Инж. Доротея Дончева: Гимназията ни е привлекателна и за осмокласниците, и за техните родители

Георги Сотиров  

Малко история

През 1914 г. в София завършва първият випуск на петгодишния курс на обучение на строителни техници и земемери на Държавното средно техническо училище. Тази година ще се дипломира стотният випуск, а учебното заведение ще чества 105 години от  създаването си. През изминалото време тук са придобили съответната професия 20 475 души. Историята е ценна и с това, че в архивите се пазят документите и на първите 30 завършили, а и на всички дипломирали се след тях.

Випуск № 100

Стотният випуск  е особена гордост за уважаваната в цялата страна Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев”. Само броят на завършващите тази година - 220 момичета и момчета, е своеобразно доказателство за развитието на училището в сравнение с началото.

„От този месец започваме юбилейни инициативи, посветени на 105-ата годишнина, която ще бъде отпразнувана в началото на декември. Абитуриентите ни имат желанието да оставят следа с това, че са били избрани от съдбата, от историческата случайност да бъдат 100-тният випуск на нашата гимназия”, споделя директорката.

Младите хора ще направят  мемориална плоча, на която накратко ще бъдат изписани етапите от историята на училището. Тя ще бъде монтирана на главната фасада на сградата на гимназията. Това ще е и дарението за любимото училище от випуск № 100.

През седмицата тук беше проведен и Ден на отворените врати, като  учениците представиха пред посетителите и  Панорама на специалностите. Интересът беше изключителен. Сред гостите имаше и много родители, дошли с децата си, на които им предстои да завършат осми клас.

„Нашата гимназия е привлекателна за осмо­ клас­ниците”, категорична е инж. Дончева.

Подготовката за бъдещето

„В Деня на отворените врати възпитаниците ни демонстрираха професионалните си умения, показаха своя начин на живот през четирите години на обучение, запознаха гостите с традициите и идеите ни за висока строителна квалификация. Това впечатли не само бъдещите ученици, техните родители, но и многобройните представители на различните институции – Министерството на образованието и науката, различните агенции, строителните фирми”, анализира деня директорката. „Това бяха наши партньори, с които ще продължим усъвършенстването на обучението, за да завоюваме нови, по-високи цели”, подчерта тя.

Начинът на живот на  възпитаниците на СГСАГ определено е свързан с тяхната подготовка за бъдещето за работа в строителните фирми или следване в някои от вузовете като продължение на наученото в гимназията. Изборът основно се пада на УАСГ, ВСУ „Любен Каравелов” и ВТУ „Тодор Каблешков”…

Това, което в училището се прави всеки ден, заедно с целия преподавателски състав, е да се поддържа едно изключително високо ниво на подготовка на завършващите, с която те да могат да излязат на пазара на труда като оформени, завършени специалисти. А в практиката само да надграждат…

Това, разбира се, не става само с работа в класните стаи, в учебните работилници…

Идеята „Учене през целия живот”

Като  зам.-председател на секция „Професионално обучение и квалификация в строителството” към Камарата на строителите в България  инж. Дончева активно работи за квалификацията на строителните кадри и чрез Центровете за професионално обучение. Към доста от компаниите функционират такива структури. Идеята е всички участници в процеса на строителството да бъдат добре подготвени и работата по тази квалификация на хората да не спира.  Сектор „Строителство” е такъв, че в него много бързо се развиват съответните технологии, навлизат нови материали - като видове, като технологични характеристики. И това именно налага популярното напоследък като термин „учене през целия живот”. Според нея всеки един от участващите в строителния процес не трябва да спира да учи, за да върви напред.

„Когато добре се познават материалите, новите технологии, които навлизат на пазара, и се работи правилно с тях, то тогава качеството на строителството ще бъде много по-добро”, убедена е нашата събеседничка.

„Кадрите, които СГСАГ „Христо Ботев” подготвя за реалния живот, са много необходими и търсени от строителните фирми. Твърдя, че тези, които са в сектор „Строителство”, обаче са изключително недостатъчни. Професионалните гимназии упорито се опитват да се справят с проблема, но това не се случва. В момента в България никъде - нито в професионалните гимназии, нито в Центровете за професионално обучение, не се случва курс дори за зидари. Няма арматуристи, кофражисти, няма заварчици… При това не защото не можем да обучим децата на тези професии, не защото не искаме… Просто защото родителите и  децата, може би и обществото нямат желание и интерес. Училищата имат добре обзаведени работилници, учители строителни инженери и архитекти, които могат да ги научат на всичките тънкости на строителните професии”, анализира инж. Дончева.

Учителите са с превъзходна, доказана квалификация, но ги няма децата, които да научат един или няколко от традиционните български занаяти. Завещани от дедите, от такъв първомайстор като Кольо Фичето.

„Не че не им разказваме и за ненадминатия строител на църкви и джамии, минарета, мостове, кервансараи - майстор Манол, родом от Широка лъка някъде около 1490 г…

Струва ми се, че от държавата, от бизнеса, а и от обществото трябва да се разбере, че плановият прием на такива търсени строителни специалности не може да бъде оставен да се регулира сам по себе си. Колкото и добре да звучи това от гледна точка на пазарната икономика… Професиите, които се получават в нашите гимназии, са трудни. Трябват здраво учене, интелект, а и определени практически умения и всичко това не може да бъде оставено на случайността”, убедена е нашата събеседничка.

„Видно е, че и родителите, а и техните деца избират по-лесното, по-модерното от днешна гледна точка. Информационните технологии, икономиката, банковото дело наистина са приемливи специалности, но там вече се усеща преситеност на пазара на труда. И тук е мястото на държавата да намери необходимите регулаторни механизми за прием на децата в средните училища. Бизнесът да даде заявките си, да помогне на нас и на министерството на образованието да се състави такъв план-прием, който да бъде по-близо до нуждите на икономиката“, добавя тя.

Трудностите са за всички - и за професионалните гимназии, и за центровете за квалификация във фирмите. На практика какво се получава?

„Идва в такъв център младеж, завършил икономика, но останал без работа поради пресищане на пазара от такива кадри и иска да се преквалифицира. За няколко месеца той трудно ще стане добър изпълнител. Той не знае какво е това нивелир, за строителен отвес не е чувал, да не говорим, че не е сръчен и на втория ден вече го боли кръстът… Говоря за ранното професионално ориентиране, където ролята на родителите, а и на обществото трябва още много да нараства, за да отиде на необходимото равнище”, продължава директорката.

От друга страна, строителните фирми са прави в искането си наеманите от тях работници да имат сертификат, свидетелство за професионална квалификация. Засега това не става. В центровете обучават хора  предимно за първа степен, помощник в строителството.

По програмите на „Джуниър Ачийвмънт България“ (Млад предприемач) в гимназията работят вече седем-осем години. С тях младите хора се учат на предприемачество. Уменията в това бизнес направление са изключително важни за учениците.

„Всяка година нашите учебни компании са класирани в Топ 10, а често и на първите призови места. Миналата година например на проведеното национално състезание от около 700 до финала бяха допуснати към 40. Нашите три заеха места в Топ 10, а едната от тях спечели първото място за социален бизнес и след това участваха в европейското състезание”, със задоволство споделя директорката.  „Ние сме първата неикономическа професионална гимназия в България, която започна да прави обучение по предприемачество. Считаме, че това е изключително важно и необходимо за бъдещето на младите специалисти. Работим и по друг проект, свързан с изготвянето на методика за обучение по предприемачество, която е основана на добрите практики в страните партньори  Австрия, Холандия, Швеция, Испания”, в заключение ни информира инж. Доротея Дончева.