Инж. Цветелина Иванова, председател на Федерацията на независимите строителни синдикати към КНСБ: Социалният ни диалог с Камарата на строителите в България е на високо ниво

Инж. Иванова, наскоро Федерацията на независимите строителни синдикати (ФНСС) сключи два меморандума за сътрудничество с Камарата на строителите в България (КСБ). Какви са основните сфери, в които организациите ще търсят взаимодействие?

С КСБ подписахме два документа за партньорство, единия, свързан с пандемията от COVID-19, а другия, засягащ заетостта в сектор „Строителство“ след въвеждане на европейската Зелена сделка. Нека не прозвучи нескромно от моя страна, но сме една от малкото федерации на КНСБ, които подписаха две рамкови споразумения за сътрудничество и поддържат диалог с работодателска организация на такова високо ниво.

Възможностите за партньорство са много, но най-важните са свързани с липсата на квалифицирани кадри и преквалификацията на работещите в сектора, както и с непрекъснатата борба със сивия сектор. Разбира се, не на последно място искам да сложа и желанието ни да има достойно заплащане за нашите строители, както и да се подобрят условията на труд, а работните места да са по-безопасни.

Ще подчертая отново, че социалният ни диалог с Камарата на строителите в България е на високо ниво. Той има конструктивен характер, съвместно работим по проекти, като за тяхната реализация има ясен ангажимент както от страна на бизнеса, така и на нас синдикатите. В бъдеще разчитаме на още по-ефективни съвместни действия и социално партньорство.

Участвахте в конференция на тема „Секторен социален диалог, колективно трудово договаряне и добри практики в сектор „Строителство“. Каква беше целта на форума?

Събитието акцентира върху партньорството между работодатели и синдикати. Представен беше специално изготвен анализ, обхващащ целия строителен отрасъл, на тема „Социалният диалог и колективното трудово договаряне в сектор „Строителство“. Той констатира, че страните по Отрасловия колективен трудов договор (ОКТД) показват ангажираност по отношение на социалния диалог, която се изразява в осигуряване на непрекъснатост в действието на договорите.

Включихте се и във форум в КНСБ, в който участваха вицепремиерът Томислав Дончев и министърът на труда и социалната политиката Деница Сачева. На него се обсъди подготовката на България за новия програмен период 2021 - 2027 г. с акцент върху Националния план за възстановяване и устойчивост, адаптивността на работната сила за зелена и дигитална трансформация в България. Разкажете ни повече за събитието.

С него приключи едномесечният цикъл от срещи чрез пpедcтавяне на секторните меморандyми, подпиcани междy федеpациите на КНСБ и cъответните pаботодателски cтруктуpи, за cътpyдничество, ангажименти и дейности, cвъpзани c дигитализацията и Зелената сделка, COVID-19.

Приоритетни в подготовката и планирането за усвояване на ресурса, който страната ни ще получи от Европейския съюз, за нас са както важните социални системи - здравеопазване, образование, култура, социално осигуряване, социални грижи и подпомагане, така и отрасли от реалния публичен сектор - водният, транспортният (в частта железопътен, градски), инфраструктурни обекти от национално и регионално значение, подкрепа на секторите в преход. Дигитализацията трябва да осигури нужната конкурентоспособност в процеса на преструктуриране, промяната на важни социални системи и реформата в социалното подпомагане в следващите месеци и години, развитие на предприятия и сектори с иновационен потенциал. За пръв път през последните десетилетия те получават реален шанс за мащабни инвестиции и финансиране, което ще позволи не само тяхното оздравяване, но ще има и значителен ефект за икономиката като цяло.

Важно е да се отбележи, че целият пакет от средства, които се очаква да дойдат от ЕС през следващите години, е 29 млрд. евро, като в тях се включват 9 млрд. по оперативните програми и 1,2 млрд. по Фонда за справедлив преход. Също така в средносрочен план нарастване на заетостта се очаква главно в дейности, свързани с: образованието - ръст от 204 000 работни места, преработващата промишленост - до 635 000 места, здравеопазването - 180 000, строителството - 247 000, и операциите с недвижими имоти - 18,8 хил. работни места.

Прогнозата за търсенето на труда по образователни степени за периода 2020 - 2024 г. показва, че при най-нискоквалифицираните работници се очаква относително слаба динамика в потребността от такива човешки ресурси от страна на работодателите. В момента cе обcъжда cъздаването на виpтyална платфоpма за обучение на възpаcтни в електронна cреда с насоченост към cъздаване на нови pаботни меcта, прилагане на изкуствен интелект при представяне на ycлyги на пазаpа на тpyда.

Каква е позицията на ФНСС и КНСБ по отношение на европейската Зелена сделка – проблеми или възможности виждате в нея?

Ние следим с повишено внимание представените от Комисията документи по различните инициативи на Зелената сделка. През януари КНСБ предложи да се създаде Национален борд за справедлив преход и Институт за устойчиво развитие с основната задача да се извършат анализи на икономическите, социалните и екологични предизвикателства пред България и да се дават идеи за действие, имайки предвид амбициозните цели за реформи в изключително кратки срокове. Страната ни трябва да се възползва ефективно не само от средствата на Фонда за справедлив преход, които за България се очертава да са 1,2 млрд. евро, но и от възможностите, които ще й предостави възстановителният фонд на ЕС заради ефектите от пандемията.

Изправени сме пред голяма несигурност в световната икономика и все по-често недостигащи ресурси, затова нуждата от нов икономически модел става все по-голяма.

Промянта в строителния отрасъл – следствие на Зелената сделка, ще повлияе на ежедневните реалности на много работници, защото ще бъдат въведени нови умения и квалификации, ще се появят нови предизвикателства по отношение на труда и безопасността. Хората ще трябва да овладеят нови практики, материали и начини на труд. Всички тези нови предизвикателства имат пряко влияние върху организацията на работа в сектора. Затова не може да има европейска Зелена сделка без национални, регионални и фирмени индустриални отношения между служителите и ръководството.

Трябва да вметна, че у нас строителният сектор постепенно започва да възприема идеята за изграждането на устойчиви сгради като една инвестиция, обвързана с екологията и ефективността, и като част от цялостната концепция за устойчиво развитие. През последните години в отрасъла в България все по-често се говори и пише за устойчиво строителство, устойчиви сгради, архитектура и обитаеми пространства, цялостна трансформация на строителната индустрия към устойчивост. Така че със сигурност строителството ще играе ключова роля за достигане на целите на европейския Зелен пакт, като акцентът ще падне главно върху санирането на сгради. Изграждането, използването и енергийното обновяване изискват значително количество енергия и минерални ресурси, например пясък, чакъл, цимент. Декарбонизацията на строителната индустрия ще бъде едно от основните предизвикателства за политиката на ЕС през следващото десетилетие, като се има в предвид мащабът на емисиите, произвеждани от сектора.

Сред приоритетите на ЕК е т.нар. вълна на саниране на сградния фонд, очаква се тя да създаде много работни места. Как оценявате инициативата от гледна точка на осигуряването на заетост и не само за строителния бранш?

Страната ни има потенциала да утрои темпото на обновяване на съществуващия сграден фонд, да повиши енергийната му ефективност и да намали вредните газове, които се изхвърлят от битовото отопление и използването на изкопаеми горива за производство на енергия. Имайки предвид, че България е първенец в ЕС по енергийна бедност, възможността пред нас е огромна.

Най-реално достижимата цел е предложената „вълна на саниране“ като част от Зелената сделка. Същевременно това би бил един много навременен финансов инструмент, с който ще се осъществи мащабно обновяване на жилищните обекти. С „вълна на саниране“ пред нас се открива възможност да направим действително нещо добро за хората в България. За да успеем обаче, определено се нуждаем от силна подкрепа на европейско и национално равнище.

Споменахте, че ще работите съвместно с КСБ по проблема с липсата на кадри в строителството. По какъв начин може да се привлече интересът към професията?

Според мен един от начините е чрез съвместни действия, които да покажат, че това е една достойна професия с дълбоки корени у нас. Към момента много млади хора смятат, че това е тежък физически труд, с ниско заплащане и при недобри условия на работа.

Вече 5 години заедно с КНСБ работим по образователната кампания „Моето първо работно място“, която цели да се подпомогне развитието на гражданското самосъзнание на младежи, завършващи средните учебни заведения в България. Идеята е да се улесни преходът от училище към пазара на труда, да се стимулира успешната адаптация на младите хора, да се подпомогне кариерното им развитие, както и да се информират зрелостниците.

ФНСС разполага и с Център за професионално обучение „Кольо Фичето“ с отлично разработена действаща методология за предлаганите от него услуги, което да води до налагането на негов собствен ефективен стил на работа, отличаващ го от конкурентите на пазара. Мисията му е да осъществява дейността си в насока на образованието и професионалната квалификация на безработни лица, служители на организации, нуждаещи се от по-високо ниво на квалификация, и други. Визията за бъдещето му е развитие на центъра като съвременна модерна институция от европейски тип.

Как изглежда сектор „Строителство“ от гледна точка на синдикатите?

Въпреки че картината за строителната индустрия е сравнително оптимистична както в Европа, така и в България, от синдикална гледна точка, и не само, са налице много ключови въпроси и предизвикателства, пред които отрасълът е изправен през последната година. Но най-много се открояват недостигът на квалифицирани работници, сивата икономика, недобрите условия на труд и генерационните различия.

Искам да добавя, че Федерацията планира да направи обучения на синдикалните си членове, свързани с приемственост на поколенията, както и предаване на знанията и опита на младите и неопитни служители и работници.

В края сме на 2020 г., каква беше тя за ФНСС, с какви предизвикателства се сблъскахте, кое отчитате като най-голям успех и за какво не Ви стигна времето?

Всеки свързва изтичащата година с предизвикателството COVID-19 или тревогата от неизвестността. Ситуацията с пандемията е изключително динамична и бързата информирана и координирана реакция на международно и местно ниво, както и развитието на иновации и дигитализация, особено във времена на глобализация и безпрецедентна взаимосвързаност между държавите и градовете, ще бъде ключова за възстановяването на световната икономика и бизнес. Щастлива съм, че дори и във време на извънредната епидемична обстановка в страната нашите строители не спряха работа и бяха на обектите, спазвайки, разбира се, всички необходими санитарни изисквания.

Предизвикателствата пред нас, синдикатите, остават много. Продължават различията между онова, което политиците правят и планират, и това, което хората очакват от тях, и на практика това се задълбочава.

ФНСС има разработена мащабна програма за приоритетите ни на работа в периода 2017 - 2022 г. Най-общо казано, целта ни е да се повиши влиянието на Федерацията във всички процеси, касаещи строителството, строителната промишленост, проектното дело, архитектурата, благоустройството, пътното строителство и поддържането на пътища на национално и европейско ниво.

Важна задача е и да си сътрудничим по-интензивно с работодателите в строителната сфера, да имаме по-активен диалог с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и с останалите синдикати в сектора.

Предизвикателство пред Федерацията остава привличането на млади хора и по-чести срещи със синдикалните ни членове по места в лицето на обикновените работници с цел изграждане на доверието им към нас като институция, способна да защитава интересите и правата им. Вярвам, че ние като синдикат в строителния сектор трябва да се превърнем в част от работния процес. Трябва да се обвържем със строителните фирми, чиито служители защитаваме, така че да имаме за приоритет не просто повишаване на доходите на собствените си членове, а просперитета на работниците в контекста на успеха на предприятието.

Убедена съм, че с подкрепата на хората с многогодишен опит в синдикалната сфера през следващата година ще успеем да увеличим удовлетвореността на синдикалните ни членове от защитата на синдикалните, трудовите и социалните им права, както и надеждата им за постигане на още по-висок жизнен стандарт.

Какво предстои до края на годината? Какви са основните приоритети на ФНСС за 2021 г.?

Ще продължаваме да се борим за подобряване на условията на труд, за защита на фундаменталните права на работното място и повишаване на трудовите възнаграждения в сектор „Строителство“. Отрасълът има нужда от конструктивен диалог с всички, но при гарантирано запазване на достатъчно резерв от твърдост и решимост от страна на ФНСС, за да продължава да брани интересите на строителните работници.

Всъщност днес ние като федерация заедно със социалните ни партньори в лицето на КСБ имаме възможността, ако успеем да планираме равномерно и поетапно работата в сектора, да увеличим заетостта в бранша. По този начин българската икономика ще има възможността да противодейства на нарастващата безработица и задаващата се икономическа криза именно чрез навременни и директни мерки в строителния сектор.

Основните приоритети на ФНСС в краткосрочен и средносрочен план са да привлече нови членове и да изгради нови синдикални структури. Още веднъж ще поставя като важна задача за нас - намаляване на дела на сивия сектор в индустрията, защото недекларираният труд е сериозен обществен проблем, който оказва изключително негативно въздействие върху данъчната и осигурителната система на страната. Всички негови проявления ощетяват работещите, тъй като те не могат да се ползват в пълна степен от защитните механизми на трудовото и осигурителното законодателство.

Федерацията ни ще се стреми да не спира да се бори за разширяване на действието на браншовия колективен трудов договор така, че да обхваща всички работници в сектор „Строителство“.

Визията ми занапред е да съумеем - аз и екипът ми, да имаме единна и силна Федерация и ще работя с цялата си енергия и опит за това. Само такава ФНСС е предпоставка за решаване на проблемите в сектора.

Как оценявате сътрудничеството с Камарата на строителите в България?

Можем да дадем положителна оценка на дългогодишното ни социално партньорство. КСБ и ФНСС винаги са били в тесен контакт в защита на интересите на строителните работници. Работим заедно и се борим срещу сивия сектор в съвместни кампании, по които непрекъснато дискутираме проблемите, стоящи пред нас. Заедно търсим общи решения по най-належащите към момента проблеми, свързани със сектора, подписваме споразумения с конкретни мерки, правим промени в закони с общи позиции.

С Камарата сме много добри партньори и в редките случаи, в които сме имали разминавания, те са били добър наш коректив. С политиките, които КСБ води, включително и през официалното си издание – в. „Строител“, знаем, че в 99% от случаите вървим ръка за ръка.

Вярвам, че и занапред ще продължим да обменяме опит и да работим съвместно, както и ще доразвием сътрудничеството си, защото както ние като синдикати, така и нашите социални партньори сме наясно с необходимостта от непрекъснато развитие на отношенията помежду ни както на национално, така и на европейско равнище.

 Четете ли в. „Строител“ и какво е мнението Ви за изданието?

Естествено. На бюрото ми винаги има в. „Строител“. Вестникът покрива важни за Федерацията на независимите строителни синдикати теми, фокусира се върху постиженията и проблемите, пред които строителната индустрия е изправена, тенденциите и предизвикателствата пред сектора в България и по света.

Това е вестникът на нашия бранш. Изданието е изключително ценно. Целият ни екип следи ежедневно съдържанието онлайн и с интерес очакваме в. „Строител“ всеки петък.

През годините се доказахте като едно от на-авторитетните браншови издания у нас. Нека все така да Ви припознават като най-добрия професионален вестник и институция в медийния сектор, представяща политиките на строителния бранш.

Преди дни отбелязахме Димитровден – професионалния празник на строителите. Какво ще пожелаете на колегите си?

Пожелавам на всички строители увереност, сили и успехи. Нека бъдат всеотдайни и все така целеустремени. Да не си позволяват компромиси с качеството на изпълнение на проектите. Защото техните успехи са всъщност успехи за цялото ни общество. Те означават по-качествени домове, повече и по-модерни пътища, училища, болници, уютна и удобна среда за живеене.

Желая на всички тях здраве, сили и висок професионализъм! Нека бъдат отговорни и горди с нелеката професия, която са избрали, и да продължават да влагат душа и сърце в сътвореното!

Искам да им благодаря за упорития труд, за професионалните умения и опит! Нека св. Димитър закриля тях и семействата им!