Д-р инж. Христо Грозданов, управител на Института по транспортна инфраструктура и преподавател в Катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ към УАСГ: Националната конференция по транспортна инфраструктура става на 15 години

Мирослав Еленков

Ренета Николова

Д-р Грозданов, в периода 6-8 октомври в Несебър ще се проведе 15-ата Национална конференция по транспортна инфраструктура. Разкажете ни повече за събитието.

В последните години прекратихме практиката да има една водеща тема на форума и се фокусираме върху различни направления. През 2022 г. сме набелязали няколко основни сесии. Първата е дигитализация и „умни” градове. Тя ще бъде водена от зам.-кмета на Столичната община по „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ Генчо Керезов. Имаме панел за стратегическа транспортна инфраструктура. Там смятам, че сме събрали много сериозни участници – ще се включат представители на Европейската инвестиционна банка, като Асен Антов ще представи визията на ЕИБ за финансиране на такава инфраструктура. Очакваме и представител на инвестиционния фонд, който управлява финансовия ресурс по линия на Инициативата „Три морета“. За първи път ще имаме високопоставени гости от Република Молдова – ръководителят на тяхната пътна администрация ще присъства на събитието, както и главният секретар на Министерството за регионално развитие и инфраструктура.

На събитието ще насочим вниманието и към пътната безопасност. Като заключение от конференцията искаме да излезем с препоръки какво трябва да се направи за промяна на законодателството, касаещо транспортната инфраструктура.

Искам да отворя една скоба – Камарата на строителите в България (КСБ) и вестник „Строител“ сте много активни по темата за индексацията на цените в строителството. Методиката беше приета, но трябва да започнем разговор какво ще се случва от тук нататък. Сега ще се индексират договорите назад във времето, но какво ще се случи в бъдеще? Утре цените на строителните материали пак ще се повишат или намалеят. Трябва да бъдем обективни като участници в процеса. Да започнем този разговор сега, за да не останем изненадани като преди година, когато цените рязко се повишиха. Надявам се заедно с в. „Строител“ да повдигнем този въпрос.

Благодарение на КСБ получихме информация, че строителната камара в Грузия търси съдействие във връзка с предприсъединителните процеси за ЕС и една от темите, по която искат помощ, е точно индексация на цените в строителството. Но те търсят опит в създаването на цялостна наредба и процедура, която да бъде заложена директно в законодателството, и от там нататък да e ясен целият процес.

Какви други законодателни промени смятате, че трябва да се направят у нас?

Моята научна тема е в посока пътна безопасност. Смятам, че там изоставаме много. Приемат се изменения в различни нормативни документи, но се запазва логиката им. Тоест, изчистваме някои детайли, които преди това сме сбъркали, но като цяло не променяме концепцията. Лично аз смятам, че генерално трябва да седнем и да решим как ще правим нормативни документи в България. Говоря за законите специално в областта на пътната безопасност. Там смятам, че бъркаме изоснови и трябва да сменим посоката.

Пътят като елемент на безопасността на движение го пренебрегваме. Когато възникне по-сериозно произшествие, започва да се говори как ще се затяга контролът, а никога не се казва какво може да се направи за пътя. А той е фундаментът, на базата на който се гради тази безопасност. По този въпрос имаме страшно много работа. Ние сме една от малкото държави в света, в която броят на загиналите по пътищата расте всяка година.

Един от проблемите на пътната инфраструктура е липсата на средства за нейната поддръжка. Какво е Вашето мнение?

Поддръжката на пътната мрежа като стратегия не сме я засегнали на конференцията, което може би е пропуск. Тук нещата пак опират до правила. Нямаме обща база, която да определя например какво е текущ или основен ремонт.

Поддържането на пътищата е основна задача. Ако имаме ограничен бюджет, не трябва да строим нови съоръжения, а да поддържаме съществуващите. И то трябва да го правим много качествено.

Споменахте, че ще има панел за дигитализацията в сектора. Това е основна тема и за КСБ.

От няколко години налагаме темата за цифровизацията в транспортната инфраструктура. Наблюденията ми са, че КСБ е много активна и на глобално ниво в тази сфера. Всички стигнахме до извода, че дигитализацията ще се случи без значение от обстоятелствата. Процесът е започнал и е необратим. На конференцията ще покажем как чрез дигитални решения се помага за повишаване на качеството на съответните услуги и за намаляване на тяхната цена. Успяхме да таргетираме няколко ключови лектори, които да засегнат точно тази насока.

За първи път в България участниците в събитието ще се запознаят с най-голямата дигитална платформа в световен мащаб за управление на градския транспорт. Тя ще бъде представена от израелска компания, която управлява обществения транспорт на Лондон, Шанхай, Лос Анджелис, Ню Йорк и др. Лично аз се надявам общините в България да почерпят опит от тях и дори да започнат да използват тази платформа. Анализите показват, че чрез продукта се достига до 40% оптимизация на разходите в градския транспорт.

Какви други теми, които ще бъдат дискутирани на форума, може да откроите?

От няколко години екологията е важна част от конференцията. На предстоящото събитие председателят на словашката асоциация на строителните предприемачи ще коментира изграждането на „зелени“ пътища с рециклирани материали и такива, които генерират по-малко вредни емисии. Темата за „зелените“ пътища ще е водеща в бъдеще.

Моя мечта бе да вкараме като акцент по-сложното инженерно строителство, като геотехническо и тунелно строителство. През 2022 г. за първи път успяхме да направим качествена сесия в тази посока. В панела „Геотехника и транспортни съоръжения“ ще бъдат представени няколко интересни доклада.

Говорейки за стратегичeска транспортна инфраструктура, какво е Вашето мнение за спряното строителство на лот 3.2 на АМ „Струма“?

Личното ми мнение е, че всяка една автомагистрала трябва да бъде завършена. Няма две мнения по въпроса. Специално АМ „Струма“ е от изключително значение за стратегическото свързване на България по направлението Север - Юг. Ние нямаме адекватна връзка с основните пристанища в Гърция.

В рубриката ни „15 години КСБ“ наскоро ни гостува президентът Росен Плевнелиев. Той ни разказа, че в неговия мандат е изготвена стратегия за пътищата и магистралите в България с визия до 10 г. Не е ли крайно време да се направи, както той заяви от страниците на в. „Строител“, една стратегия какво държавата ще прави в следващите 10 г. по отношение на пътната инфраструктура?

Някой ми беше казал, че България има най-много стратегии на глава от населението в Европейския съюз. Документът, за който говорите, е Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012-2022 г. Лично за мен това е много добър документ, но за съжаление почти нищо от него не е реализирано.

Не е достатъчно просто да се изготви стратегия. Тя трябва да е основна за всеки един министър. Виждате какво се случва - един си тръгва, друг идва. И няма никаква приемственост. Това е изключително голям проблем.

В рамките на миналата конференция, която проведохме, едно от предложенията ни беше още през 2021 г. да започне работата по нов стратегически документ.

За поредна година вестник „Строител“ е медиен партньор на събитието. В тази връзка как оценявате колаборацията с изданието на КСБ?

В. „Строител“ е най-авторитетното издание в сферата на строителството, което през годините се утвърди на медийния пазар. Вестникът успява не само да запази високото си ниво, а и да надгражда, а аз знам какви усилия се изискват за това. Когато стигнете върха, следващата стъпка е много трудна. Но всяка една малка крачка ошлайфа машината и резултатът при Вас е наистина впечатляващ. Поздравления!

Надявам се да се видим на Националната конференция по транспортна инфраструктура, която става на 15 г., както и КСБ навършва 15 г. Така че имаме общ празник.