Инж. Стефан Чайков, председател на УС на Българска браншова камара „Пътища“: Сложната обстановка се отрази относително слабо на оборотите на пътностроителните компании

Инж. Чайков, първо приемете поздравления от екипа на в. „Строител“ за преизбирането Ви за председател на УС на Българска браншова камара „Пътища“ (ББКП). Какво успяхте да постигнете през изминалия мандат и за какво не Ви стигна времето?

Благодаря за поздравленията. Най-големият успех на предходния мандат е продължаващата консолидация на фирмите от пътния бранш. Броят на членовете на ББКП се увеличи с над 10 нови дружества. Задълбочи се диалогът с държавните институции, макар че това е полето, където трябва да се търси разширяване и би могло да се отчете като една от посоките, в която не ни стигна времето да свършим повече неща. Все пак този диалог е дългосрочен процес и ние ще продължим нашите усилия.

Засили се и ролята ни като работодателска организация чрез активното ни участие в дейността на Асоциацията на индустриалния капитал в България. В разбирателство с двата синдиката през 2020 г. подписахме и нов двегодишен Колективен трудов договор.

Какви са настоящите Ви приоритетите като председател на УС на ББКП?

Както споменах, необходимо е задълбочаване на диалога с държавните институции – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) като наш най-директен партньор и с министерствата на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта, информационните технологии и съобщенията като отговорни за държавната политика в областта на пътищата.

Още на първото си заседание новият Управителен съвет на ББК „Пътища“ взе решение да инициира промени и допълнения в Техническата спецификация на АПИ, която е своеобразната „библия“ на пътното строителство. Последната й версия бе разработена по времето, когато аз бях председател на УС на АПИ (2014 г.), и с колегите се обединихме около становището, че шест години са период, в който много неща се промениха като технологии и материали и това налага актуализация. В момента тече обсъждане между фирмите, членуващи в Камарата, относно необходимите промени и когато – надявам се до края на годината – изясним общи текстове, ще предложим на Агенция „Пътна инфраструктура“ максимално бързо да обсъдим подготвените материали, след което допълнената Техническа спецификация да се утвърди от председателя на УС на АПИ.

Какви решения бяха взети по време на Общото събрание (ОС)? Набелязахте ли нови цели?

На последното ОС най-важното събитие беше избирането на нов Управителен и Контролен съвет, които са с тригодишни мандати. И в двата съвета има промени, но по обща оценка тези промени едновременно вливат „свежа кръв“ и осигуряват приемственост. На Общото събрание се приеха и промени в Устава на ББК „Пътища“, които от доста време се разискваха в гилдията и, убеден съм, ще подобрят нашата работа.

Основна тема на обсъждане на ОС беше именно диалогът с институциите и необходимостта да бъдат направени промени в ключови нормативни документи, отнасящи се не само до дейността на пътния сектор, но и за целия строителен бранш.

Тази година ББКП ще отличи ли „Инженер на годината 2020“?

Този въпрос беше обсъждан в детайли на Общото събрание и на първото заседание на новия УС, което се състоя в края на октомври. Предвид епидемиологичната обстановка се дискутираше възможността да се проведе някакъв вид онлайн връчване на наградата. Но накрая се обединихме около становището, че това е едно от най-важните събития за бранша, място, на което колегите се събират да почетат най-добрия между тях и да обменят мисли за бъдещето на сектора. Затова и решихме да оставим мероприятието да е на живо и най-вероятно ще го организираме през пролетта на 2021 г., когато се надяваме пандемията да е овладяна.

Каква е равносметката Ви за пътния бранш в края на годината? Как белязаната от пандемията 2020 г. промени работата на фирмите?

В тази толкова объркана за всички ни 2020 г. за щастие мога да отбележа, че сложната обстановка се отрази относително слабо на оборотите на пътностроителните компании. Данните от статистиката ще видим през следващата година, но бих твърдял, че доста от фирмите дори увеличиха своите приходи. За това, разбира се, допринася продължаващото активно инвестиране от страна на правителството на средства от държавния бюджет за строителство на нови и поддържане и ремонт на съществуващите пътища. Краят на програмния период на оперативните програми също увеличава приходите на компаниите в сектора – знаем, че сме най-силни на финала.

От епидемиологична гледна точка спецификата на нашата дейност, която е основно на открито, способства да не се налагат крути мерки за спиране на работата. Колегите бързо се ориентираха и предприеха необходимото да защитят своите работници и служители, така че да не се налага „затваряне“.

Дигитализацията е изключително актуална тема за всички сектори, включително и за строителния. До каква степен тя е навлязла в пътния бранш?

Дигитализацията ще бъде ключова тема за следващите години в целия свят и ще доведе до невиждани реформи. Вече има телекомуникационни компании в света, които работят по 6G, преди още 5G да се е наложило навсякъде. Промените са неизбежни и ще ни настигнат бързо, така че сме длъжни да се подготвим.

Точно в тази връзка дигитализацията беше основна тема на проведената в началото на октомври годишна Национална конференция по транспортна инфраструктура на Университета за архитектура, строителство и геодезия. С проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов обсъждахме необходимостта от предприемане на активни действия за подпомагане на фирмите от бранша за засилване на уменията на персонала и по-мащабно дигитализиране на дейността. С началото на новия програмен период 2021 – 2027 г. този процес ще може да се ускори, тъй като цифровизацията е ключов приоритет на ЕК и има редица възможности за достъп до средства както на национално, така и на европейско ниво.

В настоящите сложни условия работите ли с АПИ и по какви теми?

В непрекъсната връзка сме с Агенция „Пътна инфраструктура“ по различни теми, касаещи дейността на бранша. Както казах, за нас като Камара в момента ключов приоритет са измененията и допълненията в Техническата спецификация. Убеден съм, че в диалогов режим ще стигнем до резултат, който да удовлетворява всички заинтересовани страни.

Прогнозите са и следващата година да бъде трудна, особено за бизнеса. Какво предстои през 2021 г. за пътните фирми? Строителството на кои ключови обекти е възможно да стартира и какви важни търгове ще се обявят?

Моите очаквания са, че компаниите от пътностроителния бранш по-малко ще изпитат сътресения в резултат на усложнената обстановка. Повод за този оптимизъм ми дава фактът, че сме в процес на активно изграждане и предстоящо поетапно завършване на редица крупни обекти: София - Калотина, АМ „Струма“, Мездра – Ботевград, Южната дъга на СОП. Постепенно се разгръща и строителството на много трасета от АМ „Хемус“, както и по пътя Видин – Монтана. Тези участъци са с осигурени средства от различни източници и е въпрос само на организация от страна на фирмите изпълнителки това финансиране да се превърне в нови пътни отсечки.

Сред новите проекти би трябвало да стартира строителството на лот 3.2 от АМ „Струма“, където за съжаление продължават различни спекулации и интерпретации, целящи забавянето на изпълнението на този участък. Друг ключов за транспортната система на страната обект е Русе – Велико Търново, който се надявам да започне още следващата година.

Единствените ми опасения за 2021 г. са, че ако икономиката не успее да се възстанови бързо и не се реализират необходимите бюджетни приходи, това може да се отрази на отделените средства за текущ ремонт и поддържане на съществуващите трасета от републиканската пътна мрежа. Надявам се държавните институции да не допуснат това, защото то ще рефлектира негативно не толкова върху строителните фирми, колкото на общото състояние на пътната инфраструктура, от която все още има много какво да се желае.

Член сте на комитетите за наблюдение на ОП „Региони в растеж“ (ОПРР) и ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ). Как ще коментирате напредъка по двете оперативни програми? Участвате ли по някакъв начин по подготовката на следващите за периода 2021 – 2027 г.? Кои пътни проекти трябва да бъдат включени в тях?

ОП „Региони в растеж“ в частта, касаеща пътната инфраструктура, се развива повече от добре. Всички процеси протичат гладко и не очаквам никакви сътресения. Има известни проблеми по други оси и приоритети на ОПРР, но не считам за нужно да ги коментирам сега.

В Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ все още стои въпросът със стартирането на лот 3.2 от АМ „Струма“. Там, както е известно, средствата (а вече и времето) в този програмен период са недостатъчни, така че предстои реализация само на някои дейности, а основната част ще се изпълнява през новия период 2021 – 2027 г., който започва съвсем скоро. Това ще даде възможност да се планират и осъществят по-голям обем от дейности, просто някои от тях ще се финансират от настоящата оперативна програма до края на 2023 г., а останалите – от следващата. Както вече казах – крайно време е да стартираме.

Участвам в тематичните работни групи за подготовка и на двете нови оперативни програми. Там работата върви в срок. Неотдавна към Европейската комисия бяха изпратени варианти 2.0 и на двете програми и очакваме становището й.

В ОПРР отново ще има средства за рехабилитация на пътни отсечки, но още е рано за детайли. По програма „Транспортна свързаност“, както стана дума, основен проект е лот 3.2 на АМ „Струма“. Тунелът под Шипка и пътят Русе – Велико Търново са другите приоритетни обекти.

Тук ще използвам да отбележа, че за голямо съжаление в предложения за обществено обсъждане Национален план за възстановяване и устойчивост на България има много малко средства за транспортни проекти и никакви за пътища. Мисля, че се пропуска възможността да се потърси финансиране за обекти, които са важни, но няма как да се реализират по оперативни програми. Според мен би следвало да се използва заемната компонента на предоставените от ЕС средства, за да се активира изграждането на АМ „Черно море“ и АМ „Рила“ в участъка Граница с Република Северна Македония до Дупница. За грантовата част на плана би могло - смятам, че не е късно, да се подготви съвместно от АПИ и ДАПБ мащабен проект в областта на пътната безопасност, която е неотменна част от коментарите на ЕК по отношение на предлаганите оперативни програми.

По какви теми виждате възможности за задълбочаване на сътрудничеството с Камарата на строителите в България (КСБ)?

Както казах, на Общото събрание на ББК „Пътища“ колегите изразиха ясно желанието да бъдат направени редица изменения в действащата нормативна уредба. Тези промени не са по нашите сили, ако нямаме подкрепата на Камарата на строителите в България. В досегашната си работа винаги съм срещал разбиране и желание за сътрудничество от всички ръководители на КСБ, така че нямам съмнение, че и сега ще положим съвместни усилия за постигане на резултат.

Обстановката е специфична и ограничаваща, така че предстои да поискам среща с ръководството на КСБ, за да обсъдим действията си и времевия хоризонт, в който ще представим исканията си пред институциите.

Какво ще пожелаете на екипа и на читателите на в. „Строител“ по повод предстоящите светли коледни и новогодишни празници?

Преди всичко здраве, разбира се. През 2020 г. и Коледа, и Нова година ще бъдат по-особени, но нека гледаме с вяра и оптимизъм в бъдещето и да се стараем да правим себе си и хората около нас по-добри!