Проф. д-р Татяна Червенякова, дмн – изп. директор на СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“: Превенцията е по-ефективна от лечението

Бъдещето е в поливариантните ваксини, които усилено се разработват в момента.

Проф. Червенякова, първо бих искала да Ви честитя новата година и да Ви пожелая много здраве и успехи във Вашата високоотговорна и обществено значима работа. Поглеждайки назад, как оценявате изминалата 2021 г., каква беше тя за ръководената от Вас болница и като цяло - за здравната система?

Пожелавам на всички една по-спокойна година, повече увереност и повече доверие към медицинските специалисти. А те да бъдат търпеливи и малко по-любезни. Знам, че напрежението е огромно в ситуация с увеличаващия се брой болни с COVID-19, но лекарите и специалистите по здравни грижи трябва да отчитат не само медицинския проблем, а също безпокойството в пациентите и тревогата от заболяването.

Изминалата година беше трудна за здравната система, а също и за всички от състава на Специализираната болница за лечение на инфекциозни и паразитни болести. Цялата организация беше да осигурим добри условия за пациентите с COVID-19 не само по отношение на леглова база и необходима апаратура, а също достатъчно персонал за оказване на нужните медицински и немедицински грижи. Разкриха се две отделения за пациенти с COVID-19 с общ брой 110 легла, включително за деца. Паралелно се хоспитализираха деца и възрастни с други инфекциозни заболявания, като вирусни хепатити, чревни инфекции, респираторни заболявания, ботулизъм и др.

В Специализираната болница се намира и най-голямото отделение за пациенти с придобита имунна недостатъчност в страната. Разбирате какво предизвикателство е за всички нас организацията на противоепидемичните мерки в хода на пандемия от респираторна инфекция да опазим пациенти и персонал от вътреболнични инфекции. Но ние имаме необходимия опит и знания, така че лечебното заведение функционираше нормално и към настоящия момент смятам, че поемаме много от тежестта на тази пандемия.

Няма как да не отбележа, че още през януари 2021 г. започна работа имунизационен кабинет, което допълнително обогати знанията ни по отношение на новите ваксини и профилактиката на това заболяване.

Как се разви през годината ковидпандемията, как се справи страната ни, какво бихте посочили като успех, с какво не се справихме?

Преди две години в началото на тази пандемия малко знаехме и бяхме притеснени. Ясно беше, че не е грип, нито познато респираторно заболяване, очаквахме първите аутопсии и патоморфологични препарати, трупахме опит с всеки пациент. Дискусиите между специалистите бяха трудни, дори публични и понякога не в интерес на обществото. Търсеше се някаква интрига от журналистите, които са отговорни за формиране на общественото мнение. Не се довериха на специалистите си, не се довериха на инфекционистите.

Спомням си една ситуация в Германия, когато по повод на увеличен брой инфекциозни заболявания всички пенсионирани инфекционисти бяха извикани да помогнат на здравната система. Смятам, че у нас организацията и отговорността на политици, журналисти, лекари, анализатори, математици не беше на необходимото ниво. Хората не повярваха на науката и на специалистите.

След като че ли поява на малка надежда, че епидемията е овладяна, от една страна, чрез масова ваксинация, от друга - заради големия брой преболедували, светът отново е изправен пред предизвикателство - омикрон. Какво трябва да знаят хората за новия щам? Има ли специфики, какви мерки трябва да се вземат?

Превенцията е по-ефективна от лечението. Ваксините, маските, физическата дистанция намаляват разпространението на вируса. Към момента омикрон е доминиращият вариант и неговото разпространение е по-лесно и по-бързо, което е свързано с мутациите, настъпващи в шипчестия протеин на вируса, но щамът е непроменен. В този смисъл ваксините и особено бустерната доза имат своята роля в предотвратяване на заболяване в голям процент от случаите, а в други по-леко клинично протичане. Промените във вирусните белтъци безспорно намаляват първоначалната ефективност на ваксините, но тези промени не са особено големи. Затова говорим за варианти и за ефективност на ваксините и при омикрон. Този вариант е чувствителен на прилаганите до момента медикаменти като Ремдесивир и моноклонални антитела. Бъдещето е в поливариантните ваксини, които усилено се разработват в момента.

Страната ни е на последните места по ваксинирани в Европа. Защо според Вас се получава така? Какво бихте казали на противниците на ваксините? Как могат хората да се убедят, че това е важно и необходимо?

Когато стандартът на живот е нисък и посещението при личен лекар е въпрос на средства, време, транспорт и няма изградена система в доболничната помощ за профилактика, е налице липсата на доверие между лекар и пациент. Вижте нашите лични лекари – те повече пишат, отколкото говорят с пациентите, а те искат да споделят много моменти. Как да им повярват в претрупаните им часове, защото от това зависи заплатата им. Към това добавям различните мнения на „специалисти“ по медиите. Това го има и в други страни, но такава гласност както при нас – не.

Не доминираха водещите специалисти. Не се притеснявам от антиваксиналните движения, те не са толкова многобройни, притеснявам се, че доста от хората загубиха доверие в българската медицина, ето това ме боли, защото знам какви имена имахме и колко добри наши кадри, получили образование в медицинските ни университети, работят в чужбина поради по-добро заплащане и възможност за овладяване на съвременни техники за диагностика и лечение.

Бустерните дози също са доста коментирани - има за и против. Какво е Вашето мнение? Какъв е съветът Ви за смесването на ваксините, т.е. бустерната доза да е от друга ваксина, а не от вече направената?

Определено съм за бустерна доза. Мотивите ми са, че достатъчно клинични проучвания показват намаляване на неутрализиращите антитела във времето и това е особено важно за възрастта над 65 години; рисковете от постваксинални реакции са рядко и отминават за два - три дни. А заболяването крие сериозни усложнения и развитие на критични клинични форми.

Общоприето е от регулаторните органи в Европа и света, че бустерната доза може да бъде направена от т.нар. РНК ваксина и в случаите, когато завършеният ваксинален курс е от векторна ваксина. Имаме достатъчно направени такива бустерни дози в имунизационните кабинети в страната и непредвидени инциденти не са отчетени.

Ще се наложи ли ваксиниране и на децата? Каква е Вашата позиция?

Децата винаги следват възрастните при прилагане на нови медицински препарати. Одобрена беше първо ваксинацията на децата над 12 години и когато се събраха достатъчно данни за безопасността и ефективността на ваксините, възрастта постепенно слезе и при децата над 7-годишна възраст. А те са и най големият разпространител на вирусите, предаващи се по въздушно-капков път.

Вие ръководите най-специализираната в материята болница. И в близкото, и в по-далечното минало човечеството се е изправяло пред различни епидемии - птичи и свински грип, холера, шарка и др. Всяка една от тях е преминавала за определен период. Колко е бил най-дългият? И кога можем да очакваме COVID-19 да отмине и нормалността да се върне?

В моя професионален път преживяхме две пандемии – от морбили и т.нар. свински грип. И при двете използвахме опита, натрупан през годините от поколения лекари и медицински специалисти по отношение на разкриване на допълнителни структури, диагностика, лечение и профилактика. Павилионната система позволява изолация на пациенти с инфекциозни заболявания, рискови за обществото. Твърдя определено, че има школа, а това не е никак малко. След период на подценяване на тази специалност с обидно ниско заплащане дано тази пандемия ни убеди, че създаването на кадри е важно, много важно.

Мисля, че това заболяване ще остане като една респираторна инфекция известно време, една - две или повече години, но безспорно не с този интензитет. Ще има огнища в различни места по света, но ваксините, противовирусните лекарства от една страна и потенциалът на вируса за изменчивост ще определят продължителността на тази доста дълга пандемия от респираторна инфекция. Грипните пандемии са с по-кратка продължителност (1 - 2 г.). Най дългата е от чума, продължила 7 години (1346 - 1353), починали между 70 и 200 милиона по данни от различни автори.

Освен COVID-19, кои са другите инфекциозни заболявания, които бележат ръст в момента и с които трябва да се справяте?

В момента е обичайната сезонна инфекциозна заболяемост от респираторни инфекции, които са леки и засягат основно горните дихателни пътища. Циркулират респираторно-синцитиален вирус, аденовируси, риновируси. Като цяло коронавирусът измести грипните вируси и те не са в подем, единични изолати обаче се откриват. Хоспитализират се тежки случаи на инфекциозна мононуклеоза, варицела, има детски диарийни заболявания, вирусни хепатити. По-редки са токсоплазмоза, ботулизъм и др.

Достатъчни ли са материалната база и оборудването, с които разполагате? Има ли болницата необходимост от апаратура или консумативи?

Благодарение на Министерството на здравеопазването и дарители, позволете ми да благодаря и на Камарата на строителите в България, които ни закупиха по наша молба SR система за рентгенологичния сектор, който се оказа много полезен в тази ситуация на пандемия от респираторен вирус, ние се справяме, без да е налице дефицит от апаратура и консумативи. Разбира се, има текущи ремонти, някои апарати остаряват във времето и трябва да се подновяват.

Как виждате 2022 г.? Какви са целите, които си поставяте?

Имам една-единствена цел и това са кадрите. Трябват ни и лекари, и сестри. Искам да мотивирам младите колеги за научни разработки и дисертации, защото вярвам, че знанието ни прави по-уверени в лечението и изгражда доверието между нас и пациентите. Доктор, който знае как лекуват колегите в Европа и през океана, който реализира науката в практиката, е желан във всяка болница. Ако не успея в това направление заедно с моите колеги асистенти през настоящата година, значи напразно съм професор.

Вашият съвет към читателите на в. „Строител”?

Пожелавам на читателите на „Строител“ здраве, по-спокойна година и повече радост в дните. Уверявам Ви, че профилактичните прегледи могат да открият бързо и лесно онкологични заболявания, хронични инфекциозни (чернодробни, белодробни) и др. Посещавайте личния си лекар, вярвайте на инфекционистите!