помага. От един преподавател реално се очаква да движи учебна дейност, едновременно с това и частна фирма, за да си изхранва семейството и след това сам да прави и наука. Е, няма как да стане. А това е добър начин и студентите да помагат.

 Вашето училище има вече опит с европейските програми. Какво предвиждате в тази насока?

Проектът за обновяване на учебния корпус стана благодарение най-вече на личната инициатива на доц. Годинячки. От двайсетината спечелени проекта по същата програма ние бяхме първите, които го завършиха успешно. Но европейските проекти са различни и няма как всички да бъдат подхванати от ректора. От друга страна, за нас е малко рисковано да наемем щатен служител, който да се занимава само с тази дейност, защото трябва да му осигурим годишна заплата без гаранция за възвращаемост на средствата.

Идеята ми е да се сформира колектив от преподаватели и служители и при спечелен проект те да получат хонорар извън парите, които се полагат за разработката в самия проект.

 Какви са надеждите ви, свързани с решението на държавата да се създаде нова програма „Наука и образование“?

Решението е прекрасно, но съм скептичен за реализацията. Наскоро получих отговор във връзка с проектно предложение към фонд „Научни изследвания“ (ФНИ), което лично аз бях пуснал като ръководител на екип, в който освен хора от нашето училище има и колега от университета в Манчестър, и двама негови докторанти. Този университет по изследователска дейност е трети в Англия след Оксфорд и Кейм­бридж. Та в отговора на ФНИ, където бе внесен проектът, се казва, че изобщо не е допуснат до рецензиране, защото имало административно несъответствие по раздел 6 т. 2. Този раздел въобще не се отнася за фаза кандидатстване, той е за фаза спечелени проекти. Или това е подигравка с нас, или е грубо недоглеждане. Разбира се, ще искам преразглеждане, но подобни неща обезкуражават.

Предвиждате ли нови специалности в училището, които да бъдат съобразени с новите насоки на развитие в света, специалности, свързани с устойчиво строителство, с енергийна ефективност?

Да, но при много внимателен подход по отношение на ресурса. Не можем да си позволим да пуснем 5 нови специалности с 5 нови учебни плана и 5 нови хорариума. Затова ще се стараем да има надстрояване. Много внимателно ще изграждаме новите специалности като комбинираме универсални модули.

 Учили сте в Япония, специализирали сте в Англия. Как стигнахте до ВСУ „Любен Каравелов“?

Първият ми контакт с училището беше през 2004 година, когато се прибрах от Япония и започнах да си търся работа. Приеха ме на работа в БАН и във ВСУ като хоноруван преподавател. После тук решиха да обявят конкурс за доцент, аз участвах и от 2006 г. съм назначен на постоянно място. Междувременно преминах през още една специализация в Япония и от лятото на 2007 г. започнах да преподавам тук.

 А как избрахте да следвате чак в Страната на изгряващото слънце?