Наука

УАСГ е първи в класацията на висшите училища

Университетът води за трети пореден път с най-висок рейтинг в професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“

Невена Картулева   Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) е на първо място с 61 точки за трети пореден път в класацията на българските висши училища в своето професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“. Това сочат резултатите от новата рейтингова система на вузовете в България, публикувани в уеб портала https://rsvu.mon.bg към Министерството на образованието и науката. УАСГ запазва челни позиции по показатели като престиж сред студентите, мобилност в чужбина, цитиране на научните публикации, както и брой преподаватели, работещи на трудов договор само там. На второ място е Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“, изпреварващо Минно-геоложкия университет (52 точки) и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ (50 точки). Накрая са Висшето строително училище „Любен Каравелов“ и Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“. Рейтинговата система представлява база за сравнение не само между вузовете, но и между самите професионални направления. Оценяват се прозрачността на образованието, възможностите за анализи и оценки и за вземане на управленски решения. Актуализираният вариант на рейтинга ще улесни кандидат-студентите и техните родители при избора на желана специалност, защото системата показва връзката между университета и реализацията на пазара на труда. В новото си издание системата сравнява представянето на 51 вис­ши училища по 52 професионални направления на основата на над 70 индикатора. Измерват се различни аспекти на учебния процес и среда, научната дейност, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижът на висшите училища и реализацията на завършилите. За формиране на индикаторите е използвана информация от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, Информационната система на Министерството на образованието и науката, Националния осигурителен институт, международни библиографски бази данни, както и от анкетни проучвания сред студенти, преподаватели, работодатели и служители във ВУЗ. Както и в предходните две издания, системата съдържа предварително стандартизирани класации по професионални направления, но предоставя и възможност за изработване на собствени според индивидуалните интереси и предпочитания на различните потребители. Стандартизираните класации за 2013 г. показват, че 20 различни висши училища имат водещи или ексклузивни позиции в поне едно от съществуващите 52 професионални направления. За първи път в новото издание на рейтинговата система е публикувана информация за най-често срещаните професии и длъжности сред завършилите. Уеб порталът е с изцяло обновен дизайн и допълнително разширени функционалности, които позволяват на потребителите да правят различни по обхват и вид сравнения между висшите училища и професионалните направления, както и да проследяват промените и тенденциите в тяхното развитие през годините. В допълнение системата дава достъп до богата информация за специалностите на различни образователно-квалификационни степени, по които отделните висши училища предоставят обучение. Третото й издание потвърждава големите различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото образование в зависимост от професионалното направление и университета. Според данните близо 25% от завършилите висше образование в България през последните 5 години не се осигуряват в страната. Делът на безработните сред висшистите е 4,15%, а средният им осигурителен доход е близо 868 лв. По-малко от половината (46%) работят на позиция, за която се изисква такова образование. Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитите знания (над 90%) се наблюдават в професионалните направления „Медицина”, „Фармация”, „Стоматология” и „Военно дело”. Студентите в тях и колегите им, учещи право, имат и най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование (над 5,30). Сред завършилите най-масовото професионално направление – „Икономика” (с над 60 хил. студенти), безработицата достига 4,5%, делът на заемащите позиции, за които се изисква висше образование, е 37%, а средният осигурителен доход е 871 лв. Среден месечен осигурителен доход над 1000 лв. имат дипломиралите се в 10 професионални направления, сред които „Военно дело”, „Информатика и компютърни науки”, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми”, „Математика”, „Обществено здраве”, „Медицина”, „Комуникационна и компютърна техника”, „Политически науки”, „Металургия”, „Електротехника”, „Електроника и автоматика”. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е с най-висок рейтинг в 18 от общо 52 направления. Медицинският и Техническият университет заемат водещи места в по 5 направления, Химикотехнологичният и металургичен университет е първи в 4 класации, Американският университет в България – в три.