Общините подготвят стратегии за следващите седем години

B момента почти всички общини в България ca в пpoцec нa разработване на новите Плaнoвe зa интeгpиpaнo paзвитиe (ПИРО). Те са в изпълнение на Закона за регионалното развитие и в отговор на предизвикателствата пред новия програмен период на ЕС зa 2021 - 2027 г.

[caption id="" align="alignleft" width="428"] В анкетата на община Бургас, която и в момента е достъпна, има 15 въпроса[/caption]

ПИРО ще заменят досегашните Общински план за развитие и Интегриран план за градско възстановяване и развитие и трябва да отразяват всички желани знaчими пyблични инвecтиции нa мecтнo нивo пpeз cлeдвaщитe ceдeм гoдини. Те ще определят средносрочните приоритети за устойчиво развитие на всяка община и връзките й с други общини. Ще осигуряват пространствена, времева и фактическа координация на различни политики и ресурси за подобряване на икономическото, социалното и екологичното състояние на територията.

ПИРО и Интeгpиpaнитe тepитopиaлни cтpaтeгии

Документът трябва да е съобразен с Интeгpиpaнитe тepитopиaлни cтpaтeгии зa paзвитиe нa шecттe peгиoнa зa плaниpaнe у нас, кoитo вeчe ca в зaвъpшeн вapиaнт, с определените национални и регионални цели и приоритети на развитието в България, в това число актуализираната Национална концепция за пространствено развитие 2013 - 2025 г. (НКПР) и с Общия устройствен план на съответната община.

[caption id="" align="alignright" width="561"] Стъпка към Супер Бургас: Така би изглеждал вторият център, разположен южно от Централната градска част на Бургас[/caption]

Именно на базата на въпросните териториални стратегии можем да се ориентираме за посоката на развитие на шестте района в страната, което пък ще предопредели към какво ще са насочени местните стратегии. Както е известно, за всеки регион са фиксирани три основни приоритета, които могат да бъдат представени обобщено, макар и да имат някои различия. Всички извеждат като основна задача икономическото развитие и трансформация на икономиката. Разбира се, на различните места това е представено по различен начин – икономически подем, ускоряване на растежа, трансформация и повишаване на динамичността, устойчива и интелигентна икономика и т.н. С фокус върху икономическия подем са зададени цели: Брутен вътрешен продукт на човек, инвестиции, като тук се включват и двата основни индикатора – разходи за дълготрайни материални активи и чуждестранни преки инвестиции и зает персонал в научна и развойна дейност. Според анализаторите именно последното отразява желанието за трансформация на икономиката, като фокусът е върху разрастването на индустриалните зони с привличането на наши и чужди компании, навлизането на цифровите технологии и повече наети в научна и развойна дейност. В този приоритет е и най-голяма ролята на частния сектор, който е водещ.

Втората основна задача във всеки регион е насочена към човешкия капитал, а третият приоритет е териториално развитие и свързаност и именно тук влизат и големите публични инвестиции, които са ориентирани към строителство. Става въпрос за инфраструктурата от регионално и местно значение, в т.ч. ключови проекти, като пътища, ВиК, водоснабдяване и др. Индикаторите са в една посока - най-често това е подобрен транспортен достъп и рехабилитирана пътна мрежа.

В Северозападния регион огромна част от средствата ще са насочени в териториалната свързаност - 660 млн. лв. от общо 1,1 млрд. лв., което е логично на фона на заявките за публични инвестиции в пътната инфраструктура. Подобна е картината и в Североизточния регион - 585 млн. лв. за териториално развитие и свързаност от общо 945 млн. лв. по приоритетите.

[caption id="" align="alignleft" width="444"] Кутия за анкетни карти, проектни фишове и предложения във връзка с изработването на ПИРО е вече позиционирана във фоайето на административната сграда на община Свищов на ул. „Ц. Церковски“ №2[/caption]

В Южен Централен регион и Югоизточен регион картината не е по-различна - съответно 386 млн. лв. от общо 1 млрд. лв. и 360 млн. лв. от общо 927 млн. лв. за териториално развитие и свързаност. От МРРБ съветват местните власти да преследват промяна в качествените показатели и модела „отдолу-нагоре“. Например повече инвестиции, повече работещи, повече висшисти, спиране на отлива на млади хора и т.н. От ведомството посочват още, че лошият път е да се подходи по-административно – с идея да се усвоят максимално средства на всяка цена, както и да се заложат общите рамки отгоре на база изцяло на макропоглед, а местните власти да се съревновават помежду си да избутат своите проекти напред.

Предимство е, че общините ще могат да се кооперират.

За разлика от настоящия програмен период сега общините могат да се кооперират, което ще се смята за предимство, а също така могат да търсят и партньори извън страната и посредством трансгранични проекти.

Заявка за общи идеи вече са направили Троян, Ловеч и Плевен. Кметът на Ловеч Корнелия Маринова е презентирала възможностите за междуобщинско координиране на стратегиите в заседанието на Постоянната комисия на НСОРБ по местното самоуправление, икономическа политика и туризъм, което се проведе на 15 и 16 октомври. На нея като важен акцент Маринова е изтъкнала изпълнението на интегрираните подходи за териториално и градско развитие и местни инициативи, допринасящи за постигане на националните цели и тези за регионално и местно развитие.

[caption id="" align="alignright" width="488"] Кметът на Ловеч Корнелия Маринова представи възможностите за междуобщинско координиране на стратегиите в заседанието на Постоянната комисия на НСОРБ по местното самоуправление, икономическа политика и туризъм, което се проведе на 15 и 16 октомври[/caption]

Ловеч и Троян ще заложат като приоритетно строителството на нов довеждащ водопровод от водоснабдителна група „Черни Осъм“, който ще спомогне за значително подобряване водоснабдяването в региона. Кметът на Плевен Георг Спартански е подчертал важността на изграждането на язовир, който засяга не само Плевен, Ловеч, но и Троян и четири троянски села, които в момента срещат трудности.

Сред идеите, обсъдени наскоро между кметовете на Ловеч и Плевен за реализиране на съвместни проекти с европейско и държавно финансиране, е и идентифициране на общински терени около АМ „Хемус“ за строителство на индустриална зона между двата града.

Освен това ръководствата на общините Ловеч и Троян и кметовете им Корнелия Маринова и Донка Михайлова са провели публична среща, на която са обявили, че са решени максимално бързо да навлязат в по-работна фаза с общи проектни предложения, за да видят къде се сближават идеите им за едно интегрирано развитие. „Трябва да приобщим и други съседни по-малки общини, като Летница, Угърчин и Априлци. Така ще бъдем по-убедителни, когато кандидатстваме с проекти“, е заявила Маринова.

В община Троян има три посоки за развитие – римският път Виа Траяна, изграждане на Бизнес парк между Ловеч и Троян и проект за целогодишната проходимост на Троянския проход. От тези идеи най-напреднала е разработката за обекта „Состра“, част от римския път Виа Траяна, като ще се построи посетителки център.

В хода на разговора е станало ясно, че част от проектите трябва да бъдат и с държавно участие, тъй като са от национално значение.

Друг вече обявен проект в Троян, който според кмета ще залегне в ПИРО, е подобряване на транспортната свързаност по направление Плевен – Ловеч – Троян – Карлово. Вече е започнала съвместната работа не само с Ловеч, но и с Карлово.

Включването на гражданите е важно.

Правилата на ЕС за интегрираните планове изискват в тях да се включат минимум 15 приоритетни обекта. Според местните власти, а и според указанията на МРРБ, участието на гражданите в процеса на подбора им е изключително важно и би гарантирало качество, реалистичност и широка обществена подкрепа на ПИРО.

Затова подготовката задължително навсякъде се обвързва с „широка дискусия с граждани и бизнеса, при пълна прозрачност и в съответствие с Общия устройствен план на общината. Едва след тази стъпка се предприема следващата – кандидатстване за европейски средства с конкретни проекти“.

В средата на октомври администрацията на Бургас подготви онлайн допитване, с което местната власт иска да събере максимално голям брой предложения за бъдещи инвестиции. Кметът Димитър Николов вече на няколко пъти припомня за наличието на анкетата с призив за активно участие на гражданите. „Амбицията е Бургас да продължи да се развива, но за да се предприемат най-правилните стъпки, е нужно широко обществено участие“, написа кметът и на официалната, и на личната си Фейсбук страница.

[caption id="" align="alignleft" width="530"] Работна среща на кметовете на Плевен и Ловеч, които са решени в следващите 7 години да изпълняват съвместни проекти[/caption]

Мнения и предложения до екипа, който разработва Плана за интегрирано развитие на община Бургас за периода 2021 - 2027 г., се изпращат на gr.ivanova@burgas.bg, а в допитването са включени 15 изключително умело зададени въпроса, които целят да се усетят много точно потребностите на хората, като в същото време подсказват и каква е визията за бъдещето на местната власт.

От всичко това е видно, че общината разполага с отличен административен екип, който всъщност вече доказа, че умее да работи с европейски програми. В последните два периода 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г. градът е пионер в усвояването на евросредства, като са реализирани няколко пилотни и изключително иновативни проекти.

Свищов събира мнения в кутия за анкетни карти, проектни фишове и предложения. Тя наскоро бе позиционирана във фоайето на административната сграда на общината на ул. „Ц. Церковски“ №2. В така наречената Пощенска кутия ПИРО жителите на Свищов и различните фокус групи могат да оставят попълнените си проектни фишове, както и да изложат в писмен вид своите виждания и предложения за бъдещото развитие на града и населените места към него.

Над 1000 граждани са се включили вече в допитването в Плевен. Така те са посочили най-съществените според тях проблеми на територията на града и малките населени места и мерки за бъдещето. Предстои анкетиране по квартали, срещи с представители на бизнеса, с неправителствения сектор и администрацията, за да се идентифицират конкретни проектни идеи.

Общините се справят сами или с консултанти.

Община Габрово обяви, че също започва процедура по разработване на ПИРО за периода 2021 - 2027 г. Там са сформирани 14 фокус групи, всяка от които обхваща различни теми и сфери на дейност. „Целта е в процеса на тяхната работа да се набележат идеи, подходи и решения, чрез които да бъдат идентифицирани ключови приоритети със съответните мерки към тях, които да изградят визията за бъдещото развитие на общината. Всички граждани и заинтересовани страни могат да се включат по време на срещите и да изкажат своите мнения, наблюдения и предложения“, посочват от кметството.

Пловдив ще даде 500 000 лв. за изработването на ПИРО. Преди няколко дни общината обяви тръжна процедура за разработка на документа. В нея е записано, че „избраният екип трябва да проучи в детайли и да определи кои градски зони и обекти имат необходимост от инвестиции, като се предоставя възможност да се изследват всички сфери на живота“. Посочено е, че особено внимание се обръща на градската мобилност, интегрирания екологичен транспорт и безопасността на хората на пътя. Привличането на външен консултант за изготвянето на документа е право на избор на съответната администрация и всеки кмет сам решава дали да разчита на собствения си екип или на експерти. Факт е, че повечето градове залагат на външни фирми.

Под тепетата изглежда е традиция да се търсят външни специалисти, защото и първият Интегриран план за градско възстановяване и развитие там е направен по същия начин – от екип с ръководител арх. Белин Моллов. Тогавашният документ, който както е известно, обхваща програмен период 2014 - 2020 г., е приет през юли 2013 г. от Общинския съвет, а през 2015-а беше обявено, че Управляващият орган на ОПРР е определил сумата от 81 млн. лв. По данни на сегашния зам.-кмет по строителство Пламен Райчев за седемте години са усвоени едва половината от европейските средства предимно в квартал до Стария град. Планираното благоустрояване в „Гладно поле” за 11 млн. лв. не е започнало. Според Райчев проекти за 38 млн. лв. по ОП „Региони в растеж“ са били в риск, но вече са спасени от новото ръководство на общината. По думите му окончателно отпада реконструкцията на ареала край централната жп гара, а поради пропуск в тръжните условия е отменена поръчка за санирането на пет жилищни блока.

[caption id="" align="alignright" width="431"] Община Пловдив дава 500 хил. лв. за изготвянето на стратегическия документ, който ще определи бъдещата визия на града[/caption]

Не е ясно каква е сумата, за която ще се бори Пловдив, но колкото и да са парите, те ще са от полза, при положение че общината открай време има силно ограничени собствени средства за инвестиции.

Вратичка в сроковете

За момента прави впечатление, че с ПИРО са готови само няколко малки общини. На портала за обществени консултации към Министерския съвет www.strategy.bg планове са публикували Самуил, Драгоман и Две могили. В по-големите градове все още процедурите не са приключени и дори на повечето места са в начален етап.

Всъщност сроковете за създаването на ПИРО не са упоменати в Методическите указания на МРРБ, но се определят в Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие. Те сочат, че стратегическите документи трябва да са готови 3 месеца преди началото на периода, за който се отнасят, т.е. с изтичането на октомври срокът е изтекъл. Оставена е обаче вратичка, че това не се отнася за първата и последната година на съответния програмен период, от която вероятно имат намерение да се възползват почти всички общини.