Ева Майдел, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ: Енергийната ефективност е такава сфера, в която ако инвестираме днес, можем да спестим много ресурси в бъдеще

Акценти:

• Възстановителният план на ЕС ще предоставя финансов ресурс , ориентиран към бъдещето.
• Задължително е да ускорим темпа на реновация на сградите, в които живеем и работим, ако искаме да намалим разходите ни за енергия, но и вредния отпечатък върху климата.
• Очаква се в периода 2021-2027 г. да сме една от малкото държави в ЕС, които ще получат повече средства по политиката за сближаване.
• Разговорът за това колко и къде искаме Европа в нашия живот е все по-важен.

Г-жо Майдел, посочвате, че България може да повиши до 8% ръста на брутния си вътрешен продукт през следващите 4 години, ако страната ни се възползва адекватно от инструмента на ЕС за справяне с последствията от пандемията от COVID-19. Как трябва да бъдат инвестирани средствата от него, за да се случи това увеличение?

Откакто Европейската комисия (ЕК) публикува в края на май тази година предложенията си за Плана за възстановяване и за бюджета на ЕС в периода 2021 - 2027 г., разговорът се фокусира върху това колко средства ще получи България. В протичащите в момента преговори между държавите от ЕС и Европейския парламент (ЕП) още не е ясно точно до какъв ресурс и под каква форма ще има достъп всяка страна. Но при всички положения мащабът на възстановителния план на ЕС е без аналог в последните десетилетия и парите ще са значителни.

Затова далеч по-важ­ни­ят въпрос е как ще се изразходват тези средства. Възстановителният план на ЕС ще предоставя финансов ресурс, ориентиран към бъдещето. Целта е икономиката и производствата ни да станат по-модерни, чисти и ефективни чрез дигитализация. Това не само ще направи бизнеса по-конкурентен в световен мащаб, но и много по-устойчив на бъдещи трусове и кризи.

Важно уточнение е, че за парите от ЕС се кандидатства с програми и планове за инвестиции и реформи, които правителството вече изготвя в координация с експертите от ЕК и Европейската инвестиционна банка и ще представи за обсъждане със заинтересованите страни. България е доказала, че може бързо да се организира и да влага евросредства с едни от най-ниските нива на грешки от всички държави от Съюза.

Парите ще бъдат разпределени в няколко посоки – зелена икономика, цифрова икономика и изграждане на издръжлива икономика, т.е. стратегическа автономия – ЕС да не е толкова зависим от внос от трети страни.

Не целим да се върнем, където бяхме преди COVID-19, а да използваме тази силна финансова инжекция за стимулиране на сектори, които ще носят ползи, растеж и заетост дългосрочно. Европейските средства ще са трамплин за повишаване на стандарта на живот.

В работната програма на ЕК е заложено перо, което предвижда мащабно саниране на сградите и обновяване на инфраструктурата, както и повече кръгова икономика? Какво е Вашето мнение, какъв ще е ефектът за гражданите на ЕС?

Категорично трябва да продължим да инвестираме в устойчиво развитие. Тоест да изразходваме по-малко невъзстановяеми ресурси и да станем по-устойчиви на кризи. Енергийната ефективност е такава сфера, в която ако инвестираме днес, можем да спестим много ресурси в бъдеще.

В ЕС 40% от енергийното потребление и 36% от въглеродните емисии идват от сградите. Затова е задължително да ускорим темпа на реновация на сградите, в които живеем и работим, ако искаме да намалим разходите ни за енергия, но и вредния отпечатък върху климата.

В началото на юли в Комисията по индустрия, изследвания и енергетика на Европарламента, чийто член съм, приехме становище за увеличаване на потенциала за енергийна ефективност на зданията в ЕС. Настояваме за повече средства за реновация на сградния фонд, създаване на технически паспорти на сградите, в които да са описани енергийните им характеристики, за по-ясна информация на собствениците и наемателите, но и за по-добро планиране на реновации.

На база на това становище и на експертна оценка на въздействието през есента ЕK ще представи план за действие, наречен „Вълна от реновации“, с цел да утрои планираните дейности по подобряване на енергийната ефективност на сградите и инфраструктурата в ЕС.

Средствата от Съюза ще бъдат не само по линия на енергийната ефективност на здания, но и на бизнеси и производства, както и на цялостна инфраструктура. Например през следващите години ще има европейски ресурс за изграждане на умни градски системи за балансиране на енергия, за трафик, за следене и подобряване на качество на въздуха, които да казват как и кога е най-ефективно да се случи даден процес.

ЕК представи предложението си за бюджет на ЕС за 2021. Какво е Вашето мнение за проектобюджета и какво е виждането на Европейския парламент относно така предложения документ?

Бюджетът на ЕС е от жизненоважно значение, за да се отговори на предизвикателствата, пред които са изправени държавите членки и които станаха още по-видими вследствие на пандемията COVID-19. Забелязва се, че винаги когато някоя европейска страна е изправена пред сериозна криза, обръща поглед към ЕС в очакване на помощ. Това показва, че ЕС е по-нужен отвсякога. Но също така и че нито една политика на Съюза, независимо дали става дума за справяне с COVID-19, или за прилагане на европейската Зелена сделка, не може да бъде правилно приложена без достатъчно финансиране.

Затова основният акцент на бюджета на ЕС за 2021 г. следва да бъде смекчаването на последиците от кризата и подкрепата за модернизиране на икономиката. Изключително важно е той да бъде приет бързо, за да могат стотици хиляди предприемачи, научни изследователи, земеделски стопани и общини в цяла Европа да започнат да ползват средствата от началото на 2021 г. Силно се надявам още на провеждащия се Европейски съвет на 17 юли лидерите да намерят консенсус, за да може да започнат преговорите между тях и Европарламента.

В началото на юни в ЕП приехме насоки, които в немалка степен бяха взети предвид от Европейската комисия при представянето на проектобюджета за 2021 г. в размер на 166,7 млрд. евро. Мога да посоча, че е отразено нашето искане в новия бюджет да има поне 30% повече средства за наука и иновации спрямо бюджета за 2020 г. Интересът на България по линия на кохезионните фондове и селскостопанската политика също са добре защитени. Очаква се в периода 2021 - 2027 г. да сме една от малкото държави в ЕС, които ще получат повече средства по политиката за сближаване, по която се финансират болшинството оперативни програми у нас.

Друго, което съм отстоявала през годините и към което бавно се върви, е бюджетът на ЕС да има по-различни приходи, независещи от вноските на държавите. Например приходите от някои нови данъци и такси да отиват директно в бюджета на ЕС, за да се намали сложността при изчислението и тежестта на вноските на отделните държави.

Вие сте зам.-председател на най-голямата асоциация на малки и средни предприятия в Европа „МСП Европа“ (SME Europe). Как рефлектира кризата върху МСП у нас и в целия ЕС?

Малките и средните предприятия съставляват 99% от всички дружества в държавите в ЕС и допринасят за създаването на 85% от новите работни места, като освен това произвеждат повече от половината добавена стойност в ЕС. За съжаление именно малкият и средният бизнес е най-засегнат от икономическия спад вследствие на COVID-19. Липсата на дълбоки капиталови резерви, проблеми с доставчици от трети страни или невъзможност бързо да преминат към дигитални продажби са сред най-острите проблеми.

МСП са далеч по-зависими от външен капитал за инвестиции, дигитализация и обучение на персонала. Но срещат и трудности при намирането на възможности за финансиране, тъй като често нямат капацитет да проучат и кандидатстват за всички налични източници. Затова през следващите месеци с екипа ми ще работим върху създаването на наръчник с информация за всички възможности за европейско финансиране на бизнеса. Надявам се новите бюджет и програми на ЕС да бъдат финализирани в следващите няколко месеца и тогава ще имаме цялата нужна информация.

В бъдещите програми ще има специален акцент върху цифровата трансформация на МСП, както и върху техния екологичен преход. Кризата COVID-19 помогна за осмислянето на тази двойна трансформация не само като двигател на растежа, но и като условие за оцеляване и справяне с трусове в бъдеще.

С колегите ми от групата на Европейската народна партия успяхме да убедим ЕК да обедини няколко досегашни източници на финансиране в една обща програма InvestEU, което ще улесни достъпа до средствата.

Какви мерки за помощ на МСП се предприемат?

ЕС и българското правителство в частност предприеха немалко мерки в помощ на малките и средните предприятия. Първо през април след аргументирано искане на България ЕK одобри схема за гаранция 500 млн. лв. за подкрепа на МСП. Това са гаранции от бюджета, които ще покриват до 80% от всеки заем и така ще позволят на банките да отпускат по-лесно средства на нуждаещи се компании. След това по същия начин беше одобрена и схема в размер на 294 млн. лв. за помощ на МСП под формата на капиталови и квазикапиталови инвестиции в размер до 1,5 млн. лв. на дружество. Това ще помогне на предприятията да посрещнат нуждите си от ликвидност.

През май българското правителство получи разрешение да подпомогне най-дребния бизнес със 173 млн. лв. Очаква се около 17 300 микро- и малки предприятия да се възползват, като всяка фирма ще има достъп от 3000 до 10 000 лв. От Министерския съвет споделиха също, че се работи по мярка за средните предприятия отново за безвъзмездно финансиране.

В този контекст трябва да се отбележат и различните инициативи на групата на Европейската инвестиционна банка. Най-съществената е мобилизирането на 40 млрд. евро за засегнатите МСП, наличните 5 млрд. евро за дружествата в сектора на здравеопазването и гаранционният фонд в размер на 25 млрд. евро.

Кризата с COVID-19 ще блокира ли дебатите за бъдещето на ЕС?

Напротив, очаквам кризата да катализира нови идеи за европейската интеграция. Пандемията и последвалата стагнация показаха за пореден път, че ЕС е незавършен проект и това ни коства не само икономически загуби, но и в случая човешки животи.

Всяка страна сама затваряше граници, без да предупреди съседите си, налагаше мерки без координация, държавите се обръщаха спешно с молба за помощ към Брюксел, а ограничените компетентности на ЕС в сферата на здравеопазването, липсата на медицински запаси и протокол за действие при пандемии забави реакцията на ЕС и много граждани се почувстваха изоставени в първите дни на силно разпространение на COVID-19.

Но след това първоначално забавяне ЕС доказа полезността си, като координира поръчките на животоспасяващо медицинско оборудване, намери средства да помогне на най-пострадалите, както и да подкрепи работещите върху създаването на ваксина срещу вируса. Така че разговорът за това колко и къде искаме Европа в нашия живот е все по-важен.

Имам отговорността да съм българският представител в екипа на най-голямата партия – ЕНП, който е ангажиран с изготвянето на визията за бъдещето на ЕС. Заедно с осем мои колеги, включително председателя на групата Манфред Вебер, работим по документ, който дава конкретна идея зад какви приоритети стои нашето християндемократическо семейство.

През есента трябва да започнем преговори между европейските институции как и кога да се проведе Конференцията за бъдещето на ЕС. Това ще бъде най-голямото упражнение по демокрация в 70-годишната история на Съюза и ще представлява няколкомесечен процес, в който ще има различни събития в цяла Европа. Ще участват граждани, обществени и бизнес организации, за да споделят идеи за европейската интеграция. Целта е на базата на тези дискусии европейските институции да адаптират ЕС, за да стане по-близък до хората и да отговаря на притесненията и нуждите им още по-адекватно.

Накратко, дебатът за бъдещето на Съюза е разговор как да използваме инструмента ЕС, за да контролираме по-добре и да извлечем максимални ползи от неизбежни явления, като глобализация, навлизане на технологиите, борба с климатичните промени, рискове за сигурността. Как да запазим европейския начин на живот.

Съосновател сте на платформата „Образование България 2030“, която има за цел да анализира и да отговори на предизвикателствата, пред които е изправена образователната система на страната. Какви са приоритетите в тази насока?

Образованието е моя лична кауза от почти десет години. Всеки прогресивен процес в едно общество започва от просветеност и знание. Затова в началото на 2015 г. с група съмишленици от различни политически семейства основахме сдружение „Образование България 2030“. Днес то, обединяващо граждански, бизнес и публичен сектор с мисия повишаване качеството на образованието в страната до 2030 г., е сред най-разпознаваемите неправителствени организации в страната.

„Образование България 2030“ работи активно по постигането на измерими цели чрез своя ежегоден мониторинг на напредъка по ключови индикатори, информиране на обществеността за предизвикателства и възможни решения и превръщането им в образователни политики чрез застъпничество. Сдружението е с визия през 2030 г. всички деца и младежи в България да имат достъп до качествено образование, в рамките на което да придобиват компетентности за успешна реализация, а страната ни да е сред най-добре представящите се по резултати на учениците си в международни сравнителни изследвания за умения и знания (като PISA, TIMSS и PIRLS).

Радващото е, че през последните години има значителен напредък в подобряване на образованието у нас. Основният фактор е, че сегашното правителство е първото, което поставя образованието като основен приоритет и предприе решителни действия.

С влизане в сила на Закона за предучилищно и училищно образование през 2016 г. беше дадено началото на реформата към компетентностен подход на обучението в училище. Това сложи по-силен фокус върху развитието на компетентности, а не само на предметно знание.

Рекордният размер на инвестициите в образование не се изчерпва само с голямото увеличение на учителските заплати, но и с подобрената образователна инфраструктура. Пример е наскоро обявената програма за изграждане на STEM центрове в училища на стойност 20 млн. лв., където по интерактивен начин да се преподава физика, биология, програмиране, роботика и други предмети, които да помагат на младите за професионална реализация.

Промените в сфера като образованието стават бавно и изискват усилията на цялото общество. Подобрението на резултатите на зрелостниците на матурите през 2020 г. спрямо предходната година е един от признаците, че вървим в правилната посока, но е нужно още усилие, за да може образователната реформа да постигне желаната дългосрочна промяна.

Реклама