Нона Караджова, бивш министър на околната среда и водите: Необходима е актуализация на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор

Г-жо Караджова, познаваме се от времето, когато бяхте министър на околната среда и водите, мога да кажа, че тогава беше началото на диалога между МОСВ и Камарата на строителите в България (КСБ). С какво се занимавате в момента?

Сферата, в която работя, е същата. От 1984 г. до момента дейността ми е свързана с екологични проекти във всички области. Напоследък обръщам повече внимание на качеството на въздуха – особено актуална тема, която изисква решения на национално и европейско ниво. Но разбира се, вниманието ми е ангажирано и със сектор „Води“. В полезрението ми е целият широк спектър по темата околна среда.

Няма как да не Ви попитам какво мислите за ситуацията с водите у нас и въобще за всичко, което се случва в сектора?

Ще започна със състоянието по отношение на наличността на вода в България. Анализите, които се направиха през 2010 - 2011 г., показаха, че страната ни разполага с достатъчно воден ресурс да обезпечи населението и икономиката за десетилетия напред. Така че проблемът не е свързан с наличието на ресурс, а с липсата на достатъчно съоръжения, които да съхраняват и черпят вода – става въпрос както за основни съоръжения, така и за алтернативно водоснабдяване в случай на засушаване, като напр. резервоари за съхранение на вода, водохващания, сондажи, магистрални водопроводи. За тези съоръжения е характерна много голямата разпокъсаност в различни ведомства, които отговарят за тях. За разлика от електроенергията, която е също стратегически ресурс, водата не може да се внася. Тя е гръбнакът на икономиката и на живота на хората, природно благо, което ако управляваме добре сега, ще бъде безценно богатство за поколенията.

Няма цялостна визия за доставката на вода до всички потребители и за осигуряване на алтернативно водоподаване – не само за населението, а и за икономиката, включително и за селското стопанство в безводни години, а и в момента има население с режим на водоподаване. Тук трябва да включим и съоръженията за защита от наводнения – всичко е цялостно свързана система. Дълбоко съм убедена, че тези въпроси трябва да се решат с единно управление на инфраструктурата за съхранение и доставка на вода до всички нуждаещи се потребители при установяване на единни цени, например на басейново ниво.

Освен това трябва да се направи много ясна и конкретна стратегия за приоритетност– къде има най-голяма нужда от средства, с дългосрочен план. По европейските програми има редица възможности за финансиране като мерки за адаптация към измененията на климата и при ясен план на държавата – от една страна, за приоритетност на обектите, а от друга, как ще се управляват и с какви финансови средства ще се поддържат тези системи – сигурна съм, че ще бъдат осигурени пари.

Разкажете ни повече за тази централизирана структура. Няма ли да Ви обвинят, че едва ли не говорите за национализация във водния сектор - идея, която не е особено дясна?

Икономист съм по професия и мога да кажа, че съм с десни убеждения. Смятам, че във всички сектори по-добро от конкурентен пазар не е измислено. Но съществуват сектори, които трябва да имат здравото управление на държавата, и един от тях е водният, тъй като засяга сигурността на страната. Държавата трябва да заеме своето място в дългосрочен период.

Ще дам пример с Израел – страна, която никога не е била с централна планова икономика и социализъм, управлява точно по този начин доставката на вода до населени места и райони, където са мрежите за напояване – с изцяло държавна структура. От там нататък съществуват различни форми на управление на разпределителните мрежи – те могат да се дадат на концесия, да се възложат на общински администрации или държавни предприятия, на външни мениджърски екипи за управление. Има много разнообразни начини за предоставяне на услугите по водоснабдяването и канализацията в мрежите на населените места, на осигуряването на поливни мрежи в полетата, вода за хидроенергетиката, но доставката на вода до тях трябва да е грижа на държавата.

Казвам го неслучайно, тъй като прогнозите на учените са, че населението на света до 2050 г. ще се удвои. На практика във всички държави от Третия свят както стандартът, така и продължителността на живота се повишават. Това съответно изисква многократно увеличено производство на храна, за което е необходима вода. Предстои огромен дефицит на прясна вода по света. От тази гледна точка България е облагодетелствана с наличие на земеделски земи, както и с природна вода. Въпросът е да ги управляваме разумно.

Къде виждате мястото на това централизирано звено, което да отговаря за инфраструктурата за доставката на вода?

Най-логично при сегашната структура на изпълнителната власт то трябва да е в ресора на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Наименованието на ведомството показва, че неговата основна задача е да разработва и изпълнява стратегии и политики, които да водят до развитието на регионите в страната. Това обаче е свързано не само с благосъстоянието на хората, а и с развитието на икономиката, на регионалната инфраструктура на всички сектори. А те могат да прогресират, ако има нормална доставка на вода. Аналогична е ситуацията с държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ към Министерството на транспорта, с държавното дружество „Булгартрансгаз” ЕАД, извършващо дейности по пренос до разпределителните мрежи и съхранение на природен газ в ресора на Министерството на енергетиката. Това е правилен подход, защото тези държавни предприятия управляват стратегическа инфраструктура, каквато в най-висока степен е и водната инфраструктура, още повече поради незаменимостта на природния ресурс вода.

Тоест, Вие считате, че във ВиК сектора е необходимо да бъде направена реформа?

Не във ВиК сектора, а в целия воден сектор. Нека поясня. ВиК секторът е водоснабдяване и канализация и доставка на питейна вода на населението, както и на предприятията за производствени нужди. А във водния сектор, който е вечно недофинансиран, влизат още хидроенергетика, напояване, както и системите за защита от наводнения. От една страна, виждаме каква сезонност все повече се наблюдава по отношение на валежите – половин година вали, а после шест месеца няма дъжд. От друга, стои териториалното разпределение – няколко години източната част на страната е изключително ощетена откъм валежи, а сме виждали периоди, в които там е имало прекалено много вода. В такива случаи се сещаме, че системите за защита от наводнения са също част от водната инфраструктура. Сферата, както казах, е винаги недофинансирана и неприоритетна за държавата. И едва когато се случат сериозните проблеми, започват да се вземат някакви временни мерки по конкретни казуси.

През годините има напредък за преодоляване на някои проблеми – като например да се изясни собствеността на всички съоръжения във водния сектор за цялата страна – язовири, магистрални водопроводи, водоснабдителни и напоителни системи. Защото от анализите, които направихме за целите на разработването на стратегията за водния сектор, приета през 2012 г., установихме, че в много случаи не е ясно чия собственост е инфраструктурата или кой е отговорен за нейната експлоатация. МРББ беше натоварено и се зае с тежката задача и във висока степен успя да се справи с нея. Знаете, че се създаде и регистър на водната инфраструктура, както и държавно предприятие за управление на язовирите, които са ничии – не са към „Напоителни системи“, „Язовири и каскади“ или към ВиК дружествата, за да няма наводнения от такива безстопанствени водоеми. Някои от тези съоръжения ще могат да продължат да се ползват, макар и с локален характер, за напояване и други цели. Направи се голяма крачка, но се спря дотук. Трябваше да се въведат водни помощи за уязвимите и бедни хора, подобно на енергийните помощи. Причината е невъзможността на част от гражданите да поемат сметките си за вода, което на практика води до изкуствено потискане на цената на водата, независимо от крещящите нужди за инвестиции. Няма как системите да се поддържат в добро състояние без нужното финансиране.

Установяването на единна цена за доставката на вода за четирите района на басейново ниво или на национално ниво, но подчертавам - само за доставката на природна вода, ще осигури справедливост във висока степен. Сега някои населени места са облагодетелствани от гравитачна доставка на вода, а други – чрез електроенергия, която все повече поскъпва, са с много високи цени на водата. Единната цена би изравнила условията за бизнеса и хората в страната или поне на ниво четирите басейна за управление на водите. Ще дам пример с енергетиката. В общините и областите, които са около АЕЦ „Козлодуй“, която произвежда най-евтината енергия в страната, и тези, които са в райони, където има фотоволтаици, произвеждащи много скъпа „зелена“ енергия, ценовите условия за различните групи потребители са равнопоставени и това е абсолютно правилно. Така трябва да бъде и във водния сектор. Давам подобно сравнение, за да разберат хората аналогията между двете системи. Нещата са простички, но изискват последователна политика.

Готов е проектът на закон за ВиК. Запозната ли сте с него и той по някакъв начин решава ли част от проблемите, за които говорим?

Не. Той във висока степен преповтаря като философия част от нещата, които засягат ВиК системите в Закона за водите и в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Но отново повтарям – ВиК системите са само един сегмент от целия воден сектор. И ако новият нормативен акт решава някои въпроси за доставката на питейна вода, то не поправя по никакъв начин проблемите за алтернативното водоснабдяване на много по-голяма територия, например на басейнов принцип и за всички потребители. Както често казвам, важно е да не стане така, че да се преустанови поливането и подаването за промишлеността, за да има вода за населението. Ако в крайна сметка се стигне дотам, подобно на ситуацията в Перник – ние ще поемем в посока против развитието на регионите. Хората няма да ходят жадни, но ще са гладни, защото икономиката ще бъде силно засегната. След това промишлеността няма да може да се възстанови години наред.

Според Вас всъщност е необходима изцяло нова философия за управлението на водите?

Да, по отношение на съоръженията за съхранение, черпене и доставка на вода. Разбира се, МОСВ ще си остане с функции както и досега - да извършва мониторинг и да оценява къде има вода и колко от нея може да се ползва, така че да не се нарушава екологичното равновесие, и съобразено с редица други принципи, от които зависи доброто състояние на подземните и повърхностните природни води като количество и качество, къде следва да се намали черпенето на вода, защото тя е намаляла, къде трябва да се подобри качеството на природните води, да се осигурява екологичен отток за поддържане на речното биоразнообразие. Тоест министерството ще продължава да управлява водата като природен ресурс, но няма и не трябва да има функции, свързани с водната инфраструктура. Доставката на вода до големите потребители (водоснабдителни мрежи на населените места, поливните разпределителни системи, ВЕЦ) трябва да е дългосрочна и стратегическа грижа на държавата, както дадох примера за доставката и съхранението на природния газ и железопътната инфраструктура. Управлението и експлоатацията на разпределителните мрежи, хидроенергийните обекти могат да се осъществяват чрез различни подходи, могат да останат и сега прилаганите подходи.

Това как може да се случи, в стратегията ли трябва да бъде оформено?

Да, според мен е необходимо да се направи актуализация на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, приета от Народното събрание. На нейна база да се разработи законодателството и да се приложи подходът, който представих.

Трябва ли в стратегията да се включи изграждането на язовири, защото виждаме, че в тази сфера определено изоставаме?

Стратегията е дългосрочен документ и не смятам, че в него поименно трябва да се посочват язовирите, които ще се строят. Но както и в сегашната трябва да е записано, че правителството на базата на анализите и изследванията за районите, застрашени от безводие или наводнение, ще приема годишни и петгодишни приоритети за развитие на инфраструктурата за доставка на вода. Те ще се изпълняват от националната държавна компания, която ще е в ресора на МРРБ.

Стратегията определя още, че е нужно водно подпомагане на уязвимите хора, което е важно да остане, и да се въведе принципът на басейново управление на съоръженията и цена на доставката на вода – независимо за какви цели. В актуализирания документ трябва да се изиска да се определят и алтернативни източници на вода в случай на сушави години за всеки регион и тези алтернативни съоръжения да бъдат възстановени там, където ги има, или да започне тяхното изграждане, където такива няма. Защото това ни чака – периоди на суша или такива с много вода. Разбира се, необходимо е и осигуряването на защитните съоръжения срещу

Водеща в политиката на ЕК е така наречената Зелена сделка. Вие какво мислите, какви възможности би дала тя на нашата страна във водната сфера?

Убедена съм, че възможностите са огромни, тъй като големите приоритети, свързани с всички секторни стратегии на Комисията, без значение дали става въпрос за селско стопанство, икономика, развитие на регионите, касаят адаптацията към изменение на климата. Знаете, че политиката за климата има две основни направления. Едното е какво да направим, така че да се намалят емисиите на парникови газове, и това са мерките, свързани с конкретни технологии, сектори и отрасли, чрез които е възможно да се постигне тази цел. От друга страна, тъй като е констатирано, че изменения в климата има, е ключово да се адаптираме към повишаващите се температури. Една от най-важните последици е неравномерното разпределение на валежите през годините.

Политиките за адаптация към климатичните изменения са много разнообразни. България има приета национална стратегия до 2023 г. и едно от нещата, които е важно да се случат, е осигуряването на алтернативни източници на водоснабдяване в години на засушаване. Това е много важна мярка за адаптация, която ще бъде подкрепена от финансови инструменти на европейско ниво, както и с безвъзмездни средства, стига да имаме ясна политика какво правим. Няма област, в която ЕК - както за цели сектори, така и за конкретни проекти - да предоставя пари, ако няма ясен стратегически документ, който да показва от А до Я как ще се изпълнят нещата във времето, така че пъзелът да се сглоби.

Проведохте среща с изп. директор на КСБ. Какви ще са сферите, в които ще си сътрудничите с Камарата?

Темата на разговора ни беше свързана с всичко, което коментирахме и с Вас – кризи, като тази в Перник, които биха възникнали и в други райони на страната. Какво трябва да се предприеме, за да не се стига до такива ситуации. Обърнахме внимание и на въпроса за водоснабдяването и доставката на вода за селското стопанство и промишлеността в региона на Перник, както и за екологичния отток на р. Струма – за поддържането на екоравновесието на реката след язовира. Говорихме си и за други кризи, които също познаваме, и то от сравнително близкото минало – свързани с наводнения. Справянето с подобни събития също изисква необходимия ресурс, защото при възникването им най-важно е да се запазят човешките животи, като не бива да се нанасят щети на селското стопанство, на инфраструктурата. Нужна е много ангажирана политика в тази посока, която реално трябва да е обвързана с адаптацията към климатичните промени. Счита се, че тези бедствия са предизвикани именно от променящите се параметри на климата. С КСБ ще си сътрудничим при разглеждането на актуалните въпроси, свързани с водния сектор.