Йордан Чорбаджийски, председател на УС на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК): Основният приоритет е да стабилизираме състоянието на бранша

За НЛВК

Националната лозаро-винарска камара е единствената организация в България, която обединява на професионална основа всички, заети в лозарството и винарството. Учредена е през февруари 2000 г. Мисията на организацията е да защитава професионалните интереси на своите членове, качеството, автентичността и произхода на виното.
НЛВК и нейните 6 регионални звена са уникални по своя правен статут неправителствени организации, които са призвани да работят за развитието и конкурентоспособността на лозарството и винарството в страната. Камарата поддържа регистър на гроздо- и винопроизводителите в България и издава сертификати за произход на качествено вино и автентичност на гроздова ракия и бренди и формира дегустационни комисии за извършване на задължителен органолептичен анализ. НЛВК изготвя стратегия за развитие на лозарството, винарството и осъществява политиката в този сектор.

Йордан Чорбаджийски е роден на 7 август 1982 г. в София. Завършил е „Финанси и икономика на търговията“ в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов. От 2015 г. е търговски директор на Black Sea Gold Pomorie, като преди това е заемал и други ръководни позиции в избата. Носител на наградата в категория „Търговия и услуги“ от конкурса „Мистър и Мисис Икономика“ 2019 г.

Ренета Николова

Г-н Чорбаджийски, поехте ръководството на Лозаро-винарската камара в един сложен период, в който кризата, свързана с COVID-19, засегна почти всички сектори на икономиката. Как се отразиха пандемията и извънредното положение на лозаро-винарския бранш?
В действителност 2020 г. е изключително сложна за всички и нямаше как да бъдем подготвени за подобна криза. Въпреки това мисля, че успяхме да реагираме адекватно, а сложната ситуация ни направи още по-сплотени и целенасочени. За съжаление COVID-19 завари лозаро-винарския бранш в лошо състояние и по-специално гроздопроизводителите, чието оцеляване е предизвикателство последните години заради високите разходи, които имат за отглеждането и полагането на грижи за лозята.
Производителите на напитки също претърпяха огромни загуби последните месеци, при някои от тях те достигнаха дори до 80%. Ковид-кризата се отрази най-много на малките винарни. Затварянето на хотели, ресторанти и питейни заведения за такъв дълъг период нанесе сериозен удар. Средните загуби за отрасъла са с повече от една трета от средните за периода продажби. Тези обстоятелства наложиха много бързо и внимателно да обмислим антикризисната си стратегия и да инициираме про-активни диалози между всички участници в бранша и институциите.

Какво е състоянието на сектора сега, наблюдава ли се стабилизиране? Бяха ли предприети мерки за подкрепа и какво още трябва да се направи според Вас?
Плавно и с бавни темпове пазарът се стабилизира. Със сигурност още дълго ще усещаме последствията, но се надявам, че ще компенсираме загубите и ще завършим годината в добро общо състояние.
Съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) работихме по няколко мерки за подпомагане на сектора. За производителите на напитки изготвихме програма за кризисно съхранение на вино – субсидия, която им се изплаща за тези количества течности, които не могат да се реализират на пазара в условията на пандемията и последствията от нея. Наскоро приключи и вторият прием по мярката „Инвестиции в предприятия“ за модернизация на производствените бази на производителите на напитки.
За гроздопроизводителите договорихме прилагането на две мерки за подпомагане на декар. Едната от тях е De minimis за земеделски стопани, отглеждащи плодове, зеленчуци, винени лозя и маслодайна роза. Програмата дава възможност за подпомагане с 25 лв. на декар, но не повече от 50 000 лв. на бенефициент. Освен нея се осигури субсидиране от 30 лв. на декар за гроздопроизводителите по мярка за подпомагане COVID 1. Максималната сума по нея е 15 000 лв. на бенефициент.
Лозарите могат да се възползват и от програмата „Преструктуриране и конверсия на лозя“. Тя дава възможност за реорганизация на лозовите насаждения с пресаждане на нови подходящи площи, подмяна на сортовете и модернизиране на техниките за добив на грозде. Тези, които се възползват от нея, впоследствие ще имат възможност да отговорят на търсенето на други сортове и да подобрят условията за производство на стопанствата си.
Инициирахме няколко срещи с гроздопроизводителите, които проведохме заедно с МЗХГ в лицето на зам.-министъра на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева и Изпълнителната агенция за лозата и виното. Досегът с лозарите е изключително важен за обсъждането на проблемите им. Трябва да спрем изкореняването на лозови масиви в страната и да обръщаме внимание на производителите на суровината. Защото без качествено грозде няма как да правим чудесните вина, които потребителите познават в България и по света.

Всеки сектор има своите специфични и актуални проблеми. Какви са те за лозаро-винарския бизнес?
Споменах вече трудностите на гроздопроизводителите и ковид-кризата. Другите предизвикателства пред нас са обединяването на бранша и подобряването на комуникацията между всички производители на грозде и на напитки, институциите и потребители.
Работим усилено в тази насока от началото на годината. Зедно с Министерството на земеделието, храните и горите и Изпълнителната агенция за лозата и виното обсъждаме възможностите за създаване на взаимоспомагателен фонд, подобно на бившия фонд „Българско вино“. Замисълът му е, колкото пари се вложат в този фонд от нас – производителите, като членски внос, държавата да инвстира в него реципрочно същата стойност. Събраните средства после да се разпределят между всички участвали. При нас парите ще се разделят от Националната лозаро-винарска камара в кризисни ситуации. Мярката ще осигури спокойствие на производителите, а общите усилия на всички ще дадат резултат за подобряването на сектора. В Европа има много добри примери в прилагането на тази мярка. Концепцията за нея е все още в проект, предстоят обсъждания за създаването на фонда.
Апелираме държавните институции да засилят контрола върху сивия сектор. Така както се контролира процесът на производство на дружествата, които са „на светло“, така и при малките казани трябва да бъдат следени заплащането на акциза към държавата, санитарните условия и контрабандата. Ще намалеят загубите на държавата от несъбрани данъци.

Къде стои страната ни като производител на вина на световния пазар? Популяризира ли се достатъчно българското вино, разпознаваеми ли сме? Какво може да се направи по отношение на рекламата и повишаването на интереса към родното производство?
България има изключително добър имидж на външните пазари със своите напитки, които имат отличен баланс между цена и качество. Това е резултат от дългогодишните усилия на всички производители. Ежегодно се завръщаме с престижни отличия от най-реномираните международни конкурси. Там напитките се оценяват на слепи дегустации от винени експерти и журналисти от цял свят. Тази позитивна слава на България започва да ни се изплаща и прогнозирам тенденцията за повишаване на интереса към нашите вина да нараства все повече.
Разбира се, искаме да катализираме процеса, затова обсъждаме с МЗХГ в следващия период на ЕС 2021 – 2027 г. да се изпълнява програма за промоции и участие на български винопроизводители, които са в Съюза, защото досега програмата беше само за трети страни. Мярката цели популяризирането на българското вино в Европа и по света. Ще бъдат направени информационни кампании, дегустации, участия в изложения, срещи с баери и пр. Целта е да затвърдим позициите си на външните пазари и на световната винена карта, където нашите географски ширини присъстват с традициите си от векове.

Какви ще са приоритетите в работата Ви като председател до края на годината?
Основният приоритет е да стабилизираме състоянието на бранша и да завършим годината устойчиви.
Ще работим усилено заедно с Международния панаир Пловдив по организацията на най-големия форум за лозарство и винарство в България – „Винария“, и престижния международен конкурс „Златен ритон“. Години наред това е най-мащабното винено събитие в страната и място, на което местните изби и гости презентират пред аудиторуията най-доброто от своето производство.

Как гледате на идеята да представим във вестник „Строител“ в една поредица от публикации членове на Вашата камара като строителни постижения – атрактивни сгради шато, винарни и т.н?
Приветствам идеята и съм сигурен, че колегите от бранша ще оценят възможността да покажат с гордост своите бази за винен туризъм, който в последните години се развива много добре и привлича стотици гости ежегодно.
Надявам се, че това интервю ще постави началото на ползотворно партньорство между НЛВК и Камарата на строителите в България, въпреки че сферата на дейност на двете организации е различна.

Вие сте и търговски директор на Black Sea Gold Pomorie, престижната компания е партньор на в. „Строител“, за което Ви благодарим. Какво е мнението Ви за изданието?
Вестник „Строител“ повече от 11 години отразява актуалната проблематика и добрите практики в строителния сектор. Важно е да има издания като „Строител“, които предствят коректно информацията. Пожелавам на медията да отразява все повече положителни новини и постижения на строителния бранш и много успехи!

Кое от наистина впечатляващата листа на Black Sea Gold Pomorie ще препоръчате на нашите читатели? И какво ще им пожелаете?
Ако може да посочим една серия, която напълно да описва характера на тероара на Поморие, това е Salty Hills. Серията включва три изключителни вина със забележителна минерална чистота. Потребителите познават отлично и „Бургас 63“, която поставя златния стандарт на качество при българските ракии последните 23 години.
Изборът на напитка е въпрос на вкус. Бих отправил послание към читателите да консумират българските напитки, защото са с отлично качество, и най-вече да бъдат здрави!