На 1 април председателят на Регионалния клуб на строителите ветерани (РКСВ) в Търговище инж. Дечо Дяков отбеляза 80-годишен юбилей. Професионалният му път не само е свързан със строителството, но и през годините инж. Дяков е участвал активно в структурите на КСБ, включително е бил председател на Контролния съвет на ОП Търговище. Награждаван е с редица правителствени и ведомствени отличия. Получил е почетен знак на община Попово, връчен за заслуги при изграждане на града.

Снежана Гечева, ОП

на КСБ - Търговище

Честит юбилей, инж. Дяков, приемете пожелания за крепко здраве, сила и спокойни хоризонти. Кои са най-важните моменти от Вашия професионален път?

27 г. от трудовия ми стаж преминаха в някогашния Строително-монтажен комбинат (СМК) в Търговище. Започнах като началник-отдел „Оперативно ръководство на строителството“, след години станах главен инженер и директор на Общо-строително предприятие. По-късно преминах в длъжност директор по производството и генерален директор на СМК. Пътят, който изминах по време на професионалното ми израстване, ми предостави възможност да опозная в детайли целия строителен процес, задълженията на всички служители, да разпределям правилно задачите и да следя за тяхното качествено изпълнение. След този период от 27 г. създадох собствена строителна компания НИАН ЕООД, която ръководих 18 г.

Какво Ви мотивира да изберете строителния бранш?

Изборът на професия, свързана със строителството, първоначално стана някак на случаен принцип. Нямах предварителна мотивация. Когато завърших основното си образование в родното ми село Светлен, община Попово, продължих да уча в бившия строителен техникум във Варна (сега ПГСАГ „Васил Левски“). Там строителните дисциплини ми допаднаха в голяма степен и това определи по-нататъшния ми избор на висше образование. Завърших ВИАС (Сега УАСГ), специалност „Промишлено и гражданско строителство“. И до днес смятам, че решението ми тогава е било най-правилното за мен.

Кой беше първият Ви голям проект и какви предизвикателства срещнахте тогава?

Никога не съм делял обектите на малки и големи. Изискването към всеки проект е да бъде изпълнен качествено и в срок и да бъде годен за това, за което е предназначен. Естествено, при по-големите обекти имаше повече критични точки и ситуации с много предизвикателства, с които бяхме длъжни да се справим с наличния в тогавашните години ресурс. Времената бяха такива, съзнанието на работниците беше друго. Беше въпрос на чест да изпълняваш задачите навреме.

С удоволствие мога да кажа, че съм участвал в изграждането на основни обекти в Търговище, като Завода за безалкохолни напитки, заводите „Зора“, „СМОА“ и „Христо Смирненски“, Дома на науката и техниката, читалище и библиотека, както и на такива в Попово – сградата на общината и заводите „Искра“ и „Спорт“. Удовлетворението от свършената през годините работа е голямо. Днес за съжаление повечето от тези предприятия не функционират.

Какви бяха материалите и технологиите в началото на кариерата Ви в сравнение с днешните? Коя е най-голямата промяна в строителния бранш?

Строителството претърпя сериозни трансформации през годините. Внедриха се нови по-ефикасни материали. Само да си спомним, че преди да се появи хюнебекът, кофражите се укрепваха с дървени подпори и нямаше добавка против замръзване. Така че строежите бяха абсолютно зависими от климатичните условия. В момента има голямо разнообразие от иновативни материали, съоръжения и машини и отчитам сериозни положителни обстоятелства при съвременното строителството.

Голяма еволюция за мен претърпя процесът по отливането на бетон. През 70-те години на миналия век бетонът се извозваше до обектите със самосвали, разтоварваше се с ръчни колички и с подемник се качваше за отливане на плочата. Имаше специални технологични изисквания за начина, по който се прекъсваше отливането, за да се продължи на другия ден, с цел запазване на конструктивната якост на плочата. По този начин отливането на една плоча отнемаше по няколко дена.

След това се появиха кулокрановете и бетонът се качваше с кюбели, за отливането беше необходим един ден. Сега с бетоновозите и бетон помпите една плоча, независимо от големината, се отлива за няколко часа. Времето за реализация е съкратено неимоверно.

В наши дни сме свидетели на бързо навлизаща дигитализация и роботизация в строителството, проектирането, а и с иновативните материали, технологии, машини и съоръжения разликите са огромни.

Има ли ментор или човек, който е повлиял значително на професионалното Ви развитие?

Да, има такава фигура. Човекът, който ми е повлиял значително и в професионалното ми развитие, а и в житейски аспект, е Петко Титев – строителен техник. Той беше групов технически ръководител с невероятни качества - не само професионални, но и като човек. Всичко в него беше перфектно, но най-много впечатляваше деликатният начин, по който извършваше контрола по изпълнение на задълженията на колектива – строго, но без да подронва авторитета на колегите.

Как се справяхте с кризисни ситуации или неочаквани проблеми на обекта в миналото?

С много работа. Почти на всеки обект по време на строителството изникват непредвидени ситуации, понякога сложни и критични. Разрешавахме ги с разумни действия, задълбочено екипно обсъждане на казуса във всички посоки, вземане на най-правилното решение и намиране на изход.

Кои са най-ярките Ви спомени от работата по ключови жилищни проекти?

Жилищното строителство беше доста мащабно разгърнато. Участвал съм при изграждане на завиден брой многофамилни сгради в Търговище, Омуртаг, Попово, Опака и Антоново. Незабравим за мен обаче е периодът от възстановителните и укрепителни строителни мероприятия в Стражица, Попово и околните села след силното земетресение, който беше продължителен и проблематичен. Ситуацията беше много сложна, намесени бяха човешки съдби. Понякога се работеше денонощно. Изискваше се колективно самосъзнание и отговорност. С подкрепа от научните среди се внедриха спешно нови, непознати към момента методи и технологии за укрепване и възстановяване на разрушените сгради. За обмяна на опит дойде делегация от унгарския град Егер, която остана впечатлена от споделените познания в тази насока. Няма как да не изпитваш удовлетвореност от свършената работа в подобни моменти.

Трайни спомени, останали в моето съзнание, са и строителните дейности по благоустрояването на Тракийската гробница в с. Свещари, община Исперих, където също се наложи да се използват нестандартни и нехарактерни за традиционното строителство по онова време технологични методи. За успешно изпълнените дейности на този обект СМК – Търговище, получи поздравителен адрес от ЮНЕСКО.

Кои са най-важните качества, които трябва да притежава един строител?

Компетентност, организираност, постоянство, адекватност, работа в екип, защото строителството е много сложен и изискващ внимание процес.

Какъв съвет бихте дали на младите инженери и строители, които сега навлизат в бранша?

Да бъдат отговорни, отдадени и да се запознават детайлно с всички нормативни изисквания по изпълнение на строителните дейности, да съумеят да изградят добър екип и да работят с уважение с него.

Какъв е Вашият професионален отпечатък в строителството?

Гордея се с това, че синът ми продължи по моите стъпки, и то без никаква агитация от моя страна. Той е на 50 г. и се занимава със строителство. Това за мен е достойно наследство и се радвам, че съм дал добър пример.

На 80 г. коя е най-голямата мъдрост, която животът и строителството са Ви научили?

За мен са няколко: обичай и уважавай природата и хората; не пести материали за фундамента, за да не рухне всичко; нищо не е вечно без поддръжка; всичко изисква своето време за узряване - и в живота, и в строителството.

Как успявахте да балансирате работата с личния живот?

Строителството изисква много енергия и е сериозен ангажимент, поради това балансът между работа и семейство е трудно нещо. Полагал съм доста усилия двете да са в синхрон, но отчитам факта, че често е било за сметка на личния живот.

Какво Ви носи най-голяма радост днес, когато погледнете назад към кариерата си?

В момента изпитвам най-голямо удовлетворение, че имам лично участие в изграждането на много мащабни за времето си обекти в цялата област. Сградите остават във времето и определят облика на населеното място. Изграденото за поколенията носи радост и гордост.

Каква е Вашата „формула за здрава конструкция“ – не само в строителството, но и в живота?

В строителството и в живота най-важното е основата – ако тя е здрава, всичко останало може да се поправи, надгради или промени. За да съществува една сграда, всяка конструкция трябва да е солидна, важно е и колективът да е сплотен. В живота, за да изградят здрави отношения, е необходимо задружно семейство.