Арх. Иван Несторов, началник на Дирекцията за национален строителен контрол: Ще продължим да работим за усъвършенстване на нормативната уредба
Въпреки ограниченията в. „Строител“ не спря да следи развитието на всички ключови строителни проекти
Арх. Несторов, какви бяха предизвикателствата пред Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) през изминалата година?
Дейността на ДНСК, включително работата на терен, изисква контакти с много хора, затова едно от основните предизвикателства за нас през 2020 г. беше пандемията от коронавирус. Когато голяма част от гражданите в страната останаха по домовете си, служителите на Дирекцията продължиха да изпълняват служебните си задължения отговорно и без прекъсване, разбира се, при стриктно спазване на ограничителните мерки, съгласно издадените заповеди на министъра на здравеопазването.
Въпреки тежката обстановка работихме безпристрастно и реагирахме своевременно, спазвайки стриктно нормативните разпоредби по устройство на територията. Имайки предвид цифрите до момента, мога да кажа, че годината беше успешна.
А какви постижения можете да откроите?
Мога да отчета, че резултатите от дейността на ДНСК през изминалата 2020 г. са съпоставими с тези за предходната година, което е сериозно постижение. През 2020 г. служителите на Дирекцията извършиха 34 448 проверки на строежи, строителни книжа и строителни продукти, в т.ч. и по постъпили жалби и сигнали на граждани и разпореждания на Върховна административна и Специализирана прокуратура, Народното събрание (НС), Президентството, Министерския съвет (МС), Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и други ведомства. Найголям брой инспекции бяха направени от колегите от РДНСК – Пловдив, Бургас, София, Софийска област, Варна и Благоевград. За сравнение през 2019 г. са реализирани 34 148 проверки. Също така искам да добавя, че през 2020 г. установихме 270 незаконни и незаконосъобразни строежа (при 141 за 2019 г.). От тях 65 са с издадени заповеди за премахване, 32 са с нарушения с издадени заповеди за спиране, 37 са с нарушения на условията за въвеждане в експлоатация, за които са издадени заповеди за забрана ползване, и 136 са с незаконосъобразно издадени строителни книжа и издадени заповеди за отмяната им. За извършените нарушения са издадени наказателни постановления на обща стойност 985 302 лв., а за 2019 г. те са били 523 838 лв.
През 2020 г. при нас постъпиха и бяха обработени 43 625 запитвания, жалби, сигнали и молби на физически и юридически лица, в т.ч. получени чрез НС, Президентството, МС, МРРБ и други ведомства, и искания за назначаване на Държавни приемателни комисии. Новообразуваните преписки от началото на миналата година общо за Дирекцията са 35 129. Постъпилите по електронен път запитвания, жалби, сигнали и др. са 995. Обявените в сайта на ДНСК електронни адреси на регионалните дирекции дават възможност на физическите или юридически лица да насочват писмата и заявленията си директно към съответната регионална структура по местонахождение.
Проведени бяха и 592 процедури, свързани с дейността на ДНСК по издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, вписване на промени в съдържанието и продължаване на срока на издадено удостоверение, при което са реализирани приходи от такси в размер на 105 900 лв. Прекратено е действието на удостоверенията на 2 юридически лица, извършващи дейност консултант.
В изпълнение на нашите стратегически цели за недопускане и отстраняване на незаконно строителство на територията на страната ефективно изпълнихме 42 влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи на територията на 16 области, сред които Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Кърджали, Кюстендил, Пазарджик и др. Също така през 2020 г. от ДНСК са реализирани приходи по Тарифа 14 от такси за въвеждане в експлоатация на строежи, от наложени глоби и имуществени санкции по наказателни постановления, както и от събрани вземания във връзка с извършени разходи по принудително премахнати незаконни строежи и от такси за предоставяне на достъп до обществена информация на обща стойност 4 555 322 лв. От тях 4 019 953 млн. лв. от такси на въведени строежи в експлоатация.
При упражняване на дейността по контрол при издаването на строителни книжа са направени 25 027 служебни проверки по Закона за устройство на територията (ЗУТ). Те са относно законосъобразността на издадени административни актове от главните архитекти на общините или райони в тях, в резултат на които са издадени 142 заповеди за отмяна на одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж. За извършени нарушения на ЗУТ, актовете по неговото прилагане и други правила и нормативи в проектирането и строителството при упражнения от ДНСК контрол на издадените строителни книжа са образувани 121 административнонаказателни производства срещу главни архитекти и длъжностни лица на общинските или районните администрации. Има и 104 наказателни постановления за налагане на глоби на обща стойност 77 500 лв. и 11 наказателни постановления за налагане на имуществена санкция за 330 000 лв. на юридически лица във функциите им на консултант по ЗУТ за извършена оценка за съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите в нарушение на изискванията на ЗУТ.
Направени бяха и 3078 проверки относно законосъобразното изпълнение на задълженията на лицата, упражняващи строителен надзор на строежи от първа до трета категория включително на територията на цялата страна, от регистрираните 790 надзорни фирми. Издадени са наказателни постановления на физически лица от списъчния състав на консултанти, като са наложени 53 глоби в размер на 22 750 лв. Преобладаващи са допуснатите нарушения по неспазване на законно определения срок за уведомяване на РДНСК за заверени заповедни книги на обектите.
За изминалата година можем да отчетем и 18 наказателни постановления за налагане на имуществени санкции в размер на 329 000 лв. на юридически лица и еднолични търговци, упражняващи надзорна дейност. Те са основно във връзка с допуснати нарушения от консултантите при изготвяне на оценка за съответствието на инвестиционния проект в разрез с основните изисквания към строежите и неизпълнение на задълженията им по ЗУТ. Тук искам да подчертая, че органите на ДНСК ще продължават да упражняват постоянен превантивен контрол по изпълнение на задълженията на лицата, упражняващи строителен надзор на строежи от първа до трета категория на територията на цялата страна.
Относно законосъобразността на одобрените Планове за безопасност и здраве (ПБЗ) в съответствие с основните изисквания към строежите, както и спазването им на място на започнатите, но невъведени в експлоатация строежи от всички категории, от органите на ДНСК са извършени общо 2608 проверки в цяла България, като в случаите на установени нарушения са предприети последващи законосъобразни действия. На виновните лица са съставени 151 акта по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), издадени са 127 наказателни постановления, с които са наложени глоби и имуществени санкции в размер на 33 400 лв. Дадени са 24 предписания на нарушителите за отстраняване на допуснатите пропуски, които са изпълнени.
Препоръката ми към строителните компании е стриктно да спазват разпоредбите на ЗУТ и нормативните актове по прилагането му при законосъобразното извършване на строителството с оглед осигуряване на сигурността, безопасността, достъпността и другите нормативни изисквания към строежите и недопускане на аварии в строителството.
[caption id="" align="alignleft" width="800"] През 2020 г. ДНСК е издала 3897 разрешения за ползване, като сред по-значимите е това за обхода на Габрово[/caption]Кои са най-честите нарушения, свързани с ПБЗ?
Обикновено липсват предпазна ограда, информационна табела, пътни знаци или има неукрепен изкоп, необезопасено с мрежа монтирано скеле, необезопасени отвори на строежа, случва се да не са осигурени лични предпазни средства на работниците на строежа.
Бих искал да допълня, че във връзка с упражняване на контрол по законосъобразността на извършваното строителство и действията на общинските администрации от служители на регионалните дирекции м.г. са направени 295 проверки, от които 271 на общински и 24 – на районни администрации. При установените нарушения на нормативната уредба са образувани 97 административнонаказателни производства със съставени актове срещу длъжностни лица в общинските администрации и участници в строителния процес – възложители, строителен надзор, технически ръководители и строители. Издадени са 83 наказателни постановления с наложени глоби в размер на 14 800 лв. Тук най-честите нарушения бяха свързани с несвоевременно предприемане на действия от техни служители по постъпили жалби и сигнали, неспазване на законоустановения срок за издаване на разрешения за строеж, допуснати нарушения при издаване на разрешения за строеж и заповеди за допълването им от длъжностни лица от общинската администрация.
По отношение дейността по обследване на аварии в строителството ДНСК е сигнализирана за възникнали аварии при изпълнението на 4 строежа на територията на областите София, Пловдив, Благоевград и Перник. Предприети бяха и необходимите действия за проучване и документиране на събитията по реда на Наредба №1/2007г. за обследване на аварии в строителството, като от началниците на съответните регионални дирекции са издадени заповеди за спиране на строежите и за назначаване на Техническа експертна комисия и са съставени протоколи за проучване на възникналите аварии. Срещу виновните лица, участници в строителството – възложител, строител, строителен надзор, проектант част „Конструктивна“, проектант част „ПБЗ“ и технически контрол по част „Конструктивна“, са предприети действия по образуване на административнонаказателни производства, приключили с издаване общо на 10 наказателни постановления.
Бих искал и да изтъкна факта, че служителите на ДНСК изпълниха и 20 значими проверки на територията на цялата страна по разпореждане на Върховна административна прокуратура.
Колко обекта са въведени в експлоатация през 2020 г.? Бихте ли споменали по-значимите?
Имайки предвид отговорностите на ДНСК по въвеждане в експлоатация на строежите от I, II и III категория, през миналата година за общо 3897 строежа са проведени държавни приемателни комисии и са издадени разрешения за ползване. Тук искам да подчертая, че голям брой от тях са с широко обществено значение, в т.ч. и финансирани с европейски средства по различни оперативни програми – ОПРР, ОПТТИ, ОПОС и др., строежи от туристическия отрасъл, хидротехнически обекти, инфраструктурни и други.
По-значимите от тях са: обходите на Габрово и на Ахелой, разширението на Софийското метро, рехабилитацията на участък от жп линията Пловдив – Бургас, отсечки от разширението на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница, газификацията на Благоевград, интегрираният проект за водния цикъл на Добрич, ПСОВ при Айтос, както и ремонтите на няколко язовира в страната, сред които „Букова поляна“ в Мадан, „Ташлъдере“ в Стражица, „Келанджика“ в Свиленград, „Ценович 2“ в Силистра, „Рогозен-1“ в Хайредин, както и други. В експлоатация през миналата година бяха въведени и редица производствени, търговски, административни и спортни обекти, лечебни заведения и др.
Кои ще са най-важните задачи за ДНСК през 2021 г.?
Както неведнъж съм казвал, приоритетите ми са свързани с администрацията. Това, което констатирам при досегашната си работа, е липсата на превантивен контрол за обектите, за които се издават разрешения за строеж и се реализират на територията на България. Според закона ДНСК издава административни актове за строежите от първа, втора и трета категория, но в същото време законодателят ни е дал възможността да контролираме цялата техническа документация, която се одобрява от главните архитекти на общините за строежите от първа до шеста категория. Така в ДНСК се концентрира целият процес, който ние трябва да контролираме. И това е най-големият ангажимент, който поемам и през 2021 г.
Остават като главни и още няколко задачи. Една от тях е за засилване на контрола върху изпълнението на задълженията на лицата, упражняващи строителен надзор и извършващи оценка за съответствие на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите, и на останалите участници в строителния процес – възложители, строители, проектанти, лица, упражняващи авторски надзор, и технически ръководители. Ще продължим да упражняваме засилен контрол върху законосъобразността на одобрените ПБЗ и съответствието им с основните изисквания към строежите по ЗУТ, както и спазването им на място на започнатите, но невъведени в експлоатация строежи от всички категории на територията на страната. Засилени ще бъдат също превантивният и текущият контрол на строежите с цел предотвратяване на аварии в строителството, както и контролът на влаганите строителни продукти при изпълнението на строежите. Не на последно място ще продължим да работим за усъвършенстване на нормативната уредба.
В каква посока трябва да се усъвършенства нормативната уредба?
Най-вече по отношение на засилване на постоянния превантивен контрол. В тази връзка следва да се отбележи, че над 80% от постъпилите в ДНСК сигнали и жалби от физически или юридически лица се отнасят за строежи от четвърта, пета и шеста категория включително. Служителите на ДНСК периодично извършват преглед и анализ на входящите жалби и сигнали, при които е установено, че гражданите изразяват недоволство от действията или бездействията на общинските или районните администрации. Основно сигналите се отнасят до занижен своевременен и превантивен контрол по отношение на незаконното строителство. Той се изразява в липсата на съставени констативни актове, както и откази за издаване на заповеди за спиране на незаконното строителство и заповеди за премахване на констатираните незаконни строежи по реда на ЗУТ.
След анализ на посочените проблеми и в резултат от извършените проверки от ДНСК в общинските и районните администрации е установено, че утвърдените им структури са различни, като погрешно в структурата на някои общини се предвижда служителите за контрол по строителството, определени в ЗУТ, да бъдат административно подчинени на главните архитекти на общините вместо директно на кмета на общината, което е предпоставка да не се упражнява ефективен контрол на строежите. Ето защо тази година чрез МРРБ ще предложим на законодателя да се промени нормативната уредба по устройство на територията, така че контролът за всички категории строежи да се върне на органите на ДНСК.
Освен това вече сме изготвили проект на Наредба за изпълнение на заповеди за премахване на преместваеми обекти, поставени на територията на националните курорти, определени с решение на Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, и на територията на морските плажове от органите на ДНСК и мотиви към него. С проекта се уреждат условията, редът и начинът за доброволно и за принудително премахване на горепосочените преместваеми обекти от органите на ДНСК, както и за вземанията по направените разходи.
Какви са най-честите проблеми при изпълнението на заповеди за премахване?
Трудности срещаме при предприемане на принудителни действия по изпълнение на заповеди за премахване, когато се касае за жилищни сгради, защото ние винаги сме длъжни да се съобразяваме с това, че те са обитаеми. Кметът на съответната община трябва да осигури на тези граждани местоживеене, но самата местна власт невинаги има ресурс от годен жилищен фонд, в който хората да бъдат настанени. Поради тези причини и предвид спазването на изискванията за ненакърняване на основни човешки права по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи не можем да се ангажираме с конкретни срокове за изпълнение на заповедите за премахване на сградите, ползвани за живеене. Затова на първо място трябва да има превенция.
По какви теми виждате възможности за задълбочаване на сътрудничеството с Камарата на строителите в България (КСБ)?
Ще припомня, че през 2019 г. участвах в първото заседание на работната група, инициирана от вицепремиера Томислав Дончев, за обсъждане на актуални теми в строителния сектор, в която се включиха и представители на КСБ. Една от темите тогава засягаше дейността на ДНСК относно засилване на контрола за поддържане на строежите в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по ЗУТ. Освен това с КСБ вече неведнъж сме провеждали общи срещи и семинари, на които дискутирахме наболели въпроси, свързани със строителството и прилагането на разпоредбите на ЗУТ, и на които сме намирали решения на проблемите.
Уверен съм, че съвместната ни работа с Камарата на строителите в България, която е важно звено от инвестиционния процес, ще продължи и в бъдеще. Трябва да си сътрудничим както с КСБ, така и с Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Камарата на архитектите в България, защото проблемите са общи и ние сме обвързани в този общ процес, в който не трябва да се делим. Ако имаме някакви затруднения, трябва да ги обсъждаме заедно и да си помагаме. Затова се надявам да продължим да си партнираме с КСБ за решаването на възникващите проблеми и оптимизиране на нормативната уредба.
Четете ли в. „Строител“ и какво е значението му за Вас?
Редовно чета вестник „Строител“. Въпреки ограниченията, наложени от пандемичната обстановка, изданието не спря да следи развитието на всички ключови строителни проекти, да информира читателите си за напредъка по изпълнението на европейските програми, законодателните инициативи в страната, касаещи строително-инвестиционния процес, работата на правителството, министерствата, Народното събрание, общините, ресорните агенции и администрации.