София Петкова, изп. директор на Евроатлантическия център за сигурност: Ключово е КСБ да следи проектите по инициативата „Три морета“

София Петкова е експерт по политология, международни отношения и европеистика, възпитаник на Лондонското училище по икономика и политически науки (LSE) – магистър на науките по „Политики и управление на Европейския съюз“ със специализация „Външните отношения на ЕС“. Преминала е през академични, професионални и лидерски програми в Европа и САЩ, сред които такива на Държавния департамент на САЩ, Института Аспен, Румъния, Northwestern University, Evanston, Illinois, US; Leiden University, the Netherlands; Europeum Institute, Czech Republic. Работила е към българския и Европейския парламент, фондация „Софийска платформа“, софийския офис на Европейския съвет за външна политика и др.

Разкажете ни за Евроатлантическия център. Какви са целите и сферата му на дейност?

Евроатлантическият център за сигурност е неправителствена организация, чиято основна цел е засилване на сътрудничеството в сектор „Сигурност“, базирано на евроатлантически ценности както в национален, така и в регионален план. Регионите, в които е фокусирана нашата работа, са тези, в които България е участник - Черноморския регион, Западните Балкани и Триморието. За нас евроатлантическата ориентация е изключително основополагаща за сигурността в региона и за икономическото му развитие.

В края на годината предстои голямо събитие по инициативата „Три морета“, в което ще участват и представители на ръководството на КСБ. Можете ли да ни дадете повече информация?

В края на октомври предстои среща на върха в Талин, Естония, в президентски формат по инициативата „Три морета“. От 2018 г. тези срещи се организират паралелно с бизнес форуми, на които са поканени представители на бизнеса и индустрията от различните държави членки.

Инициативата „Три морета“ е една политическа платформа, която стартира по идея на президентите на Хърватия и Полша през 2015 г. През 2016 г. се случва първата среща на върха между президентите на държавите членки и започва да се разгръща инициативата. През следващите години се поставя началото на бизнес форума и се изгражда мрежата на търговско-промишлените палати. Поставя се началото на инвестиционния фонд към инициативата „Три морета“. Основната цел е повишаване на свързаността - инфраструктурна, енергийна и дигитална, в региона на Триморието. По калкулации на държавите от региона около 570 млрд. евро е дефицитът от инвестиции в инфраструктура в тези държави. Логиката на тази инициатива е, че инфраструктурните дефицити са в основата на икономическите такива. Задачата е догонване и адекватна конвергенция с т.нар. стари държави от ЕС. Това е малко неправилен термин, защото през 2004 г. е първата вълна от нови членки на Съюза, а оттогава са минали вече 16 г. Държавите, присъединили се след 2004 г., макар и с различни интереси, са обединени от това, че бидейки зад Желязната завеса до края на Студената война, все още изостават в своето развитие. Ставайки част от ЕС, за тях се поставя акцент върху свързаността Изток - Запад, но се пренебрегва свър­за­ност­та Север - Юг. Затова приоритет на инициативата е повишаване на тази свързаност по оста Север - Юг. Важен акцент тук е енергийната сигурност, защото се счита, че свързаността Изток - Запад е изградила т.нар. тръби на зависимост. А за да може да се постигне енергийна независимост на региона, трябва да се работи за енергийната свързаност Север - Юг като важен момент за диверсификацията.

Говорите за мащабни проекти, които са свързани с мащабни инвестиции. Откъде ще дойде финансирането за тези проекти?

Нека да започна от инвестиционния фонд. Една от основните му цели е идентифициране на пазарен принцип на стратегически важни проекти за региона, след това е координиране на тяхното планиране и имплементация и осигуряване на набирането на средствата. Източниците са няколко - огромна част от средствата идват през Структурните фондове на ЕС, чрез проекти на държавите членки, които се финансират от тези фондове. Друга част са средства за инвестиции, които се набират във фонда от държавите членки на инициативата. Например при основаването му Полша и Румъния се ангажират да осигурят 500 млн. евро през техните банки за развитие. Това е стартовият капитал на фонда. От началото на 2020 Естония също задели 20 млн. евро и се очаква останалите държави също да се ангажират. Третото перо е привличането на частни инвестиции и външни такива от трети страни извън ЕС. По време на Мюнхенската конференция за сигурност през февруари тази година държавният секретар на САЩ Майк Помпео обяви, че САЩ като външен партньор, който не е член на формата, са готови да ангажират до 1 млрд. долара в проекти, насочени към енергийната свързаност и LNG терминалите. Това са основните източници на средства за фонда - европейските фондове, средства от държавите членки на формата и външни инвестиции от трети страни, организации и институции.

[caption id="attachment_231095" align="alignleft" width="400"] Конференция на тема „Инициативата „Три морета“: свързаност, конкурентоспособност и сигурност“, организирана от Евроатлантическия център за сигурност, в партньорство с Външно министерство на Естония[/caption]

Как се позиционира България в този процес - ние ще инвестираме ли и ще участваме ли и по какъв начин?

В Букурещ през 2018 г., когато се основава фондът, се подготвя един списък с приоритетни проекти за инициативата. Те са общо 48. От тях 27 са многостранни, а останалите са двустранни или национални. С приоритет са многостранните проекти, тъй като се приема, че те имат по-голямо стратегическо значение. България е спомената като страна участник в 12 проекта, но не е инициатор на нито един многостранен проект. Страната ни е предложила 3 проекта - тунел през Петрохан, който е двустранен с Румъния, и два национални - железопътната линия Русе - Варна и разширяване на газовото хранилище в с. Чирен. България изразява много положително отношение към формата „Три морета”. Тя е представена в инициативата от президента. За съжаление обаче нашата страна не е изразила готовност да ангажира сума по инициативата. Евроатлантическият център за сигурност през февруари организира конференция, на която успяхме да съберем представители на НПО, академичните среди, МС и президентската администрация, за да обсъдим приоритетите на България в инициативата „Три морета”. Смея да твърдя, че всички се обединихме около възможностите, които инициативата дава, но същевременно се видя, че има много неясноти около позицията на България. Нашият апел беше страната ни да изясни стратегическия си подход към инициативата, за да бъде далеч по-активна и да може да е решаващ фактор. Инициативата е все още в началната си фаза, тепърва ще се институционализира - секретариат, механизми и критерии, по които ще се управляват средствата. За да може страната ни да е фактор при вземането на решения по всички тези въпроси, трябва да сме активни сега. Не трябва да забравяме, че инициативата „Три морета“ има освен икономическо и инфраструктурно значение, и геостратегическо такова.

Интересно е как се е зародила тази инициатива?

Както вече споменах, в основата са Полша и Хърватия, които успяват да приобщят още 10 държави към идеята. А тя се формира около необходимостта от общ регионален подход при решаването на общи предизвикателства пред икономическото развитие. За страните членки обединяващо предизвикателство в икономическо отношение е липсата на свързаност по оста Север - Юг, която им пречи да имат общ регионален пазар. Например пътуването с влак или автомобил в региона на Триморието отнема средно от 2 до 4 пъти повече време, отколкото в страните в Западна Европа. Идеята на инициативата е регионът да бъде икономически конкурентоспособен, енергийно независим, силен и устойчив. Той трябва да догони западните си партньори в ЕС, да повиши конвергенцията и кохезията си с тях и това може да се постигне единствено с общи усилия. Ясно е и че финансовите дефицити са огромни и че те не могат да се преодолеят без помощ от ЕС. Затова е много важно „Три морета“ да не се възприема като паралелна на ЕС инициатива, а точно обратно - тя се стреми единствено и само да подсили ЕС. ЕК осъзнава това и изразява силна подкрепа в последните три години за нея, като отчита, че в периода 2014 - 2020 в инфраструктурни проекти, касаещи свързаността в региона, са инвестирани 56 млрд. евро. Това е един доста сериозен капитал. Предишният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер присъства на две срещи на върха през 2018 и 2019. Засега има сигнали, че подкрепата ще продължи в същия дух. Германия сериозно застава зад инициативата, премиерът и президентът на страната са участвали в по една среща на върха, въпреки че Германия не е член. Има потвърждение за участието на немския президент и на срещата в Талин през тази година.

Освен инфраструктурни, инициативата ще подкрепя ли и други проекти?

Основният акцент е свързаност чрез инфраструктура. Говорим не само за пътища и релси, а и за енергийна и дигитална свързаност.

Казахте дигитална свързаност, която е много актуална. Какво се предвижда в това направление?

Един от централните проекти, които се предвиждат, е създаването на един вид магистрала, високоскоростен път, който да обхваща оста Север - Юг. Това е цифрова инфраструктура, която да подобрява обмена на данни в региона. Тази инициатива ще подобри онлайн търговията. Предвижда се по различни проекти да се намали разликата в интернет покритието между градските и селските региони, тъй като се отчита дефицит. Дори и тук виждаме, че инициативата е изцяло в помощ на ЕС, на идеите за общ дигитален пазар, общ европейски пазар, единен енергиен пазар. По-големите и приоритетни проекти биха могли да бъдат изключително полезни и за България, като например Виа Карпатия, която минавайки през България, би минала през Видин и би го свързала с Гърция. Това е нещо, което ние като държава се опитваме да направим от много години, но не се случва. Така че смятам, че инициативата може да бъде изключително полезна за нашата страна и затова тя е толкова важна.

Какъв ще е основният акцент на срещата в Талин?

Естонците са известни с това, че те са цифрова нация. Акцентът тук ще падне върху дигитализацията, върху умните решения, умните градове и инфраструктура. Логиката на естонците, която е прекрасна, е, че за да бъде конкурентоспособен регионът, то инвестициите трябва да са във възможно най-качествената инфраструктура, в последните технологии, които са въведени на пазара, за да бъдат конкурентоспособни най-дълго време в бъдеще. Те са поставили акцент и върху трите направления, като ги виждат през призмата на цифровизацията.

Какви са шансовете на българския строителен бизнес да участва в инициативата?

Смятам, че КСБ през бизнес форума, който ще се случи в Талин, а и през своята позиция на национално ниво може да прецени стратегическото значение на инициативата за региона, както и възможностите, които инвестициите, свързани с нея, дават на членовете на Камарата. Това са инфраструктурни проекти, които някой трябва да изгради. За да се случат тези проекти, държавите ще разчитат на строителния сектор. Ключово е КСБ да следи проектите, да работи заедно с държавата за привличане на инвестиции за стратегически обекти, които не само на макрониво да решават редица проблеми, но и на микрониво да осигурят много работни места и ангажираност на бизнеса.

---

Геополитическият проект

Инициативата „Три морета“ е политически проект на 12 европейски държави: България, Австрия, Хърватия, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Инициативата се развива като прагматична платформа за сътрудничество с основен фокус развитие на сътрудничеството в търговско-икономическата област, задълбочаване на интеграцията на страните от региона между Балтийско, Адриатическо и Черно море и създаване на по-голяма свързаност между тях по линията Север – Юг в областта на енергетиката, транспорта, комуникациите, информационните технологии, бизнеса.

Ключови елементи на инициативата са:

• Съвместимост и допълняемост на проектите по линия на инициативата „Три морета“ с интеграционния процес в рамките на ЕС и хармонизирането им с общите политики на ЕС;
• Енергийна, транспортна и дигитална свързаност с цел постигане на енергийна сигурност, диверсификация на енергийните източници и транспортните връзки, стимулиране на единния пазар на стоки и услуги и на дигиталния пазар;
• Създаване на условия за инвестиции и бизнес с акцент върху привличането на външни инвеститори, тъй като европейските фондове не могат да бъдат единствен източник на финансиране за регионалните инфраструктурни проекти.

Български проекти по линия на инициативата са: възстановяването на проектните параметри на железопътната линия Русе – Варна, изграждането на тунел под прохода Петрохан и разширяването на газовото хранилище в с. Чирен.