Савин Ковачев, директор на „Правна дирекция“ на КСБ: До края на годината би следвало да бъдат реализирани поне 3 промени на ЗУТ

През миналата седмица Консултативният съвет (КС) на браншовите организации в сектор „Строителство“ предложи 7 ключови приоритета за устойчиво развитие на бранша, както и конкретни политики и мерки за постигането им. Идеите за развитието на отрасъла бяха представени на съвместна пресконференция на Камарата на архитектите в България (КАБ), Камарата на строителите в България (КСБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Българската асоциация на архитектите и инженерите-консултанти (БААИК), Съюза на архитектите в България (САБ), Камарата на инженерите по геодезия (КИГ) и Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП). На събитието браншът изрази  единодушно мнение, че е дошло време за радикална промяна на законодателството в сектора, която да намали административната тежест и да облекчи инвестиционния процес. Организациите заявиха и  готовността си за професионален диалог с властите и  съдействие с експертиза в процеса по усъвършенстване на законодателството. По инициатива на Консултативния съвет ще бъде разработен и проект на кодекс, който да обедини материята на  основните закони, касаещи  сектор „Строителство“.

На пресконференцията председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев обърна специално внимание на появилите се изказвания  в общественото пространство, според които българските компании нямат достатъчно капацитет да проектират и изпълняват големи инфраструктурни обекти. „Правилата важат за всички – без значение чужди или български фирми. Именно от законодателството и свързаните с него тромави административни процедури произтичат трудностите в изпълнението на проектите, а не заради липсата на капацитет на фирмите“, категоричен беше председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев.

Кои са основните проблеми, които сега действащото законодателство създава пред бранша - вестник „Строител“ реши да се допита до експертите в областта на законодателството, както и до архитекти, проектанти, строители, предприемачи, консултанти, които на практика в ежедневието се сблъскват с многобройните законодателни предизвикателства, за да  споделят своя опит, експертиза и предложения за усъвършенстване на нормативната база. В днешния брой разговаряме с директора на „Правна дирекция“ на КСБ Савин Ковачев.

Г-н Ковачев, първо бих искала да кажа, че за мен като журналист, но и юрист е огромно удоволствие възможността да направя интервю с един от най-големите капацитети по отношение на материята, свързана със Закона за устройство на територията. Погледнато от днешна дата, каква оценка бихте дали на сега действащия закон и какви са основните проблеми и пречки, които той създава пред строително-инвестиционния процес?

Аз бих започнал оттам, че всеки, който е изстрадал една инвестиционна процедура, знае за какво става въпрос и може да отправи критики към действащото законодателство в сферата. ЗУТ според мен изигра положителна роля в първите години от своето съществуване, идвайки на мястото на Закона за териториалното и селищно устройство, който беше създаден в средата на 1970 г. и очевидно беше остарял и не отговаряше на новите социални и икономически условия в страната след либерализацията на нашата икономика. Трябва да кажа, че идеята за ново законодателство се роди още в далечната 1997 г. След това се даде зелена светлина от страна на тогавашното Министерство на регионалното развитие за създаването на нов закон. Сформира се екип от широк кръг специалисти – юристи, инженери, архитекти и икономисти. Получи се един творчески процес, в резултат на който след почти 4 г. интензивен труд, съпроводен с много анализи на европейското и световното законодателство, бе предложен вариант, който бе предаден на МРРБ и впоследствие внесен в Народното събрание. В края на 2000 г. законът видя бял свят и влезе в сила на 31 март 2001 г.

Сами разбирате, че оттогава много неща се промениха. Пазарът на строителни продукти и потребностите са различни в момента. Имаме вече една над 20 г. практика по прилагането на закона, която много добре показва в кои свои части той върши перфектна работа и къде би трябвало да се помисли за неговото усъвършенстване в краткосрочен план. В по-дългосрочен план общо е мнението, че следва да се стартира ускорено процедура по създаване на нов закон-кодекс, който вече да отговаря на всички модерни тенденции, да се базира на добрата световна практика, за да може да бъде съвременен, а не носещ белега на края на миналия век.

Аз споделям мнението на всички членове на Консултативния съвет на браншовите организации в сектор „Строителство“, което бе представено през миналата седмица по време на пресконференцията на Съвета в БТА, че ние имаме две основни задачи в законодателен аспект. Първата - въз основа на оценката на действието на ЗУТ и на безбройните контакти с всички, които го прилагат или искат да се ползват от неговите услуги, е нужно да формулираме няколко важни промени, които да бъдат процедирани възможно най-скоро, защото в момента ЗУТ е по-скоро пречка за развитието на инвестиционните инициативи, отколкото полза.

Ще кажа няколко проблема, които според мен би следвало да бъдат разрешени най-бързо. Първият е липсата на нормативна уредба, която да гарантира еднаквото прилагане на закона във всички общини и области, както и от централните ведомства. Много често, когато един инвеститор пожелае да работи в дадена община и да направи значим проект, той първо се информира как прилагат ЗУТ в съответната община, защото погледът на общинската администрация може да се различава от този на централната администрация или от този на консултантите по съответния инвестиционен проект. През изминалите 10 - 12 г. МРРБ в известна степен малко абдикира от идеята, че като ведомство следва да подпомага перманентно и активно с методически указания прилагането на ЗУТ. Имам чувството, че общините бяха оставени сами да тълкуват една нелека нормативна уредба.

Все пак е важно да се уточни, че законодателят се е ориентирал добре, защото точно преди 1 г., в края на февруари 2021 г., беше процедирана промяна на ЗУТ, предвиждаща създаването на постановление на Министерски съвет, което да урежда реда, по който да се извършват всички административни услуги и да се провеждат всички процедури. То трябваше да бъде продължено с приложение, което да визира как се извършва всяка една административна услуга, що се отнася до примерни документи, формуляри, образци, тълкувания, така че да могат местните власти, уповавайки се на постановлението, да прилагат по един и същи начин ЗУТ. За съжаление нямам информация дали това е станало, а трябваше да се случи в едногодишен срок от влизането в сила от тогавашната промяна на закона. С това постановление ще се постигне една много по-голяма законосъобразност в действията на органите, които прилагат закона.

На второ място е крайно време, след като дори нашите съседи Албания и Република Северна Македония са въвели електронни варианти на издаване на разрешение за строеж, и ние да въведем електронното управление в услугите, които касаят Закона за устройство на територията. Искам да напомня, че в България преди една година беше въведена промяна в ЗУТ, която задължава министърът на регионалното развитие и благоустройството да създаде единен публичен регистър по устройството на територията, включващ всички бази данни, свързани с инвестиционния процес. Това не означава, че всички регистри, които съществуват в държавата, трябва да бъдат интегрирани. Идеята е в сайта на МРРБ хората да могат да видят какви разрешения за строеж са издадени във всяка една община, какви Подробни устройствени планове действат на дадената територия. Същото се отнася за разрешенията за преместваеми обекти на територията на общината и заповедите за премахване на незаконно строителство. Това ще бъде един много полезен портал, защото законът вече предвижда след създаването на тази достъпна база данни всички документи, които се намират там, да не се изискват от потребителите на административни услуги по ЗУТ. Така няма да се налага да се представят около 40 документа за получаване на разрешение за строеж. Това ще улесни и процеса на съгласуване. Няма да се ходи до 3 - 4 институции, за да се получи съгласуване на инвестиционните проекти и да се чака над 200 дни за издаване на разрешение за строеж. Това ще съкрати срока на процедурата, защото главният архитект на общината и неговият екип ще извършват по електронен път съгласуването с всички институции, които законът изисква да се произнесат. Виждате, че на думи това звучи просто, но реалността е друга. Този портал трябваше да заработи на 27 февруари. За съжаление ми се струва, че това няма да стане, което ме изпълва с голямо разочарование, защото си мисля, че създаването му би следвало да бъде един от основните приоритети на МРРБ. Предполагам, че става дума и за липса на достатъчно време от страна на администрацията на министерството, която е заета с доста въпроси, свързани с национални инфраструктурни обекти.

На пресконференцията казахте, че сред проблемите, които трябва да реши новият кодекс, е кои ще бъдат важните органи в инвестиционния процес в периода преди и по време на строителството.

Точно така. В момента в процеса на проектиране ние имаме органи, които осъществяват един четиристепенен контрол върху труда на проектанта. Първият орган това е надзорът в проектирането, който се осъществява от консултантските фирми. Вторият е главният архитект на общината, който проверява проектната документация. На следващо място всичко това се изпраща заедно с доклада на консултанта до ДНСК. Тя от своя страна извършва проверка на една доста голяма документация. Виждаме, че ДНКС е натоварена с функции да проверява обстоятелства, които преди това вече са подлежали на двустепенен контрол. Ако Дирекцията се произнесе неблагоприятно и отмени едно разрешение за строеж, тогава се отива на двуинстанционно съдебно производство. Т.е., докато влезе в сила едно разрешение за строеж, контролът може да стане и петстепенен. Това по никакъв начин не помага на бързината на инвестиционния процес. Според мен си заслужава да помислим за ролята на строителния контрол в проектирането. Би следвало ДНСК да съсредоточи своето внимание върху процеса на строителството и да осъществява перманентен контрол върху всички строителни обекти, естествено с увеличение на наличния състав, защото в момента той не е достатъчен.

 Въпросът за органите в инвестиционния процес е принципен и трябва да се реши, когато се прави новият кодекс, както всички приехме да наричаме бъдещото творение на браншовите организации и централната власт. Той ще бъде повече от закон, защото ще обедини една материя, която в момента е разпределена в над 10 нормативни акта. Заради това се налага кодификация. В много случаи голяма част от проблемите, които възникват в процеса на устройственото планиране и инвестиционното проектиране, са свързани с това, че проектантът и неговите помощници трябва да четат не само ЗУТ, но и екологичното законодателство, „НАТУРА 2000”, законодателството в областта на МВР, трябва да четат още голям брой нормативни актове, които казват как се извършва съгласуването на плановете на инвестиционните проекти със заинтересованите ведомства. Именно тези сложни връзки е необходимо да бъдат интегрирани като едно цяло, не да са в 10 - 15 закона, а в един. ЗУТ в момента казва как се съгласуват ПУП, но не казва кой ги съгласува. Това е един много важен въпрос. Всяко ведомство си има собствена процедура по съгласуване на тези планове или инвестиционни проекти.

Ще Ви дам за пример едно ведомство, което е събрало големи обществени очаквания, а и доста критики. Става дума за Националния институт за недвижимо културно наследство. Те действат по собствени правила, които понякога изглеждат доста тромаво в очите на възложителите. Вярно е, че имат една много важна обществена задача, вярно е, че са оставени на санитарния минимум откъм състав, но би било много добре да има едни и същи правила за отношението между органа, който процедира даден устройствен план, и всички ведомства, които съгласуват този план. Прилагането на 7 - 8 различни процедури по съгласуване с тези ведомства прави много затруднени усилията на всички, които искат една прагматична правна уредба. Законът като че ли акцентира върху подпомагане на администрацията, а не на този, който инвестира парите си в даден обект.

Коя е най-належащата промяна в краткосрочен план?

Въпросът с инфраструктурата в големите градове. Всички знаем как беше направен един доста неудачен опит за подпомагане на общините. Той беше в полза на местните власти, които нямат средства да извършват отчуждителни процедури на т.нар. първа улична регулация и да придобият имотите, върху които после да построят улиците, а под тях да мине и линейната инфраструктура на различните експлоатационни дружества. Поради тази причина се забрани на хората да строят в тези квартали, в които не е приложена от общините уличната регулация. Тоест ние наказахме желаещите да строят заради бездействието на общините и нежеланието или невъзможността на общинските съвети да предвидят достатъчно средства за отчуждителни процедури. Това е тяхно задължение, тъй като парите идват от данъците на хората. Имайки предвид точно това, Конституционният съд отмени двете забрани, които бяха в закона, едната за строителството, другата за въвеждането в експлоатация на обекти, когато улиците не са построени реално от общините. Но все пак въпросът с инфраструктурната бедност на общините остана. В момента активно се мисли от хората, които действително желаят да бъдат реализирани голям брой стопирани инвестиционни инициативи, как да бъде намерено едно бързо, безболезнено обществено приемливо и справедливо законодателно решение на този казус. Говори се за реанимиране на т.нар. улична тегоба. Това е нещо, което е съществувало в Царство България през 1930 - 1940 г. Тогава всичко е било основано на едно просто разсъждение, че благодарение на усилията на държавата или общината даденият имот се урегулира, можеш да строиш върху бившата си нива и по този начин получаваш една допълнителна добавена стойност на твоя имот. За да може да бъде справедливо това действие и да не бъде изцяло тежестта върху органа, който е осигурил тази висока стойност, ти си длъжен да отстъпиш или част от имота си безвъзмездно за необходимата публична инфраструктура, или да заплатиш част от добавената стойност. Мисли се активно за такова решение, което ще въведе в територии, в които имаме повишена пазарна цена на недвижимите имоти, принципът за т.нар. улична тегоба. Ще се търси справедливо, обществено приемливо и конституционно приемливо решение. Този и споменатите по-горе според мен са най-важните принципни въпроси. Ако затънем в дребнотемие, ще забавим спешните мерки. Аз говоря най-вече от гледна точка на инвеститорите.

А ако погледнем ЗУТ от гледна точка на проектантите?

 Тук също ще можем да инициираме много промени. Например да облекчим процеса на проектиране. Също така авторските права на проектантите не са добре защитени. Отговорността на проектанта и проектантския колектив се размива. Нямаме главния отговорник за съгласуването на всичките части на инвестиционния проект. Ако си спомняте, имаше въведен водещ проектант в Закона за устройство на територията, който просъществува по-малко от една година и го махнаха. Сега се говори отново за реанимиране на тази фигура. Виждаме, че доста принципни положения на закона биха могли да бъдат усъвършенствани. Това отново е възможно в краткосрочен аспект.

Казахте, че кодифицирането на материята е целта в дългосрочен аспект. Кажете ни нещо повече за новия кодекс и принципите, които ще са в основата му?

В дългосрочен аспект вече имаме седем принципни предложения, които бяха дадени като формулировка от страна на всички участници в Консултативния съвет. Организациите са действително пряко засегнати от нормативната уредба. Много точно и ясно е казано какво искат браншовите организации, като те не го искат безответно. Не се надяват само централната власт да създаде бъдещата нормативна уредба, напротив - те протягат ръка за едно много тясно сътрудничество чрез многобройните експерти в седемте организации, които участват в Съвета. Така че е възможно да бъде оказана една експертна помощ на централната власт.

Разбира се, има я и обратната страна. Не бива централната власт да твори законите, без да чуе експертното мнение на браншовите организации. Това ще доведе до голяма грешка, която в последните години беше допускана. Ще дам пример само с текстовете, които бяха отменени от Конституционния съд. Никой не зачете мнението на сектора. Аз четох стенограмите от Комисията по регионална политика и местно самоуправление в Народното събрание, което прие промените. Те бяха едностранно наложени на всички страни в инвестиционния процес. Радвам се, че в момента вече не съществуват в правния мир. Това е пример за ярката необходимост от равностойно взаимодействие.

Законът всъщност не се прави за централната власт, министерствата и общините, той е за тези, които искат да строят. Инвестиционният процес е един от най-важните в обществото. Аз не знам друг по-важен икономически процес, защото икономиката се движи до голяма степен благодарение на строителството и инвестициите и ние не можем да оставим състоянието на нормативна база на строително-инвестиционния процес такова, каквото е било в началото на века. Не мога да кажа, че над 100 промени в ЗУТ са го направили по-приемлив в наши дни. Надеждите на бранша са до края на година законът да претърпи две или три промени, а в следващите две или три години, в зависимост от политическата воля на централната власт, да бъде завършен процесът по създаване на новото законодателство.

На какъв етап е работата по кодекса и материята от кои закони ще интегрира в себе си?

На първо място искам да кажа, че в момента имаме концепция за съдържанието на закона. Тя беше обсъдена от членовете на Консултативния съвет и включва принципите, върху които трябва да бъде създадена новата правна уредба. Ако погледнем обхвата на един бъдещ кодекс, там ще бъде материята на Закона за устройство на територията и няколко подзаконови акта по прилагането му, свързани с проектирането. Това са примерно наредбите за обхвата и съдържанието на устройствените планове на инвестиционните проекти. Би следвало да видим и части от т.нар. наредба за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Освен това считаме, че и специалните закони, които в момента действат, трябва да придобият кодификация в новия общ нормативен акт. Това са Законът устройството и застрояването на Столичната община и Законът за устройството на Черноморското крайбрежие. Те в някои отношения се различават съществено от ЗУТ и трябва да помислим дали това е правилно и дали трябва да четем две книги едновременно, когато разрешаваме строителството на пречиствателна станция в някоя от черноморските общини. Някои разпоредби на Закона за културното наследство може да се помисли също да влязат в кодекса. Примерно когато дадена територия засяга паметници на културата и тяхната зона за охрана, това в момента е въпрос, който е в отделен закон. В новия нормативен акт трябва да има специална глава, която да е насочена към опазването на културно-историческото наследство в областта на архитектурата. В момента всички авторски права, свързани с инвестиционния процес, са в Закона за авторското право и сродните му права. В голяма степен той не отчита спецификата на труда на архитектите и инженерите. Едно е да нарисуваш картина, да съчиниш стихотворение или песен, да напишеш книга, а съвсем друго е да направиш проект. Защото книгата е вече написана, тя се чете, върху нея най-много да направият филм, но върху един проект на сграда след 10 г. може да се направи надстрояване, преустройство. Тези въпроси не са добре решени в нашето законодателство. Не е казано също така какво е съдържанието на авторското право, което преминава през няколко етапа – проект, реализация на проекта и строителен процес. Какви са правата във всеки един от етапите - трябва да го регламентира законът.

Много е важно и по един нов начин да се погледне върху строителния процес. Имаме световна практика, която много добре показва, че е работеща. Става дума за договорите по FIDIC. Защо ние не приемем положителния опит, по който действат над 100 страни в света. Всички мои предложния да въведем по-тясно правилата на FIDIC срещнаха мнението, че ЗУТ е по-добър от FIDIC. Е, изглежда не е така, щом се допуснаха всички тези критики към бранша от страна на обществото. Заради това трябва да използваме вече проверена и работеща практика, която няма да допусне да се стига до спорове между страните в строителния процес. Много съдилища няма да бъдат затрупвани с дела за изпълнението на договори. Така че това ще бъде една от основните задачи на бранша. Да бъдат въведени по приемлив начин правилата на FIDIC.

Ще дам пример с Агенция „Пътна инфраструктура“, която работи по европейски проекти, където има изискване за FIDIC. Там обаче имат следната практика - специфичните условия на всеки един договор по FIDIC се изменят драстично от Агенцията. Така се получава голям дисбаланс между задълженията и отговорностите на двете страни по договора. Всички знаем, че при един договор страните трябва да са равнопоставени. На практика става така, че има слаба отговорност за възложителя и огромна отговорност за изпълнителя. Това е несправедливо. Тази несправедливост се натрупва като усещане в строителния бранш и не благоприятства създаването на добри практики и равностоен диалог в процеса на изпълнението на важни инфраструктурни обекти. Това е още един проблем, който трябва да бъде решен от новото законодателство. 

Това са най-важните неща, които трябва да бъдат инкорпорирани в новата материя на закона, като, разбира се, на последно място бих отчел още нещо. Моето лично убеждение е, че имаме дълбока пропаст между ЗОП и ЗУТ. Законът за обществените поръчки за съжаление е закон, който в момента в редакцията си е един неточен превод на европейското законодателство и от друга страна е твърде рестриктивен и тесногръд. Той въвежда едни и същи правила за доставка на зеле за армията и за извършване на строителство на атомна електроцентрала. Не можем да приравним един кетъринг със строителството на важен инфраструктурен обект. Защото в процеса на изпълнение примерно при зелето договорът приключва с неговата доставка, а при строителството може да се срещнат доста проблеми на терен, като лош кадастър, лош проектантски труд или техническо задание. Строителят страда тогава, както и надзорът, и проектантът, и възложителят, защото не може да си усвои парите. Или трябва да имаме специфични правила за възлагане на обществени поръчки в новия кодекс, или ЗОП трябва да отчита в специална глава търговете по проектиране и строителство. Това е абсолютно необходимо да се случи в действителност. Много лесно ще бъде да се провеждат търгове и конкурси по ясни, отговарящи на спецификата на дейностите, правила.

Как оценявате капацитета на българските проектанти и строители?

Картината на законодателството, която обрисувахме, прави според мен малко пресилени някои изказвания и коментари, че нашите проектанти са лоши и нямат добра практика, а строителите строят некачествено. Това е най-лесно да се каже във Facebook и в медиите, но е важно да се види работата на самия обект. Когато слезем на терен, ще видим колко трудно е бил осъществен т.нар. предстроителен период, който включва прединвестиционните проучвания, процеса на проектиране, на одобряване, съгласуване и получаване на разрешение за строеж. В България в момента заради тромавите закони този период продължава два пъти повече от самото строителство. Докато влезе в сила едно разрешение за строеж в момента, са страхотни мъки. След това отиваш на процедура по ЗОП. След като се избере строителят, той не знае кога ще започне да строи, защото или ще има жалба по процедурата по ЗОП, или по разрешението за строеж, или и за двете.

Аз съм имал случаи, в които след като е определен даден строител, той започва да се организира, а реално започва да строи след година. Представяте ли си какво става в този период с неговата оферта, колко е актуална и какъв е строителният риск, който той е поел. Да не говорим за това, че може да се е променила организацията на движението на съответния обект или депото за отпадъци вече да е на друго място. Също така налице е сериозна промяна на цените на строителните материали, а той не е получил никакъв аванс и договорът му не е влязъл в сила. Това се отнася и за цените на горивата. Тези проблеми, които ние казваме, че са нашенски, те няма да бъдат решени с магическа пръчка, ако дойде една японска, американска или италианска фирма. Или пък проектантското бюро на Заха Хадид. Те например ще се сблъскат с голям проблем, защото в нашето законодателство в момента никой не знае например как се определя височината на кръгла сграда. ЗУТ не е направен за кръгли сгради. Да не говорим за всички онези разчупени форми, които ги има в модерната архитектура - оказва се, че ние не можем да им изчислим височината. Това автоматично ще ги вкара в скандал с главния архитект на съответната община, където те желаят да проектират една модерна спортна зала. Абсурд е да приложат чл. 24 от ЗУТ по начина, по който той съществува в момента. Затова нека не правим прибързани изказвания, да уважаваме и да използваме нашите проектанти и строители, които имат достатъчно добри практики. Те са поставени в много трудни условия и това не е по тяхна вина.

И между другото да отбележа - в момента по нашите най-големи инфраструктурни проекти, особено в областта на жп транспорта, където се строят и рехабилитират трасета на старите и антични жп линии, ние имаме за всеки един от лотовете на тези обекти само чужди фирми, които водят консорциумите изпълнители. Те са от Италия, Франция, Гърция и Турция. Вие представяте ли си, че за някой подобен голям инфраструктурен обект, да речем, китайската фирма ще докара работниците си в България. Това няма да се случи. Естествено, че ще използва български служители и подизпълнители. А ако някой преди това обясни на тези потенциални бъдещи партньори от световен мащаб, проектантски и строителни фирми състоянието на нашето законодателство, те просто няма да кандидатстват в този търг.

Как виждате реализацията във времето на краткосрочните промени и на създаването на кодекса?

Аз загатнах. Ако сегашният състав на политическото ръководство на МРРБ види като приоритет усъвършенстването на действащото законодателство в краткосрочен мащаб, до края на годината би следвало да бъдат реализирани поне 3 промени на ЗУТ. Първо трябва да се поработи по въпроса с уличната тегоба. След решението на Конституционния съд ние имаме празнота в правото, която трябва да бъде запълнена. Общините също така трябва да бъдат поставени под условия. Не трябва да бъдат приемани ПУП-ове, които не са финансово обезпечени. Това е проблем, който тръгна от създаването на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Трябва да решим въпроса със социалната, благоустройствената и техническата инфраструктура в градовете, и то по начин, който удовлетворява всички. Аз, разбира се, ако бях на мястото на някого, на когото му вкарват нивата в регулация, ами ще дам 25% безвъзмездно на общината, но ще знам, че имам място, където вече ще мога да строя къща. Цената му е 4 - 5 пъти нагоре, и то само на земята. Справедливо е това нещо. Един обществен договор трябва да бъде иницииран. Затова го поставям на първо място. Това е решаване на реалните проблеми на хората.

Второ, важно е много бързо ресорният министър да разпореди създаването на двете наредби по чл. 2а и чл. 5а от ЗУТ. Едната наредба визира образците за еднакво прилагане на закона, а втората - реда и условията за създаване на портала с данни по устройството на територията. До края на година или някъде до средата на следващата ние можем да въведем електронното управление на услугите в тази област. Поне в първоначален вид.

На трето място трябва да се решат някои други проблеми, свързани с контролните правомощия и взаимоотношенията между всички участници в проектирането и в строителния процес. Промени трябват. В момента имаме едно страхотно удължаване на периода, както го нарекох аз – предстроителния, до издаване на разрешението за строеж. Ако може да се помисли и за някакво хармонизиране на ЗУТ и ЗОП, ще бъде много добре. Това е в краткосрочен аспект.

Ако ме питате в какъв период ще бъде създаден кодексът. Бих казал, че това зависи от организационните усилия, от една страна, на централната власт. Без нея нищо не можем да направим. От друга страна, разбира се, всички браншови организации трябва да впрегнем своя експертен потенциал и да установим добро взаимодействие с централната власт, а и с НСОРБ. Не можем да пропуснем общините. Те издават най-голям брой индивидуални административни актове по прилагане на закона. Според мен няма да чакаме 4 г., както предния път. Тогава министерството не бързаше. Струва ми се, че около 2,5 – 3 г. е нормален срок за процедирането на един такъв кодекс. Все пак това ще бъде една голяма материя. Не бива да бързаме. По-добре да забавим темпото, усъвършенствайки настоящия ЗУТ, но да имаме като резултат един законодателен продукт – кодекс, който да е близък до перфектното. Той би бил добър венец за всяко правителство и Народно събрание, ако успеят да го направят. Хората го чакат.