Невена Картулева „В УАСГ обучаваме студенти по специалността „Хидротехническо строителство“, като по нея се преподава и на немски език. Съгласно партньорството ни с Техническия университет (ТУ) във Виена нашите възпитаници имат стажове там и когато завършат, притежават две дипломи – една от УАСГ и една от ТУ в Австрия. Обучението в катедра „Хидротехника“ е най-вече за студентите 4-ти и 5-и курс. В последната година от него те се разделят на две направления –„Хидротехническо строителство“ (ХТС) и „Водноелектрически централи и деривационни съоръжения“ (ВЕЦ и ДС). В първата специализация повече се набляга на изграждането на язовири и пристанища, а във втората - на водноелектрическите централи и на проблематиката, свързана с проектирането, строителството и експлоатацията им.“ Така гл.ас. д-р инж. Ангел Захариев от катедра „Хидротехника“ при УАСГ обобщава програмата и възможностите за обучение по ХТС в най-старото висше техническо училище у нас. По думите му за чуждестранните студенти, които гостуват в България по програми за мобилност, страната ни се оказва интересна дестинация, защото тук има различни типове ВЕЦ и новостроящи се МВЕЦ. Студентите се включват в провежданите практики и посещения на обекти. Някои от тях са каскадите „Баташки водносилов път”, „Доспат-Въча”, „Долна Арда”, каскадата „Петрохан”, язовирите „Пчелина” и „Студена”.

Макар че строителството не е фундаментална наука и нейното развитие не е динамично, гл. ас. Захариев коментира, че сравнително новите технологии по изграждане на ВЕЦ засега са съсредоточени в използването на хидроенергийния потенциал при ниски напори – между 1 и 2 м, и използване на нови технологии и системи за строителство.

Нормативната база

Вецовете са обект на критики и тяхното изграждане на места е напълно забранено. Пример в това отношение е р. Марица. „За голямо съжаление представителите на екоорганиза- циите, които отправят критиките, не са технически грамотни и в някои свои решения стигат до тоталното отричане на такъв тип съоръжения. Това като всяка една крайност не е правилен подход. Нито прекаленото застрояване с ВЕЦ е добро и трябва да се случва, нито пък тоталната им забрана“, коментира гл. ас. Захариев. Той обяснява, че дори да се направи ОВОС, която да определи параметрите на МВЕЦ и да даде препоръки за технологиите на изграждане, екоорганизациите го обжалват в момента, в който се появи на сайта на съответната РИОСВ – независимо какво пише в становището и от факта, че процедурите са спазени. „Липсва балансът. Важно е да се постигне оптимално решение за нуждите и на природата, и на обществото. Всеки иска да живее в добра околна среда, но когато има възможности за реализация на инвестиционни намерения и подобряване на социалната среда, не може въпросът да се разглежда едностранно – само от позицията на екологичните норми или на социалния и икономическия ефект. Трябва да се търси пресечната точка между всички различни фактори“, смята гл. ас. Захариев.

Той е категоричен, че вече съществуващите съоръжения в реките, които лесно могат да бъдат преустроени във ВЕЦ и да се използва техният хидроенергиен потенциал, трябва да бъдат използвани. „Но от Басейнова дирекция за управление на водите и Министерството на околната среда и водите мислят, че когато по една река не се прави нищо, екосистемата в нея се възстановява. Това е така, но не съвсем. Нашите реки са силно антропогенно повлияни отдавна и в тях се развиват различни процеси в резултат на човешката дейност – изгребване на инертни материали, изграждане на мостове, на прагове. Всичко това води до отключване на регресивна ерозия. Тя способства за пропадане на дъното на реката и обрушване на бреговете. То води след себе си обрушване на диги, подкопаване на съоръжения, мостове, стълбове, на електропреносната мрежа. За да се борим с неблагоприятното въздействие на водата, трябва да изпълняваме хидротехнически мерки за ограничаване ерозията и вредното и действие върху речните участъци. Хората, от които зависи изработването на законите в тази област, не са хидротехници и инженерни кадри, а еколози и юристи. При изготвянето на Закона за водите, на Наредбата за ползване на повърхностните води аз не знам някой от моите колеги да е питан за мнение и да има реална възможност за участие в изработка на основни нормативни актове и въобще в законотворчеството в областта. Изпраща се едно циркулярно писмо, в което се казва „дайте мнение“, но то е съвсем формално. От МОСВ нямат афинитета да се допитват до специалисти, с които да прецизират текстовете в нормативните актове. Има парадоксални примери от проекти за наредби. Един от тях е обвързване на височината на яза на едно водохващане с надморската височина. Това не почива на никаква логика. В друга проектонаредба беше записано изискването над стената на русловата ВЕЦ да се прави дънен праг. Това също е безсмислено, защото прагът ще бъде изцяло под вода и от него няма нужда. Тези текстове може би машинално са копирани от чужди закони, които в конкретни случаи имат логика, но в нашия са абсурдни“, разказва гл. ас. Захариев.

Язовирите – в кръга на параграф 22

Гл. ас. Захариев коментира и проблемите с малките язовири, по-големият брой от които са собственост на общините. Местните власти обаче не могат да си позволят да задържат специалисти по хидротехническо строителство, които професионално да се ангажират с ежегодните технически прегледи и поддръжката на язовирите. Затова в общия случай се работи на парче, а експлоатацията и поддръжката се пренебрегват. Това има и своите трагични последствия. Едно от тях беше яз. „Иваново”, който заля харманлийското с. Бисер. Причината за аварията, взела 11 човешки жертви и нанесла огромни щети за цялата Хасковска област, беше скъсаната стена на съоръжението.

На въпрос дали проблемът няма да се преодолее чрез отдаване на язовирите на концесия или приватизация, така че грижата за тях да премине в частни ръце, гл. ас. Захариев отговаря, че и това не би помогнало. „Така пак стигаме до въпроса кой ще контролира поддръжката, осъществявана от частния инвеститор. Нужно е професионалист да прецени коя от дейностите, предвиждани от собственика, е технически добра  належаща и коя – не. Общините често приемат съвсем безкритично каквито и да било преустройства на малките язовири от концесионерите. В стремежа си максимално да оползотворят възможностите за печалба от съоръженията те правят редица нарушения, застрашаващи сигурност- та на язовирните стени“, казва още той. По думите му в Наредба № 13 за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях е записано, че собственикът трябва да прави ежегодни технически прегледи и да изработва технически доклади за състоянието на съоръженията. Като собственик обаче  общината обикновено няма кадри, които да изработят доклада, а липсват и средства в общинските бюджети за външни специалисти. И пак се връщаме в изходна позиция. „Затова първата стъпка към решаването на проблема е общините да си осигурят кадрови потенциал. Така ще имат ясна представа за състоянието на язовирите и действията, които трябва или не трябва да се предприемат спрямо тях“, обобщава гл. ас. Ангел Захариев. Той напомня, че от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ също могат да предприемат мерки за обезопасяване на язовирите. Но те се изчерпват с източването на водата от съоръженията. „Те не гледат на водата като на ресурс, а като на заплаха. А източването всъщност е загуба на вода. Засега никой не дава логичен отговор защо, как и колко един язовир трябва да се източи, за да може, от една страна, да поеме високите води, а от друга - да се спази икономическата логика. Въпросът е сложен, защото трябва да се отчетат редица фактори“, допълва Захариев.

Той обяснява, че най-честите проблеми при язовирите са свързани с недобре почистени откоси, влошена пропускателна способност на преливните съоръжения, нарушения по основните изпускатели, недобре почистени речни легла. Малките язовири нямат контролно-измерителни системи, които би трябвало да имат. Липсва и техническа документация. Така, когато се прави експертиза, се влиза в сферата на хипотезите и оценките не са съвсем пълни, защото няма добра изходна информация, върху която да стъпи техническата експертиза.