Г-н Почетен председател, как се разви Камарата на строителите в България (КСБ) през двата мандата, в които бяхте председател на УС. Много успешен за Камарата период, интензивен и наситен със събития. Кои от тях бихте отличили?

Наистина имах честта и голямата отговорност да бъда председател на УС на КСБ в един много силен период от развитието на Камарата. Предизвикателството бе голямо, имайки предвид, че поех поста от първия председател и основател на Камарата, големия български строител и общественик инж. Симеон Пешов. Използвам случая да изразя уважението и респекта си за целия му принос към създаването и развитието на Камарата и бранша.

Това беше период, в който една млада браншова организация започна процеса на своето утвърждаване, създаваше контакти, позиционираше се в икономическия и обществения живот, градеше своя авторитет. С огромно желание и ентусиазъм сме работили с колегите от УС и през двата ми мандата. Разбира се, и с голямата помощ на вестник „Строител“, с който бяхме винаги заедно през целия период. Събитията, които се случиха през тези 6 години, са толкова много, че няма как да ги споменем всички, но все пак има някои ключови, които със сигурност трябва да припомним. Като например това, че през този период през 2010 г. Камарата се сдоби със свой дом, закупихме сградата, в която днес се намира централният офис на организацията. Знаете, преди обитавахме няколко стаи в Университета по архитектура, строителство и геодезия, където бяхме под наем. Спомням си тържеството за откриването на офиса. Прерязахме лентата заедно с тогавашния министър на регионалното развитие, а след това президент на България Росен Плевнелиев. В този период започна и закупуването на офиси на Областните представителства на Камарата. Така и в страната строителите се сдобиха със свое собствено място, от което да могат да развиват дейностите и инициативите на Камарата.

През 2011 г. организирахме заедно с в. „Строител“ първия дискусионен форум за перспективите и предизвикателствата пред строителството, на който събрахме всички ресорни министри, кметове, представители на бизнеса, синдикалните организации и строителните фирми, за да поставим проблемите в сектора на масата и да ги решаваме. Форумът премина при изключителен интерес и се превърна в ежегоден. Моето мнение е, че това е една от най-успешните инициативи на Камарата и в. „Строител“ и една от най-полезните за бранша. Специален гост на третия дискусионен форум бе Антонио Таяни, вицепрезидент на Европейската комисия с ресор „Индустрия и предприемачество“, а след това председател на Европейския парламент (ЕП). Гост на 6-ия форум бе новоизбраният президент на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) Жан-Луи Маршан, като посещението в България бе първата му международна визита след избора.

Проведохме поредица от семинари в 6-те района на планиране на тема проблеми при усвояването на европейските фондове съвместно с МРРБ, МОСВ, общините и т.н.

Започнахме и редовни пресконференции на КСБ, първата от тях се състоя в БТА, а впоследствие срещите с ресорните журналисти се провеждаха в злата на КСБ.

През 2012 г. съвместно с ОП София стартирахме и ежегодните кръгли маси за модернизацията на обществените поръчки.

През 2014 г. поставихме началото на още една значима инициатива на Камарата и в. „Строител”, която реализирахме със съдействието на Столичната община - изложбата по повод Деня на строителя, която се позиционира на моста до НДК, за което използвам случая да благодаря на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова.

През 2015 г. стартирахме ежегодното провеждане на международна конференция за кохезионната политика, съвместно с Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие в ЕП.

По покана на г-жа Михайлова на 29 юни 2016 г. КСБ представи в Брюксел дейността и приоритетите си, както и добрия опит на българските строители.

 Разказвам всичко това, защото през този начален период, особено през първия ми мандат, Камарата беше нова и недостатъчно позната организация. Всички тези инициативи, организираните публични събития, срещите с медиите допринесоха изключително много за превръщането на Камарата в една разпознаваема, сериозна, авторитетна организация, отговорен и надежден партньор на институциите, местните власти, сродните и други организации.

Да не забравяме, че през периода, за който говорим, бяха учредени през 2013 г. Националният клуб на строителите ветерани (НКСВ), а през 2015 г. - „Строителна квалификация” ЕАД.

Спомням си, че през този период се сложи началото и на срещите с ресорните министри, както и на традицията да се канят в офиса на КСБ.

Да, първата среща в КСБ беше с министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев на 25 май 2011 г. Два месеца по-късно ни гостува министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, а през октомври същата година и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Работни срещи имахме по време на мандатите им и с министрите на околната среда и водите Нона Караджова и Ивелина Василева. Провеждахме срещи и с парламентарните комисии - регионална, по транспорта, с Министерството на финансите, дори подписахме първия и - доколкото знам - единствен меморандум за сътрудничество, срещахме се с ръководителите на оперативните програми, с Дирекцията за национален строителен контрол, Агенцията по обществени поръчки, Столичната община и с редица други агенции и организации. Имахме изключително активна дейност, положихме основите на добрата комуникация с най-важните за бранша институции и мога да кажа, че сме работили диалогично, конструктивно и в много добро сътрудничество през този период.

Паралелно с активната работа в страната много силно се работеше за утвърждаване на Камарата и в международен план.

Самият факт, че за провеждането на конгреса на FIEC през 2011 г. бе избрана България и за домакин КСБ, е много показателен за позициите и значимостта на българската камара в европейската федерация. За авторитета на КСБ говори и това, че в този период българската организация имаше вицепрезидент на FIEC. Конгресът – най-значимото годишно събитие на федерацията, КСБ като домакин проведе по перфектен начин и на много високо ниво. Заедно с президента на FIEC по това време г-жа Луиза Тодини бяхме приети и от министър-председателя Бойко Борисов.

Освен с FIEC в този период Камарата стартира и работна комуникация с Европейските международни контрактори (EIC) и Конфедерацията на асоциациите на международните контрактори (CICA).

Ще Ви припомня и още един важен аспект от работата на КСБ през този период - законодателството. Тогава се заговори за разделянето на ЗУТ и се разработиха три законопроекта, включително Закон за строителството. През март 2014 г. обявихте заедно с министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов старт на законодателната реформа в строителството.

Точно така. Подобряването на законодателството, касаещо сектор „Строителство”, беше - а остава и сега - сред основните приоритети на Камарата. Наистина в този период се заговори вече сериозно, че е необходимо създаване на ново законодателство, което да регламентира по много по-адекватен на съвременните условия начин строително-инвестиционния процес. Тогава срещнахме разбиране от министър Иван Данов. Преведохме голяма част от немското законодателство и бяха разработени 3 законопроекта. Внесохме ги в регионалната комисия на Народното събрание, но знаете – след това имаше промяна, нови избори, закрито бе министерството на инвестиционното проектиране и за съжаление процесът бе прекъснат. Виждам сега, че в създадения Консултативен съвет, който обединява браншовите организации в строителството, има единомислие за необходимостта от нов ЗУТ. Това е много важно, че браншът е обединен по тази тема, и се надявам, че ще има и конкретен резултат. Време е това да се случи и един от най-важните за икономиката браншове, какъвто е строителството, да получи адекватна и съвременна нормативна база за реализиране на своята дейност.

Голямата дискусия за лот 3.2 също премина през периода, за който говорим. За съжаление към момента проектът отново е стопиран и бъдещето му е неясно.

Това е може би една от най-мащабните и с голямо значение, включително и за държавата, инициативи на КСБ, която обедини цялата експертна общност. След проведени редица експертизи от български и международни учени и специалисти създаденият експертен съвет излезе със свое категорично становище както относно безумната идея за 15 км тунел, така и в подкрепа на варианта Г10.50 за преминаване през дефилето. Тук няма да изброявам всичките мотиви, които са комплексни - икономически, екологични, социални, здравни, технически, свързани с безопасността, които са много добре изложени от експертния съвет. Ще кажа само, че при одобрен вариант за преминаване, извършена ОВОС, проведени процедури и избрани изпълнители да се спира реализацията на проекта, което бе направено от предишния министър на околната среда, е безотговорно и е пълно безобразие! Надявам се, че служебният кабинет няма да остави нещата така и ще предприеме необходимите мерки, за да се завърши АМ „Струма”, която е важна най-вече за хората.

Поглеждайки назад и правейки сравнение със сегашния момент, какво се е променило за КСБ и за ситуацията в бранша?

Най-важната промяна според мен е, че Камарата стана непреодолим фактор в икономическия и обществения живот и няма как въпрос, касаещ строителния бранш, да бъде решен без КСБ. Тя е позната, авторитетна, търсена и стои много стабилно като партньор и коректив на държавата, институциите, бизнеса, заетостта. Това според мен е основното, че през годините Камарата се разви и надгради своята дейност и заслугата за това е на всички председатели на УС и на членовете на УС, на областните председатели и областните съвети, на доц. Георги Линков и Комисията за воденето, поддържането и ползването на Централния професионален регистър на строителя и на дружествата на Камарата, разбира се. Специално бих искал да благодаря и на изпълнителния директор на КСБ инж. Иван Бойков, с когото работихме като много добър екип и през двата мандата. Всеки е допринесъл за този постигнат резултат и за успехите на организацията.

Какви са съвременните предизвикателства?

Най-сериозното според мен е драстичното повишаване на цените на материалите, поради което много фирми ще прекратят дейността си или поне тази в светлия сектор и ще преминат в сивия. Ако не се вземат спешни мерки за индексация на строителните договори, този процес ще се засили. Виждам, че това се разбира от служебния министър Иван Шишков, както и от предишния, и имаме уверение, че скоро ще има решение на проблема. Другото предизвикателство е да се намери решение за разплащането на извършените от фирмите дейности. Не може грешките на държавата да бъдат прехвърляни върху строителите.

Как виждате бъдещето на Камарата?

Камарата трябва да продължи да е представител на всички строителни фирми в България, трябва да защитава интересите и на малките, и на средните, и на големите и тази защита трябва да се усеща реално от фирмите. Убеден съм, че Камарата ще продължи да се развива и утвърждава като важен фактор в икономическия и обществения живот на страната.

Не мога да не попитам за в. „Строител”, който е участник във всичките тези събития, за които говорим, и те са отразени на страниците му.

Знаете моето отношение към вестника. Той се създаде с много желание и трябва да продължи да съществува, защото наистина е Гласът на българския строител. Вестникът се чете навсякъде, вярно - живеем във време на електронна комуникация, но аз съм традиционалист и лично предпочитам хартията да е пред мен.