Вестник „Строител“ и Историческият музей (ИМ) в Дряново стартираха съвместна рубрика, озаглавена „Строително наследство“. Нейната цел е да популяризира недвижимото наследство в областта на строителството и архитектурата, да представя проучвания за приноса на емблематични фигури от бранша, включително ученици и последователи на майстор Колю Фичето, както и на други по-малко познати. С рубриката изданието на КСБ и ИМ – Дряново, разширяват успешното си сътрудничество, в рамките на което през 2025 г. бе издаден албумът „Колю Фичето - Българският строителен гений“, реализиран от Историческия музей – Дряново, и в. „Строител“ с финансовата подкрепа на КСБ.

През миналата година изданието бе медиен партньор на честванията на 225 г. от рождението на Колю Фичето, които ИМ организира. Рубриката „Строително наследство“ стартира с материал на д-р Венелин Бараков, историк, главен уредник в ИМ – Дряново, за строителното наследство на майстор Иван Пенчев от село Марча – ученик и приемник на Колю Фичето. Последва публикация за архитектон Стойко Владишки от с. Бочуковци – виден представител на Дряновската строителна школа, отново подготвена от д-р Бараков. В настоящия брой представяме любопитна информация за бочуковските майстори в историята на Дряновската строителна школа.

Д-р Венелин Бараков,

главен уредник

в Исторически музей –

Дряново

През епохата на Възраждането Дряновският край се утвърждава като един от най-важните центрове на строителния занаят по българските земи. Генезисът на Дряновската школа е свързан не само с града, но и с редица малки села, където дюлгерството е основен поминък. Сред тях село Бочуковци заема особено място, раждайки потомствени майстори, чиито творения достигат до най-далечните предели на Османската империя.

Църква „Св. Никола“ в Лясковец, по Каниц

Майсторите от региона участват в изграждането на важни градски църкви в днешна Северна и Североизточна България, като църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Силистра, „Св. Димитър” в Бяла черква и „Св. Никола“ в Лясковец. Тези строежи демонстрират високо ниво на архитектурно планиране и изпълнение и са ярко доказателство, че майсторите от с. Бочуковци са водещи в развитието на дряновския строителен център.

Храмът „Свети Никола“ в Лясковец е един от най-значимите паметници на възрожденската архитектура и духовност в региона. Както свидетелства един запазен надпис: „тази църква, святаго Николая въздигнася от жителите на окръжението в лето господне 1808“. През 1823 г. към храма е построено килийно училище. Църквата е съборена от жителите на Лясковец, защото е малка и към средата на XIX в. не може да отговори на нуждите на нарасналото население на града. След Кримската война - през 1856 г., на нейно място е построен нов храм, различен от стария, който отразява икономическите възможности на населението на града. Неин майстор е уста Досьо от с. Бучуковци, Дряновско. През 1872 г. унгарският пътешественик Феликс Каниц посещава града и изразява възхищението си от „архитектурното остроумие“, вложено в декоративните и конструктивни детайли на църквата. Земетресението от 1913 г. я разрушава. Сегашната сграда е издигната в периода 1932–1936 г. с доброволни дарения и труд на местните граждани. Рисунката на Каниц остава единственото свидетелство за определяне на плановите и конструктивните особености на възрожденския храм.

Църква „Св. Димитър“, Бяла черква

Църквата „Св. Никола” в план е трикорабна едноапсидна псевдобазилика с притвор и две конхи от север и юг. Първоначално нартексът е отворен и едва по-късно – зазидан. Сградата има купол и камбанария.

Стените на храма са богато и пластично разчленени с псевдоконструктивни арки, стъпващи върху колонки. Западната фасада и нейният главен вход са решени като триделна арка, която остава отворена към двора. Над нея има трисъставен балдахин, познат за първи път от градежа на катедралната църква „Св. Богородица” в Търново, дело на Първомайстор Колю Фичето. С основание може да се твърди, че тя е и прототипът на лясковската църква. Майстор Досьо познава добре строителството на Никола Фичев и използва елементи от неговата украса в изграждането на храма – това са балдахинът и псевдоконструктивните арки. Църквата в Лясковец има купол – това е новото, което бочуковският майстор добавя към плана на духовната обител.

По време на Възраждането църквата „Св. Никола“ е център на социалния и културния живот на Лясковец. През 1844 г. в двора ѝ е построено училище, а по-късно се издига и сградата на читалище. В 1875 г. около нея се сформира духовна община, която решава не само религиозни, но и граждански спорове на местното население. В южната част на църковния двор през 1866 г. е издигната кулата на градския часовник.

Друг забележителен храм, построен от бочуковски майстор, е този в Бяла черква - църквата „Св. Димитър“. Тя е завършена през 1866 г., е удивителен паметник на възрожденското строителство. Неин майстор строител е уста Дончо от Дряново. Майсторът е брат на архитектон Стойко Владишки от Бочуковци, но е посочил Дряново заради известността и големината на селището. В план сградата е трикорабна псевдобазилика с притвор (нартекс) от запад и полукръгла апсида от изток. Покривът на храма се крепи върху 14 монолитни мраморни колони, всяка с височина около 6 метра. Тези колони са докарани с волски коли от руините на близкия римски град Никополис ад Иструм. Градежът е суров и монументален в духа на класическата възрожденска псевдобазилика. Осветлението на църквата идва от два реда прозорци, разположени по външните ѝ страни. Първоначално нартексът на храма е бил отворен към двора, като впоследствие е зазидан. Покривът е двускатен. Единственият елемент, който разчупва строгата фасада на църквата, е живописно извитият корниз на покрива от запад и изток. Той е решен като двойно превита кобилична линия и показва влияние от църквите на Първомайстор Колю Фичето, които уста Дончо несъмнено е познавал и виждал. Всичко това подчертава приноса на Дряновската строителна школа в развитието на църковното строителство през Възраждането.

Бочуковските майстори заемат важно място в развитието на българската възрожденска архитектура и дърворезба. Техният принос се изразява както в изграждането на значими обществени и религиозни сгради, така и в създаването на художествени произведения с висока естетическа стойност.

Иван Денев Митев, по-известен в българската история и изкуствознание като уста Иван Бочуковеца, е един от най-големите възрожденски дърворезбари. Роден е около 1785 г. в дряновското село Бочуковци (Бучуковци) и е представител на Тревненската художествена школа. Професионалният му път се преплита с едни от най-видните майстори на епохата. Той чиракува и по-късно става калфа на прочутия тревненски строител и дърворезбар Димитър Ошанеца. От него Иван Бочуковеца усвоява тънкостите на традиционната българска дърворезба. С годините той развива собствен индивидуален почерк, който го утвърждава като самостоятелен и търсен майстор.

Творчеството на Иван Денев Митев се характеризира с иновативност, дълбочина, пластичност и усещане за обем. За разлика от статичните плоскостни резби Иван Бочуковеца залага на дълбокия релеф и ажурната резба. Той пренася мотива за слънцето от жилищната архитектура в християнските храмове. През зрелия си период уста Иван Бочуковеца украсява редица църкви в Централна Северна България. В храма „Св. Троица“ в Дряново (1845–1847 г.) той изработва забележителния окачен дървен таван в който централно място заема мотивът „слънце“, почти идентично повторение на неговото прочуто юлско слънце от Даскаловата къща в Трявна. В църквата „Св. Йоан Кръстител“ в с. Бочуковци (1847–1849 г.) е майстор на интериора и иконостаса заедно с друг голям майстор – Иван Касев от Трявна. Неговите царски двери се считат за връх на декоративното изкуство в историята на възрожденската дърворезба.

Слънцето на Иван Бочуковеца на тавана в Даскаловата къща в Трявна

Слънцето на тавана на църквата „Св. Троица“ в Дряново