Г-н Гуджуков, наскоро празнувахте завиден юбилей, как се чувствате на 85 г.?

85 години живея в надпревара с времето и промените и се чувствам добре въпреки ограничената ми подвижност сега. С това мото подготвям и авторска книга, в която с много по-голям обхват от този на нашия разговор ще бъде даден отговор на моето житие, свързано с промените в обществения живот в града и страната.

Животът Ви трайно е свързан с две неща – строителството и Поморие. Защо се задържахте в родния си град въпреки висшето образование и перспективната професия, която Ви е предоставяла доста възможности, предполагам?

Права сте, че животът ми е свързан с две неща – строителството и Поморие, но на първо място е Поморие. Тук са родени прадядо ми, дядо ми Александър, баща ми Васил и майка ми Сирма и трите им деца. Всъщност съзнателният ми живот започна с един крайно неприятен епизод – с отказа на училищните власти да ме запишат в първи клас по-рано. Аз настоявах за това, за да бъда с приятелите си, и родителите ми стигнаха до някогашния Окръжен съвет, който допусна изключение. Така се научих да настоявам за решаването на всеки проблем без колебания.

Завърших Строителния техникум „Кольо Фичето“ (сега ПГСАГ „Кольо Фичето“) в Бургас. Дипломирайки се там, бях поканен от тогавашния първи секретар на окръжния комитет на Комсомола да избирам или постоянна работа в окръжния комитет в Бургас като инструктор, или същата временна позиция в Поморие. Предпочетох Поморие поради напредналата възраст на родителите ми. След няколко месеца ме избраха за секретар на т.нар. градски комитет там и ми препоръчаха да запиша задочно висше строително образование в София или във Варна във ВИНС (сега Икономически университет - Варна) по специалността „Икономика на строителството“. Започнах да уча задочно 4-годишен курс във Варна заедно с моята съпруга по посочената специалност. Завършвайки последна година, оглавих някогашната служба „Архитектура и благоустройство“ в Градския народен съвет Поморие.

След 3 години поради несработване с кмета постъпих в Инвеститорска дирекция Слънчев бряг. На следващата година бях избран за председател на Общокомплексния профкомитет на АПК, а после и за зам.-председател на Общинския народен съвет Поморие. След осемгодишно ръководство на сектор „Строителство“, духовната сфера и други дейности станах директор на БКС, което впоследствие се трансформира в „Строима“ с принципал Общински народен съвет Поморие. Не се разбрах с Общинския съвет за ползването на сградата, построена от колектива за колектива, и бях принуден да напусна предприятието. Но спечелих конкурс за директор на Банка ДСК - Поморие, където се пенсионирах на 15 януари 2002 г.

Какъв е Вашият личен принос за днешния вид на курорта? Разкажете спомени или интересни случки от онова време.

Имам принос, свързан с разработването, одобряването и началото на реализирането на Общия градоустройствен и регулационен план на града. Под мое ръководство бе положено началото на канализацията за отпадните и дъждовни води в старата част на града.

Аз съм горд, че като зам.-председател на Общинския съвет с мое активно участие бе решен въпросът за изграждането на пристанището на Поморие. Избрахме място, което даваше възможност да го превърне в сигурна преграда срещу щетите от морските стихии в южната част на града. За проекта бяха нужни 6,5 млн. лв. и предложих 2,5 млн. лв. от тях да отидат за укрепителната стена против абразия и свлачищата по морския бряг. Това беше най-доброто решение.

Вече 20 години управлявате и собствена строителна фирма.

Освободен от всички други задължения, на 25 март 2005 г. с моята съпруга основахме собствена строителна фирма „Теоинвест“, с главен предмет на дейност строителство на жилищни сгради. За съжаление по това време свободните парцели вече бяха застроени, което ограничаваше дейността ни в чертите на града. Но независимо от това за тези 20 г. построихме 25 жилищни сгради с над 1100 кв. м РЗП. В строеж сме с три обекта, които са в различна степен на завършеност по приета от нас система за поточно строителство.

Успяхте ли да привлечете наследниците си към бизнеса и професията?

Имаме такъв човек, завършил Икономическия университет във Варна, но все още трябва да се учи.

За какво мечтаете днес?

В близките години преди всичко да завърша авторската си книга. Да развиваме с колектива на фирмата строителна дейност, осигуряваща работа за основната бригада, управленския, технически и счетоводен състав.

Как приемате членството си в Националния клуб на строителите ветерани (НКСВ)?

Като изключително ценно. Имах един чудесен приятел инж. Стойновски, който беше председател на РКСВ Бургас, но вече не е сред нас. Той беше един от стожерите на Регионалния клуб. През последните няколко години не посещавам сбирките на РКСВ Бургас, защото трудно се движа.

А как оценявате ролята на Камарата на строителите в България за развитието на отрасъла?

Ролята на КСБ за развитието на сектор „Строителство“ е безценна. Фактът, че правим интервю за изданието на Камарата в. „Строител“, е достатъчен.

Всъщност връзката Ви с Поморие е много повече от градоустройство. Разкажете за Вашата „слабост“ към културата на града и неговите хора. За Вашата активна благотворителна дейност. Само преди 5 г. във връзка с 80-ия Ви юбилей местната власт Ви обяви за почетен гражданин.

Да, културата е моя слабост. Дейно се включвам в развитието на културния живот. Може би защото под мое ръководство са построени сгради като Летния театър „Пейо Яворов“, многократно съм подпомагал автори от града в издаването на техни трудове за историята на Поморие. Настоятел съм на Народно читалище „Просвета 1888“, а през 2020 г. малко след 80-ата си годишнина станах и почетен гражданин на Поморие.