Доц. д-р Михаил Аначков   От най-дълбока древност остров Крит е считан за люлка и родина на боговете. А сред големите загадки на античната история едно от първите места принадлежи на изображенията на диска от критския град Фестос. Повече от век след откриването му той не е разгадан и продължава да вълнува професионалис­тите и любителите на историята. Новата книга на проф. д-р инж. Добрин Денев „Посланието от Фестос” (С., „Еастра”, 2013) е поредният опит за неговото разчитане. Авторът е инженер, професор по геотехника, ексректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия в София.

Същевременно той е личност и с впечатляваща ерудиция в хуманитарната област. След тритомното му изследване „Неизвестното в българската история” ново доказателство в това отношение е гореспоменатата книга, в която също демонстрира ярки евристични способности, завидно въображение и тънка наблюдателност.

Изходна предпоставка за конструиране на авторовата концепция за произхода на Фестоския диск и за смисъла на неговите изображения са констатациите за авангардното в световен план място в развитието на материалната и духовната култура на обитателите на Балканския полуостров към средата на шестото хилядолетие преди Христа, респективно на древните хора от днешните български земи, именувани според автора с названията „ати” (ети).

През 5508 г. те са сполетени от гигантски природен катаклизъм. Тогава  мощен и продължителен земетърс разкъсва полосата, разделяща затвореното и плитко Черно море от световния океан и за около три месеца неговото ниво се повдига с около 100 метра и са залети десетки километри от крайморската суша.  Подгонени  от водната стихия,  много от местните хора се преселват към Месопотамия, Мала Азия, Египет и др. Пренасяйки своите стопански и технически умения, те стимулират възникването на цивилизациите край Двуречието и течението на река Нил. Отзвук на тези събития са сказанията за Потопа в древношумерския „Епос за Гилгамеш”, в легендата за потъналия остров Атлантида, в написаното в Стария завет на Библията, а както доказва авторът - и в изображенията на Фестоския диск. Останалите на Балканите обитатели са известните на съвременната историческа наука траки. За отбелязване е, че проф. д-р инж. Денев споделя обоснованото преди повече от столетие схващане на д-р Ганчо Ценов за тяхното тъждество с древните българи (протобългарите).

Според автора, когато възникват

 

корабостроенето и корабоплаването,

 

групи от атите (трако-пелазги и карийци) се настаняват на остров Крит, като се смесват с населението му. Представителите на тази етническа общност са наречени, а вероятно във времето и те самите се самоопределят като минойци – наследници на героя от сказанията за Потопа, човека обновител Мин-Ной (Минос) - име, което според изследването се дешифрира и като название на реален човек, и като титла на владетел. При благоприятните географски и природни условия същите древни хора създават прочутата Критско-минойска цивилизация. На фона на състоянието и развитието на производителните сили авторът изказва своите съображения за определено прецизиране на хронологията, обхващаща времето от 3000 до 1450 г. пр.  Хр. - т.е. на медната и бронзовата епоха.

С оглед целите на своето изследване проф. Денев отделя значително място на експониране на същностните характеристики на Критско-минойската цивилизация, основателно определяна като люлка на европейската цивилизация. Благодарение на познанията си по геомеханика и строителни конструкции той е съумял в пределно достъпна форма да покаже спецификата на изграждането на

 

дворците на острова

 

от тази епоха и тяхното многофункционално предназначение. Естествено, на преден план в това отношение е описанието на двореца в Кносос, известен за света и с названието „Лабиринт”. Той, както специално се подчертава, по своя вид представлява подобие на кораба на човешкия (и трако-български) прао­тец Зиези (Зиезудра, Ману, Уртапащам, Ной), който по времето на Потопа  заседнал между скалите на някакъв скрит от потопените води планински връх.

Специално внимание заслужават съжденията за етимологията и семантологията на термина „лабрис” (двойна брадва). Изключително живописно е интерпретиран митът за Минотавъра, а изложението на облика на минойското изкуство е направено по един брилянтен начин. Според автора „Минойската цивилизация е безусловно тракийска по своето вътрешно съдържание и по елементи на характерния за траките външен блясък”. За разлика от културата на континенталните траки, тя „се е развивала самостоятелно, намерила е свой собствен път и придобила специфични, дори уникални черти, които дават основание да се постави на отделно стъпало от развитието на човешкия прогрес”.

За решаването на задачата по разчитане на изображенията на Фестоския диск авторът изказва своите съображения за езика и писмеността на минойците. Като се позовава на съвременни руски учени, че езикът, на който са говорили древните критяни, „по граматическото си сложение и речников състав бил твърде близък до славянския”, и на свои лингвистични анализи, проф. Денев заключава, че езикът на критяните от разглежданата епоха е определен диалект на тракийския, а те в него време са носили, както се посочи, и успоредните имена

 

пелазги и кари,

 

и са родствено (дериватно) население от крайбрежието и вътрешността на Балканския полуостров, т.е. на трако-българите.

От такъв порядък е и неговото заключение, че минойската писменост, известна на науката като Линеар А, е тракийска, че подобни на нейните знаци стоят и върху някои от старите български надписи. В по-късния етап на Минойската цивилизация древните критяни са ползвали и писменост, означавана като Линеар Б, която представлява рационализиране на Линеар А. Този феномен е обусловен и от започналата инвазия на ахейски (елински) племена на острова. Според автора, през известен период там са използвани едновременно и двата вида писменост, като използването на Линеар Б бележи и прехода от Критско-минойската към просъществувалата до към средата на ХII век пр.  Хр. Микенска цивилизация. Поради това в руслото на нейния синтезиран ескиз той разкрива общото и различното на двете цивилизации.

Логично анализът на произхода и изображенията на Фестоския диск финализира изложението на изследването на проф. Добрин Денев. В този план новаторски момент е обяснението на автора, защо

 

тайникът, в който е открит дискът,

 

е бил положен под настилката на един от коридорите на двореца във Фестос. От такъв порядък са и съжденията  му за времето (3000-2500 г. пр. Хр.), в което е направен, и за технологията на изработването на диска, както и необходимостта неговите изображения да се дешифрират във връзка с другите артефакти, съдържащи се в тайника.

Проф. Денев предпоставя ключовата идея, че изображенията на диска съдържат важна за целия тогавашен свят информация, че там е запечатано „някакво изключително послание или достоен за запомняне разказ както за древните хора, така и за техните потомци”. Като излага  своя метод за разчитане на изображенията на диска, авторът прави фундаменталната  констатация: „Надписът на диска е посветен на две велики събития от историята – на създанането на човешкия род и на всемирния потоп”.  Според проф. Денев записът на двете страни на диска представлява две различни части от един и същ разказ за събития, станали съответно преди и след Потопа. Там е кодирано разбирането както за повторяемостта на събитията и явленията в природата и в човешкия живот, така и за движението по спирала, т.е. разбирането, че повторението в последна сметка се осъществява, но по нов и различен път. В записа се съдържат указания за обществения порядък и морал и се дават основни идеи за обновяването и облагородяването на света. На тази база авторът експонира генералното заключение: „Дискът от Фестос ни прави съпричастни към миналото, но дава и важ­ни идеи за бъдещето”. Там по достъпен начин се отговаря на вечно вълнуващите хората въпроси: „Кои сме? Откъде идваме? Къде отиваме?”

Проф. д-р инж. Добрин Денев: Строителните паметници са ключ към разгадаване на историята

Проф. Денев, скоро излезе вашата книга „Посланието от Фестос”. Какви проучвания бяха необходими за нея и колко време отне подготовката й?

За написването й ми бяха нужни около шест месеца. Темата за диска от Фестос заема малка част от книгата. Останалата е въвеждане в историята на т. нар. Минойска цивилизация, тоест в контекста на времето, от което е датиран предметът. Опитах се да отговоря и на други въпроси, различни от разчитането му. Като например кой е авторът? Дали е създаден на о. Крит или не? Но начинът, по който е изработен, подсказва, че това не е единственият диск, тъй като за него е използвано щамповано писмо. Тоест, той е могъл да бъде разпространен навсякъде. А писането с образи в онова време е давало възможност информацията да бъде разбирана от хора от различни краища на света.

Според вас като инженер, още повече – като един от ректорите на най-старото висше техническо училище в България, какво е мястото на строителството в историята?

Запазената история на хората до голяма степен е достигнала до нас благодарение на тяхното строително изкуство. Разбирайки, анализирайки и оценяйки го, можем да съдим не само до къде са се простирали техните технически познания, а и въобще какви са били възгледите им за света. Запазените строителни паметници са ключ към разгадаване на историята. В тази връзка – не би следвало да се счита за нещо особено един строителен инженер да се занимава с изследване на миналото.