Генералният директор на БНР Андон Балтаков: Пожелавам си стабилно радио, което гледа в бъдещето, а не в миналото

Ренета Николова

Г-н Балтаков, в началото на годината бяхте избран за генерален директор на Българското национално радио. Поздравления и пожелания за успех от нашия екип. В какво състояние поехте БНР и с какви предизвикателства се сблъскахте?

Въпросът Ви е абсолютно уместен от гледна точка на факта, че само преди един месец аз навърших първата половин година от моя мандат. Влязох в радиото на 27 януари, а на 27 юли приключи първият шестмесечен период и току-що внесох доклада си за първото полугодие в Съвета за електронни медии. Там единият от въпросите, които засегнах, е точно състоянието, в което намерих БНР, и какви бяха три от приоритетите ми като ръководител за тези първи месеци.

Първата задача, която си поставих, е да се установи една култура на свобода и липса на страх в системата на Българското национално радио. За мен е изключително важно всеки един от 1300-та ни служители да започне да работи свободно. Свобода не само като право, но и като отговорност. Вярвам, че за тези 6 месеца хората започнаха да усещат, че самите те са свободни да творят. За мен като творец и ръководител човек не може да развие потенциала си, ако не е свободен духовно.

Втората задача, която си поставих, е да разбера наистина в какво финансово състояние поемам БНР и какви са възможностите ми като ръководител в рамките на бюджет, на който аз по никакъв начин не съм въздействал. Поех радиото с дефицит от 5,5 млн. лв., което не е малко за една организация, чийто бюджет е около 50 млн. лв. Повече от 10% е дефицитът на БНР. Хубавото е, че успяхме да намерим начин да намалим текущия дефицит с 2 млн. лв, което за мен е някаква форма на добро управление на екипа, който създадох през изминалите няколко месеца. Сега остава да видим по какъв начин да управляваме останалите 3,5 млн. лв. дефицит, за да може никога БНР да не просрочва своите задължения, а същевременно работещите в радиото да получават и заплатите си, и бонусите, които заслужават. Постепенно ще преминаваме и към увеличение на заплащането на труда на журналистите, но това е дългосрочен процес.

Третото, което исках да установя в радиото, е тази предвидимост. Искам хората да знаят, че решенията, които вземам, са прозрачни и предвидими, за да могат и те самите да мислят в дългосрочен план.

Ако трябва да обобщя: трите неща, които си поставих за цел и мисля, че вече се усещат, са – премахване на страха из коридорите на БНР, и то не само в София, но и в цялата система, установяване на прозрачна финансова дисциплина и предвидимост на решенията. Надявам се, че до края на годината ще успеем да оправим и финансирането на радиото.

Какви са Вашите приоритети като генерален директор на БНР? Каква е стратегическата Ви визия за неговото бъдеще?

За мен девизът на БНР е – „на всички, за всекиго“. Това е общественото радио, което е на всички граждани. Всеки би трябвало да успее да намери това, което като слушател го интересува, независимо дали е на 5 или на 95 години. Разбира се, това означава промяна на начина, по който създаваме съдържанието, за да може то да отговаря на хора от различни възрастови групи, но в същото време е важен и начинът, по който разпространяваме това съдържание. Искам да имаме много по-активно дигитално присъствие. За мен е от изключителна важност БНР да бъде точно толкова силно в дигиталното пространство, колкото е и в ефир, а дори и повече. Това не означава, че ние ще вземем съдържание, което създаваме за ефир, и ще го публикуваме едно към едно в интернет. Идеята ми е да променя изцяло работния процес, в който се създава продуктът за дигиталното пространство – от момента, в който един журналист отива да отразява дадено събитие и самото мислене за това, как да присъства тази тема в интернет, било то в собствения ни сайт, в мобилните приложения или социалните мрежи. Имам изключително кохерентна дигитална стратегия, която все още се разработва, и разбира се, в основата й са хората, с които работя. Заради това постоянно обучаваме колегите, за да могат да разберат този нов процес на работа и да бъдем радиото на всички и за всекиго.

Това е може би най-важното от стратегическа гледна точка. Но нека не забравяме, че БНР освен комуникационна медия е един от основните културни институти на България. Ние в момента имаме и вярвам, че в бъдеще ще продължим да поддържаме 6 музикални състава – Симфоничен оркестър, Смесен хор, Фолклорен оркестър, Биг бенд за джаз, Детски радио хор и Вокална група „Радио деца“. Ние не само излъчваме култура, но ние създаваме такава. За мен е много важно радиото да продължи да бъде притегателен център за хората, които се интересуват и имат нужда от култура.

Какво предстои на радиото до края на годината?

До края на годината чисто от стратегическа гледна точка ми се иска да възвърнем нормалния ритъм на работа след 6-месечна пандемия. Първи септември беше първият ден, в който колегите, които бяха на дистанционна работа, започнаха да се връщат към нормалния ритъм и да са физически в централната сграда на БНР или някъде из регионалните ни радиостанции. Ние успяхме много добре да сработим тази дистанционна форма, но все пак сме радио и е необходим чисто физически контакт между колегите.

В програмно отношение на 4 януари 2021 г. програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ навършват 50 г. Следващите 4 месеца ще бъдат период на изключителна работа по отношение на обновяване на програмните схеми и съдържанието. Имаме идеята да поднесем нещо ново на слушателите. Хубаво е да се припомни какво са направили Веселин Димитров и група ентусиасти преди 50 г. Важно е да се помисли и какво ще предложат сегашните наследници, за да може то да продължи да бъде толкова стойностно.

Как се отрази епидемичната обстановка на дейността на БНР? Трудно ли се прави радио в създадената ситуация?

Първоначално ние малко изпреварихме събитията и няколко дни преди да бъде обявено извънредното положение за цялата страна, БНР вече беше в такава обстановка. Избързахме и дори успяхме да се снабдим с маски и дезинфектанти още в началото, преди да се усети недостиг на подобни материали. Нашите колеги не изпитаха липсата на защитни средства. Българското национално радио до този момент нямаше готови протоколи за дистанционна работа, но в кратки срокове направихме и това. Успяхме да създадем всички необходими технически условия хората да работят от домовете си. Същевременно слушателите ни по никакъв начин не усетиха, че ние работим на различен режим.

Някои от колегите ми от Европейския съюз се допитват до нас за начина, по който ние сме успели не само да не съкратим служители, но и да запазим начина си на функциониране. Примерно във Франция имаше регионални радиостанции, които затвориха напълно. В някои други държави програмните схеми бяха поразени и имаше негативни последици за самите журналистически екипи – намалени заплати, съкращения и други. В БНР това не се случи. Успяхме да удържим COVID-19 кризата. Независимо дали се работи дистанционно или не, всички наши колеги и музикалните състави получават напълно възнагражденията си. От тази гледна точка на нас не ни се отрази пандемията.

Интересното е, че използвахме повече телефона като метод да общуваме с нашите събеседници и слушателите, но вярвам, че съвсем скоро ще върнем ритъма, в който гостите ще присъстват и на терен в нашите студиа. Вярвам, че в най-скоро време ще започнем отново и изнесените предавания, защото за мен личният допир с хората, интервюто, преките наблюдения на журналистите, допирът на музикалните състави с публиката - единствено това може да направи истинска връзката между Българското национално радио и нашата аудитория.

Ако всичко върви нормално, на 25 септември ще открием музикалния сезон на Симфоничния оркестър в зала „България“, така че много бих искал това, което наблюдаваме като отшумяване на пандемията в България, да се запази по този начин, за да може и БНР да продължи да работи нормално. Ние научихме много за нас самите и начина, по който работим, така че в един следващ момент, ако се наложи да повторим пандемичната обстановка, ще сме още по-готови.

Споменахте, че във Вашата концепция за развитие на БНР залагате на дигиталното присъствие на радиото. Какви са плановете Ви в това направление?

Първото нещо, което ще направим, е да обновим мобилното ни приложение. Между 60% и 70% от трафика, който генерираме към нашето съдържание, са от мобилни устройства. Това е и причината да искаме да направим нашето съдържание още по-достъпно в интернет. Едва след това ние можем да мислим за тотална промяна в работата на журналистическите екипи, за да създават съдържание за дигиталните платформи.

Другото, което виждам, е, че покрай здравната криза се увеличи търсенето на съдържание на английски език. Ще се фокусираме върху материалите ни на чужди езици, най-вече на английски, немски, руски и турски. В момента избистряме в подробности каква да бъде нашата дигитална стратегия в тази посока. Много бих искал в най-скоро време да имаме звуково съдържание, което да е достъпно при поискване, за да не се налага на слушателите ни да стават рано, за да слушат любимото си предаване, а да могат да слушат в удобно за тях време. Искам да имаме най-различни форми, които да са от полза на потребителите ни.

Имате впечатляваща работна кариера. Преминал сте през агенция Associated Press в Ню Йорк и CNN Digital. Кои добри практики от престоя си в чужбина ще приложите в Българското национално радио?

Аз ги прилагам ежедневно. За мен най-важното е да скъся дистанцията с хората и процесите, които управлявам. Искам служителите ми да усетят, че бъдещето е в техните собствени ръце. От професионална гледна точка според мен е много важно ръководителите да започнат да носят отговорност. Аз съм работил в организации, в които има срокове, отговорност и прозрачност. За мен чисто от управленска гледна точка трябва да се установи този маниер на работа. Той след това като водопад ще стигне до всеки един човек, за да може да разбере, че всяка една дейност е важна за изпълнението на стратегията на генералния директор.

Искам хората да разберат, че аз като ръководител мога да задавам насоката, и моята работа е да ги убедя защо е важно те да бъдат привързани към стратегията. Те трябва да усетят, че не са само болтчета в една голяма машина, а са част от творческа организация и бъдещето ни зависи от това какво прави всеки един от нас за тази организация. Знам, че това е различен модел на работа в България и е трудно. В момента подготвям и образователен курс за ръководители, за да започнем да работим с нови управленски практики. Желанието ми е да покажем, че е много по-важно да се научим да ръководим не чрез заповеди, а чрез убеждения. Искам да бъдем по-убедителни, да приемаме чуждото мнение, да умеем да правим стъпка назад, когато е необходимо, и всичко това в името на общото благо. Хубаво е като ръководители да разберем, че не е лошо да бъдем по-гъвкави.

Много се говори за състоянието на медийната среда в България. Какво е Вашето мнение и какво е нужно, за да се подобри тя?

Ако говорим за БНР, колегите би трябвало да се чувстват свободни. Това го казвам абсолютно отговорно. Ако трябва да дам генерална оценка за нивото на журналистиката в България, не бих искал да приравнявам качествени медии, които правят стойностна журналистика по всички правила на играта, с други медии, които са забравили да спазват елементарни изисквания в журналистиката.

Ножицата е изключително широко отворена и заради това ми е много трудно да поставя оценка. Ако кажа, че е незадоволително състоянието, това веднага ще рефлектира върху организации, които правят стойностна журналистика. Ако поставя оценка „Добър”, ще излезе така, че хората, които използват журналистиката за нещо друго - ги толерираме. Самата гилдия може би трябва да се върне на студентската скамейка. Наблюдавам колеги, които са забравили основни правила в журналистиката. А тя може да се използва като социологически инструмент, за да се разбере накъде отиват нещата в дадена сфера или в нашето общество като цяло. Трябва да има и приемственост. Хубаво е да учим младите колеги на занаята. Журналистиката, колкото и да е изкуство, толкова е и занаят. Ние трябва да имаме по-друг поглед върху нещата. Един журналист би трябвало да си задава много по-кардинални въпроси, отколкото един гражданин. Заради това изпълняваме тази професия. Някои са забравили дори да построяват елементарен разказ. Тепърва новите поколения трябва да бъдат обучени, особено сега с новите визуални, звукови и текстови методи.

Преди една година в ефира на Радио София стартира рубриката „Код Строител“ – съвместна продукция на БНР, в. „Строител“ и Камарата на строителите в България. Какво е мнението Ви за нея?

Рубриката се разви много добре, още повече че за първи път в медийното пространство се реализира творчески продукт, съвместна продукция на най-голямата обществена медия -БНР, най-авторитетното професионално издание - вестник „Строител“, и най-голямата браншова организация - Камарата на строителите. За мен „Код Строител“ е изключително полезна рубрика, в която се дискутират много актуални теми, свързани с предизвикателствата пред строителния бранш, а събеседниците са добри професионалисти и известни имена в сферата на строителната индустрия в България.

Строителството е основен отрасъл във всяка една икономика. Особено от макроикономическа гледна точка той е двигател за растежа на всяко едно стопанство. Има много съпътстващи функции и дейности, които са свързани с тази индустрия. Една сграда може да се изгради, а един път да се построи, но като се замислим колко много са допълнителните дейности, които се извършват. За мен е изключително важно за сътрудничеството ни да намерим тази формула, чрез която българското общество да осъзнае важността на строителството като сектор. В тази сфера работят всякакви хора - от такива с ниско образование до служители с изключителни познания. Строителните инженери и архитектите правят изкуство. Те създават нещо стойностно, което ще остане и в бъдещето. Заедно с КСБ и в. „Строител“ ще търсим най-добрия начин да създадем тази допълнителна стойност и да информираме обществото по отношение на инфраструктурните проекти, които се случват в България.

Как гледате на партньорството между печатна и електронна медия, които създават общ продукт?

За мен това е абсолютна синергия. Вашият вестник достига целенасочено до една таргетирана аудитория - строителни фирми, институции, местна власт, организации, имащи връзка със строителния сектор. Четат го професионалисти, които се интересуват от този бранш, и те усещат функциите на строителния сектор по особен начин, тъй като това е част от живота им. Слушателите на Българското национално радио от своя страна не са само строители. Имаме широка аудитория, която има разностранни интереси. Ние можем да внесем експертизата на строителите, с която вестникът като издание на Камарата разполага, като в същото време обясним на слушателите си какво означава това и защо е важно за техния живот. В това виждам доброто бъдещо сътрудничество между вестник „Строител“ и БНР.

Проведохте среща с председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев и изп. директор Валентин Николов. Какви направления на сътрудничество си начертахте?

Както казах, за мен е много важно да видим как присъства темата строителство в БНР, както и проблемите, които обсъдихме от чисто инфраструктурно естество. Коментирахме, че тя може да присъства и в национален, и в регионален ефир. Ако има примерно проблеми в Добрич или Полски Тръмбеш, със сигурност подобни ще са те и в Средец и гр. Гоце Делчев. Считам, че можем, освен да представяме експертно мнение, да предоставяме възможност да се образова и информира обществото за нещата такива, каквито са, а не каквито се оцветяват в редица случаи.

Какво си пожелава генералният директор на БНР за мандата?

Пожелавам си стабилно радио, което гледа в бъдещето, а не в миналото.