Г-н Петров, правим това интервю на рождения Ви ден. Искам първо да Ви пожелая здраве и успех в работата! На колко години ставате?

Благодаря! Разбира се, че ще си кажа – навършвам 80 г., роден съм на 3 юни, на стария Костадиновден. Аз не лъжа. И на въпросите Ви ще отговоря откровено. Така съм възпитан да бъда коректен и честен човек и така ме познават хората. Освен това годините се натрупаха и житейският опит възпитава, превъзпитава, учи. Такива трябва да бъдем, за да ни ценят хората, да сме за пример. Иначе няма да ни слушат.

Има ли строители преди Вас в семейството?

Баща ми беше строител. Той беше всичко – и търговец, и земеделец, и строител, много неща му прилягаха.

Г-н Петров, казвате, че сте открит човек, затова ще си позволя да Ви попитам как стартирахте бизнеса в началото на демокрацията, с какви средства?

Работих пет години в Либия, от 1985 до 1990 г. Имаше една фирма „Техноекспортстрой“, изпълнител на строителни обекти в Либия и в други държави, с нея отидох.

Преди Либия бях натрупал строителен опит. Пет години бях в Плачковци, за да си изпълня договора – завършил съм някогашния Железопътен институт (ВТУ „Тодор Каблешков“), специалност „Строителство“. После дойдох в Габрово, разпределиха ме в панелното строителство и работих 15 г. в Строително-монтажния комбинат при Койчо Недев, познато име в бранша. Това беше за мен една добра школа и оттук заминах за Либия. Бях на 40 г.

Щом се върнах от Либия, създадох фирмата. С парите, които спечелих, купих техника – булдозер, два багера, един „Беларус“, автокран. Първият ми блок беше „Катюша“ в квартал „Младост“, Габрово. После купих настоящата база на „Проектстрой – Петър Петров“ ЕТ в местност Колева ливада.

Какво правите на толкова голяма площ?

Купих я, за да затворя кръга в строителството. Имахме производство на бетонови изделия, машини от Германия за правене на тръби, на плочки, на бордюри. Създадох дърводелска работилница – това, което виждате в кабинета ми, е правено в нашата работилница (без столовете). След това – цеха за РVC и алуминиева дограма. Машините също са германски, едни от най-хубавите. След това създадохме варовия и бетоновия възел. Те са едни от най-добрите в Габровска област. Създадохме и търговска база за търговия на едро и дребно със строителни материали.

И така станахте независим?

Да. Направихме кооперация в София, където е офисът ми сега (показва снимка на жилищен комплекс „Св. св. Петър и Павел“). Има и жилища, в които живеят наши работници и служители.

Споменавате често Германия. Тя ли Ви е пример за строителство?

Десет години работихме в Германия, от 1997 до 2007 г. Бяхме във Франкфурт, офисът ни беше в Дармщат. Счетоводителката ни беше германка. Имах право всеки ден да изнасям 120 души работници за Германия – такава квота ни дадоха от тогавашната Национална служба по заетостта. Строителството не е само вар, бетон и желязо. То включва много неща, а напоследък и новите технологии. Ние ги научихме, когато ходихме да работим в Германия. Толкова детайли, толкова монтажно-инсталационни работи. Те улесняват вида на работата, ускоряват я и подобряват качеството, но трябва постоянно да четеш и учиш.

Ходенето в Германия беше полезно, една много добра школа. Ние сме българска фирма и бяхме подизпълнители на германски фирми, като Antonio Lauria, Zenit Bau, Drebler Bau. На нас обикновено ни даваха по-грубите неща. Строителите бяха от цяла България. В Германия трябва да отидеш с група, в която поне 60% вече са били там. Ако отидеш с новобранци, можеш да се провалиш. Когато тръгваме за Германия, избираме най-добрите.

Видях в интернет – много обекти имате в София, може би към 40, и повечето са в сферата на образованието и науката. Случайно ли е?

Не е случайно, ние кандидатстваме. Надградили сме Математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с два етажа; Химическия факултет, където се вижда „Стената на плача“, тази цялата сграда сме преобразили и сме направили фасадата; Биологическия факултет също; в Софийския университет направихме и реконструкция за 5 млн. лв. И сега правим в Института по литература поддръжка и реконструкции. В Националната спортна академия имаме за 3 млн. лв. два обекта; трета година работим на базата на НСА в Несебър. Наистина не са малко обектите.

Не гледайте интернет. Ето Ви една книга, която сме подвързали с референциите, получени след изпълнението на всички обекти, сигурно са над 100. Вземете я и ще прочетете оценката за работата ни. Тук ще видите не само инвеститори от София, а и от Габрово, Трявна, Дряново, Пловдив, Велико Търново, Търговище, Троян, Асеновград, Левски, Червен бряг, Елена. Не мога да изброя всички.

И благодарствени писма има между референциите виждам – от жители в санираните блокове и от частни инвеститори. Харесват Ви хората.

Харесват ни, защото се представяме добре. Имахме и продължаваме да имаме много качествени работници. Изключително е важно за сегашното време особено техниците да са много отговорни, да проявяват контрол. Много е важен съставът – това създадеш ли, вече имаш успех. В строителството всяка грешка е да не кажа фатална, но коства проблеми, последствия и нерви, колкото искаш.

Професията ни е много благородна, бих казал – след лекарската. Защото, което се създаде, остава, цени се от хората, ползва се от хората и им създава или удобства, или неудобства. То е трайно и всеки ден се вижда. Каквото и да изградиш, е пред погледа на обществото и хората обикновено питат кой е проектантът и кой е строителят. Затова съм направил тази табела в кабинета си „Да си проектант е чест! Да си строител – гордост! Да си инвеститор – геройство!“. Малко я редактирах във времето. Първо текстът завършваше така: „Да си инвеститор – късмет!“ Късмет, защото инвестициите бяха от държавни институции, а сега е геройство, защото не всеки има средства да строи. Промени се ситуацията.

Г-н Петров, да цитираме и другата табела с Ваша мисъл: „Карай се толкова малко, че да те обичат! Карай се толкова много, че да те уважават!“. Това ли е ключът за решаване на големия проблем с кадрите?

Ще кажа. За мен е много важно човек да бъде трудолюбив. Не казвам да не е мързелив, защото е лоша дума. Човек може да е много умен, но ако не му се работи, не може да има успех. Трябва много да се трудиш и да се чувстваш отговорен и взискателен. Оттук идва следващото – трябва и да си справедлив, защото, ако си взискателен, а не си справедлив, вече не се получават нещата. Добрия да го потупаш по рамото, да го възнаградиш, лошия да го укориш. Хората виждат и разбират какво трябва да правят. Бригадата е от 7, 8, 10 човека, половината, две трети, една трета, като видят, че другите вземат повече възнаграждение, пò са на уважение, пò се канят на отговорна работа, се усещат и вече имат стремеж. Ако ги уравновесиш всичките с еднакво възнаграждение, не може да се получи никога. Само според труда.

От първия ден в строителството до ден-днешен кой обект Ви е най-скъп?

Първият ми ден е отдавна - 6 септември 1967 г. Но веднага мога да кажа – любимият ми обект е разширението на моста „Игото“ през 1994 г. И още един ще добавя – паметника на загиналите във войните за свободата на България в с. Гъбене. На него са изписани имената на 52 мъже от бившата Гъбенска община. Мемориалът е по идея на Маринка Гечева, тогава председател на читалището, проектант е арх. Карл Кандулков. Аз го построих като дарение и на Рождество Богородично през 1998 г. Великотърновският митрополит Григорий освети паметника, събраха се много хора, имаше и курбан.

Вие сте председател на РКСВ – Габрово. Наскоро получихте статуетка „Кольо Фичето“ от НКСВ. Какво Ви дава работата със строителите ветерани в Клуба?

Клубът е възможност да поддържаме и приятелската, и професионалната общност - уреждаме срещи, съживяваме спомени, споделяме радости, обменяме информация... често обсъждаме и професионални проблеми. Помагаме си!