Невена Картулева
Доц. Марков, минаха близо три години, откакто бяхте избран за декан на Строителния факултет при УАСГ. Какво се случи през тях?
Вървим по план, подготвяме студенти по основната ни специалност – „Строителство на сгради и съоръжения“, както и по „Конструктивно инженерство“, „Изследване и проектиране на строителни конструкции“.
Преди две години открихме нова магистърска програма – „Управление на проекти в строителството“. Тя е разработена от колектив на катедра „Организация и икономика на строителството” към Строителния факултет. Курсът е с продължителност 3 семестъра, а формата на обучение е редовна и задочна. Програмата е икономически ориентирана и интересът към нея е голям. Предназначена е за завършилите висше образование в направление 5.7 „Архитектура, строителство и геодезия”. Планираме да я разширим и да е достъпна за завършилите всички технически науки. За това е нужна допълнителна акредитация, която започваме да разработваме.
Подготвяме още няколко изненади със специалностите, но все още работим по тях. Едно от намеренията е да въведем може би задочно обучение за „Строителство на сгради и съоръжения“ (ССС). То се налага поради естеството на икономиката и на пазара на труда. Много хора искат да работят и да учат, което не е лесно. Особено за сравнително тежка специалност, като ССС. Предстои да обсъдим въпроса на първия ни факултетен съвет за учебната година, който ще се проведе на 14 октомври.
Имаме идея и за нова специалност, свързана с мениджмънта в строителството, по примера на западните университети. Тя ще бъде фокусирана в производствения сектор на строителството, а не толкова в инвестиционното проектиране. Целта е да обучим хора, които да имат общи понятия от всичко в отрасъла. Те ще отговарят за обектите. Преди ги наричаха технически ръководители, а днес – мениджъри.
Тази специалност няма да е сравнима с „Управление на проекти в строителството“, защото ще е повече насочена към организацията и ръководеното на производствения процес.
Как дойде идеята за обучение по мениджмънт в строителството?
Повечето преподаватели във факултета са практикуващи инженери, в това число и аз. Нашите контакти с бизнеса са ако не ежедневни, то много чести и знаем приблизително от какво се нуждае секторът. Затова ще се съсредоточим в това нашите студенти да придобият познания и умения в област, в която в момента имат по-малко квалификация.
Кога се очаква програмата на специалността да е готова и да започне прием по нея?
Би трябвало да е догодина. Обучението ще е редовно. Още е под въпрос, дали студентите ще излизат магистри или бакалаври. Трябва да преценим и възможностите за тяхната реализация. Ами ако трудовият пазар не ги приеме? Има примери със специалности, които тръгват добре и след първата реализация на пазара интересът към тях моментално спада. Поради тази причина нямаме намерение да въвеждаме екзотични специалности. Вече 73-та година в този университет не са си позволявали и ние не си позволяваме да подготвяме кадри, които да се чудим какво да правим. Поради икономически причини може да има временни проблеми при реализацията им, но не и при приложението на наученото.
При образованието в Европа все повече се акцентира на провеждането на практики. У нас доста по-застъпено е теоретичното обучение. Къде е балансът между двете?
Въпросът е много деликатен, защото зависи за какво подготвяме инженера. Поради необходимата мобилност трябва да го обучим в повече области. Защото на пазара на труда никой не гарантира, че от дипломирането си до пенсия завършилите при нас кадри ще работят едно и също.
В професията на строителния инженер има няколко направления и не се знае кога с кое ще се заемат. Вярно – има допълнителни образователни курсове, продължаваща квалификация, но трябва да е налице основата. Няма начин впоследствие за няколко месеца кадрите да се подготвят, ако я няма базата.
Практиката е показала, че обучавайки студентите за инженер-конструктори с елементи на икономически познания и мениджърски умения, те се справят в доста клонове на строителния отрасъл. Никой не е съвършен, учим се цял живот, но мога да заявя, че нашите кадри са готови веднага след завършване да се включат в работата, особено в най-сложната й част – проектирането. Защото тя изисква специфични познания и практически умения.
Работим с колеги от чужди университети и фирми и оценката за университета ни е превъзходна. Не се гордея с това, че наши възпитаници работят извън страната немили-недраги, но засега така налага икономическата обстановка у нас. Но пък там, където са, се представят чудесно. Най-голямата радост за мен беше, когато лично установих това.
Преди две години работех по проект за фотоволтаици, бях консултант и трябваше да пътувам до Лондон, за да защитавам конструкцията. Там проведохме дълги и изморителни разговори. След тях един от експертите в дирекцията се обърна към мен и ми каза: „Чудесно подготвяте студентите във вашия факултет. В моята дирекция имам седем специалисти, завършили УАСГ. Студентите от Англия знаят много по-малко, защото са по-съсредоточени върху икономически и управленски познания и им липсват конструктивните.“ Това е едно от най-големите признания, които съм чувал. По това време не беше минала и година, откакто бях избран за декан на Строителния факултет. Разказвам тази история на почти всички събрания на факултета.
Но сега я припомням заради извода от нея – че към обучението не може да се подхожда едностранно. Не бива да изключваме теорията за сметка на практиката или обратното. Необходимо е равновесие. Ако някой ви каже, че предлага изключително широкопрофилна подготовка, това означава, че не произвежда специалисти. Нашите студенти имат достатъчно практики – който иска, нека дойде да види.
Обсъждали ли сте с фирмите варианти за стаж при тях?
Да, разбира се. Имаме споразумение за това с КИИП. По европейски програми също се осъществиха поредица от студентски практики. Новото, което касае строителната професия, е това, че тя предстои да бъде регулирана. Екип към Министерството на образованието и науката, в който участвам и аз, съставя изискванията. Работната група е доста голяма, има представители от различни университети от областта на инвестиционното проектиране–транспортно строителство, водоснабдяване и канализация, отопление и вентилация и т.н.
Регулацията означава, че определеният минимум от знания ще бъде наред с всичко друго предписан и посочен като задължителен от държавата. Засега в България регулирани специалности са правото, медицината и архитектурата.
Онова, което ще се промени, след като регулацията влезе в сила и за строителните инженери, е, че още ще повишим качеството на подготовката. Ако някои специалности не покриват напълно изискванията, те ще трябва да се приведат в съответствие. Има базови учебни предмети, в които е определен минимум лекции и упражнения и степен на придобити познания. Сега не е задължително да се спазват тези изисквания. Но след изготвянето на наредбата ще стане. Работната група ще се събира отново през ноември и тогава ще уточним критериите. Те ще се отразят пряко върху учебните планове на университетите.
Напоследък все повече университети предлагат обучение за строителни инженери. На какво се дължи това?
Целта не е да обучаваш всеки и по всичко.При нас откриването на нови специалности минава през обсъждане между ръководителите на катедри, деканите и ректора. И на нас ни трябват студенти, но се съобразяваме с капацитета си и в какво преподавателите са добре квалифицирани. В противен случай започва произвеждане „на килограм” на неподготвени студенти. Засега изключително държим да не го правим.
Какъв беше приемът за учебната 2014/ 2015 г.?
Останаха около 10% незаети места, но това е относително. Ако бяхме обявили повече, още по-голям брой щяха да са незапълнени. Мисля, че предвид толкова фактори, влияещи негативно върху висшето образование и приема на студенти, това е приемлив резултат. Бих казал почти добър – поне за факултета, който ръководя.
Към кои специалности в Строителния факултет имаше най-голям интерес?
В инженерните специалности има флуктуации. Понякога интересът клони към едни, друг път – към други. Миналата година например беше понижен към „Водоснабдяване и канализация“ (ВиК) за сметка на „Геодезия“. Тази година е обратното. Не мога да кажа каква е причината. ВиК обичайно е една от най-търсените специалности, защото е фактор за упражняването на градска професия – не е необходимо да се ходи по обекти извън населените места.
Вашият факултет поставя началото на конкурса „Най-добра дипломна работа“. Разкажете повече за провеждането му тази година.
Всяка година провеждаме конкурса благодарение на КСБ. Камарата винаги ни е подкрепяла – и морално, и финансово, според възможностите.
Конкурсът тече в момента, приели сме предложените дипломни работи. Имаме текущи ангажименти по записване на първокурсниците, попълване на документация – обичайните административни ангажименти при започване на учебната година. Когато приключим с тях, комисиите ще се съберат и ще разгледат предложенията. Около Деня на народните будители – 1 ноември, връчваме дипломите на завършилите през юли, тогава обявяваме и резултатите от конкурса.
Как демографската криза се отразява на висшите училища?
В строителството никога аварията не се дължи само на една причина. Затова нека започнем с това, че политиката за образованието не е достатъчно добра. Държавата е тази, която има данни, прогнози, статистика. Те може и да са слаби. Но винаги са по-силни от възможностите на един декан.
В момента държавната поръчка се осъществява по твърде примитивна, според мен, схема. Деканите я определят, изпраща се в Министерския съвет, където я препечатват, подписват я като постановление и… готово. А не сме ние компетентните лица, които да казват къде колко студенти ще бъдат приети.
Когато държавата има нужда от инвестиции в определена област, то тя трябва да вземе мерки и да подготви кадрите в нея. Двете неща са пряко свързани. Че страната се нуждае от инвестиции – това е вън от всякакво съмнение. Но инвеститорът идва тук и първата му работа, колкото и чудно да е, не е корупцията, а да проучи наличието на квалифициран персонал. Евентуално може да го дообучи, но в рамките на приличното – не да започне от преподаваното в първи курс. Когато има кадри, се прави и капиталовложение. В противен случай инвеститорът си заминава и отива в друга държава, където ще разполага с подготвени специалисти. Чрез образованието е най-лесно и разумно държавата да планира и провежда икономическата си политика.
Познавам не само строителния бизнес. У нас има чуждестранни фирми, в които работят от 600 до 800 инженери. Нали си представяте как се намират 800 души от една специалност, ако факултетът годишно подготвя по 80 или 100 магистри от нея? Това са цели 8 випуска, заети в една-единствена фирма. Вследствие на това се стига до недостиг на работна ръка. При нискоквалифицирания труд обучението се извършва за две седмици, но няма как да станеш инженер за същото време.
В нашия бранш негативно се отрази демографската и икономическата криза, лошото планиране и водене на политика от страна на държавата, изтичането на част от студентите в университети в чужбина. Начинът на финансиране също е фактор. Аз съм наясно, че няма как един студент да бъде обучаван 5 години от 50 преподаватели. Дори най-богатите страни не могат да си го позволят.
Не можем да избягаме и от определянето размера на субсидиите според броя студенти. Но нека се даде приоритет на общата инвестиция в образованието – било то за техника или за квалификация на преподавателите. Когато се преструктурира финансирането, съм убеден, че и резултатите ще са налице.
Имате ли наблюдения как е уредено финансирането в чуждите университети?
Навсякъде то е свързано и с броя студенти. Доста чужди университети се рекламират и в България. Те също се нуждаят от студенти, защото колкото повече хора обучават, толкова повече субсидии ще получат. Но пък, опитвайки се да задържат възпитаниците си, понижават качеството. Университетите стигат дотам да приемат 100 души и с компромиси да ги оставят до един да завършат. Така намаляват изискванията към студентите.
Във Франция например е малко по-различно. Там входът на университетите е широко отворен, но с всяка следваща година се стеснява. Една от важните политики на държавата е така да планира образованието, че да привлече инвестиции.
Може ли неограниченият прием да се въведе и у нас?
Той и сега на практика е неограничен. Мога да обявя 1000 места за факултета, нямам причини да не го правя. Но и нямам причини да го допусна, макар че в други висши училища се случва. Особено при по-търсените специалности.
По какви проекти сте работили като строителен инженер?
В университета преподавам най-тежките формули – водя дисциплината „Строителна механика“. Последното, с което се занимавах извън него, беше аварията в УНСС. С колегите от УАСГ около 2 – 3 месеца изследвахме причините за нея и съставихме предписания. УНСС проведе обществена поръчка и избра изпълнител, който да укрепи сградата.
Понякога се налага да помогнем безвъзмездно. Един от тези случаи беше при земетресението на 22 май 2012 г. в Перник. Още на следващата сутрин сформирахме 6 – 7 екипа и направихме оценка на сгради, в които имаше напуквания и други повреди. Преценихме дали хората могат да останат в тях, или се налага евакуация. В такива случаи се отзоваваме. Наши екипи бяха и в Мизия.
