Специален гост

Д-р ик.н. Николай Иванов, член на УС на КСБ и председател на УС на ББАПБ: ББАПБ и КСБ обсъждат инициирането на съвместна национална програма

В. „Строител“ се е утвърдил като обективен източник на информация

Емил Христов Ренета Николова

Д-р Иванов, взехте участие в извършването на оглед на участъка при 160-ия километър на АМ „Тракия“, където на 12 юли възникна тежко ПТП. Какво е състоянието на ограничителните системи по АМ „Тракия“ и по другите магистрали в страната?

В направената проверка на участъка при 160-ия километър на АМ „Тракия“ участваха представители на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, Института по пътища и мостове, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Европейския център за транспортни политики, Българско обединение на шофьорите, Българска браншова камара „Пътища“, МВР – Областно пътно управление – Стара Загора. Аз представлявах Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) и Камарата на строителите в България (КСБ).

На огледа стана ясно, че ограничителната система е изпълнена и монтирана съгласно действащата по време на строителството на пътния участък отраслова нормала СПО86. Когато говорим за конкретния случай, трябва да кажем нещо повече относно механизма на удара и защитните качества на ограничителната система, но най-напред, независимо че мина доста време, искам отново да изкажа своите съболезнования на близките на загиналите, защото те вече не са сред своите семейства и приятели.

Причините за катастрофа с толкова тежки последствия трябва да търсим преди настъпване на събитието, да намерим отговора дали това нещастие е можело да бъде предотвратено. Въпросът е изключително сложен и се надявам разследващите органи да постигнат яснота, за да може да се предприемат мерки и да се избегне повтарянето на подобни събития.

През месец септември ББАПБ ще проведе конференция на тема „Безопасна пътна инфраструктура“. Разкажете ни малко повече за събитието. Какви са очакванията Ви от него?

За шеста поредна година Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ организира конференция на тема „Безопасна пътна инфраструктура“. Първоначално събитието беше насрочено за април, но заради сложната епидемична обстановка в страната, свързана с разпространението на COVID-19, както и обявеното извънредно положение, беше отложено.

Новата дата на мероприятието е 17 - 18 септември. Щастлив съм, че форумът винаги се радва на голям интерес и събира на едно място представители на държавната администрация, институции, неправителствени организации, експерти и специалисти по пътна безопасност, обединени от актуалната за цялото общество тема „Пътна безопасност“.

На конференцията ще бъдат обсъдени проблеми, свързани с повишаване на безопасността на движението по пътищата, нови методи за оценка на риска по участъците с концентрация на ПТП, проблеми с нормативната база и други. Ще се търсят различни подходи за подобряване на координацията и съвместната дейност между звената, работещи за по-висока безопасност.

Новият момент в предстоящия форум е, че през втория ден в продължение на няколко часа ще се проведе дискусия между група изявени експерти по проблемите, свързани с пътната безопасност, и останалите участници в конференцията. Целта е да систематизираме предизвикателствата в сферата, за да може да подготвим една визия за тяхното решаване през новото десетилетие в духа на Стратегията за подобряване на безопасността на движението през периода 2021 - 2030 г.

Какви са приоритетите на ББА „Пътна безопасност“ през 2020 г.?

През настоящата година продължаваме да сме все така активни, да работим и участваме в процеса за повишаване на безопасността по пътищата. Въпреки сложната обстановка в страната, свързана с COVID-19, се надяваме, че ще успеем да проведем заложените за настоящата година дейности и обучения с цел повишаване на професионалната компетентност и квалификация на работещите в бранша, както и обмен на положителни практики.

Традиционно през втората половина на ноември ще организираме Годишните награди за принос в пътната безопасност. В събитието ще бъдат отличени изявени експерти, специалисти и организации, допринесли за подобряване безопасността на пътната инфраструктура в България през 2020 г.

Отново ще сме домакини на кръгли маси и семинари по актуални проблеми, засягащи пътната безопасност. Както и досега ще продължим нашето участие в работните групи за изменение на нормативната база, като ще се стремим в нея да бъдат включени най-добрите европейски и световни практики. Имаме конкретни ангажименти и по международните проекти, по които работим. Ще разширим нашето участие в обществените дискусии с цел налагане на новата политика по безопасността на движение, заложена в Решение на Министерския съвет (РМС) №16 от 17 януари 2019 г. – Интегриран подход „Безопасна система“ с визия нула загинали от пътнотранспортни произшествия.

Как оценявате състоянието на пътната мрежа в България? Какво е нужно, за да се подобри тя?

Тази инфраструктура е сред основните фактори в сложната транспортна система. Пътищата са теренът, на който се развиват, ако може така да се каже - „военните действия“. По тях се движат автомобили с различни параметри и скорости, мотоциклети, велосипеди, каруци, пешеходци и други в условия, които трябва да гарантират успешното и безаварийно преминаване на всички участници в движението. Пътнотранспортната инфраструктура у нас е в постоянно развитие - строят се магистрали, скоростни трасета, подобряват се параметрите по отделни участъци от републиканската мрежа, извършват се основни ремонти и рехабилитации, внимание се отделя на поддържането и т.н. Но много често поради ограничено финансиране някои дейности изостават и се оформя една част от пътната мрежа, която не е в добро състояние.

Според ББАПБ основна роля за повишаване на пътната безопасност се пада на проектирането. Качественият проект, съобразен с най-добрите европейски и световни практики, изпълнен в целия си обем, е гаранция за по-добра мобилност и висока безопасност. В тази връзка не бива да забравяме, че качественият проект зависи от действащата нормативна база. Тя трябва да гарантира прилагането на най-правилните практики и да ограничава възможността да се влагат материали и съоръжения с характеристики, неотговарящи на нормативите и стандартите. Не е приемливо да отпадат някои елементи на пътната безопасност поради недостатъчни средства или да се влагат материали с по-ниско качество.

Изключително важно е да провеждаме политика, съобразена с интегрирания подход „Безопасна система“ с визия нула загинали и тежко ранени от ПТП.

Пътната безопасност е резултат от комплексното взаимодействие на всеки един от елементите в системата човек – път – автомобил – околна среда. Човекът е най-уязвимият участник в цялостната система, а също така той е и факторът, който е склонен да допуска грешки, които водят до произшествия. Анализи показват, че повече от 90% от катастрофите са вследствие на неправилна преценка на водача. Затова и подходите в концепциите за „Безопасна система“ обикновено имат за цел да разработят система за автомобилен транспорт, която да минимизира последствията от човешките грешки чрез осигуряване на безопасна среда – „щадящи“ пътища (проектирани и изпълнени така, че неправилните действия на шофьорите да не водят незабавно до тежки или фатални последствия), по-сигурни автомобили, по-безопасни скорости на движение и ефективна грижа след катастрофа.

Друг елемент в усилията за повишаване на безопасността на движение по пътищата е така наречената оценка на риска. Това са акцентите и в дейността на EuroRAP (European Road Assessment Programme – Европейска програма за оценка на пътищата) - международна организация с нестопанска цел, посветена на каузата за намаляване на ПТП с убити или тежко ранени чрез осигуряването на по-безопасна пътна инфраструктура. ББАПБ членува и успешно си партнира с EuroRAP от 2015 г.

EuroRAP предлагат картиране на риска от ПТП като обективен поглед върху това къде по пътната мрежа има смъртни случаи и тежко ранени и къде рискът от злополуки е най-висок. Оценява се и комбинираният риск, произлизащ от взаимодействието на ползвателите на пътя, автомобилите и пътната среда. Протоколите за картиране на риска очертават високо- и среднорисковите участъци на пътя в разглеждан регион или цялостна пътна мрежа, като идеята е максимално да се намали броят на подобни участъци за сметка на трасета, които попадат в категория с нисък риск. Прави се и „звездно оценяване”, което се основава на данни от инспекции на пътя и предоставя проста и обективна мярка за нивото на безопасност, „вградено“ в инфраструктурата за всички – шофьори и пътници в МПС; мотоциклетисти и мотопедисти; велосипедисти и пешеходци. Петзвездните пътища са най-безопасни, а тези, оценени с 1 звезда, са най-малко безопасни. Най-общо казано, всяко допълнително увеличение на звездите води до намаляване наполовина на загубите вследствие на катастрофа не само по отношение на броя на хората – загинали и сериозно ранени, но се постига и икономически ефект. Разбира се, при едни перфектни условия всички пътища биха били оценени с 5 звезди, това обаче би изисквало огромен финансов ресурс.

Затова реалистичната цел е полагане на усилия за осигуряване на 3-звездни пътища, което се предполага, че ще отговори и на изискванията за намаляване наполовина на произшествията с убити и ранени до 2030 г., както е заложено в политиките на ЕС. Най-ефективните методи за постигане на подобен вид мрежа са подобрения в инфраструктурата и управление на скоростта. Когато наличните бюджетни средства са по-оскъдни, значителен напредък може да се постигне с относително евтини мерки, като например подновяване на маркировка и намаляване на допустимата скорост на движение в най-опасните участъци.

През тази година предстои да представим пред българските институции част от пилотен проект, който се реализира в рамките на международния проект RADAR, в който ББАПБ е партньор, а АПИ е асоцииран такъв. Основната цел е да се подобри безопасността на пътната инфраструктура за всички участници в движението в страните от Дунавския регион чрез повишаване на капацитета и засилване на транснационалното сътрудничество. Друга важна задача пред RADAR е да идентифицира риска по пътните мрежи и да предложи планове за системното му намаляване чрез подобряване на инфраструктурата. Сред десетте партньора в региона ББА „Пътна безопасност“ е единствен от България.

В следващите месеци предстои да бъде реализирана много интересна част от проекта, а имено прилагане на пилотни действия. Подбрани са високоаварийни участъци, които ще бъдат обследвани със специализиран автомобил и оценени по 5-звездната система. На база на направения анализ ще се изготви инвестиционен план, който да предложи ефективни мерки за подобряване на пътната безопасност. Считаме, че това е едно добро начало за прилагане на съвременните мерки за повишаване на безопасността на движение в дългосрочен план и в по-широк мащаб.

Убеден съм, че реализацията на визията за по-безопасна инфраструктура, заложена в проекта на Националната стратегия за подобряване на безопасността на движението по пътищата в Република България 2021 - 2030 г., ще спомогне за постигане на крайната цел – към 2030 г. броят на загиналите и ранени граждани от пътнотранспортни произшествия да бъде намален с 50% спрямо показателите през настоящата 2020 г.

Какви други възможности има за подобряване на безопасността на пътната инфраструктура в България?

Работи се усилено за ограничаването на грешките на участниците в движението и за намаляването на последствията при ПТП. Трябва да отчетем, че за последните 10 г. броят на жертвите в ПТП от 1100 - 1200 на година се понижи на 600 - 700. В голяма степен това намаление е свързано с подобряването на безопасността на пътната инфраструктура. Тук обаче промените не могат да настъпят изведнъж.

Необходима е нова политика и постоянни действия в духа на „Визия нула“. Големият брой жертви от пътнотранспортни произшествия в крайпътното пространство, от челни удари и от сблъсъци на кръстовищата не е приемлив. На тези произшествия може да се въздейства с инфраструктурни решения. Има редица практики в тази насока.

Високата пешеходна аварийност в населените места също е притеснителна. Известни са методи за успокояване на движението в урбанизираните територии, които все още не са намерили приложение в нашата действителност. Необходими са както законодателни промени в тази насока, така и конкретни действия за прилагане на тези утвърдени положителни практики. Във веригата от събития, довели до тежки ПТП, ние трябва да търсим онази част, в която да прекъснем възможността за повторяемост на тези нежелани събития. И докато в социалната сфера това изисква продължителни действия, то при инфраструктурата този резултат може да бъде постигнат значително по-бързо.

Тази година заработи тол системата в страната. Какви са първите Ви впечатления за събираемостта и какви са прогнозите Ви? Къде приоритетно трябва да се инвестират приходите?

Промяната в начина на заплащане за ползването на пътищата от винетна в тол такса е нещо положително, което само мога да адмирирам. След тази промяна, направена по препоръка на Световната банка, очакванията са да се събират малко повече от 1 млрд. лв. годишно.

Приоритетно тези приходи трябва да се инвестират за поддържане на пътната мрежа, което включва преасфалтиране, изкърпване, косене на храсти, подмяна на повредени и остарели ограничителни системи, изпълнени и монтирани съгласно стари отраслови нормали – СПО86 или СПО97, пътни знаци и информационни табели, пътна маркировка и много др. Много е важно това, което е заложено по проект, да бъде изпълнено и реално на пътя, като видимост, сцепление, равност и други. Уверен съм, че тези въпроси ще намерят решение в най-близко бъдеще.

Как си сътрудничите с Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП)?

Ние като асоциация взимаме дейно участие в дейността на ДАБДП. Редовно присъстваме на заседанията на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението. Активно се включихме и в обсъждането на Националната стратегия за подобряване на безопасността на движението по пътищата в Република България 2021 - 2030 и Плана за подобряване на безопасността на движението в Република България през периода 2021 - 2023 г., като подготвихме и предоставихме конкретни предложения и забележки. Поддържаме оперативна връзка с членовете на ДАБДП по въпроси, свързани с пътната безопасност. Убеден съм, че с тези добри взаимоотношения ние ще съдействаме за постигане на по-висока пътна безопасност у нас.

Може ли още веднъж да се спрем на „Визия нула“ като наложила се политика по целия свят?

Когато говорим за „Визия нула“, трябва да признаем, че това е един подход, доказал своята ефективност. Създаден през 1997 г. в Швеция, той е намерил приложение в много страни. През 2017 г. взех участие в конференция, организирана от шведското правителство на тема „20 години Визия нула“. Тогава се запознах с мащабността на този проект и резултатите от неговото приложение в много държави.

Нашата асоциация винаги е заемала активна позиция за налагане на този подход в България. На всички форуми и конференции, които сме организирали, темата „Визия нула“ винаги е присъствала. Желанието ни като асоциация е да съдействаме в рамките на нашите компетенции и възможности за постигане на крайната цел на този подход. Но тук определено следва да заявим, че отстраняването на смъртта и нещастията от движението по пътищата изисква всеобщи усилия и споделена отговорност. Пътнотранспортната мрежа е сложна отворена социално-техническа система с изключително висока смъртност. Ако сравним смъртността по пътищата с тази на въздушното движение, то всяка година би следвало да катастрофират повече от 5000 самолета с по 250 пътници.

С голямо удовлетворение искам отново да подчертая, че с РМС №16 от 17 януари 2019 г. Интегриран подход „Безопасна система“ с визия нула загинали от пътнотранспортни произшествия бе определен за национална политика.

Особеността на този подход е, че в центъра на системата е поставен човекът, който естествено греши и неговото тяло не може да понася механични удари над определено ниво. При сблъсък с над 30 км/час човешкото тяло започва бързо да се поврежда. Всички елементи на системата следва да се съобразяват с тези слабости, да подпомагат човека и да го пазят от смърт и нараняване. Другата важна постановка на подхода е, че безопасността на движението е споделена отговорност между участниците в движението и проектантите на системата в сферата на образованието, контрола, пътната инфраструктура, безопасността на автомобилния парк, медицинската и друга помощ на пострадалите.

За да има система, която да защитава от грешките, следва да се инвестира в създаване на безопасен път, безопасен автомобил, безопасна скорост, безопасни хора и защита след събитията, които да предпазват от смърт и нараняване. Всички части на системата трябва да бъдат на ниво и в комбинация трябва да умножават ефекта на защита. Нужни са компетентни, културни и познаващи добре процесите в движението по пътищата участници в движението. Обучението и грижата започват от семейството, преминават през детската градина, училището, курсовете за подготовка на водачи. Тук не бива да пропускаме корпоративната безопасност - грижата на работодателите за живота и здравето на работниците и служителите. В тази насока има множество европейски и световни практики, които не са намерили още приложение в нашата страна.

Проблемът безопасност е огромен и той опира до всички институции и до всички хора и аз се въздържам да бъда всеобхватен, но бих желал да отбележа, че човешкият живот и здраве са свещени и те следва да са приоритет в движението по пътищата пред ползите от мобилността, икономическите ползи и пред всичко останало.

Животът и здравето никога не трябва да се заменят с други ползи!

Предвид трудната ситуация, породена от пандемията от коронавирус, какви според Вас са основните предизвикателства пред строителния бранш през 2020 г. по отношение на пътната безопасност?

Действително COVID-19 наложи сериозно въздействие върху начина на живот. Забави някои процеси, но ние по всяка вероятност ще сме принудени да живеем и да работим още дълго в тези условия. Някои строителни обекти може да са се забавили, но не са спрели.

Считам, че дейността по намаляване броя на челните удари и катастрофите в неподвижните препятствия в крайпътното пространство чрез инфраструктурни решения трябва да продължи. Много е важно своевременно да се обезопасяват участъците от пътната мрежа с най-висока концентрация на тежки ПТП, както и след тежки произшествия да се предприемат незабавни мерки. Все по-голямо внимание трябва да отделяме на маркировката и вертикалната сигнализация, за да може интелигентните системи в автомобилите да си взаимодействат с пътната инфраструктура. Смятам, че са нужни повече воля и усилия за довеждане изпълнението на тези решения до край.

Вие сте и член на УС на КСБ. Какви според Вас трябва да са най-важните теми в дневния ред на КСБ през 2020 г.?

С пандемията коронавирус 2020 година постави нови предизвикателства в глобален план, пред отделните държави и бизнеси, в това число и пред строителния сектор. Чест правят от една страна на ръководството на КСБ своевременните активни действия, и от друга страна адекватната реакция на правителството, за да не бъде спряно строителството по време на извънредното положение. Това е един наистина голям успех на Камарата. Най-важните теми в дневния ред до края на годината са – да се запази темпът на строителството и да не се забавя изпълнението на големите инфраструктурни обекти. КСБ трябва да продължи и своята дейност по отношение на необходимите законодателни промени за облекчаване на строително-инвестиционния процес, както и започнатите инициативи за дигитализация на бранша. От дневния ред на организацията не е слизал и въпросът с квалификацията на кадрите.

Като член на Управителния съвет на Камарата на строителите в България и председател на УС на ББА „Пътна безопасност“ заедно с други членове на УС и на Изпълнителното бюро на КСБ обсъждаме програма и съвместна инициатива между двете организации. ББАПБ и КСБ са готови да предложат на правителството чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) национална програма, целяща разделянето на транзитния пътнически и тежкотоварен трафик с местния и вътрешнообщински, където републиканската пътна мрежа преминава през населени места. Програмата ще действа за намаляване на напрежението и повишаване на безопасността на движението в населените места, през които преминава интензивен тежкотоварен, пътнически и друг трафик, чрез прилагане на различни подходи в зависимост от конкретните условия - извеждане на транзита извън урбанизираните територии, успокояване на движението на входовете и по цялото протежение на трасето в населените места, прилагане на интелигентни транспортни системи и други.

Чрез такава програма можем да постигнем доста от мерките, заложени в Национална стратегия по безопасност на движението по пътищата 2021 - 2030 г. и „Визия нула“. Ще създадем по-добри условия за живот на хората в населеното място, по-висока безопасност, намаляване на шума и замърсяването на въздуха с прахови частици и изгорели газове от автомобилите. В същото време чрез програмата ще се увеличи многократно заетостта в строителния сектор – при пътните проектанти, одиторите по пътна безопасност, както и впоследствие при множество строителни фирми на територията на цялата страна, в строителния надзор. В тази програма дейно участие могат да вземат Общинските комисии по безопасност на движение по пътищата, Областните комисии по безопасност на движение по пътищата и след като проектите са изготвени и одитирани по част „Пътна безопасност” от лицензирани пътни одитори, те ще могат да кандидатстват за финансиране пред МРРБ. ББА „Пътна безопасност“ и Камарата на строителите в България ще предложат при възможност тази програма да кандидатства и за европейско финансиране.

Четете ли в. „Строител“ и какво е мнението Ви за него?

Като редовен читател на вестник „Строител“ смея да твърдя, че медията се е утвърдила като обективен източник на информация, отразявайки изключително безпристрастно актуални проблеми и тенденции в областта на строителството, пътната безопасност, инфраструктурата, архитектурата, транспорта и екологията. Бих искал да използвам случая, за да поздравя целия екип за всеотдайната и съвестна работа, както и за усилията, които ежедневно полагате, за да бъдат читателите Ви информирани. Пожелавам Ви много професионални успехи, вдъхновение и свежи идеи.