Свещеноиконом Илиян Алексиев от столичния храм „Рождество Богородично“: В източноправославните църкви Великден е обявен за Празник на празниците

Свещеноиконом Алексиев, последната година е доста различна във всяко едно отношение. Как Църквата успя да се приспособи към новата ситуация и доколко променената обстановка се отрази на работата Ви?

Всичко, което се случи от началото на пандемията, бе своеобразно изпитание. Още в първите дни ние представихме кризата в истинската й светлина пред хората. Естественият смут в държавата беше причина да има много различни мнения, част от които бяха насочени срещу Църквата. Чуха се негативни коментари, че тя ще остане отворена, когато има опасност. Това се случи във време, в което неизвестността и страхът бяха завладели умовете на всички и нямаше трезво мислене. Ние имаме църковни практики, които са посрещали времена на мор и различни бедствия, знаем как да подходим правилно. Винаги сме се уповавали на мъдростта на вековете и я прилагаме в настоящето. Светата Църква съвсем умело се опита да призове народа да мисли трезво, за да може да се обедини и да премине по-лесно през трудностите.

Слава Богу, впоследствие преминахме по един не толкова лош начин през кризата, избегнахме лошия възможен сценарий за разлика от други страни, които не успяха да се справят.

Настоящата ситуация е много по-спокойна и сме в очакване на великденските празници, за да може всеки да посети храма, да вземе от здравеца на Разпети петък или от Благословения огън в навечерието на Великден, без да има препятствия, без да пречи на другите.

Тази година предвижда ли се да има рестрикции в храмовете и как ще се организират службите по време на празниците?

Независимо дали има ограничителни мерки заради здравна криза или друго, се спазват правила за протичането на богослуженията по Великден. През 2021 г. предимство е, че вече сме придобили навици да се пазим, какво да е нашето поведение на открити и закрити места. Смятам, че ще надградим и ще се справим още по-добре спрямо миналата година, когато беше най-бурното време, което ни попречи безпроблемно в църквата да посрещнем и изпратим великденските празници.

Хубаво е, че вярващите хора са дисциплинирани. Нашите притеснения бяха относно тези, които посещават храмовете един път в годината на Цветница или на Великден. Но опасенията ни не се оправдаха, защото имаше ред и дисциплина. Не само че дойдоха много граждани, но те спазвайки всички мерки, успяха да усетят празника, да си отидат от църквата усмихнати и спокойни, че Господ ще ни помогне в тези тежки времена.

Какво е мястото на Великден в църковния календар?

В източноправославните църкви великденският празник е обявен за Празник на празниците, за най-големия празник в годината. Той е наречен Пасха по едно разночетене още от древната Пасха, която се празнува отпреди идването на Исус Христос. Това е времето, когато еврейският народ е отбелязвал освобождението си от египетското робство.

В миналото е имало различни практики, много християнски деноминации са се отделили от единството. Затова например в западните църкви за главен празник е обявено Рождество Христово. При нас все още се пази паметта на най-великото дело, за което вярваме, че Исус е дошъл на земята да спаси човешкия род и да надделее над смъртта. Каква по-голяма радост от победата над смъртта? Всички останали празници в годината са в преклонение пред Пасхата, защото в лицето на Исус Христос ние виждаме спасението на човешкия род от смъртта.

Припомнете ни как е определено кога да се празнува Великден?

В първите дни на новоустроената църква, която е постановена на Петдесетница, апостолите са получили дарби, като да говорят различни езици при слизането на Светия дух, който се е явил във вид на огнени пламъци над главите им. Те е трябвало да разнесат Божието слово по всички краища на света и тогава е започнало честването на Великден. Празникът не е бил строго установен – отбелязвал се е около еврейската Пасха. И до ден-днешен той е задължителен за юдейската общност.

Символът на нашата Пасха е, че Христос ни извежда като Мойсей от лоното на греха и ни въвежда в Царството Божие, от което са изгонени Адам и Ева. Затова първите чествания на Великден винаги са били след еврейската Пасха, т.е. това е надграждане на еврейския празник. В първите постановления за двата празника е записано те никога да не са в един и същи ден, както и Великден да не е преди еврейската Пасха. Впоследствие, когато християнството се разпространява из много общности, се появяват различни дати на празнуване. През 325 г. по времето на император Константин в Никея (днес Изник) се провежда Първият вселенски събор. На него се събират църковните глави и тогава се установява редът за честване на Пасха – след еврейския празник, след новолуние и след спазване на определени изисквания. Това определя Великден винаги да е в неделя.

Но неделните дни никога не съвпадат с определена дата и затова имаме по-ранен или покъсен Великден през различните години.

Какви богослужения се изпълняват преди, по време и след Великден?

Непосредствено в седмицата преди Великден започват възпоменателните четения и богослужения. Те са свързани със събития, описани в Евангелието. Това са възкръсването на Св. Лазар, Цветница, тържественото влизане в Йерусалим, което се изобразява с върбовите клонки, и следващите ги тежки дни, през които Христос преминава - установяването на тайнството Евхаристия, залавянето му, съдебният процес, кръстната смърт и полагането в гроба. Всичко това се извършва през Страстната седмица. Името й идва от славянски език, на който думата страст означава страдание, т.е. когато изпитваме конкретна страст, ние изпадаме в страдание, защото сме роби на страстта и сме й подчинени. Страданията Христови не са по негова вина. Той понася всички тежнения и кръстната смърт. Пренесен е в умилостивителна жертва. Смъртта е плащането за греха.

Веднага след нощната служба за Възкресението ние влизаме в т.нар. Светла седмица, т.е. времето на светлината. Самото Възкресение е представлявало непрогледна светлина. Първите три дни се пеят текстове, както и по време на нощната служба на Великден. През останалите дни имаме друг тип служби, които имат в основата си славословие на Възкресението.

По-особен е Светли петък, когато се празнува възпоменание на живоприемния източник. Това е събитие, случило се в Цариград – избликване на животворен извор. В неделята след Великден се отслужва Божествена литургия, която възпява закъснението на Тома, който не станал свидетел на Възкресението. Честването на Възкресение продължава 40 дни до Възнесение Господне. Тогава вече преминаваме в новия цикъл, който няма пасхален характер.

Какви са изискванията на Църквата за боядисването на яйцата, за приготвянето на козунака?

Църквата е определила в четвъртък да се обърне внимание на боядисването. Който обаче не успее, може да го направи по изключение в събота, като това се прави, за да не останем на празника без яйца.

В миналото приготвянето на козунака е било тежка процедура. Трябвало е да се изпълнят поредица от ритуали в името на този голям празник. Тогава е било трудно дори набавянето на необходимите продукти - например захар или различните видове стафиди. Всичко в подготовката е било значимо, защото се прави в чест на Христа.

Какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител“ в навечерието на Великден?

На следовниците на в. „Строител“, които ще прочетат всичко това, пожелавам да повярват в Христовото Възкресение, за да станат съучастници в него. Празникът не е възпоменание, а е нещо, в което живеем.