Ясен Георгиев, изп. директор на Института за икономическа политика: В периода до 2027 г. България ще има достъп до европейско финансиране в размер на 24 млрд. евро

Г-н Георгиев, като икономист как оценявате 2020 г., на какво ни научи пандемията?

2020 г. беше преломна за всички икономически сектори по целия свят. Изминалата година започна с очаквания за забавяне на световната икономика, без още да бъде ясно, че ще станем свидетели на този безпрецедентен здравен, икономически и социален шок. В икономически план първо пострада предлагането поради сериозните затруднения в световните вериги за доставки както на крайни продукти, така и на стоки за междинно потребление, след което свиването на потреблението поради повсеместното нарастване на безработицата и неяснотата за бъдещето доведе и до ограничаване на съвкупното търсене. Въпреки това ефектите не бяха равномерни както по държави, така и по индустрии – отделни сектори бяха затваряни няколкократно, докато други не само че не бяха толкова силно засегнати от пандемията, а и реално увеличиха сериозно оборотите си и дори наеха нови служители.

При много отрасли стана ясно едно – че рисковете са значителни при липсата на диверсификация както по отношение на доставчиците и каналите за дистрибуция, така и относно клиентите. Диверсификацията си има своя цена, но в години на изпитания тя се изплаща. Ето защо и редица европейски компании в сферата на индустриалното производство сега обмислят как да скъсят и диверсифицират своите вериги на доставки в рамките на т.нар. nearshoring. По темата работим и ние в Института за икономическа политика (ИИП) и в началото на годината представихме резултатите от свое изследване за възможностите пред България да се възползва от тези процеси.

Изводите ни са на първо място, че бърза релокация на производства и услуги е по-скоро нереалистична, тъй като това е процес с различна скорост и интензитет за различните индустрии. Също така смятаме, че има възможност за по-активното включване на български фирми в международните вериги на стойността посредством договори за производство и извършване на услуги, които компаниите майки възлагат на външни изпълнители чрез модели за участие в трансгранични икономически дейности без придобиване на дял. С други думи, да станем свидетели на инвестиции в разширяване на дейността на опериращи в България производства, а не толкова на нови вложения „на зелено”.

Реалистично е също така да очакваме по-активно включване в международните вериги за доставки не толкова с големи обеми промишлена продукция, а по-скоро с нишови производства, които в най-голяма степен отчитат спецификите и капацитета на българската икономика.

Кои са основните актуални инициативи на ИИП? Какво предстои до края на 2021 г.?

Логично темите, които доминират в работата на Института за икономическа политика през 2021 г., са свързани с прехода към кръгова и нисковъглеродна икономика както на национално равнище, така и за отделни групи в обществото. Също така анализираме ефектите от кризата и цялостната трансформация, като в нашия фокус попадат малките и средни предприятия в страната; уменията и компетенциите, които се търсят на променящия се пазар на труда; доброто управление на местно и национално равнище, като в тази връзка продължаваме да следим как се справят общините в дигиталната си комуникация и предоставянето на електронни услуги. През тази година ни предстои и много работа в подобряване на разбирането за дейността и ефективността на ВиК дружествата в страната.

Институтът за икономическа политика проведе анкетно проучване сред младежи в рамките на проект „Generation Zелено – визията на младите за прехода към кръгова и нисковъглеродна икономика“. Разкажете ни малко повече за проекта. Какво показаха резултатите от анкетата?

Преходът към кръгова и нисковъглеродна икономика добива все по-голяма публичност, като за България темата за т.нар. енергиен преход е повече от релевантна – близо 50% от електрическата енергия у нас се произвеждат във въглищни централи. В страната в експлоатация са 12 въглищни мини и 7 ТЕЦ-ове, работещи на въглища, които създават близо 15 000 директни и 47 000 свързани с тази дейност работни места. Макар че въпросът намира място във все повече изказвания на политическо ниво, един по-детайлен поглед показва отчетливо, че като цяло липсва по-задълбочен диалог за ролята на младите хора в този процес, особено на тези в районите, зависещи най-силно от въглищата. В същото време проучвания показват, че именно младите проявяват най-голямо безпокойство към замърсяването на околната среда и че именно те са склонни да променят най-сериозно навиците си с цел да намалят екологичния отпечатък от своята дейност.

За да отговорим на тези предизвикателства, стартирахме проекта „Generation Zелено – визията на младите за прехода към кръгова и нисковъглеродна икономика“. Като част от него проведохме анкетно проучване сред младежи, което, макар и да не е представително, предоставя интересен поглед върху гледната точка на младите хора в страната. Така например около 95% от анкетираните смятат, че България е изправена пред сериозни проблеми в сферата на опазването на околната среда, като според тях най-належащите въпроси са свързани с качеството на въздуха, нерегламентираните сметища, неправомерното изгаряне на отпадъци и недоброто управление на водните ресурси. Допитването показва също така, че приоритетни сфери би трябвало да бъдат употребата на пластмаси и опаковки за многократно ползване, транспортът и отоплението.

Какви икономически тенденции очаквате през 2021 г.?

Годината започна с надежди за бързо икономическо възстановяване на европейско и национално равнище, но първите данни за изминалото тримесечие по-скоро ще охладят тези очаквания поради повсеместно продължаващата пандемия, забавения процес на ваксинация и ограниченията за определени сектори. В българския контекст имаме и още неясноти, свързани с преминалите избори и трудностите за съставяне на правителство, предстоящия вот за президент, и всичко, което ще произтича от тези фактори в следващите месеци.

Изключително значение за възстановяването тази година и през 2022 г. ще има степента и скоростта на оздравяване на водещите европейски икономики, както и усвояването на европейските средства. В периода до 2027 г. България ще има достъп до финансиране от ЕС в размер на 24 млрд. евро, което представлява около 40% от брутния вътрешен продукт на страната за предкризисната 2019 г. В рамките на Многогодишната финансова рамка 2021 - 2027 г. средствата за България възлизат на 16,6 млрд. евро, но за да стигнат те до своите бенефициенти, трябва да имаме приети оперативни програми, а за да се случи това, е необходимо да има одобрено Споразумение за партньорство между България и Европейската комисия, като към този момент още нямаме яснота кога ще стане това.

По линия на създадения в отговор на кризата на европейско равнище Механизъм за възстановяване и устойчивост между 2021 и 2026 г. България ще има достъп и до около 6,3 млрд. евро под формата на грантове, което се равнява на 10% от БВП на страната за 2019 г. Изключително важно е през първите години усвояемостта на тези средства да бъде максимално висока, за да може те да дадат бърз и директен отговор на кризата в периода на непосредствено възстановяване от пандемията.

Вие споменахте, че Европейският съюз обяви най-големия пакет от стимули, финансирани до този момент от бюджета на ЕС – NextGenerationEU, с цел икономическото възстановяване в отговор на пандемията. По какъв начин и за какво ще бъдат изразходвани тези средства? Колко се очаква да получи всяка една от държавите? Колко се очаква да получи България?

NextGenerationEU, или „Следващо поколение Европейски съюз“, включва Механизма за възстановяване и устойчивост, Помощта за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа (REACT-EU), Фонда за справедлив преход, програмата „Хоризонт Европа“ и още няколко други инструмента. Но за да се възползва от Механизма за възстановяване и устойчивост, всяка държава следва да изготви свой национален План за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който включва редица реформи и инвестиции за постигане на европейските климатични и цифрови цели. Всички национални планове, включително и българският, трябваше да се изпратят до Европейската комисия (ЕК) до 30 април 2021 г., но сме свидетели на забавяне в редица държави и затова вече има сигнали от Брюксел, че срокът ще бъде удължен неформално до края на месец май. След този срок ЕК има два месеца за оценка, преди плановете да бъдат одобрени от Съвета и към всички страни да бъдат изплатени авансово 13% от предвидените средства.

За да се ускори процесът по оценка, е изключително важно предложените от всяка държава в рамките на плановете реформи и инвестиции да отчитат няколко незаобиколими условия: националните планове да отговарят на специфичните за всяка страна членка препоръки, климатичните цели да са хоризонтално интегрирани във всички секторни и регионални политики и предложените проекти да отговарят на принципа „да не се засяга значително постигането на някоя от социалните и екологични цели“ на ЕС, по-известен като принципа Do no significant harm principle. Именно оценяването на всяка предложена инвестиция по този регулаторен стандарт се оказва сериозно предизвикателство за администрациите на членките на Съюза, които изготвят съответните национални планове.

В парично изражение по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост на първо време България ще има достъп до 4,6 млрд. евро под формата на грантове с опция за още 1,6 млрд. евро след изчисленията в средата на 2022 г. Допълнително под формата на заеми страната би имала достъп до 4,5 млрд. евро.

В номинално изражение най-големи бенефициенти от Механизма ще са едни от най-силно засегнатите от пандемията държави – Испания и Италия, като всяка от тях ще има достъп до грантове на приблизителна стойност от 70 млрд. евро, следвани от Франция (39 млрд. евро) и Германия (25 млрд. евро). За съседните на България страни също е предвидена значителна подкрепа – почти 18 млрд. евро за Гърция и 14 млрд. евро за Румъния. Картината обаче е доста по-различна, ако тази подкрепа се разгледа като процент от брутния вътрешен продукт за предкризисната 2019 г. Така като дял от БВП Механизмът за възстановяване и устойчивост предвижда най-голяма подкрепа за Хърватия (11,6%), България (10%) и Гърция (9,7%).

Само за информация: в сравнение с Механизма другите схеми са със значително по-малки суми - така например по линия на Фонда за справедлив преход за България са предвидени 1,2 млрд. евро, а в рамките на REACT-EU – 413 млн. евро по ценови равнища за 2018 г.

Зеленият пакт е основен елемент в новата стратегия за развитие на ЕС. Какво предстои по него на европейско ниво?

Зеленият пакт е рамката на европейската политика, приета след избора на сегашните ЕП и ЕК. Той обединява различните политики на ЕС, като задачата е да постигне техните цели по един интегриран път. Успешното му развитие би довело до една по-„зелена” икономика и климатично неутрална (индустрия, енергетика, транспорт, земеделие и т.н.), опазване и ефективно използване на ресурсите, дигитализация. Първите предложения се оформяха в края на 2019 г. и началото на 2020 г., но с избухването на пандемията трябваше да се вземат спешни мерки, което наложи Зеленият пакт да се адаптира както към постигане на дългосрочните цели, така и към борбата с пандемията и преодоляването на последиците от нея.

В този ред на мисли понастоящем на европейско равнище политиките за климата се възприемат все повече като хоризонтални политики, които не се ограничават само в конкретна област, а засягат на практика всички сфери. Неслучайно ЕС цели постигане на климатична неутралност до 2050 г., а през декември 2020 г. ръководителите на държавите членки се споразумяха за нетно намаление на нивото на емисиите на парникови газове до 2030 г. с най-малко 55% спрямо равнищата от 1990 г. Тези амбициозни цели обясняват и защо Планът за възстановяване и устойчивост трябва да бъде по-амбициозен по отношение на своите зелени реформи и инвестиции.

Именно за да се отразят тези промени, 40% от всички средства в националните планове за възстановяване и устойчивост трябва да бъдат насочени за „зелени” инвестиции. Така например в българския план е предвиден Фонд за декарбонизация, в който ще се включат и средства за справедливия енергиен преход. Тяхното изразходване ще стане на основата на териториални планове за развитие на т.нар. въглищни региони, определени от ЕК (за България това са Стара Загора, Кюстендил/Бобов дол и Перник). Засега националният план предвижда част от тези средства да се разпределят и сред осем други области, което поставя въпросът доколко ще стигнат парите за финансиране на основните дейности в трите въглищни региона. По този начин е вероятно така предложеният подход да стане обект на нови дискусии между Европейската комисия и българските власти.

Дигитализацията ще е сред водещите теми във всички сфери на икономиката. Какви са перспективите за България?

Минимум 20% от средствата в Плана за възстановяване и устойчивост следва да бъдат насочени към реформи и инвестиции в цифровата област. Но тук трябва да си дадем ясно сметка, че предвидените дейности в продължаващото изграждане на електронно управление и повишаване на цифрова свързаност са само основата, но не и панацея, за да наваксаме изоставането си от средноевропейските равнища. Както при климатичните политики, така и при дигитализацията става дума за един цялостен, хоризонтален подход, който налага да бъдат положени изключително много усилия и отвъд проектите с европейско финансиране. Така например са необходими и допълнителни усилия в подкрепа на българския бизнес в процеса на цифрова трансформация. Статистиката показва, че малките и средни фирми у нас се затрудняват да се възползват пълноценно от възможностите, предлагани от цифрови технологии – по последни данни 6% от тях продават онлайн при средна стойност от 17% за ЕС. Едва 3% от МСП продават зад граница и само 2% от техния оборот идват от търговията онлайн.

Как се справя българската икономика по време на пандемията? Какво е състоянието на ключовите за страната сектори? Как се отрази пандемията на сектор „Строителство“?

От макроикономическа гледна точка българската икономика отбеляза много по-малък спад през 2020 г. в сравнение с първоначалните прогнози от началото на кризата, когато се говореше за намаление от над 7 - 8%. Впоследствие се оказа, че свиването е било с около два пъти по-ниски стойности. Така БВП на страната регистрира по-слаб спад от средния за Европейския съюз и от повечето страни членки, но в същото време последните прогнози са за едно по-слабо възстановяване на българската икономика, което ще бъде с по-бавен темп както спрямо ЕС като цяло, така и с останалите страни членки в Централна и Югоизточна Европа, с които е по-реалистично да правим сравнения.

Икономическата криза, предизвикана от COVID-19, не засегна в същата степен строителния сектор както някои други, свързани с продажбите на дребно, туристическия и ресторантьорския бизнес. Отражението върху строителните компании е в пряка връзка с промяната в бизнес моделите – по-малко интерес за нови вложения в офис и търговски площи, но засилен към повече логистични проекти, както и очаквания за ускорено усвояване на европейски средства и инвестиции с държавни средства в инфраструктурното строителство. Жилищното строителство продължава да бъде активен сегмент в София и някои от другите големи градове. На база на нашите доклади като част от Източноевропейската асоциация за прогнозиране в строителството средносрочните ни очаквания са за сериозен ръст в разходите за обновяване на сградния фонд по линия на предвидения за това значителен ресурс в националния План за възстановяване и устойчивост.

В началото на април в. „Строител“ стана на 12 години. Какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител“? Четете ли вестника и какво е мнението Ви за него?

От името на Института за икономическа политика бих искал да поздравя в. „Строител“ за тази хубава годишнина и да пожелая здраве и вдъхновение на целия му екип. През годините вестникът се наложи сред своята целева група читатели и за нас е изключително полезно да научаваме актуална информация и да се запознаваме с гледната точка на професионалистите в сектора, които чрез печатното издание и неговата интернет страница получават платформа за споделяне на своята експертиза и визия.