Арх. Влади Калинов, началник на Дирекцията за национален строителен контрол: Сред приоритетите ми е намаляването на административната тежест в ДНСК

Арх. Калинов, първо приемете поздравления от екипа на в. „Строител“ по повод назначаването Ви на поста началник на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). Какви са най-важните задачи, които си поставяте като ръководител на структурата?

В началото на нашия разговор искам да направя уговорката, че мандатът ми е изключително кратък – той ще бъде в рамките на два месеца. За този период моята идея е аз и екипът ми да се опитаме да подредим нещата по начина, по който ние ги разбираме. Дейността ни ще се фокусира към всички случаи, които тежат на обществото и по които ДНСК е ангажирана. Такива има не само в София, но и в страната. Знакови в тази посока са строежите на „Златен век“ в столицата и „Алепу“ край Созопол, но има и доста други.

Случаите трябва да намерят своето решение, задължително е ДНСК да излезе със становище. Започнали сме задълбочени проверки, като досега сме разгледали в детайли ситуацията около „Златен век“. В процес на търсене сме на адекватно преодоляване на проблема, така че да спестим възможните неприятности за държавата, но и да свършим по най-добрия начин своята работа.

Предстои същите действия да се предприемат по случая „Алепу“. Направих посещение на място, проведох срещи в община Созопол. В момента подготвяме становище. Другите подобни казуси не са толкова известни, но ние активно ще работим по тяхното решаване.

Какви други приоритети имате?

Важна цел е да намаля натиска към директорите на регионалните структури на ДНСК. Проведох среща с тях, за да ги уверя, че могат да разчитат на моята подкрепа, както и на всички в централното управление. Те трябва да работят нормално и адекватно.

Сред приоритетите ми е и намаляването на административната тежест в дирекцията, което може да стане чрез по-малко използване на формалните документи на хартиен носител – време е ДНСК да влезе в XXI век. При встъпването ми в длъжност констатирах, че дигитализацията се използва много слабо. Цифровизирането на процесите в ДНСК е в най-началната си фаза. Нещата са твърде далеч от разбирането ми за начин на работа. Иска ми се да намалим до възможния минимум използването на хартиения носител като средство за предаване на информация. Например всички регионални дирекции разполагат с електронни подписи. Тоест цялата кореспонденция може да я водим по електронен път, с което ще съкратим и времето. Разработваме и вътрешни канали за комуникация, за да може да обсъждаме различни казуси онлайн.

Друга задача е да обръщаме особено внимание на качеството на административнонаказателното производство. Заварих много случаи, при които има отменени от съда постановления и са с резолюция за прекратяване. Това по никакъв начин не говори за добро отношение.

Изключително ще се фокусирам и върху дейността на ДНСК във фазата на издаване на разрешение за строеж – времето, в което ние все още можем да предприемем стъпки за избягване на бъдещи проблеми.

Иска ми се дирекцията да не стои по такъв архаичен начин по отношение на документите, които издава. Настоящата ситуация е такава, че в структурата може да се издаде документ и да не се отрази по никакъв сериозен начин в деловодната система. Според мен това трябва да се промени, за да има някаква предвидимост какво правим, в какъв срок. В крайна сметка сроковете са за всички и ние трябва да ги спазваме.

Бихте ли посочили кои са обектите, които предстои да бъдат разгледани от Държавната приемателна комисия?

Приемателната дейност е част от нашата текуща работа. Няма как да кажем какво предстои и кога, тъй като това е въпрос на желание и на степен на готовност от страна на вносителите. Всеки ден подписвам доста разрешения за ползване, както и огромен брой заповеди за назначаване на приемателни комисии. Моето мнение е, че по никакъв начин не трябва да се забавя и това направление от нашата дейност.

При установяването на несъответствия и издаването на заповеди за премахване какви са най-значимите предизвикателства, с които ДНСК се сблъсква при изпълнението им?

По отношение на заповедите за премахване се движим според разписаните текстове в българското законодателство. Съгласно нормативната уредба всички заинтересовани лица имат право на защита и тя е гарантирана. Издаването на заповед за премахване се случва при спазването на определени изисквания. Когато обаче една заповед влезе в сила, ние пристъпваме към премахване, ако това действие е потвърдено на всички инстанции. Заповедите за премахване се оспорват пред компетентните съдилища.

Големият проблем не е в това кога даден обект ще се премахне. Затруднението идва от качеството на административните актове, които ДНСК издава. Те трябва да бъдат такива, че дори и след съдебния контрол да остават в сила.

Според Вас необходими ли са и в каква посока промени в нормативната база, така че да се подпомогне дейността на ръководената от Вас структура?

Изменения са нужни, но не във всички актове. Има предложения, които събираме и анализираме, на тяхна база ще подготвим документ, в който да разпишем необходимите според нас законодателни промени. Има няколко по-сериозни теми, които се дискутират в момента от колегията. Едната от най-важните е свързана с обема и обхвата на новата наредба за достъпна среда. В нея има завишени изисквания, които в даден момент ще влязат в сила и ние трябва да изпълняваме. Има различни идеи да се търсят други решения. Например говори се за прецизиране и детайлизиране на изискванията за достъпна среда. Бъдещата промяна на наредбата може да реши следващо Народно събрание.

Тук бих искал да споделя, че проведох среща с УС на Камарата на архитектите в България по тяхна покана. На нея обсъдихме дейността на ДНСК и изискванията, които имаме за изготвените проекти, за съответствието им с устройствените планове, какво е важно за нас и кои неща трябва да се разглеждат по-толерантно. Трябва да има съответствие между двете, за да се случват нещата, а не да искаме промяна в устройственото планиране.

Kаква е кадровата обезпеченост на ДНСК и регионалните й структури? Какви са според Вас възможностите за обезпечаването на кадрите?

Данните показват, че не навсякъде сме успели да попълним необходимите щатни бройки. Имало е обявени конкурси преди началото на ковидкризата, но са били спрени в пандемията. По този повод проведох консултация с министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Комитова и вече имаме разрешение процедурата да бъде подновена. Колегите от РДНСК трябва да ни подадат информация за нужното кадрово обезпечаване по места и ние ще търсим начин за осигуряването му. В най-кратки срокове конкурсите ще бъдат завършени и ще има назначени служители.

Не по-малко важна обаче е материалната обезпеченост от техническа гледна точка. Приоритет е набавянето на необходимите компютри и техника, за да може колегите да работят в адекватни условия. Имаме подадена информация, че на места имат подобни проблеми. В най-кратки срокове ще се постараем да доставим още техника спрямо нашия бюджет, за да покрием нуждите.

Как планирате да работите с Камарата на строителите в България (КСБ)? В какви направления можете да си партнирате?

Сътрудничеството на ДНСК със строителния бранш е от ключово значение. Много е важно да водим активна комуникация с Камарата. Още с встъпването ми в длъжност започнах серия от срещи със съсловните организации от строителния бранш. Предстои такава и с КСБ. Съвместно трябва да уточним кои са основните моменти в дейността ни, за които взаимно да внимаваме, за да се усили контролът и да имаме по-качествен строителен продукт. Основното е какво се случва по време на строителството. Имаме доста актове и протоколи, които са много формални, а чрез тях не може да се намери откъде възникват проблемите.

Категорично ще установим тесни контакти с бранша, за да знае той как мислим в ДНСК, а ние съответно да се запознаваме с проблемите на строителите и да може съвместно да ги решаваме. В резултат ще получаваме по-качествен краен продукт. Важно е също така да се подчертае дебело, че всичко, което правим, трябва да се случва в съответствие със закона и нормативните изисквания. Защото продуктите освен да са качествени, е необходимо да отговарят на законодателството ни, за да бъдат устойчиви във времето.