Арх. Владимир Милков, председател на УС на КАБ: Обединените усилия на организациите в строителния сектор ще повишат авторитета им

Арх. Милков, преди всичко приемете поздравления от екипа на в. „Строител“ за избора Ви за председател на УС на Камарата на архитектите в България (КАБ). Какво смятате, че натежа във Ваша полза?

Предполагам, че колегите заложиха на идеите, залегнали в платформата ми, резултат от участието ми в три мандата на Управителния съвет на КАБ, разбира се, с прекъсване.

Кои качества Ви дават самочувствие, че ще успеете в тази доста отговорна мисия?

Най-вече опитът, който имам, и желанието ми да бъда полезен за гилдията. Новоизбраният Управителен съвет е съставен от стойностни колеги, а това е от голямо значение за колективния стил на работа, който ще наложа.

Мотото на платформата Ви е „За единна, независима и отговорна Камара на архитектите в България“. Градирани ли са тези приоритети и за кое от трите неща според Вас има да се работи най-много към настоящия момент?

Да, градирани са. Единна, защото регионалните колегии, независимо от численост и географско местоположение, са равнопоставени и като част от една обединена структура, наречена Камара, носят солидарна отговорност за изпълнение на политиките на браншовата организация по места и в национален мащаб и имат еднакви права за формирането им чрез предложения, обсъждания и становища.

Настоящата обществено-политическа обстановка, социално-икономическото състояние на колегията, както и някои заявени предложения на Министерския съвет за управленски решения за обезличаване и подчиняване на браншовите организации налагат целенасочена и мотивирана работа за запазване независимостта на КАБ. Държавата й е възложила важни регулаторни функции. Камарата трябва да бъде лоялен партньор на държавата, но и коректив. Това може да се случи само когато КАБ е независима. Тя регулира професията, пазара на архитектурни услуги и защитава правата на проектантите, изготвя становища по предложения за изменение на нормативната база. Ето защо тя следва да бъде отговорна.

Защо на второ място в опорните точки на програмата Ви стои „Качество на архитектурния проект“?

Архитектите са тези, които формират устойчива жизнена среда за всички. Това е подчертано и от Европейската комисия, а в предложеното от нейния председател Урсула фон дер Лайен Ново движение Баухаус отново съществена отговорност ляга върху плещите на нашата колегия.

Качественият архитектурен продукт е предпоставка и за качествена среда. Новите отговорности изискват и реципрочни завишени права на проектанта в инвестиционния процес.

Качеството издига престижа на професията в обществото и е свързано с въвеждането на новите BIM технологии и дигитализация на нашия труд. За закупуването на нови усъвършенствани програмни продукти и текущо обучение са необходими значителни средства. За съжаление КАБ, а и голяма част от колегията не разполагат с такива възможности. Нуждаем се от финансовата подкрепа на държавата под формата на конкретни програми.

Високото качество на даден проект предполага и достойно заплащане. Това е едно от условията за запазване и повишаване конкурентоспособността на българите на европейския пазар на архитектурни услуги.

Казвате, че ще работите за усъвършенстване на националното законодателство. Какво конкретно смятате, че трябва да се промени в най-спешен порядък? Предвиждате ли инициативи в тази насока?

Мисля, че от първостепенно значение е работата по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Закона за устройството на територията (ЗУТ). За да се защити общественият интерес, трябва в ЗОП да се обособи отделна глава „Инвестиционно проектиране и устройствено планиране“. Архитектурният конкурс следва да бъде най-важният инструмент за подбор на проект и още ред други промени.

По отношение на ЗУТ е нужно да се работи в посока облекчаване на административната тежест, дигитално предаване на разработките, завишаване както на отговорностите, така и на правата на колегите в целия инвестиционен процес.

Какво мислите за идеята на КСБ, че строителната индустрия се нуждае от изцяло нов ЗУТ и разделянето му на два закона – единият за устройството на територията, а другият за строителството?

Действащият ЗУТ въпреки многобройните поправки и допълнения не отговаря на новите реалности. Наистина се нуждаем от нов нормативен акт, но според мен трябва да бъде общ, защото инвестиционният процес е цялостен и неделим. Общото събрание на КАБ и Управителният съвет обмислят създаване не на закон, а на единен Кодекс за инвестиционно проектиране, устройствено планиране и строителство. Но най-важното е всички текстове да бъдат точни, ясни и недвусмислени, ограничаващи до минимум възможността за тяхното тълкуване.

Вашият предшественик арх. Николай Баровски отбеляза в отчетния си доклад като свой принос меморандума за дългосрочно сътрудничество с КСБ. За нас беше радостно да чуем, че ще можем да очакваме и от Вас единодействие с всички сродни браншови организации, сред които е и Камарата на строителите.

Съвместната дейност, дългосрочното сътрудничество и обединените усилия на браншовите камари в строителния сектор ще повишат авторитета и мястото им в обществото. Вече е приета обща Декларация, подготвя се становище относно промените в ЗУТ. Предстои подписване на споразумение между всички браншови организации в сектора.

Обръщате внимание и на задълбочаване работата с Националното сдружение на общините в Република България. Какво предвиждате конкретно?

Търсили сме и ще търсим постоянен диалог с общините. Ще подпомагаме дейността на Експертните съвети, ще консултираме с експертиза провежданите от тях обществени поръчки и архитектурни конкурси, ще участваме в обсъждания на устройствени и инвестиционни проекти. Ще продължим да сезираме отделни местни администрации за лоши практики в дейността им.

Председателят на САБ проф. д-р арх. Тодор Булев в приветствието си на Общото събрание на САБ отвори темата за едно бъдещо обединение на двете организации на архитектите. Дали това е възможна мисия, дори в по-дългосрочен план?

Мисля, че поради характера на двете организации – едната сдружение в частна полза, а другата създадена със закон и делегирани определени задължения и права, обединението на този етап е нереално. Но сътрудничеството е задължително.

Ако се върнем към рутинната Ви работа на председател на УС, с какво започнахте, кои са най-спешните задачи пред Камарата?

Най-неотложно пред Камарата е да се пребори за своята независимост и с опитите за ограничаване на регулаторните й функции.

Вие сте от Бургас, който е сред най-бързо развиващите се градове в последното десетилетие, с най-много и добре усвоени средства по европейски проекти. На какво според Вас се дължи това?

Заслугата е обща, но най-вече на инициативността и управленските умения на кмета на Бургас Димитър Николов, на неговия екип и на правилната инвестиционна политика, съобразена с финансовите възможности на града и размера на защитените европейски средства. Искам да отбележа усилията на архитектурната колегия за налагане на конкурсното начало, на добрите проекти, дело на бургаските архитекти, както и на такива от страната. Постигнатото добро строителство е в резултат и на контрола от страна на общината и на отговорния авторски надзор.

С радост забелязахме, че платформата Ви поставя акцент върху работата с медиите, но и апелирате членовете на ръководството да имат премерени изяви. Как да тълкуваме това?

Дейността ни с медиите е важна и отговорна, защото те формират общественото мнение. Медийните изяви трябва да бъдат по конкретни поводи, подплатени с професионална експертиза, базирана на проверени факти.

И накрая - в. „Строител“ винаги е проявявал интерес към дейността на КАБ и е съдействал за популяризацията й. Планирате ли разширяване на взаимодействието ни?

Разбира се. Мисля, че ни предстои много съвместна работа.