Наука

Най-съвременните разработки на окачени тавани с гипсокартон

Окачените тавани с гипсокартон имат няколко преимущества пред останалите видове заради по-дългия си живот, добрия естетически вид, идеално гладката повърхност и екологично чистия състав. В зависимост от основата, на която се захваща гипсокартонът, окачените тавани се разделят на два вида – дървена и метална конструкция. Кои са предимствата и недостатъците на всеки тип и докъде е стигнало развитието на тази технология?
Дървената конструкция най-често се използва за изравняване на тавани вместо мокра мазилка. Тя се прави от носещи и монтажни летви. Първите се закрепват за тавана, а към монтажните се захващат гипсокартоновите плоскости. Носещите греди се поставят на разстояние
850 мм една от друга, като всяка една от тях се свързва с тавана с дюбели и винтове. Монтажните греди са разположени перпендикулярно на носещите и на разстояние 500 мм една от друга. Връзката между двата вида летви се осъществява с рапидни винтове. Носещите летви могат да се закрепят за грубия таван с подходящи дюбели и винтове.
Когато целта е да се намали височината на помещението или да се скрият елементи на различни инсталации, тогава идва приложението на металната конструкция. Ако ще се слагат падащи панели или панели с флуоресцентно осветление обаче, трябва да има поне 15 см разстояние от стария до новия таван.
Металната конструкция се монтира, като на стената се отбелязва височината на окачване на плоскостите. Върху отбелязаната линия се монтират рамкови периферни UD профили. При по-големи помещения пък се монтират т.нар. CD профили. По дължината на стаята и дължината на панелите се определя броят на целите панели и става ясно какво празно пространство остава по периферията. То се покрива с части от панелите и се разделя така, че от двете страни да има по една редица с еднакво дълги панели.