Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството 2009-2011 г., президент на Република България 2012-2017 г.: Днес българските строителни фирми са на световно ниво

Ако не отпушим строителството, включително с адекватно и коректно ценообразуване, под въпрос се поставя модернизацията на България

Г-н Плевнелиев, първо бих искала да Ви благодаря за тази среща. През 2022 г. Камарата на строителите в България (КСБ) отбелязва 15 г. от своето създаване. В едни от най-важните за развитието и утвърждаването й години Вие бяхте министър на регионалното развитие и благоустройството. В този период се направиха редица ключови за развитието на страната стъпки и стартираха много проекти. Какво бихте отличили като най-значимо, връщайки се назад към Вашия мандат като министър? Кое беше най-голямото предизвикателство?

Добре е да си спомняме откъде сме тръгнали. За мен е огромна чест да съм част от създаването на КСБ. Спомням си годините преди да се включа в политиката. Тогава не само бях ръководител на един от най-големите инвестиционни проекти в България, но и бях управител на първата сертифицирана по европейските стандарти ISO 9001 строителна компания. Ние построихме първия мол, първия и най-голям бизнес парк на Балканите, първия и най-голям „Резиденшъл парк“. Имах щастието да работя с невероятни велики български строители, създатели на едни от най-сериозните български компании. Големи, достойни хора и строители, истински наследници на Кольо Фичето. Също така имах шанс точно тогава в периода 2006-2009 да бъда в борда на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), като отговарях точно за строителството и недвижимите имоти. За мен беше огромна чест в най-голямата работодателска организация да отговарям за най-голямата браншова организация. И тогава, и днес наброяваме над 200 хил. български строители, работещи за над 5 хил. строителни компании, регистрирани в Централния професионален регистър на Камарата и трудещи се честно и почтено.

Спомням си самото начало, когато се поставяха основите на закона, който беше иновативен, един от първите изобщо в държава - член на ЕС, който да зададе такива високи стандарти за прозрачност, за организация, и много се гордеехме с него. Като погледнем през тези години, прави впечатление, че всичко се промени и то се промени за добро. Спомням си кризата, която ни удари със страшна сила през 2008-2009 и от над 200 хил. работещи строители близо 100 хил. останаха на улицата. Тогава в КСБ и в КРИБ работехме денонощно да търсим решение. За съжаление точно в този период и еврофондовете за страната бяха замразени. Банките спряха да отпускат пари за проекти за недвижими имоти, за инвестиции в строителна дейност и предприемачество. Започнахме от тази ситуация заедно с КСБ, с българските строители, с Европейската комисия (ЕК) и стигнахме много далеч. Това беше едно колективно усилие, защото и успехът е колективно дело.

За да отпушим еврофондовете пак заедно с българските общини, заедно с КСБ, се наложи да променим над 60 закона. Направихме така, че ЕК да бъде въодушевена и една година след спиране на фондовете да отпусне необходимите над 2,6 млрд. евро, които бяха в програмите за регионално развитие и инфраструктура. Изготвихме дългосрочни планове. Постигнахме пълно съгласие и обединение около стратегическите приоритети за свързаност и модернизация на българската инфраструктура. Говорейки за този период не мога да не отбележа 2009-2010 г. какво беше състоянието на пътищата, какви бяха договорите за поддържане на пътната мрежа, какви бяха машините, съоръженията, ако щете ноу-хау-то и технологиите, които бяха на въоръжение в българските строителни компании. Дълбок респект и уважение, защото днес българските строителни фирми са на световно ниво по отношение и на техниката, и на уменията, и на работниците, и на инженерите. Това, че българските строители вече са търсени извън България и работят в почти всяка точка на Европа и отвъд, е поредното доказателство, че ние знаем и можем много. Съвсем отговорно заявявам, че качеството на търговските сгради, на офис сградите, на моловете у нас е много по-добро, отколкото в половината членки на ЕС. Успяхме да обърнем негативния тренд и днес сме много напред и нагоре.

Кой от обектите, които стартираха във Вашия мандат като министър, си спомняте най-ярко?

Може да прозвучи леко учудващо, но за мен като млад и неопитен министър, който със сърце и желание заедно със строителите и всички институции наистина си поставихме за цел да започнем масово да модернизираме България, първият проект, който ми е най на сърцето, е Южната дъга на Софийския околовръстен път (СОП). Тези прословути 5 и половина километра. Това се случва в периода, когато всичко беше спряло, нищо не се строеше. Няма да забравя как като министър посетих в първите си месеци заедно с президента Георги Първанов Гърция. Там се срещнах със собственика на правата за ИКЕА. Той нямаше никаква надежда, че тази част от СОП ще се случи, и затова беше решил да спре инвестицията. Аз му казах: ние за две години ще направим участъка, а той отговори - абсурд. Тогава проведох разговор с инж. Симеон Пешов. И му казах: „дайте ми план за действие“. Той направи чудеса. След това аз си сложих подписа и казах, че гарантирам, че за две години това трасе с локални платна, с всички съоръжения ще бъде изпълнено. Там бяха едни незаконни бензиностанции и една изключително драматична ситуация по отношение на инфраструктурата. Две години по-късно всичко се промени.

Спомням си откриването, едно от първите, които в. „Строител“ - също млада медия по това време, отрази.

Да, спомням си и аз. Разбира се, голяма част от моите спомени са свързани и с трите търга за АМ „Тракия“, където наистина променихме всичко. Над 70 компании участваха в честни и почтени процедури. За две години и половина постигнахме 300 км магистрали - завършване на „Люлин“, „Тракия“ в целия участък от 117 км, „Марица“, плюс няколко лота от „Струма“. Такъв рекорд никога не е имало и това доказва капацитета и потенциала на българските строители. Метрото в София е другият проект, който ще отбележа. Каквото и да погледнем, където и да отидем - трябва да кажем, че Софийското метро е минимум 3 пъти по-евтино от всеки друг негов аналог, много по-чисто, добре направено и трябва много да се гордеем с него.

Това е хубавото на строителите, в това число слагам и себе си, че може да хванем и децата, и внуците си за ръка, да ги разходим и да им покажем какво сме направили. Изключително се гордея с постиженията на българските строители и продължавам да помагам с каквото мога модернизацията на България да се ускори.

От сегашната Ви позиция как виждате развитието на строителния бранш през изминалите 15 години?

Както казах, започнахме от голямата криза и същевременно направихме основите. Като истински строители знаехме, че за да може една сграда да стигне високо, тя трябва да има силни и здрави основи. Тогава положихме здравите основи на растежа, на българското високо и ниско строителство и на българското предприемачество. Още в 2009 г., когато отпушвахме европейските милиарди за модернизацията на България, ние започнахме с дългосрочен план за действие. Някои го кръстиха плана „Плевнелиев“. Аз много се гордея с него. Това беше стратегически документ, изработен заедно с КСБ, с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията под мое ръководство като министър на регионалното развитие и благоустройството, който предвиждаше много ясен интегриран план за развитието на пътната инфраструктура на България до 2020 г. - 7 магистрали, 7 скоростни пътя, 2 моста над р. Дунав.

Всичко това беше интегрирано, сметнато, разпределено по години и облечено в съответните финансови параметри - от националния бюджет и европейската солидарност. Това помогна и на българските предприемачи да акумулират необходимите средства, да започнат огромни по своя обем инвестиционни проекти, включително офис сгради, шопинг молове, индустриални зони, невероятно модерни хотели, развиха се цели нови отрасли от българската туристическа индустрия. И в крайна сметка можем да се гордеем с тях. Нещо повече. През 2016 г. като държавен глава започнах и дебат по Националната програма за развитието на България 2030 и искрено съжалявам, че дошлите на власт в последните две години популисти нямаха интерес от стратегическо мислене и планиране и оставиха практически България без дългосрочен план - нещо, което не заслужаваме. Затова аз апелирам към днес управляващите в България: нека принципът, който ни ръководи, да е: което е лошо, нека да се поправи, но което е добро, да се надгради.

Крайно време е Националната програма за развитие 2020, която е изпълнена на 99% и по която работиха 7 правителства, да бъде надградена с нов план за развитие България 2030. Нека да го изковем заедно с КСБ, с работодателските и профсъюзните организации, с българските общини. Защото днес като че ли сме в един етап на липса на път, на план и посока, на визия, което пречи на всички нас. Крайно време е да се върнем към добрите практики от последните 15 години и да постигнем предпоставките за един нов скок в развитието и модернизацията на България. Това няма да стане без дългосрочна програма за развитие. Апелирам да се изкове такава.

Как оценявате диалога с КСБ в онзи период? Сложихте началото с инж. Симеон Пешов, с инж. Светослав Глосов открихте новата сграда на Камарата, бяхте гост на първия и единствен досега конгрес на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) в София.

За мен беше огромна чест и продължава да бъде да работя тясно и координирано с КСБ, защото там е най-доброто, което България има в една от най-стратегическите индустрии. Каквото и да искаме да се постигне, то няма да се случи без достойната ръка на българския строител. Ние трябва да се отнасяме с уважение към професията на строителя, така, както аз действах през годините. Работил съм изключително конструктивно с покойния голям български строител и великан на българското строителство инж. Пешов, както и заедно с инж. Глосов, който бе председател на Камарата след него. Ще се радвам да се срещна скоро и с инж. Илиян Терзиев, благодаря Ви за отправената от негово име покана да посетя Камарата. За мен винаги е било ясно, че аз мога да имам само едни отношения с КСБ - възможно най-добрите, ясни, точни, прозрачни отношения. Истината е, че без институционално уважение, без съвместна работа, без подадена ръка няма как да се върви напред. Като строител по душа и по сърце и днес продължавам да следя и да помагам на някои големи инвестиционни проекти, аз чувствам себе си като член на семейството на КСБ. В качеството си на министър съм се докоснал до тази изключително достойна професия във всички нейни аспекти. Като главен изп. директор на много голяма строителна компания, каквато е „Линднер България“ ЕООД, направихме един от най-големите инвестиционни проекти в страната на стойност над половин милиард евро, с който се гордея. И днес продължавам да говоря с българските строители, притеснявам се заедно с тях за липсата на решения по важните за сектора въпроси, надявам се заедно с тях всичко отново да се отпуши и да стане както трябва.

Истината е, че научените уроци за мен и за всички нас в КСБ, в КРИБ е, че без модернизацията на България нищо не може да се постигне. Децата ни се връщат, защото видяха, че нашите градове се променят, че инфраструктурата на България става на европейско ниво. Истината е, че стратегическите инвестиции започнаха да се случват и това трябва да бъде надградено, а не поставяно под въпрос. За съжаление върхът на популизма, на който сме свидетели днес, е, че се взимат парите за АМ „Хемус“ и се дават за социални разходи. Защото това отнема от българското общество и от децата на България нещо изключително важно – тази магистрала като инструмент, който да доведе до модернизация, до фабрики, до стратегически инвестиции, до добре платени работни места. В крайна сметка кое е по-добре - да дадеш риба на хората или да ги научиш сами да я ловят?

А за новите еврофондове – докъде сме там? Навремето заедно с КСБ, с КРИБ и другите организации планирахме и вървяхме напред, бяхме едни от първите по усвояване по най-прозрачен начин. Оценката за грешка в България в периода 2014-2020 г. беше изключително ниска, оценката на усвояване – изключително висока. А сега на втората година от новия програмен период сме наникъде. Няма нищо. Това е изключително доказателство, че популизмът ни заля, че плащаме висока цена за него и трябва да променим ситуацията.

В изказването си на първия дискусионен форум за строителството, организиран от КСБ и в „Строител“, който се проведе през 2011 г., казахте, че не МРРБ прави строителния бизнес, а дава платформа, на база на която да се прави бизнесът. Как виждате платформата сега, добра ли е, или има нужда от промяна и в каква насока?

Това е модерният начин на управление. Всички богати и демократични държави правят точно това – институциите да бъдат платформа за идеите на бизнеса, на гражданите, на предприемачите. Гордея се, че бях първият, който говореше за тези неща. Като президент въведох дългосрочното планиране и бях първият, който казваше, че Президентството трябва да бъде на фронтовата линия на националните интереси, а не от днес за утре да се борим за рейтинг и да победим някой и друг политик. Затова считам, че и сега трябва да се върнем към модерния начин на управление – министерствата, институциите да бъдат платформа. Това означава, че не те правят бизнеса, не те извършват строителството, не те разпределят парите, а заедно в режим на сътрудничество с легитимните представители на българските строители, предприемачите, общини и др. създават добрата основа за работа на бизнеса. В годините ние променихме редица закони, за да ускорим строителството на българските магистрали. Ако си спомняте, нямаше нито един скандал, защото го правихме в режим на сътрудничество. Предложенията идваха от всички участници в този процес. За нас и КСБ, и КРИБ, и профсъюзните организации, и депутатите, и общините бяха добре дошли да работим заедно, за да променим законите така, че да служат като платформа на всички в националната цел за модернизация на страната.

Днес не е така. Свидетели сме на ниска ефективност в законотворчеството. Последните 2-3 парламента не промениха нито един съществен закон, да не говорим, че се броят на пръсти изобщо законодателните инициативи, които имаха някакъв смисъл. Трябва да кажа, че в последните няколко години видяхме регрес в законодателството. Националната програма за модернизация днес изпитва трудности донякъде и заради това, че закони, които ние приехме навремето, бяха след това ревизирани. Да не говорим, че не е нормално един министър да пуска поръчки, да подписва договори, а следващият да ги прекратява, както и да се спират големи проекти. Наистина ми е мъка, че нямаме план, че нямаме посока, работи се на парче и МРРБ трябва да промени този подход. Това означава да се върне към модерното управление и министерството да бъде платформа за реализиране на идеите.

Както казахте, с това пускане и спиране се създава една несигурна среда. Последният такъв пример е лот 3.2 на АМ „Струма“. Как ще коментирате, че при наличие на ОВОС, проведени търгове, избрани изпълнители с едно министерско решение на МОСВ проектът де факто е спрян?

Изключително негативно, разрушително действие срещу проект от стратегическа важност за държавата, за което аз нямам обяснение, освен че това е чисто популистко заиграване с подкрепата и любовта на определена група избиратели. Това са крайно реакционни, изключително разрушителни малко на брой неправителствени организации, които са си наумили нещо. Със сериозни съмнения, че са финансирани от външни интереси и буквално торпилират всеки проект за модернизация на България – магистрали, ски зони и какво ли не. Те са не повече от 10 души. Водил съм битки срещу такива като тях. Опитаха да провалят строителството на АМ „Тракия“ - мога да разкажа тази история.

Когато бях министър и АМ „Тракия“ беше национален приоритет, бяхме направили всичко, бяхме провели най-честните търгове, бяхме подписали договори на изключително изгодни за държавата цени и тези герои написаха доноси до ЕК, до Дирекция „Околна среда“, че „Тракия“ минава през популация на някакъв защитен вид. Тогава беше степна папрат. От ЕК ни се обадиха и казаха, че спират АМ „Тракия“. При което аз отидох в Брюксел, преговарях и ми дадоха копие от доноса на тези хора, в който те бяха написали: до 1% от трасето на АМ „Тракия“ преминава през територията на защитената популация степна папрат. Авторите на доноса дойдоха при мен и поискаха пари за консултантски услуги, за компенсации и примерно тази степна папрат да бъде изнесена нанякъде. Оказа се, че не до 1%, а 0% от магистралата преминават през защитената територия. Това беше донос, който постави под въпрос най-стратегическия проект на България в онзи период, който и до днес спасява стотици животи на година. Ето тези хора на това са способни.

Същото е при АМ „Струма“. Не им прави чест на политиците, които се заиграват с тези малки обществени групи само за 1% гласове отгоре, защото за съжаление Кресненското дефиле е един от най-критичните участъци и забавянето на изграждането на участъка коства човешки животи. Ако освен това се окаже, че ние ще връщаме повече от 1 млрд. лв. за тази магистрала, виновните за спирането на строителството трябва да бъдат подведени под отговорност. Сега сме наникъде, върнаха ни 20 години назад. Срам.

Вие като регионален министър и като президент винаги сте посочвали свързаността като национален и регионален приоритет. Не е ли важно и необходимо да започне работа по една дългосрочна стратегия за целия строителен сектор, за да бъде ясно в следващите 5-10 и повече години какво държавата ще строи?

Не може да успеем, ако нямаме дългосрочен план. Ако ние изпаднем в липса на път, посока, визия, план и цел за стратегически инвестиции, разделени и противопоставени един на друг, практически ние убиваме перспективата младите хора да се върнат и осъждаме България на изолация и ниска модернизация. Обратното може да се случи само ако имаме дългосрочен план и цел. Надявам се, че ще се появи този министър, даже премиер, който да събере всички заедно и да сложи основите на платформа за дългосрочното планиране за модернизацията на страната. Това не може да се случи без план България 2030. Аз ще бъда първият застанал до този министър или премиер, защото продължавам да помагам, да виждам, да знам и да бъда полезен.

Понеже казахте, че можете да помагате, какви са основните насоки, в които работи в момента президентът Плевне­лиев?

Първо съм изключително активен както в международен, така и във вътрешен план. Внимателно съм научил уроците на много президенти, които допуснаха грешки след края на мандата. Считам за грешка да се върнете в парламента или в активния политически живот на някакво по-ниско ниво. Веднъж президент – винаги президент. Затова аз правя три неща на много високо ниво и ще ги правя до края на силите си. По целия свят ме обичат и приемат, почетен професор съм в много университети, член съм на много международни организации - международно приет и търсен по света съм. Това ще продължавам да го правя. Където и да ходя, аз представлявам България и всички казват: президентът Плевнелиев. В тази категория продължавам да работя за международни инвестиции.

Например тази сграда срещу нас - „Бош“ на 4 етажа, това е нещо, което постигнах преди три години - да докараме инвеститор като „Бош“, или модерната фабрика, която ще се строи за електрически автомобили. Аз съм в основата на този проект. Безкрайно много се гордея и помагам, с каквото мога. Това е едното.

Второто, което правя, е, че аз имам активна позиция във вътрешнополитически план. След като съм бил президент, това се очаква от мен. Един президент не може да мълчи, когато се извършват безобразия. Един президент не може да мълчи, когато страната се отклонява от курса на модернизация, от европейското и демократично развитие. И аз говоря, ще продължавам да го правя. Обикалям из страната, ходя по градове и села, виждам се с хората. Участвам в много събития във вътрешнополитически план, защото милея за модерна и демократична България, която още не сме изградили.

И третата много важна тема - да продължа да се боря за наследството, което аз съм оставил като министър, президент и баща, дай Боже, и като дядо. Трябва да продължа да се боря в чисто човешки професионален план за това, което вярвам, че е добро да се случи. И, да, ще продължа да се боря за „Струма“, за „Хемус“, за нов план за модернизация на България, ще помагам на българските предприемачи и строители по всеки начин, по който мога да бъда полезен. Нашите деди са ни оставили завета да строим, да градим, да бъдем равни на другите европейски народи. За мен това означава и социално отговорна, а не олигархична икономика. И КСБ според мен, и много други организации искрено се борят за това – да имаме институции, които са платформа, да имаме законодателство, правила, които са устойчиви, и програма за модернизация, която не е измислена от днес за утре, някъде на тъмно, а да е поне за 10 години напред, да се изпълнява, независимо кой е на власт. Също така ще продължавам да се боря да постигнем членството на България в еврозоната, защото чак тогава ще се интегрираме с богата и демократична Европа, както и за членство в Шенген.

Как виждате строителството като индустрия на бъдещето в този контекст?

Нагледах се на политици, които мислят, че разбират от икономика. Всеки един от тях се кълне в това, че иска децата ни да се върнат в България. Всеки един от тях развява българското национално знаме и твърди, че иска най-доброто за България. Но това, което ме шокира, е, че малко от тях истински знаят как да постигнат тези декларирани цели. И по никакъв начин няма как да ги постигнем, ако сме дълбоко разделени и противопоставени, ако си играем на котка и мишка по стратегическите проекти на страната. България се развива към по-добро, но това може да продължи, ако не сме противопоставени един на друг. Трябва се обединим, за да се върнем към основите на доброто управление. Ако щете - да бъдем добри стопани на България така, както българските кметове, както строителните компании милеят и са добри стопани. Трябва да постигнем на политическо ниво съгласие да се работи за добрата репутация, да имаме посока и да отпушим нов план за развитие и модернизация, за стратегически инвестиции. Знам, че можем да го постигнем.

По време на Вашия мандат ние като медия имахме много добра комуникация с Вас и Вашия екип. Какво е мнението Ви за в. „Строител“ и за работата на медията? Донесла съм един брой на изданието, където представяме голямата битка на Камарата и на вестника – за индексацията.

Във всички други европейски държави отдавна е приета методика за индексация. Във всеки един договор за строителство, включително и в договори, които аз съм подписвал като ръководител на немската строителна компания „Линднер“ в България, имахме клаузи за индексация най-малко с процента на инфлация. Но има и обективни критерии за това. Днес съм шокиран да разбера, че след близо година с ескалиращи цени на материалите в строителството и растяща инфлация една добра практика, прилагана в цяла демократична Европа, все още не е въведена у нас! Трябва да е ясно, че ако не отпушим строителството, включително с адекватно и коректно ценообразуване, под въпрос се поставя модернизацията на България.

За мен е огромна чест да бъда част от строителния бранш. Давал съм, давам и ще продължа да давам интервюта за в. „Строител“. Днес силата е на медиите, които имат определен фокус. Като че ли все повече и повече огромните медии, занимаващи се с всякакви теми от всички сфери, загубиха и тежест, и посока. Поздравявам Ви за това, че Вие сте официоз на една от най-стратегическите индустрии в България. Поздравявам Ви за това, че отстоявате каузата на българските строители толкова години, и Ви пожелавам да продължите да го правите.

С Вас съм, ще продължавам да бъда с Вас и искрено се надявам в някой от следващите броеве на „Строител“ да започнем да дебатираме отново, както го правихме през 2010-2011 г., за новата национална програма 2030 г.

И ние бихме се радвали да сложим началото на публикациите по този дебат и в. „Строител“ да е отворената платформа за него. Какво ще пожелаете на КСБ по повод 15 години на организацията и на целия бранш?

Искам да се обърна към КСБ и да кажа: останете такива, каквито сте – силни, обединени, посветени на добрите практики в Европа и по света, останете заедно, борете се за своите права като една от най-важните браншови организации в България, изисквайте от политиците добро отношение и прозрачност във взимането на решения.

КСБ трябва да знае какъв е националният план за развитие, облечен в пари, година по година до 2030 г. КСБ трябва да знае какъв е националният план за поддържане на пътищата, на ВиК и на всички мрежи до 2030 г. Това трябва да се случва в режим на максимална прозрачност и преди всичко прогнозируемост, което означава, че който и да е на власт, трябва да спазва тези приоритети. Популизмът трябва да остане в миналото. Пожелавам на КСБ да отстоява тези принципи и да получава подобаващо отношение от институциите, за да може всички заедно да изградим България, която искаме да оставим на нашите деца.