Проф. Тодоров, Вашите студенти от специалност „Железопътно строителство” интересуват ли се от развитието на високоскоростните линии по света, каквато има в Китай? Задават ли Ви въпроси и какво им разказвате?

Безспорно студентите, които се обучават в катедра „Железници“ на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), се интересуват от световните примери на развито жп строителство. Китай разполага с една от най-модерните мрежи за високоскоростни влакове. Първата подобна линия там влиза в експлоатация през 2007 г. Днес на територията на тази страна има над 40 000 км високоскоростни жп линии на класически принцип „колело-релса“, което е над 70% от всички високоскоростни жп линии в света. Правителството има план до 2035 г. високоскоростните жп линии да достигнат до 70 000 км от общо 200 000 км жп мрежа. Китай произвежда нужните високоскоростни влакове в собствени заводи. Имат три поколения влакове – най-бързите са CRH380A и се движат с търговска скорост 350 – 400 км/ч. Второто поколение CRH2A – с 250 км/ч, а първото поколение – с 200 км/ч. В медиите се появи информация и за разработването на експериментален влак, който ще се движи с 800-1000 км/ч.

Програмата им за влакове на магнитна възглавница започва през 2008 г. Това е първата в света линия за търговска експлоатация между Шанхай и летището в Шанхай - приблизително 19 км. Строена е по германска технология от консорциума „Маглев“, който включва компаниите „Сименс“ и „Круп“. След това технологията за „влак на магнитна възглавница“ е надградена от китайски специалисти и приложена в градски железници. Сега идеята е да се разпространи като мрежа между основните градове в Китай. Скоростният рекорд за влак на магнитна възглавница в редовна експлоатация в тази страна е 501 км/ч. Световният рекорд е 603 км/ч на опитен участък в Япония. В Япония се строи трасето Токио - Нагоя (286 км) за редовен влак на магнитна възглавница, което се очак­ва да бъде завършено до 2027 г.

Пътническият трафик в Китай е самодостатъчен за издръжка на експлоатацията. Между Пекин Юг и Шанхай Хунцяо в пиковите часове влакове се движат на всеки 5 мин, а системата за управлението им позволява и движение на всеки 3 мин.

Вашите възпитаници могат ли да работят в проектантски, строителни, научноизследователски или други организации от областта на жп и градския релсов транспорт, като метрополитени, в управлението и поддържането на тази инфраструктура, както и на пристанищна мрежа или други съоръжения, където има жп релси?

Програмата на УАСГ покрива само строителни инженери по транспортно строителство, специалисти по строителство, проектиране и поддържане на железни пътища и съоръжения. Обучението ни не е свързано с управление на влаковото движение, сигнализации, електрификация.

Вие сте признат експерт в областта на проектирането на релсовия път. Разкажете ни за някои Ваши обекти?

Откакто съм започнал работа като асистент в УАСГ, се е налагало и да проектирам към Центъра за научноизследователска и проектантска работа към университета или към специализирани фирми, когато е било необходимо по изискванията на различни европейски програми. Последният обект, по които съм работил, е железопътната магистрала София - Драгоман – сръбска граница, от гара Волуяк до гара Петърч. В него е включена и гара Костинброд. Там трябва да се обособят два коловоза за неспиращи влакове, които ще се движат със скорост 160 км/ч, и други за регионални влакове, които ще спират. Налага се направа на ново приемно здание, нови перони, шумоизолираща стена и т.н., а пътниците ще преминават по пасарелка и реконструиран съществуващ подлез. Всички пресичания с автомобилни пътища и улици се правят на две нива с подлези и надлези.

Какво е бъдещето на специалността „Железници“ в УАСГ?

В Университета по архитектура, строителство и геодезия това непрекъснато е актуален въпрос. Интересът на студентите към железниците, а и към специалността „Транспортно строителство“, където се обучават и възпитаниците ни по „Пътно строителство“, не е голям. През годините нормално приемахме във Факултета по транспортно строителство 50-60 студенти редовно обучение. Имахме и върхове през 2008-2010 г., когато имахме по 150-180 първокурсници, но сега пак се върнахме към прием от 45 редовни студенти и 15 задочни. От тях завършилите са едноцифрена бройка. Специалността е в списъка на регулираните професии в България. Интересът на фирмите и държавните институции към такива кадри е голям.

Правим всичко възможно да привличаме младите към тези специалности. В рамките на кандидатстудентската кампания, а и целогодишно организираме различни прояви – изложения на фирми във фоайетата на университета, дни на отворените врати, кампании на кариерния център на УАСГ, срещи със завършилите УАСГ и т.н.

От 2025 г. заработи проектът BAUHAUSE4EU, който ще даде възможност за съвместно обучение на млади хора от 10 европейски университета в един общ алианс, който включва 120 000 студенти в 9 страни на Европейския съюз – Германия, Франция, Италия, Швеция, Португалия, Гърция, Албания, Полша и България. Целта на проекта е, ако някой студент желае да започне обучението си в един от тези университети, да може да учи по един семестър, модул или курс в която страна избере. Завършва с диплома за двойно обучение, съгласно изискванията на ЕС.