Тема

НПЕЕМЖС – двигател на местната икономика в община Пазарджик

Основно фирми, опериращи на територията на региона, са били включени в процеса на саниране

 

[caption id="" align="alignleft" width="534"] Саниран блок в жк „Изток“, ул. „Пловдивска“ №27-39[/caption]

С обновени 41 здания по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (­НПЕЕМЖС) Пазарджик се нарежда сред десетте града с най-много санирани обекти. И въпреки че към момента не се реализират дейности, интересът продължава да бъде много висок. От местната администрация посочват, че след всяка информация към тях започват да постъпват запитвания кога и под каква форма програмата ще стартира отново, както и какви са начините за включване на нови блокове.

Секретарят на община Пазарджик Румен Кожухаров, който е бил най-пряко ангажиран с процеса като администратор, e на мнение, че НПЕЕМЖС е една от най-смислените програми, които са се изпълнявали в страната в последните години. И той, и представителите на строителния бранш са категорични, че тя е била двигател на местната икономика.

„За всяка сграда беше избран отделен изпълнител, т.е. почти всички строителни компании от региона се включиха в процеса. Към един момент се оказа, че потенциалът на фирмите като оборудване и работници беше ангажиран на 100%. Всички средства, с които се разплащаха дейностите, оставаха в местната икономика“, разказа Кожухаров.

[caption id="" align="alignright" width="248"] Саниран блок от фирма „Меладинис“ ООД[/caption]

След санирането на първите блокове в града е имало лавинообразно нарастване на сдруженията и подаване на заявления за финансов интерес и подпомагане.

Кожухаров припомни също, че в общината е била инициирана подписка за подновяване на ­НПЕЕМЖС. За много кратък период са събрани над 6 хил. подписа и документът е внесен в Министерски съвет. „След този акт доста активно се заговори за подновяване, но както знаем, програмата вече е част от Плана за възстановяване и устойчивост“, сподели Кожухаров. Според секретаря ползите от програмата са много и надхвърлят в пъти средствата, които се инвестират при изпълнението на дейностите. Представителите на строителния бранш, с които разговаряхме при посещението си в Пазарджик, бяха категорични и се обединиха около тезата, че НПЕЕМЖС задължително трябва да продължи да се изпълнява.

Председателят на ОП на КСБ - Пазарджик, инж. Иван Делчев сподели мнението на общинския експерт, че всички фирми, опериращи на територията на региона, са били мобилизирани.

Инж. Костадин Миладинов, управител на фирма „Меладинис“ ООД, разказа пред екипа ни, че собственици, които през годините са полагали грижи за имотите си, са демонстрирали отлично отношение към строителите. Е, имало е и такива, които са били недоволни, защото са очаквали едва ли не да им се направи основен ремонт и вътре.

[caption id="" align="alignright" width="415"] Домсъветът на този блок в жк „Устрем“ е подготвил необходимите документи за включване в НПЕЕМЖС още през 2016 г., но в момента са в процес на изчакване[/caption]

Инж. Камен Василев от „Строймонтаж“ ЕООД, изпълнител на първия саниран блок в Пазарджик, коментира, че там, където е работила фирмата му, гражданите са получли един добър продукт. „Ако си говорим честно, при толкова много обекти някъде нещо може и да не е било наред. Но това не означава, че цялата програма трябва да се игнорира. Работихме с много високо качество. В този си формат програмата е много добра. При други условия тя не би сработила“, каза още той.

Инж. Василев подчерта и друго - че при масовостта на енергийната програма е имало работа за голям брой не толкова квалифицирани работници. Относно идеята за осигуряване на съфинансиране от страна на живущите в сградите той припомни, че такова е обмисляно още в началото. „Твърдях и продължавам да твърдя, че ако се налага хората да доплащат, всичко ще се стопира. Проблем е живеещите в един голям блок да се организират да заплатят на компания да монтира домофони или да дезинфекцира. При това говорим за 20 - 30 лв. на домакинство. А при дейностите по саниране средствата ще бъдат в различен размер и голяма част от гражданите няма да могат да платят. И така програмата ще приключи“, каза още инж. Василев.

След разговорите с местната администрация и представителите на строителния бранш екипът ни се срещна с живущите на ул. „Яков Матакиев“ 74 в жк „Устрем“. Елена Василева разказа, че блокът е построен през 1971 г. Зданието е на 8 етажа с по 3 апартамента на етаж, като има 3 входа. Конструкцията е била натоварена през годините от усвоените тераси и това е една от причините за пропадане на блока. След 40 г. експлоатация и мазетата са в лошо състояние. През годините е имало период, в който отточните води са оставали вътре. Направен е ремонт, като водите са изведени навън от блока. По общите части всеки от собствениците сам е обновявал каквото е могъл. Домсъветът е подготвил необходимите документи за включване в НПЕЕМЖС още през 2016 г., но в момента са в процес на изчакване. Малка част от жилищата са обитаеми, повечето семейства са в чужбина или извън Пазарджик, но дори това не е създало пречки за подготовката. „Чакаме и се надяваме вече 5 години, нищо че бяхме сред първите, простигнали 100% съгласие“, подчерта Василева. Тя беше категорична, че няма как да се каже на бялото черно: „Дейностите по програмата водят до промяна на средата. Оттук давам думата на правителството, на местната власт - нека те да кажат защо не се санират блоковете, които са си свършили работата и са подали документи. Нека да се знае, че ние в този блок сме твърдо за санирането.” Попитана за мнението й за идеята собствениците да осигуряват определен процент съфинансиране, тя коментира, че обитателите там с нищо не са по-различни от всички останали блокове, които не е било необходимо да осигурят определен обем от средства.


Инж. Иван Делчев, председател на ОП на КСБ - Пазарджик: Трябва да се наблегне повече върху конструктивното укрепване

 

Инж. Делчев, може ли да ни разкажете какви са резултатите от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) в община Пазарджик и как през Вашите очи градът се промени след нейното реализиране?

В общината се обновиха доста блокове, включително и по ОПРР. Това доведе до промяна на цялостния облик на града. А също до икономии на енергия, каквато е една от целите. Смятам, че програмата задължително трябва да се продължи. Според мен обаче е повече от необходимо да се наблегне в по-голяма степен върху конструктивното укрепване. Това ще доведе до увеличаване на експлоатационния срок на зданията. Някои от тях са правени през 60-те и 70-те години на миналия век и са по на 60 и повече години. Тяхната експлоатационна годност е около 80 г. и трябва да се направи всичко, за да се удължи поне с още 50.

 

А колко от фирмите, работещи в район Пазарджик, изпълняваха дейности по програмата и те търсиха ли Вашето съдействие за решаване на различни проблеми, които са възниквали по време на дейността им?

Всички фирми, опериращи на територията на региона, бяха мобилизирани. Това беше много добре за нас като строители, защото имахме работа тук на местна почва.

 

Какво мислите за условието за определен процент съфинансиране. Това доколко би могло да бъде проблем пред реализацията й?

Може би Камарата на строителите в България (КСБ) трябва да излезе с единно становище как е по-добре да продължи тази програма. По мое мнение ще възникнат проблеми, ако се въведе доплащане от собствениците. Най-малкото ще има такива, които няма да могат да отделят средства, и така ще се стопира целият процес.


Инж. Костадин Миладинов, управител на фирма „Меладинис“ ООД: Резултат има, хората са доволни

 

Инж. Миладинов, може ли да ни разкажете за участието си като изпълнител в НПЕЕМЖС?

Фирма „Меладинис“ ООД спечели обществената поръчка за обновяването на жилищен блок на бул. „Стефан Караджа“ 17. Ние работихме по входове А, Б и В през 2017 г. Когато дойдохме на терен, видяхме една сграда, в която нищо не беше ремонтирано от нейното построяване. Някои от собствениците частично бяха подменили дограмите на жилищата. Ние сменихме всичко. След това възстановихме стените, които бяха засегнати. Парапетите по терасите бяха с компрометирана арматура и ги изградихме отново. Цялото осветление на сградата, на трите входа е подменено. Покривът е напълно ремонтиран, поставили сме хидроизолация, за да спрем течовете, които бяха възникнали.

Според мен програмата трябва да продължи, защото всички жилищни сгради с повече собственици няма да могат да се обновят и ще се стигне до саморазрушаването им. Ефект от програмата има, хората са доволни според моите наблюдения.


Камен Василев, управител на фирма „Строймонтаж“ ЕООД: Ефектът е директно върху самите живеещи в блоковете

 

Г-н Василев, как е да сте пионер при изпълнението на дейности по програмата за саниране?

В Пазарджик ние направихме първия блок. И имаше недоверие към нас. Дали информационната кампания не беше достатъчна в онзи момент, дали пък хората по принцип си бяха недоверчиви, но имаше притеснения. Едва когато завършихме и видяха резултата, отношението се промени.

Ние работим предимно индустриални проекти, които са важни в дългосрочен план. И преди, и сега продължавам да твърдя, че благоустройството на жилищните сгради има моментален ефект, и то за самите хора. Сградите стават по-топли през зимата, по-хладно е през лятото и веднага сметките, които се заплащат, спадат значително. В това сме се убедили лично в годините.

 

Реално как Ви посрещнаха обитателите?

Винаги има по едни 5%, които са недоволни от всичко. Но масово собствениците очакваха ефекта от санирането - бяха се подготвили, бяха кандидатствали и желаеха нещата да се случат. По-възрастните граждани имаха съмнения, че в бъдеще ще им бъдат вдигнати данъците и ще има искове към тях да плащат - било от общината, било от МРРБ, било незнайно от кого. След първите няколко седмици аз и моите колеги обяснявахме абсолютно на всички, че средствата се плащат от фондове, които не са свързани с местната власт. Единственият ефект, който може да се получи, е да им е по-топло и да се вдигне цената на имота. От старите панелки се получиха едни доста добре изглеждащи енергоефективни сгради.

 

Какви дейности изпълнихте на терен?

При този проект, за който говоря, направихме сериозно укрепване на терасите и се наложи монтирането на над 30 т дребна метална конструкция заради конструктивни проблеми. Те бяха породени от неправилно усвояване на площта. Имаше нарушена хидроизолация. Голяма част от дограмата беше подменена, защото не отговаряше на изискванията. Бяха освежени общите части. Беше подменена и обновена мълниезащитата, защото тя не работеше.

 

Програмата вероятно ще бъде подновена. Но ще бъде въведено изискване за осигуряване на съфинансиране от страна на собствениците. Доколко това би създало затруднения?

През последните месеци чухме различни неща, но продължавам да съм на мнение, че гражданите получиха един добър продукт. Идеята за доплащане съществуваше още в началото при създаването на програмата. Но продължавам да твърдя, че това ще я прекрати.

Ако я има, тя трябва да бъде във формата, в който беше. Ако си говорим честно, при толкова много обекти със сигурност някъде нещо не е било наред. Но това не означава, че цялата програма трябва да се игнорира. Изпълнихме достатъчно проекти за саниране на многофамилни блокове и определено с много високо качество. В този си вариант програмата е много добра. В друг се съмнявам, че би сработила.


Румен Кожухаров, секретар на община Пазарджик: НПЕЕМЖС е една от най-смислените идеи в страната за последните години

 

Санирането стимулира и местната, и националната икономика

 

Г-н Кожухаров, причината да сме в община Пазарджик е, че подготвяме материал за резултатите от НПЕЕМЖС. Може ли да разкажете колко блока успяхте да включите и какъв е резултатът от нея?

Многократно сме казвали, че това е една от най-смислените програми, които са се изпълнявали в страната в последните години. Когато през 2015 г. правителството обяви нейния старт, ние проведохме много срещи с представители на големите жилищни панелни блокове. Първоначално имаше известен скептицизъм и недоверие. Благодарение на добрата разяснителна кампания обаче се учредиха сериозен брой сдружения. В първата вълна на прием на документи с искане за финансиране бяха подадени 40 заявления от големи сгради. Това бяха блокове по на 8 етажа и с повече от 1 вход. През 2016 г. реновирахме 34 с обща разгърната застроена площ от 216 хил. кв. м. За всяка сграда беше избран отделен изпълнител на строително-монтажните дейности, т.е. почти всички тукашни компании се включиха в процеса.

 

А какъв финансов ресурс беше инвестиран?

По най-груби сметки мога да кажа, че за 216 хил. кв. м това са около 30 млн. лв., които се върнаха в местната икономика, защото дейностите се изпълняваха само и единствено от фирми, които работят на наша територия. Имаше лавинообразно нарастване на сдруженията и през 2016 г. - извън финансираните и реновираните сгради - около 80 проекта бяха депозирани в Българската банка за развитие. Тези здания са в период на изчакване. Още около 80 заявления са подадени и през 2017 г. Тогава процесът по прием на документи беше спрян. В Пазарджик организацията по прием на документи беше отлична, както и след това при отчитане на изпълнените дейности. Мога да кажа, че ние работихме много добре с областната управа, защото те също имаха ангажимент към този процес.

 

[caption id="" align="alignright" width="389"] Сградата на общината[/caption]

Според Вас какви са резултатите от програмата?

Много са. Видим резултат е промяната на облика на целия град. На една обновена сграда визията е съвсем различна. Освен това удължаваме и нейния живот. Третият резултат е свързан с подобряване на условията на живот на обитателите - през зимата са нужни по-малко средства за отопление, а през лятото - по-малко за охлаждане. Ако си говорим за невидимите резултати, те са още повече. Първо се стимулира местната икономика. Тези обекти, подчертавам, се изпълняват само от български местни регионални фирми и всички средства остават в Пазарджик. Ефект има и по отношение на опазването на околната среда. Всяка спестена единица енергия е в помощ и на националната, и на местната, и на световната екология. Считам, че ползите са много и надхвърлят в пъти средствата, които се инвестират.

 

Говори се за подготовка на нова програма в рамките на Плана за възстановяване. Но с едно условие - подсигуряване на определен процент съфинансиране от собствениците. Вие пряко сте участвали в процеса дотук. Дали това изискване би стопирало изпълнението на Програмата?

Въвеждането на нормата би било проблем. За съжаление ние, българите, малко трудно се сдружаваме. Когато в една голяма сграда живеят много домакинства, тогава съгласие трудно се постига. А ако само 1, 2-ма откажат да се включат, процесът се затруднява. Затова и в началото се изискваше 100% съгласие на собствениците, а след това се допусна да има един малък процент несъгласни. Но те пък трябваше да осигурят достъп до жилищата си. При въвеждане на съфинансиране от страна на собствениците това ще затрудни процеса. В тези големи сгради хората са с различен социален статус и възможности. Чуват се и гласове, че не е справедливо държавата да финансира реновирането на частни сгради и че един плаща сметката на друг. Но с оглед на ползите от програмата сме на мнение, че си заслужава да се плати тази цена.

 

Вие казахте, че имате 160 сдружения на собствениците, които са с готови документи, подадени за финансиране. Продължава ли интересът и от останалите?

Да, не е спирал. След всяка една новина в медиите следват много обаждания и запитвания.

 

А в администрацията имате ли данни какъв е броят на сградите в Пазарджик, които се нуждаят от реновиране?

Нямаме съвсем конкретни данни. Но един анализ, който сме правили, показва, че на практика всички панелни сгради имат нужда от ремонт - било то по отношение на подмяна на дограми, ремонт на фасади или пък на покривите.

 

Видео репортаж, изработен от в. „Строител“, може да се види на сайта на изданието https://vestnikstroitel.bg/ и на YouTube канала на вестника.

Реклама