Специален гост

Инж. Добромир Симидчиев, ръководител на екипа, разработил РПИП на София за „ОПОС 2014 - 2020“: До 2023 г. се планира да се инвестират над 140 млн. лв. във ВиК мрежата на София

На страниците на вестник „Строител“ успявате да съберете най-важните и актуални новини от бранша

Инж. Симидчиев, Вие сте ръководител на екипа, който разработи Регионалното прединвестиционно проучване (РПИП) на София, необходимо за Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020“ („ОПОС 2014 - 2020“). Проектите в РПИП са ясни, може ли да ни кажете на какъв етап е тяхното развитие?

С разработения от нас проект за РПИП Столичната община (СО) ще кандидатства за финансиране по „ОПОС 2014 - 2020“. В момента сме в процес на изчистване на детайли по него и за целта водим усилена дискусия с представители на инициативата JASPERS, тъй като трябва да получим тяхното одобрение. Те ни оказват външна техническа помощ и всички проекти, които кандидатстват по „ОПОС 2014 - 2020“, трябва да имат подкрепата на JASPERS. Очакваме да получим окончателното становище от тях в рамките на следващите няколко месеца. Това зависи от тяхната възможност за преглед на изпратения от нас пълен комплект от документи.

След това предстои проектното предложение да бъде предадено на Управляващия орган на ОПОС. Той от своя страна в срок от 3 месеца трябва да каже своето мнение и на финал пристъпваме към същинската реализация.

Важно е да се знае, че Столичната община вече е започнала подготовката на тръжните процедури по проектите. Макар все още да нямаме формално одобрено финансиране, това не пречи СО да изготви техническите спецификации на проектите. Очаква се общата им стойност да бъде около 140 млн. лв. Ние имахме амбиция и готовност за доста по-голяма сума, но по време на работата си се сблъскахме с много сериозно предизвикателство, което в бъдеще ще е фундаментален въпрос и за другите градове в България.

По време на преговорите с JASPERS представихме проектно предложение за почти 400 млн. лв., но се оказа, че те имат много стриктни изисквания по отношение на типа канализация. В столицата ВиК мрежата се развива вече над 100 г., тя е от смесен тип – както за битови нужди, така и за дъждовни води. За да не се претовари тази канализационна система по време на дъжд, част от смесената вода се отлива контролирано в реките. Тя носи някаква замърсеност в себе си, но се приема, че това е приемлив компромис. Поради все по-големите екологични изисквания и все по-забележимото радикализиране на Зелените в Европейската комисия те стават все по-взискателни и нетърпими към каквито й да е било компромиси по отношение на околната среда. Точно те прокламират много силно да има разделна канализационна система, което означава да има две отделни – дъждовна и битова. Тогава вливащото се в реките ще е чиста вода. Лесно е да се каже, но е трудно да се реализира. Когато една система е развивана дълго време по един начин, за нея е почти невъзможно да се развие по друг начин. В тази посока получихме много сериозни коментари от JASPERS при представянето на проекта. За съжаление малко след това дойде пандемията и комуникацията ни на живо със специалистите от JASPERS се ограничи, но вложихме много сериозни усилия, за да ги убедим, че прилагането на разделна канализация в София е много сложен процес, като поехме ангажимент да го направим на местата в града, където е възможно. По време на тези дискусии разбрахме, че ЕК готви промяна в Директивата за пречистването на градските отпадни води, с която да забрани смесената канализация.

Разбирате колко сериозен е натискът в това отношение, поради което ние подготвихме проекти само с разделна канализация, за да могат да бъдат одобрени бързо и лесно. Това ни коства големи усилия и съответно инвестициите вече не са за 400 млн. лв., а за много по-малко. В момента кандидатстваме със седем канализационни проекта и един за рехабилитация на утайковото стопанство в Кубратово. Те трябва да се завършат до 2023 г.

Намерението на СО е за всеки един от обектите да се обявява отделна обществена поръчка. Проектите за канализация ще се изпълняват в крайградската зона Симеоново – Драгалевци. Там проблемът с тази подземна инфраструктура е сериозен от много време. Ще се работи и в кварталите „Бенковски“, „Кръстова вада“ и „Обеля“, също така в Банкя и Нови Искър.

 

Кога може да се очаква да стартира същинската строителна работа?

Както стана ясно, процесът е бавен и изисква време, за да се стикова между всички отговорни институции по веригата. Времето до 2023 г. е достатъчно, ако няма някакви извънредни обстоятелства. Смятам, че строителството може да започне от втората половина на следващата година. Както казах, СО работи по подготовката на тръжните процедури. Ако приемем, че те се обявят в първите месеци на 2021 г. и се изберат изпълнители в средата на годината, нещата ще се случат. Вероятно същинската реализация няма да започне веднага, защото тези проекти ще са на инженеринг и най-напред ще трябва да се изготви работната фаза. Напълно възможно е първите елементи да бъдат изградени в края на следващата година. Основните СМР ще са през 2022 г.

 

Какви мерки е необходимо да се предприемат, за да отговаря ВиК секторът на всички европейските норми?

Както обичам да казвам – това е въпрос за един милион долара! Има две неща, върху които трябва да се фокусираме. На първо място е нужно да се осигурят инвестиции в отрасъла - дали от европейските фондове, националния бюджет или собствено финансиране на дружествата. На второ - трябва да постигнем по-добра ефективност и по-качествено предоставяне на услугата. Това често се забравя, а е по-важното от двете условия. ВиК дружествата трябва да имат по-добра финансова дисциплина. Не бива да се разчита и само на европейско финансиране. Виждал съм такива дружества, които са били на ръба на оцеляването и след няколко години се преобразяват драстично. От губещи стават високопечеливши и успешни. Има доста дружества в страната, които действат неефективно и не се развиват. За някои основна пречка е влиянието на местната политическа власт. Така че ще е много хубаво да има деполитизиране на ВиК сектора. Моето мнение е, че нищо няма да се промени, докато това не се случи. В периода, в който бях зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, се запознах със случващото се в различните региони в страната и установих, че за съжаление влиянието на принципала на дружеството, въпреки всички мнения на обществото е наистина по-ограничено. Това е голям проблем. Аз го споменавам не за да обвиня ВиК дружествата в страната, а по-скоро да апелирам да се промени ситуацията. Те трябва да работят за хората и да им предоставят услуга, която отговаря на модерните европейски изисквания и норми.

Необходимо е и да има по-добро финансиране на сектора. Смятам, че за това много ще помогне новосъздаденият „Български ВиК холдинг“ ЕАД.

 

Как по-конкретно „Български ВиК холдинг“ ЕАД ще бъде полезен на сектора? В какво ще се изразява неговата работа?

Инициативата за неговото структуриране беше изключително добър ход от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Преди той да бъде създаден, собственик на държавния елемент във ВиК структурите беше МРРБ, но контролът върху тях се случваше от една дирекция, в която работеха твърде малко хора с ограничени познания за ВиК отрасъла. Ролята на „Български ВиК холдинг“ ЕАД ще е да се налее професионализъм. На второ място холдингът става реален ръководител, който има властови механизъм да налага контрол. Във варианта, който беше само с отдел в министерството, това не беше така. Дружеството ще разполага и с финансов ресурс. Сигурен съм, че ръководството му ще успее да го насочи градивно където трябва и ще има положителни резултати.

Ако трябва да обясня каква ще бъде неговата същинска роля – първо ще помага на ВиК дружествата финансово, където се налага, и на второ място ще повиши управленската им култура. Освен това холдингът ще спомага за прилагането на оперативни практики, там където липсват такива, както и за въвеждането на стандарти в работата.

Забелязвам, че колегите, които ръководят „Български ВиК холдинг“ ЕАД, се обръщат към професионалисти. Опитват се да изпълнят структурата си с персонал, който има богат опит. Вярвам, че дейността им ще има наистина висок позитивен ефект за всички.

 

Като експерт в областта какво е Вашето мнение за подготвения от МРРБ проектозакон за ВиК?

Радвам се, че по него тече наистина активна работа. Абсолютно похвално е, че колегите от МРРБ намериха време и сили да го реализират. Спомням си какво огромно желание имах той да се случи във времето, когато работех във ведомството. Неговото обсъждане започва в изключително важен момент. Има различни мнения, някои са положителни, а според други събира всичко на едно място, но не решава фундаментални проблеми.

Лично аз го смятам за добър. Има например предложение да се създаде отделен воден регулатор. Това е смело решение. Хубаво е, че се запазва сегашното статукво, но се прави опит да се надграждат нещата. Няма революционни изменения, но това е така, защото самият ВиК сектор е по-консервативен.

 

Какви водни проекти ще са във фокуса на програмен период 2021 – 2027 г.?

Страната ни вече има положителен опит от два програмни периода по ОПОС и вярвам, че Управляващият орган ще се справи с новите предизвикателства. Факт е, че държавата много разчита на тези европейски средства, но както винаги тези пари не са достатъчни.

За мен най-голямото изпитание през следващия период ще бъде свързано с агломерациите под 10 000 е.ж., защото досега се извършваха проекти за такива над тази цифра. В България има изключително много населени места с население между 2000 е.ж. и 10 000 е.ж. По новата оперативна програма ще се отпуснат няколко милиарда лева, които няма да могат да покрият техните нужди. Парите от фондовете на ЕС ще стигнат на 30% и ще трябва да се търсят и други по-иновативни механизми на финансиране. Тук не говоря само за отпускане на средства от държавния бюджет, би било хубаво и частният сектор да се включи по някакъв начин.

 

Възможно ли е да се намери решение чрез публично-частни партньорства (ПЧП)?

Тази опция съществува, но за съжаление няма много голямо желание на този етап, каквото трябва да има и от двете страни. Важно е да има дългосрочни партньорства. Единственият добър пример, който виждаме до този момент, е София.

По света има много различни форми на ПЧП, може да се направи анализ и да се прецени кои от тях са позволени от нашето законодателство. Според мен Камарата на строителите в България може да бъде основен двигател на подобна инициатива. Има строителни компании, които разполагат с финансов ресурс и могат да инвестират средства например в изграждането на малки пречиствателни станции, което ще помогне значително на страната.

 

В началото на годината имаше водна криза в Перник. Какво може да се направи, за да не се стига до подобни ситуации в бъдеще? Какво е състоянието на язовирите в страната?

Има множество фактори да се развият така нещата. Както се казва, понякога идва момент, в който се получава перфектната буря. Първо ще се върна отново на темата за ефективността на ВиК дружествата, защото това в Перник не е в добро състояние. Загубите му са много големи и съответно резултатът беше ясен.

Направи ми впечатление, че никой не обръщаше внимание на проблемите до момента, в който кризата не избухна. Един от най-големите е липсата на прозрачност за това какво се случва, както и че никой не припознаваше проблема за свой. Сега виждаме промяна. Министърът на околната среда и водите Емил Димитров обръща голямо внимание на районите, където се очак­ва да възникне проблем, и отрано съобщава местата с вероятност за водна криза. Ако има следваща криза, аз мисля, че тя ще се прояви през идната есен в Черноморския регион. Важно е, че се казва отсега, че там количествата на вода са малко и трябва да се направи нещо. Това е правилният подход.

Относно Перник според мен още в началото на кризата кметът трябваше да излезе и да направи обръщение към съгражданите, да им обясни ситуацията и какви мерки ще се вземат.

Тук е моментът да кажа, че строителният бранш активно се включи да помага за справяне с водната криза в Перник. Много добро впечатление ми направи, че огромен брой фирми искаха безвъзмездно да помогнат. Това е доказателство, че българите се обединяваме, когато имаме сериозен проблем.

За състоянието на язовирите ще кажа, че има такива, по които трябва да се работи спешно. Определено заплахата от безводие в дадени региони на страната през 2021 г. е налице. В Източна България вече няколко години има много малко валежи и там всичко зависи какви ще бъдат зимата и пролетта. Ако не са благоприятни и следващата есен е тежка, тогава ще имаме повторение на кризата в Перник. Ключово е как МОСВ ще се справи със създалата се ситуация по отношение на управлението на водите. Трябва да се мисли за земеделието, за производството на електроенергия, за жителите. Нужно е да се наложат правилни приоритети и стимули, така че да се съхрани ресурсът колкото се може повече. Хубаво е да се предвидят и стимули за предприятията, които зависят от вода, така че да не затварят, а да намерят начини да реформират базите си.

 

Вие сте изп. директор и член на Съвета на директорите на „Хидролиа“ АД. През изминалата седмица компанията отпразнува своя пети рожден ден. Разкажете ни малко повече за дейността, с която се занимавате.

Ние работим само в частния сектор. Развиваме се повече от добре. Предоставяме услуга главно от типа аутсорсинг и управление на системи. Смело мога да кажа, че има пазар за развитие на тази услуга в България. Пораснахме доста като екип - служителите са над 30 човека. Само за последните два месеца сме наели още 8 души. Открихме и регионални офиси в страната.

Мога да кажа, че не ни се налага да си поставяме лимит, защото има повече работа от това, което можем да поемем. Със сигурност за една млада фирма като нашата е доста трудно в началото. Склонни сме да поемаме рискове, действаме агресивно на пазара и заради това на моменти се захващаме с тежки проекти, които други не биха посмели да изпълнят. Отговаряме за близо 30 пречиствателни станции. Оформили сме постоянен мониторинг и контролен център чрез дистанционно наблюдение на обектите.

Специално на нас пандемията не ни се отразява негативно, а напротив - дава време да огледаме нещата и да направим следващата стъпка нагоре в растежа и да преценим дали 2021 г. ще е по-лесна за планиране.

 

Следите ли вестник „Строител“ и какво е мнението Ви за него?

Чета го най-редовно и си давам сметка, че вече мога да се информирам качествено само от професионални вестници като в. „Строител“. Вие прилежно публикувате информация, която касае целия строителен сектор. На страниците на изданието успявате да съберете най-важните и актуални новини от бранша. Много ми е интересно, когато прочета нещо, с което лично съм запознат, и ми е любопитно да видя как е отразено. Чрез в. „Строител“ следя и как се развиват колегите ми. Радвам се, че изданието го има, защото наистина ми харесва!