Инж. Атанас Ангелов, председател на УС на БААИК: Активираме дейността си в посока намаляване на административната тежест

Инж. Ангелов, Вие отново застанахте начело на БААИК в една нелека за бранша година. Пренаредиха ли се приоритетите на Асоциацията в условията на световната здравна криза, която дърпа назад икономиката?

Безспорно световната здравна криза се отразява негативно на бранша, макар и влиянието й при нас да не е толкова пагубно, колкото е в други сектори. В този смисъл към настоящия момент не се налага пренареждане на приоритетите на БААИК и се придържаме към програмата, която следваме.

И какво се случва в сектора на надзорните фирми в условията на пандемията?

Това, което се наблюдава, е, че част от възложителите спряха временно, а някои и досега, да работят по реализиране на инвестиционните си намерения или изпълнението на започнати обекти.

Такова спиране довежда и до прекъсване работата на фирмите, упражняващи строителен надзор. Все пак не може да се отрече фактът, че голямата част от проектите след кратко забавяне продължиха реализацията си.

През май имаше проучване на БААИК за състоянието на строителния надзор в условията на криза. Какви бяха резултатите?  

Проучването потвърди общото впечатление за намаляване на темповете на реализиране на започнатите и въздържане от страна на възложителите за стартиране на нови проекти. Всички колеги, които откликнаха на анкетата, заявиха, че след началото на здравната криза работят единствено по сключени договори от предходни години или от началото на 2020 г.

Кои са първите задачи, с които ще се заемете сега, готова ли е тригодишната Ви програма?         

Готова е. Активираме дейността си в посока намаляване на административната тежест върху граждани, фирми и организации при реализация на строителство. Това може да стане с конкретни промени на най-консервативните членове от Закона за устройство на територията и подзаконовите му актове – наредби, правилници и др. Успоредно с това продължаваме работата, за да се задвижи внасянето в Народното събрание на Закона за Камарата на консултантите в инвестиционното проектиране и строителството и неговото приемане.

Има ли някакво развитие по Вашия проект, който беше внесен в началото на годината в МРРБ?

Той все още е в процес на съгласуване с останалите браншови организации и заинтересованите институции. Очакваме, след като от МРРБ приключат, да ни информират за резултата. Предвид добрата съвместна дейност между БААИК и останалите браншови организации не очаквам от тях да има отрицателни становища.

През януари имахте среща с ръководството на КСБ, на която и двете страни бяха категорични, че гледат в една посока, по-близо ли сте днес до идеята за обединение на бранша?

Браншът не е разединен, но колкото са по-близки отношенията на различните организации и колкото повече се подкрепят помежду си за позитивни промени в нормативната уредба и за прилагане на добри практики, толкова по-голям ефект ще има от съвместната работа и оттам ще се върви по-бързо към по-голяма ефективност при реализацията на строителните проекти.

При избирането Ви за втори мандат Вие заявихте, че ще внесете и официалната позиция по предлаганите от кабинета промени в ЗУТ, свързани с дейността на консултантите, и това вече е факт. Кои са акцентите?

През септември беше изготвено становището на БААИК по внесения от МРРБ на 25 август 2020 г. в Народното събраниe проект за изменение и допълнение на ЗУТ. След двуседмично съгласуване с членовете ни и отразяване на различните мнения то беше депозирано в деловодството на парламента на 2 октомври.

Тъй като значителна част от предложените промени се отнасят пряко към консултантската дейност, от наша страна е изразено желание за промяна или отпадане на някои от идеите, като например увеличението на периода, в който консултантът не следва да е наказван, за да продължава дейността си, появата на нови хипотези за санкции, в по-голямата част за които и досега при констатирането им не е имало проблем за налагане на глоба от контролните органи, и др.

Към предложенията за изменения на ЗУТ добавихме и наши. Те са за намаляване на административната тежест върху граждани, фирми и организации при реализация на строителство и включват: редуциране на допустимите съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154 от ЗУТ от четири на две; повишаване на категорията на строежите, представляващи производствени и складови сгради с капацитет до 50 работни места, които сега са с определена пета категория; облекчен ред за въвеждане на етапност в строителството и не на последно място - строежите от пета категория да бъдат въвеждани в експлоатация от консултантите, упражнили строителен надзор при реализацията им.